Росица Копукова

1. Другата луда, представяща се за Юлия и много близка приятелка на баба Анка - почина, 2.Валя Йотата, пишман поетеса, приятелка на баба Анка и на Валерко Станков - едвам ходи, не може да излиза почти от в къщи, 3.Валерко Станков го намерили да спи пиян в градинката, съобщават приятели от Варна, 4. На баба Анка Полито Чалгаджийката - луда с документ, 5. Маргито Питку - загуби една дъщеря от рак, криви на една страна с изкуствена става, едвам стои, 6. Един ненормалник от с. Душево, Севлиевско - Марин Кадиев - луд с документ, рак на гърлото , едвам говори, 7. Чакаме бабата......, дето прасообразната внучка й е дюстабанлийка и се клати, като ходи!

Тъпанар по рождение, боя се, че ти нищо не знаеш, но не мисля и да ти пояснявам. Ха-ха-ха-ха.... Тео Вампирео!

МНОГО ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ ИМА, НО СА МУ КРАЙНО ЕЛЕМЕНТАРНИ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИЛИ ПОЧТИ ВСИЧКИ. ОСОБЕНО ВЪВ ФОРУМА - ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ. АМА МЕ ЗАБАВЛЯВАТ. МНОГО ХУБАВА ПОЕЗИЯ ЧЕТОХ ИМЕННО ОТ КАЛИН КАРАБИЙЧЕВ, НО ТЯ НЕ Е ДОСТАТЪЧНА ДА НЕ РАЗМАХАМЕ ШПАГИТЕ ПРИ НУЖДА! ГРЕШНИ СА МУ ПРИЯТЕЛИТЕ И ПРИЯТЕЛКИТЕ. ХА-ХА-ХА-ХА.....

Веси, имам съмнение, кака, че и ти си вкарвана в лудница като Полито?!

Веси скача от дувар, Веси, искаш ли шалвар, с баба Анка във дует да психясвате напред. Разбрах, пила си ракия, затова си гламавия, че като невзрачна Врана за Бохотката ти се хвана. Учила си ти студентка? Кой те пусна Веси Ментка? Проста си като дърво с неизвестно потекло! Казвам: " Веси, се учи....", ала Веси се напи! Пуф-паф, грух-грух-грух пее с бабата по слух! 8 април 2024г., София Текст: Р.К. Музикално оформление: Кочинарка Ана„ Пеят: двете Кочинарки

преди 11 часа, Веси Филипова написа: Предлагам да спреш да се занимаваш с мен и да се обаждаш по повод моята поезия, преди 2 седмици всички ти се смяха във форума за откачените ти действия спрямо АНИТА, АЗ КАЗАХ НА ХОРАТА, ЧЕ ИМАШ ТАЛАНТ, А СЕГА ТИ МИ АКАШ ВЪРХУ ГЛАВАТА. гЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА И НЕ ПРАВИ КОМЕНТАР НА МОИТЕ ПОСТОВЕ, ЧЕ ЩЕ НАСЪСКАМ анита да те направи на пух и прах. Остани си със здраве. КАКВО МИ ПИШЕ ТЪПАНАРКАТА ВЕСА В ПИСМО. ПРОСТОТИЯТА СЕ БРАНИ ЧРЕЗ АНИТА УЛАВАТА! ИЛИ ПО-ТОЧНО АНКА!! ДВЕТЕ ПРОСТАЧКИ СТАНАЛИ ДУЕТ ПРАСАЧКИ! ВЕСИТО СИ КРЪКНАЛО РАКИЯ И НАПИСАЛО СТИХОПОМИЯ! ПРИЯТЕЛКИ! ВЕСИТО И АНКА!

Бре, двете не сте спали нощеска,бре! Коя от коя по-смахната?! Сега имам да свърша още малко работа и погвам лудата Полина да видим дали е акушерка, след като е освидетелствувана? Обещала съм го на бабата, а двете с Весито Фиу-фи могат да си пеят песнички в сайта ко-о-о-о-о-олкото искат!

