Росица Копукова

Млатила децата с пръчка по главата, псувала,лудяла, с обиди ги помляла. Училището цяло от Анка пропищяло. Три училища сменила едвам накрая изкласила пенсия да вземе това партийно бреме! Тогава чак децата отпуснали душата! Росица КОПУКОВА

Удари бабата една ракия по бохотски,на чисто,без мезе и полудя да пуска на пусия езика си с просташко реноме! Но кефим се, когато прави криза, от истините много я боли! Защо я Бог забрави тази скица и във живота хич не й върви? Да я печеш, не става и за скара! Така де, образно да го река! Но, питам се, школото как изкара със речник на забравена мома! То, БКП-то само я избута за диплома без изпит и без дар, не дават вече на гюме валута и бабата пропадна във бунар! Росица КОПУКОВА

Васил Левски, разказаха ни там, е бил доста поотчаян от предателствата нашенски, точно така пише и Захарий Стоянов. Най-вече от Северозапада и Централна Северна България, която наричал "Ада". Сякаш не е имал хъс да стане и да бяга посред нощите, като го събудил единият от другарите му след лошия сън. А какъв е бил сънят: Чудовища се спускат от тавана на ханчето и им препречват пътя на тримата - Левски и двамата му другари и съратници. Сънува Никола.

СЕГА НЕЩО ПО-СЕРИОЗНО, КАТО ЗА ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ!

По-малко е било от тази сграда, гнездо на героизъм и предателство, и писано е цял народ да страда, лош сън е пратил Бог за указание... Не се е вслушал Левски да избяга, преди да дойдат турски заптиета, душа ли вече доста го е стягала от хора непочтени и проклети, че и смъртта приел е с безразличие, не се е стреснал много, че си тръгва. Не сме си ние много за обичане, щом и Апостол можем да претръпнем. Жестоки времена. А после в хана човек не е пристъпил да се храни, забрава би, голям пожар настана и след години сбраха стари рани и спомени, да възкресят отново сърцето на отминала епоха. Апостоле, били ли са достойни? И ти това се питаше:"Народе-е-е-е-е!". 11 септември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Удари бабата една ракия по бохотски,на чисто,без мезе и полудя да пуска на пусия езика си с просташко реноме! Но кефим се, когато прави криза, от истините много я боли! Защо я Бог забрави тази скица и във живота хич не й върви? Да я печеш, не става и за скара! Така де, образно да го река! Но, питам се, школото как изкара със речник на забравена мома! То, БКП-то само я избута за диплома без изпит и без дар, не дават вече на гюме валута и бабата пропадна във бунар! Росица КОПУКОВА

Учителката се изказа! Ясно защо цял Плевен я мрази. Еверест съм,баби, Еверест и ме четат и гледат с удоволствие!

Мълий-й-й-й-й-й! И тази била учителка! Пази Боже!

КАЗЛЪБАШО ....и правописа не знееш! Като казвам, че си проста, има си ачик доказателства,баби!

Чаршафената рокля смъквам, боса, гола, се примъквам, бим-бам.бим-бам-бом, за мене няма даже ром!

Дама за пилона! Така де, това също е професия!

Дуп-дуп,дупи дуп, чалгарка е без минижуп, тя върти се на пилон, накрая става за бушон. Дуп-дуп,дупи-дуп, оцелява като труп, отваря Психото врати, чалгарката да приюти. Дуп-дуп,дупи-дуп, отвсякъде й бият шут, навря се в уличната кал, без цел, посока, идеал! Текст: Росица КОПУКОВА Музика: Казълбаша наша

Красива вила не се показва, баби. Моята е от този тип, а снимката е от Симеоново, щом питаш.

Прекрасно е. Усещам,че живея във тази столица от красота, дори да мина по една Алея и книга да си хвана във ръка, и вятърът софийски да ми каже поредното и тихо: "Добър ден", и със намигване да ми покаже, че с нещо съм го уловила в плен. По "Витошка" да ми прибяга слънце, три топки да си хапна сладолед, кафе да пийна,никъде не бързам, с приятели, прииждащи отвред! Все хубави неща,човешки прости, в този Септември, толкова добър! На тази Божия земя сме гости и Бог с усмивка днеска е дошъл! 10 септември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Не че не ми харесва. Който го е правил, имал е акъл, неведнъж го пиша. Но ако пуснете още една баба Казълбашка и званието " Диамантен потребител" ми гответе още отсега! Защото ще се оправя и с нея.

