GABRIELA

Ами, по-точно са от Солунският чудотворец, но т.к. някои от тях са действащи лица и в Дъщерята на Калояна /макар с Мария, която написах, да имах предвид първата жена на Калоян, а не дъщеря му/,а и двете книги са части от една тетралогия, так че все едно е една книга. Давай следващ въпрос.

На мен пък ми се плаче като гледам и Армагедон, и Пърл Харбър. На Армагедон, когато дават хората от всички части на света как се молят за спасение, всеки по свой начин, според религията си. После пак така, как всички се радват на спасението. От чисто човешка гледна точка. На Пърл Харбър пак става въпрос за нещастията в човешкия живот на фона на една война. Не става дума за американците, нито за японците. А за човека. За това как се обърква и как свършва живота на човека, който прав или крив вярва в нещо и се бори за нещо, за живота на човека, който умира, защото е жител на една държава, чиито управници са я вкарали във война. Мисълта ми е за отделния човек. Не за американеца, спасил света, не за президента на Щатите в инвалидна количка, който става от количката, показвайки колко е силна Америка. Боже, не това. Повтарям се вече - ПРОСТО ЖИВОТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК. За това как всеки иска живота си, смислен или не. Става дума за войните, които са объркали толкова света. И тук ми идват на ум думите на японеца от Пърл Харбър, че той не е гений, задето намисля такава тактика за бомбардиране на Америка, а гений е този, който може да избегне една война. Е, плаче ми се като гледам войни.

Гледах 10 минути и от Нощна стража и го спрях. Какво беше това? Може и да е много добър филм, ама не мисля да го гледам някога. Иначе после си пуснах Imposter /Фалшива самоличност/-той ми хареса.

Аз ще питам за Калоян, Целгуба, Манастър, Асен, Теодора, Мария, Петър....

Eто няколко интересни филма от различни жанрове, които май не са били толкова нашумели: 1. The General`s Daughter - Дъщерята на генерала / Джон Траволта, Маделин Стоу/ 2. Sweet november /Kиану Рийвс, Чарлийс Терон/ 3. Insomnia - Безсъние /Ал Пачино, Робин Уилямс и Хилари Суонк/ 4. А Cinderela Story /Хилари Дъф/ 5. I Am Sam / Шон Пен, Мишел Пфайфър, Дакота Фанинг/ 6. Bruse Almightly / Брус-името така ли се пише?/-Джим Кери, Дженифър Анистън 7. Duplex - Дрю Баримор 4 е романтично филмче, а 6 и 7 са комедийки. Не са лоши. Приятни са за гледане. останалите са сериозни филми и си заслужават.

Искам да споделя още нещо, което затруднява опитите на учителите да направят нещо за грамотността, за културата на децата. Какво да правя аз с едно дете в 5 клас, чиито родители били в някаква секта и не зная с какво му пълнят главата, но хлапето отказва да говори с мен по учебния материал и не само. Аз го изкарвам на дъската, от няколко изречения да извади глаголите. Той не става от чина си и гледа нанякъде си. След многократно настояване той излиза отпред и стои без да поглежда изреченията. Глаголите така и не ми ги подчерта. Казах му да седне и да слуша, защото е срамота да не знае какво е глагол. Той отвърна: Чета е глагол. И млъкна. Добре, той знае, но отказва да ми отговаря на въпросите. На моите и на тези на колежките, с които сме на практика. Чудесно. Решавам, че той нас не ни харесва, защото ние сме на държавен стаж все пак и вероятно той си иска неговата учителка по български. Обръщам се към нея и тя ми казва: Проблемът не е във вас, родителите му са такива и такива и той си се държи така. На писмени пише това онова, устно - не. А аз си мислех, че ми се инати. Ама не било. Друго хлапе пък го биели у тях за ниски оценки. Колежката му писа 4 по история, то се разплака, защото щели да го бият. Класната му потвърди. На трето и двамата родители били прекалявали с пиенето и детето комплексирано и потиснато не говори почти с никого. Това са три примера от един 5 клас в едно училище в един град. Не смея да си представям какви случаи има във всички останали класове в това училище, в другите в града и в останалите в България. За по-големи мащаби акъла ми не може вече да възприема. След тези три деца, аз отказах на класната им да слушам за други в училището. Стана ми страшно определено... Лошо е, когато детето не може да расте нормално и в спокойна атмосфера дори в семейството си. Казвайки това до тук, отново започвам да се побърквам и затова спирам...

