angelche_angel

Слави И Antique - Why http://vbox7.com/play:353bdf5a

Тази златна приказка идва от детството. На Алиса от слънчевите огледала и порастнало тъгува момичето за момчето и шарените му хвърчила.

http://www.youtube.com/watch?v=fUhvq8jk5mA&NR=1

Когато си тъжна ,иди до реката, наместо вълни песента ще се лее. Водата измива ненужни слова и нека по пясъка аз да ти пея.

МЪЖЪТ, КОЙТО ИДВА ЗА ТЕБ Валери Станков Ще те намеря. Някой ден. На дъно. Връх. В пустиня. В бездна. От мозъка ми възпален поезиите ще изчезнат. На папрат спал, бодил ще ям, ще преора пампаси тундри, но ще са твои - да си вям - последните ми с теб секунди. В колиба от ръждив камъш под громолите на прибоя за теб ще бъда просто мъж, а ти Жена ще бъдеш моя. Не вярвам в другия живот. Повярвай ми - ще те намеря - аз - мъж-дивизия, не взвод - мъж-вълча глутница, потеря! В ужасен ямб. в луд анапест, в дактил, хорей и хекзаметър ти пращам благата си вест - не утре - ще си моя днес.

Кони Мейсън - Шейхът

На екс и секс, наместо кекс ще хапнеш за отслабване на екс без кекс,

Може би не е на място този стих

Стихове Тони Теллалов * Понякога ще имам дом всичко в него ще е криво спретнато от кръшен сипей край изворите вдлъбнати копита изтечени изтропани изпени по праговете на едвам светица във пазвите на триста хуни от пот по три излети птици току захвърлили перата и ето вече са чергари с които да зарежа всичко. Може да са думи на пожар Искам да се любя с къща стара влажна незаета с паяжини под очите да прокапва с керемиди - тихо покривно разпадане да рисувам по стените ласкавите си стенания - тъжни дяволски опашки и да си повтарям: Няма да умра! после тя да ме затисне и така да си останем - с вкус на гръд и млечице от плесен докато ни раздели прахта. * Довечера ще бъда граф любезен принц на всички сови и храм ще вдигна на кръстовище да плаче в него всеки недоплакал бордюрите ще взема за икони на всяка ще виси паничка - ръчичка малка на чудовище - изящно ложе за сълзите накрая всичко ще изпия ще сложа графството си в плик на пощенските сови ще го дам с адрес: „До следващата Нощ“. * Нощем си режа главата в яма търкулвам я с демони смеем се заедно, плачем всичко претупано глъщаме вехта триглава фантазия бърка с езици навсякъде пълни очите, ушите ми гнезди се кискащо в ноздрите трайно зачева в главата ми вятър от срутени гари. Сутрин я вдигам отново здраво на кол я забивам - врат под корема на вола - шия несретна поклонница после мъчно проглеждам и през болката гледам... ровя в торбите на локвите за да видя какво ще се ражда.

СТЕФАН ЦВАЙГ - ЕРАЗЪМ, МАГЕЛАН, ФУШЕ

Един от първите е Мъж с къси панталони, италиански с Алида Вали.

ИКОНА Пред благия ти поглед, о, Мадоно, с почтение навеждам аз очи. Прекрасна си на своята икона. Душата ми те вижда и мълчи. Спокойно ми е. Майчинска усмивка - зад устните ти скрита - ме следи. Изпила си съдбата си, горчивата и дребни са ти моите беди. Но нямам, Богородице, утеха. Не зная накъде е моят път. Не знам защо посоките ми взеха, а ми остана само кръстопът. Простри ръка. Посока нарисувай. Тежи ми вече, но ще тръгна пак. В смирение иконата целувам. Изправям се и чакам твоя знак

ПРЕД УТРЕ Светла Стайкова Остави тази нощ да заровя под камък сърцето си, да подгоня на вятъра синята свилена панделка, да открадна звезда, да повярвам, че в мрака ми свети, да си вържа на пръста конец срещу гняв и предателства. Остави тази нощ да изпия на глътки отровата, да обърна навътре на розата смелите тръни, да изхвърля на двора безсилната конска подкова, да изстрелям стрела и да чакам при мен да се върне. Остави тази нощ да поискам обратно душата си, дето някой с каишка отведе в гората при вълците, да закърпя тук-там тези грозни нечисти остатъци, да послушам как вие и как от умора се гърчи. Остави тази нощ да извая от глетчер ръцете си, да поискам назаем сълзи от случайни познати, да заключа в подземие всичките стихове-пленници, да заложа на губеща карта самичка съдбата си. А пък утре ела и кажи, че съм свежа и хубава, че ухаят косите ми, ручей в гласа ми че блика, и аз ще повярвам, че още не съм се изгубила - до теб ще се сгуша и най-добре... нищо не питай...