Чуйте песничката на баба Глупалана и й разгледайте обзавеждането, то много говори за нея. Боксониерката не е от баща й даже, БКП й я дала, а гардеробът е от село Бохот! Сега ги е дала под наем!

Дуп-дуп,дупи дуп, чалгарка е без минижуп, тя върти се на пилон, накрая става за бушон. Дуп-дуп,дупи-дуп, оцелява като труп, отваря Психото врати, чалгарката да приюти. Дуп-дуп,дупи-дуп, отвсякъде й бият шут, навря се в уличната кал, без цел, посока, идеал! Текст: Росица КОПУКОВА Музика: Казълбаша наша

Точно казано баба Анка ви показва снимка от наводнение минала година, при мен нямаше грам проблем. Тази година на вилата ми има росен дъждец и слънчице. А долу на шосето оправиха дерето, което си е природна даденост и няма никакви бели. Да минава рейса, но аз далеч не съм в тази орбита. Баба, недей лъжи хората, че стана за смях. Мнозина знаят, че по Симеоново няма бедствия тази година,слава на Бога.

АМИ БУЕ И НЕГОВИТЕ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРИЯ Ами Буе (на френски: Ami Boue) е френски учен от немски произход. Роден е в Хамбург през 1794. На 10-годишна възраст остава кръгъл сирак. Получава първоначалното си образование в Женева и Париж, а по-късно учи медицина в Единбург. Буе участва в няколко геоложки експедиции в Шотландия и Хебридските острови, а след дипломирането си през 1817г. се установява в Париж. Между 1836 и 1839 заедно с Огюст Викенел, в ролята на топограф, Ами Буе предприема експедиция на Балканския полуостров, в която са включени учени от различни клонове на науката и извършва продължителни етнографски проучвания. През 1836 двамата пристигат на Балканите и изследват Рила, долината на река Струма и Пирин, с градовете Кресна, Благоевград, Дупница, Радомир. Самостоятелно от Викенел Буе описва Софийската котловина, а на юг от нея Витоша. В 1837 вече самостоятелно, изследва северните и южни склонове на Стара планина от Искърския пролом до Черно море, в т.ч. цялото течение на река Камчия. Експедицията се движи по маршрута Софийско поле – подбалкански градове – Черно море. Буе изследва средното течение на Тунджа и вместо високите планини, нарисувани на старите карти, открива хълмове и „обръща“ реките да текат на юг към Егейско море, а не на изток към Черно море. Освен това доказва, че Стара планина не е свързана със Странджа. Буе успява да се наслади на китната природа на Етрополе, Ловеч, Плевен, Севлиево, Габрово, Казанлък и Стара Загора – отправна точка за опознаването на югоизточните български земи с големите центрове – Разград, Шумен, Пловдив и Пазарджик. След това проследява цялото течение на река Марица, като тук го очаква нов географски сюрприз. По съществуващите тогава карти реката тече в тясно дефиле със стръмни отвесни склонове, а Буе открива и оконтурява широката и плодородна Горнотракийската низина. Проследява северните и източни склонове на Родопите и установява, че планината завършва на 20 - 30 км западно от река Марица. След завръщането си в Париж през 1840г. издава La Turquie d’Europe; observations sur la geographie, la geologie, l’histoire naturelle (Европейска Турция; наблюдения върху географията, геологията и естествената история) в четири тома, едно от най-важните за времето си изследвания на региона, включително на територията на България. Книгата му е съпроводена и с първата изработена геоложка карта на България. От 1841 Ами Буе се установява във Виена, където продължава изследванията си, най-вече в областта на геологията на Балканите. Там на немски език през 1847 под наименованието „Етнографска карта на Османската империя — европейска част и Гърция” Ами Буе издава етнографска карта на Османската империя, за която руският учен Тимотей Флорински казва, че е максимално точна и е правена преди началото на споровете за народностите в Македония. През 1849 съставя и първата етнографска карта на османската част на Балканите. По-късно, с австрийски държавни средства, той издава пътните си дневници, в които е представен богат фактически материал, събран по време на пътешествията му из балканските земи. Изданието е осъществено във Виена през 1854 в два тома и е озаглавено „Сборник от пътни дневници в Европейска Турция“ (Сборник от маршрути). Въз основа на личните си наблюдения и като се позовава на проучванията на балканските земи, които прави в продължение на много години, френският учен съставя и включва общо 37 маршрута. „Българите — пише Ами Буе, — населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия; те съставят при това главната ядка на населението в Македония, с изключение на най-югозападната част от Костур до и по Бистрица.” Според него българите в Турция възлизат на 4 500 000 души. Наблюдателният изследовател пише с вълнение за красотите на българската природа. Той не пропуска да изтъкне гостоприемството на българина. Спира се и на други негови морални добродетели, с които се запознава по различни поводи при контактите си с българското население. Така при описанието на околностите на Ловеч, той сочи: „Понеже това е един от главните пътища в Турция, не бива да се учудваме, че българите са били държани далеч от него. При това османците сами са насърчавали установяването там на мюсюлмански села и изобщо са успели да изтикат трудолюбивото българско население към Балкана, в Горна Мизия и Македония”. Буе назовава акуратно причините за това във важните градове в онази епоха да преобладава мюсюлманското население, а именно – държавната политика на Османската империя чрез етноса да запази контрола над местността и пътищата, минаващи през нея. С какво привлича вниманието на Ами Буе тогавашна София, опожарена двадесет години преди неговото посещение? „София е великолепно разположена — изтъква той, — за да стане много населен и красив град, защото тя е в равнина, насред Турция, на кръстовището поне на 7-8 пътища… Във военно време завземането на София е в тясна връзка със завземането на проломите, водещи към Мизия и Македония, както и към Тракия… Природата е създала възможности той да се превърне в укрепен град, понеже височините, които го доминират, са доста далече и той е в равна местност.” Отново анализът на Буе отразява много точно стратегическото значение на София, доказано още в древността, но също изиграло същвствена роля при избора на столица на бъдещото българско княжество. Френският учен отделя значително място на описанието на Пловдив и околностите му. Още в началото той изтъква, че това е един от най-цветущите градове на Турция. „Разположен на около 1000 фута височина сред тази област — пише той, — между Константинопол и Белград, между Салоник (Солун), Серес и Букурещ и между Андрианопол (Одрин), Дурацо (Драч) и Скутари (Шкодра), транзитната му търговия ще да е значителна… Филипополис застава в предните редици на търговските градове на Турция.“ Пловдив е може би най-важният град от икономическа гледна точка за Южна България и търговията в нея. Освен неоспоримите му заслуги в сферите на географията и геологията, Ами Буе успява да осъществи контакт с местните и да запише интересни подробности от пребиваването си в българските територии. Наблюденията му относно етническия състав, географското разположение и икономическото значение на градовете са впечатляващи, от една страна с това, че са направени от западноевропеец, изследвал множество райони по света, и въпреки това дал толкова висока оценка за родината ни, а от друга страна, защото макар и геолог, той успява да изгради една пълна представа за българите и материалната база на техните градове, давайки макар и несъзнателно примери за това как биха могли да се развият успешно вътре или вън от пределите на Османската империя.