Пол Янг?

Подкрепям те напълно за Морган Фрийман, измъкна ми го от предстоящия ми пост. Един чудесен актьор, който странно защо, но в почти всички филми има все второстепенна роля. Сигурно е умишлено. Съгласна съм и за Джоди Фостър. Любимият ми филм с нея е Контакт. :bye:

А защо?

С Дензъл? Вярно, филма го забравих. И аз така се надявам да не й се отрази кофти всичко това.

Alenafanela, дай отговора ти, че нещо я зациклихме. Докато отговориш аз ще питам за Калоян, Целгуба, Манастър, Асен, Теодора, Мария, Петър....

Това вече го писах в темата Да поговорим за филми, но мисля, че децата заслужават доста голямо уважение: Дакота Фанинг (Похитени, Dreamer, I Am Sam) и Хали Джоел Осмънт (The 6th Sence, The Lake, Artificial Inteligent, Предай нататък). Брилянтна игра и много добри филми, особено тези с Осмънт, а на Фанинг естествено Аз съм Сам. Тя е момиченце, което определено може да се държи като възрастен. Погледът й го излъчва, а той е най-странното хлапе, което съм виждала, дори в някои от филмите тръпки ме побиват от израженията му, от цялата му физиономия.

Да и тук си прав, но колко често учениците усвояват доста неща на чуждия език, който учат, а с българския са доста скарани? Знам, че без чужди езици сме за никъде, но едно време като бях аз в 6-7 клас, баща ми подивяваше като видеше в бележника ми 6-ци по английски и немски, а по български четворки или петици. И мисля, че справо.

Дай рецептата за суфлето, че с другото днес приключих. Сега да правя вечерята...

Сменят учебниците да. Но нека като ги сменят да избират свестни учебници, а не в учебника по български да има липсващи запетаи, да не дават текст в учебника, за определяне частите на речта и в текста да се говори за дядо Йордан, Матей Маргалака, Павел и Елка и да посочват в скоби автора на творбата, от която е откъсът, и написаното име да е Йордан Йовков, като текста е от Гераците и е на Елин Пелин. Коментираме образованието, а смисълът къде е? Нищо не променяме. Само посочваме негативните страни, а тях ги знаем, те се виждат. А аз искам да съм добра учителка и да съм полезна на децата, защото все още виждам смисъл в това. А е толкова трудно...

За съжаление, г-н Макуин , от арената не мога да тегля , но ще си ги търся от други места.

Сега си спомням, че имаше едно време един уестърн - Братята Сакет - който обожавах, някъде към три часа беше, ама почти нищо не си спомням от него, но много го обичах. За хората, които си падат по този жанр. Правилата на балната зала (Strictly Ballroom) за тези, които харесват Dirty Dancing. Студената планина (макар че вероятно всички го знаят).

Той учителя хубаво си изпява урока, че и това е грешно, грешно е. Ама ученикът като си се прибере като не седне да почете малко нищо няма да се получи. После ще е неграмотен естествено. Аз ще си предам урока интересно, ама него го мързи да чете вкъщи. Като не е научен на системност и отговорност...Много ми харесва един от базовите учители, при когото съм на стаж. Мъж е , доста възрастен и е убиец. Педагог и възпитател отвсякъде. Трудно пише оценки, дисциплината е страшна/в положителния смисъл на думата/. Дърпа уши наляво-надясно, една грешна дума/правописна грешка/ и ученикът има за домашно да я напише по 50 пъти. А учениците го обожават и когато някой се върти или не внимава, само даскалът да се приближи до него и хлапето само си подава ухото. От него съм научила следното: изпитвам ученик и той нищо не е учил, ама редица уроци назад и е за двойка, давам му възможност да си прочете от учебника и пак го изпитвам, същия час. Поисках да му пиша 4, защото на повечето неща ми отговори, така, задоволително. Но, не. Даскалът му ми каза да му пиша две. Защо? Защото освен че трябва да си знае урока е важно и кога го е научил. Той е длъжен да си научи вкъщи, защото така един ученик се учи на отговорност. Той като ученик има задължения, свързани с учебния процес и това е едно от тях - вкъщи да чете. От много отричане на стари методи и голяма свобода се е стигнало до това състояние и на учениците, на повечето учители и на образованието ни като цяло.

Oх, и на мен не ми трябват. Какво да ям да напълнея?