Някои другари от " Калдата" криво стъпват сякаш по Земята, и понеже себе си не виждат най - обичат някой да обиждат. Хич не ми е на кахър играта, простичка е в цялост таз " Калдата"! Аз обичам да се забавлявам простотиите да ги вбесявам. Да ми скочи Тео Без Главата, баба Анка, слязла от гората, още някой да обърка пътя и да дойде сам да се прикътя.... 7 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

Стихотворението " Признание пред теб" е писано , когато нямах и 30 години и публикувано във в. " Спектър", където работех години като журналист, при все основната ми професия- учителка. Пишех много материали и не само там. Помня, че това стихотворение написах за един мой обожател, ама помня ли кой от многото, и главната редакторка, прекрасен човек, родена на 1 март, го сложи на гърба на вестника в средата. Кой го разнася из сайтове - не знам. Как е попаднало тук - не знам. " Анонимен" го е дал, сменил е накрая "престъпления", вместо " изстъпления", но нищо. Името ми го има и се разнася из нета от някой, който го знае от вестника. https://external.fsof8-1.fna.fbcdn.net/emg1/v/t13/14328028373933554863?url=https%3A%2F%2Fstatic.bg-mamma.com%2Fimg%2F1%2Fimages-fb.jpg&fb_obo=1&utld=bg-mamma.com&stp=c0.5000x0.5000f_dst-jpg_flffffff_p139x139_q75&ccb=13-1&oh=06_AX3SSQNTsM5QNkQHFhmHfZer3h6Yy79ERyTd80rK_z-3nQ&oe=6614C290&_nc_sid=852c2c BG-MAMMA.COM Обичате ли стихове? - 4 Обичате ли стихове? - 4 - Литературен клуб. Група за любителите на литературата. Дискусии, обмен на информация и споделяне на впечатления от книги, автори, издателства.... Росица Копукова Анонимен# 807 ноем. 2007, 13:14 ч. Признание пред теб Росица Копукова Една проклетница живее в мен, с кураж и много сила надарена, способна да пробие своя ден, безвремието да взриви родена. Проклетница със ангелско лице, която те подхлъзва с мнима благост, която пише с пламенни ръце неща за буря и неща за радост. Не се лъжи по галения вид, и топлите слова, които казвам- проклетницата дреме с поглед скрит и всичко преобръща и прорязва. Накратко-в мене има две жени и действам с тази, с която мога; не зная кой с това ме осени- дали е дявола, дали е Бога? Но както и да се превъплътя, остава съвестта ми просветлена и никому не мога да простя пред мен извършените престъпления.

Мама почина в болница " Пирогов", София Разбрах в страданието за това- животът се дели на епизоди, най - хубавият с мама отлетя, къде ли вече в небесата броди? Сълза не тръгна в сините очи, навярно Бог й каза да не плаче, кураж й даде и не прояви и капка мекушавост, аз обаче не знаех мястото си във света и търсих себе си до три години, полека-лека всичко отшумя и оцеляха спомени - светини. Усещах се като мечето - пух, оставено без мама във гората. Но сякаш слезе малък светъл Дух: - Ще продължиш, - ми каза, по-нататък.... Взех първите награди след това и книгите със лекота издавах. Написах много смислени слова, но мама ,не разбрах ,дали се радва? Добре че яви във някой сън да ми подскаже колко ме обича. И ме помилва някъде отвън, но после срокът на съня изтича... Март 2005 г. София Росица КОПУКОВА

Разказчето е подарък на Весито Фи.

/ разказ по действителен случай / В една от големите зали на НДК голямо частно издателство награждаваше книга с разкази на Савка Тимева. Народ, панаир на суетата, големи суперлативи отстрана на собственичката на издателството и даване думата на един рецензент, който орезили вечерта. Той размята ръце като птичка, която се мъчеше да излети от кафез, чуруликаше разни небивалици и глупости и по всичко личеше, че не беше чел нито един разказ от наградената. Хората се подсмихваха, собственичката на издателството вреше и кипеше вътрешно, докато накрая птичката си седна и дадоха думата на Савка да прочете един от разказите, та обстановката се поуспокои. След края на събитието и продажбите - кой взел, кой не, издателката се скара не много тактично на пишман-рецензента, той й отговори нещо рязко. Бях наблизо, намесих се и я подкрепих. В случая беше права. - Господине, не разбирам защо се сърдите на госпожа...Та Вие не бяхте чели книгата, личеше Ви. - Какво ще чета като знам, че тая не е писала нищо, а ей ония две редакторки отзад, - и той ги посочи с глава. - Тя е неграмотна, камо ли писателка и мене хич не ме е грижа да й правя безплатни рецензии. Да се благодарят, че изобщо съм дошъл. Нататък чорапът се разплете с лекота. Имах отдавна подозрения, че това елементарно същество не се връзва с приличните разкази и много наблюдения ме насочваха в тази посока. В течение не на месеци, на дни, нещата се наместиха от само себе си. Вечерта свърши криво - ляво, въпросната продължи да издава книги, но утайката, че е комбинаторка, а не авторка, се наслои и твърде много хора я гледаха, ако не с презрение, то с пренебрежение. Това обаче не й попречи с връзки и наглост да продължава да издава и да се смята за величина, само че от писателските подземия. Времето разкрива всичко: кой, колко и доколко го бива сам да твори словесно изкуство! 9 юли 2023г., София Росица КОПУКОВА