Точно казано баба Анка ви показва снимка от наводнение минала година, при мен нямаше грам проблем. Тази година на вилата ми има росен дъждец и слънчице. А долу на шосето оправиха дерето, което си е природна даденост и няма никакви бели. Да минава рейса, но аз далеч не съм в тази орбита. Баба, недей лъжи хората, че стана за смях. Мнозина знаят, че по Симеоново няма бедствия тази година,слава на Бога.

CHERCHEZ LA FEMME той може да има всички жени на планетата е не точно всички но поне всяка втора или трета (скромен е скромен е) крие се зад бегла самодоволна усмивка която веднага избухва в онзи смях който ме подлудява не от ревност – от тържество че това наистина не го интересува е когато бях по-млад… той е млад като холоцена (аз харесвам макс фриш защото е максимален писател когото младите не четат за тяхна сметка е) той е хомо сапиенс и хомо фабер и хомо луденс и хомо еректус безкраен е като вселенския океан от който е излязъл живота за да влезе пак някога (кога не се знае) обратно защото кръговратът е вечен – всяко нещо се връща отново в началото си… е когато бях по-млад… повтаря а аз се смея защото знам че ще ми напомни (с дълбок глас) защо са изчезнали динозаврите и не – ние няма да изчезнем като тях разбира се от само себе си: сред милиардите жени на планетата или половината поне или едната трета аз съм тази която държи в прегръдките си той е този за когото единствено шепна ecce homo… © Margarita Petkova #БелитеМиНощи б. м. Сложно е, но и Макс Фриш не е лесносмилаем