Абсолютно е той. И аз докато го писах ми се стори странно заглавието, ама не му обърнах много внимание. Two for the Money.

Матю Макконъхи Един актьор, който едва ли има много фенове мъже, може би се харесва само на жените киноманки. Гледала съм го във: Време да убиваш - страхотен филм и страхотно изиграна от него роля. Особено в края на филма въздействието му е голямо. Контакт - страхотен филм, където той си изиграва ролята просто, самата тя не е кой знае каква, т.к. там акцентът е върху Джоди Фостър. Сватбеният агент и Как да разкараме гаджето за 10 дни - симпатяга и сладур в две романтични и приятни филмчета. Двама за милиони (Тwo for the Milions) - с Ал Пачино - мисля, че е доста хубав филм и той има хубава роля в него. Сахара - приключенска работа, филм за развлечение, без послание. Незапомняща се с нищо роля на Матю. Гледах го, защото той е готин. В общи линии най-запомнящото му присъствие е във Време да убиваш (A Time to Kill по Джон Гришам), а в останалите филми е просто сладура сваляч. За мен е приятен за окото и затова му се кефя.

Ок. Аз предлагам следното: 1. Мисия на любовта (Missione D`amore) 2. Koнтакт 3. Време да убиваш (А Time to Kill)

Нивото на образованието ли? Че то ниво има ли? Аз съм безкрайно отчаяна напоследък, сблъсквайки се с учениците и дори не мога да коментирам. Правят промени в учебните програми и нито една не струва. Няма ли един нормален, умен човек, българин, в тази държава, който да стане министър на това наше образование, че поне нещо да си дойде на мястото. Четейки мненията на доста хора в този форум, виждам умни хора, които разбират нещата. Не може ли някой с акъл да вземе нещата в свои ръце, а само дебили има отгоре. Искат да махат произведения по литература, които ще е грях да се махнат. В момента имам ученици, които не са чували имената на Вапцаров и Смирненски! Искат да махнат насилието от учебниците по история и литература / "Кочо" от Епопея на забравените?. Нека махнем и Опълченците на Шипка, да не се учи за Априлското въстание. Нека децата ни след 10-15 години да не знаят вече кои са Левски и Ботев, кога са живели и за какво са се борили и да казват в интервюта по телевизията като онова 13-14 г. момче "Нека да празнуваме 3-ти март така, както са го празнували Ботев и Левски!" - смешничко, а? Ама и безкрайно тъжно. Нека да не знаят за Вазов. Това ли трябва да стане???? Вчера в разговор с моя свекър, той ми каза, че мисли, че онези няколко човека, които дърпат конците на държавата ни искат да се превърнем в затъпяла нация, за да може тъпаците, които ни управляват да бъдат умните. Някога България е имала своите герои, своите гении, а днес няма такива по мое мнение. След 50 години ще се яви един Паисий и ще пита неразумните юроди защо не си знаят историята. Коя история ще трябва да знаят - тази, която сега някои се мъчат да изтрият от паметта ни? Или това, което е днес /т.к. ще е история след години/?......

Имаш късмет, че обожавам този роман, а и докато писах отново го преживях....

Нека обърнем внимание и на това, което учениците трябва да учат. В 6 клас по история учат само правитества, които се сменят нон-стоп. В един урок се сменят по две-три с различните си водачи и политики. Учи се Първа световна, Втора световна, Студена война, "Желязна завеса", Комунистическа диктатура, тоталитарни управления, фашизъм. Тези неща мозъците на шестокласниците не ги възприемат, не ги побират. Трудно им е. Това не е за тях. Не е за тези им години. Това трябва да се учи в гимназията. На мен ми е трудно да помня всичко, какво остава за дете на 12 години. Мисля, че учебната програма не е съобразена. Може и да греша, но пред очите ми е това, как който реши да си учи не разбира. Просто не си обяснява нещата. Аз го обяснявам, но на тях това им е далечно. Разберат едно, идва друго, още по-трудно и това ги обърква и мисля, че се отказват. По-български език също мисля, че нещата трябва да са по-различни. Много неща се стоварват за една учебна година. Много уроци с много информация. Всичките тези видове изречения, времена. Бъркат непрекъснато. Пак така, понаучават нещо, идва следващо и настъпва някакъв ужас. Трябва да има много по-малко уроци и много повече упражнения, да се прави едно и също по 5-6 часа, за да се запомня и да им става лесно. Ама не е така. Материалът в учебника трябва да се мине...