..ПРИСЪДА . И ето ме с камъка, с който сме свързани двамата – пъплим полека нагоре по стръмния скат... Ако не помните кой съм, каква ми е драмата – Зевс бе осъдил на мъки Сизиф. А Сизиф ми е брат. Всъщност всеки е малко Сизиф и за нещо – наказан, жребий на всеки е къс непокорен гранит, с който е длъжен нагоре по хълма да лази – право към слънцето, спряло в самия зенит. Тежък е камъкът, който търкаляме в дните – всеки към своя си връх и по своя си склон. Няма пътеки нагоре, пълзим през мъглите, в кръв са нозете ни, в пот са челата, смехът ни е стон. Само че аз и скалата ми странно се движим по склона – аз ли избутвам проклетия камък към острия връх, той ли, противно на всички природни закони, бърза, търкулнат нагоре, и влачи и мен до без дъх... Чакай, проклета скала! Ти препускаш сама, устремена пряко легенди и митове горе към хребета гол. Ти си ми жребий, съдба и присъда и влачиш и мене, там, дето голият връх в синевата чело е забол. Ти си ми участ горчива, неспиращо вечно движение, ти си вълната, помела по пътя си вечен и мен. Долу ли слизам, щурмувам ли хребета – няма значение. Път и стремеж са животът и всеки мой ден. Знае Сизиф – и да стигне до билото голо, подлият камък на равното няма да спре укротен – с трясък и тътен ще хукне скалата отново надолу и ще се сбъдва присъдата – век подир век, като ден подир ден... Знае Сизиф! Аз не зная, задъхан нагоре към билото, слиза ли някога пак към началото този живот, или, повлечен на своята странна присъда от силата, стигнал до гребена, няма да тръгна от там по небесния свод. Чакай, скала!Аз не бързам да стигна със тебе високото – поривът също е тежка присъда. Не бързай, скала! Остави ме да спра! Аз отдавна мечтая да сбъркам посоката. Ти върви! Аз ти давам душата си – тя е с крила... Валентин Чернев

КУПИ СИ КНИГАТА НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ. МОЖЕ ДА ОБОГАТИ ПРИМИТИВНАТА ТИ ДУША.

ДАЛИ ДА НЕ Й ПРАТЯ ЕДНИ ШАЛВАРИ ПОДАРЪК? ТАКА И ТАКА Й ЗНАМ АДРЕСА. ДА НЕ ИЗЛИЗА КАТО СМАХНАТА НА УЛИЦАТА ПО ПЛЕВЕН КАЗЪЛБАШКАТА?

Силно ме съмняваш. А да се лъже е също невъзпитано. Дай "дела и документи". Ха-ха-ха-ха....

Каква дързост! За да си като Захари Стоянов, трябва да си обиколил България, Турция, Румъния и да си изследвал живота и делото на българските герои! Едва ли си сторил нещо подобно?

ХЕМ НА ДВЕТЕ КРАТУНИ С ЩЕРКА Й АЗ НЕ ПРАВЯ НИТО ФОТОШОП, НИТО - КАРТИНА ВЪРХУ КАРТИНА. ЕСТЕСТВЕНИ СИ ГИ ПУСКАМ ЛУДИТЕ ПРАСЕТА! НИТО НАДПИСИ СЛАГАМ, ТЕ СА СИ НАДПИСАНИ ОТ НЕБЕТО ЗА УЛАВИ!

ЩЕ ЗАПОМНЯ Автор: missana Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов, стана символ на булчинско бяло и златна надежда. Вятър южен погали тревите с невидими пръсти... слънчев лъч неполюшнат в косите ти тихичко спря. Милиарди щурци със симфония тайнствена кръстиха светлоокото слънце, което от морската бездна изгря. Ще запомня завинаги нашето морско начало - на брега придошло след наивни по детски вълни. Синевата над нас просия - в този миг огледало, отразило отлитащи чайки - най-щастливите дни.

Навярно имах някои мечти, неслучили се като мит съдбовен, а други ме надминаха сами, последва хубав или тъжен спомен. Но имам цели, дето цял живот съвсем не ме оставиха на мира, не спряха те да бъдат все на ход и бъдещето в тях да ме намира. Понеже съдено ми е - борба да водя смело, докато съм жива, да ме опазва Божия съдба и в мене нещо да се преоткрива.... Аз знам посоката и все натам... По пътя падат врагове от коня, но аз държа духовния си храм и още имам ветрове да гоня! Навярно за това и младостта не иска още да си тръгва, зная. И затова не спирам да вървя, и знам - посоката ми е Безкрая! 5 април 2024г., София Росица КОПУКОВА

Николай Гогол: Ех, руският народец! Не обича да умира от естествена смърт! ЕДНО КЪМ ЕДНО; 01 април 2024 Facebook Twitter „Намери ключа на собствената си душа; когато го намериш, ти ще можеш да гледаш в душата на всички." „Едва ли има по-висше удоволствие от това да създаваш.“ „Преводачът трябва да бъде като стъкло, толкова прозрачен, че да не се вижда.“ „Никога не трябва да се хвали бъдещето.“ „Страхът е по-прилепчив и от чумата.“ „Ех, руският народец! Не обича да умира от естествена смърт!“ „Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът.“ „Руският човек... има странно качество: веднага щом в джоба му се появи някой грош – всичко му става безразлично и морето му е до колене“. „Сега всяка едва изпълзяла гъсеница си мисли, че е аристократ“ „Та това е на цял свят известно, че когато Англия смърка тютюн, то Франция киха.“ „Към думите трябва да се отнасяме честно.“ „Красотата е изворът на поезията.“ „Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица.“ „Архитектурата също е летопис на света; тя говори тогава, когато са замлъкнали и песните и преданията.“ „Не с пари, с хора се живее.“ „С мъжа си се биеше само сутрин, защо само по това време понякога го виждаше.“ „След снощи в устата ми е така, сякаш там е пренощувал цял ескадрон.“ „С мъдро познание на сърцето и живота ще се отзове словото на британеца; като птица ще блесне и ще се разлети недълговечното слово на французина; остроумно ще измисли своето, не всекиму достъпно, умно-хилаво слово; но няма такова слово, което да е с такъв размах, бойко, така да се изтръгва от самото сърце, така да кипи и живо да трепти, както точно изреченото руско слово“. „Има само една врата към живота и това е Исус Христос.“

Фолкпевицата Полина психяса, вкараха я в лудница Бившият мъж на Глория имал кратка връзка с изпълнителката. Бившият мъж на Глория имал кратка връзка с изпълнителката. <em>Пайнерката Полина преди няколко седмици е била въдворена в лудница след тежка нервна криза по настояване на майка й. <br /> </em><br /> Певицата прекарала в клиниката няколко дни, а след това била изписана с предписание от лекаря да приема силни успокоителни, тъй като страдала от тежко личностно разстройство. В момента младата жена е държана под ключ, за да не нарани себе си. По време на нервната си криза певицата заплашила, че ще се хвърли под влака, а после тръгнала да си реже вените, разкрива &quot;Всеки ден&quot;.<br /> <br /> Преди няколко месеца Полина имаше и друго изпълнение, с което предизвика медийното внимание. Тя се настани във фоайето на столичен хотел и заяви, че няма къде да спи. Няколко нощи изпълнителката нощуваше на пода между етажите пред шокираните гости и персонала, а управителят на хотела успя да я изгони с полиция.<br /> <br /> Според нейни колежки Полина мръднала преди година и половина, когато от &bdquo;Пайнер&rdquo; прекратили договора й. Певицата била напъдена от фирмата заради системни интриги и неадекватно поведение.<br /> <br /> Преди 6 години Поли имала връзка с бившия мъж на Глория Илия Загоров. Той й обещавал звездна кариера, но впоследствие я зарязал. Оттогава тя още не може да преживее този факт, одумват я в чалга съсловието.<br />

ОТ ЛУДНИЦАТА АКУШЕРКИ НЕ ЩАТ! И ПО ЗАКОН Е ТАКА!

ХРАНИХ Я, ДРЕХИ Й ДАДОХ НА НЕБЛАГОДАРНИЦАТА. НО ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА. НАТИРИ Я МЪЖА Й ОТ СПИРКА " МЕТАЛ" ПРЕДИ ПЕРНИК И СЕ МАА ПО СОФИЯ КАТО УЛАВА.