Росица Копукова

Време е цялата да те затрият!

ЗНАМ ЛИ? Не зная докога ще пиша. И докога ще имам хъс. Поезията с мене диша, тя ми е сила, но и кръст. Докато галят ми словата, докато парят и гълчат, но кръговратна е Земята, България - духовен път. И аз съм твърдо убедена, че в талантливото гнездо, където вчера съм родена, ще има утре не едно родено даровито птиче и то света ще украси. Поезията е величие, а мъдростта ще ни спаси. 12 август 2023г., София Росица КОПУКОВА ЕХ, ТОЗИ ЖИВОТ! Животът тука не е идеален по тази въртогрешница,Земя! Божествена е тя, но е банално все да се ражда някоя ламя, война да пали, да дими живота и вечно в неспокойствие да спиш, да вземе своята злокобна квота и да не можеш даже да простиш. Човек без време да отива към небето и да оставя диря от тъга. Какво са сбъркали Адам и Ева, та греховете плащаме сега?! Добре, че имаме една утеха в изкуството, сред трудно битие, че би останала съвсем без дреха душата ни сред толкоз врагове! 12 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Сори, ма тези му стихчета са накаканизани, без смисъл, дълбочина и сила.

Всъщност, преди години Бойко Борисов не каза нещо кой знае какво, журналистките го наобиколили като мисирки. И простотията, а тя бол у нас, поде тази дума "мисирки". И я преиначи. Сори, всяка "мисирка" е по-високо образована от тогавашния Гъсок - премиер и още не съм чула да го нарекат Барселончо. Примерно,нали? Хайде той да покаже златните кюлчета, а аз дипломите?! Румен Радев размаха юмруче и така било редно да се управлява, но още не са го нарекли Червена петолъчка, която много иска да заблести и към общинските кметове. Под пародията " независими кандидати" на изборите. Всичко виждат журналистите, но гледам, възпитано говорят и пишат. А нещата са прости: конците се дърпат от Москва и Вашингтон. Иначе как щяха да се разцелуват ПП и ГЕРБ? По американска подсказка. Формално елегантно. Искам да кажа, всичко е на показ, дори да не знаем какво се говори при изключени микрофони, освен ако не ни пуснат някой отявлен пазарлък неочаквано. Та ще обобщя: журналистите ни са доста интелигентни. И аз съм тичала с микрофон и знам какво е. Една от най-напрегнатите професии, наред с полицая, граничаря, доктора, учителя. Настоящето ни правителство и президентство ми приличат на глазури на торти, два вида , отгоре, но отдолу....

БЛУС Съмнения, възторзи, страх ­ съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах. И само век ще те обичам! Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта... Не чакай: забрави ме вчера... ОПТИКА Ако поетът счупи очилата си, той вече няма нови да си купи. Поетите са бедни в наше време. Добре, че няма да брои, да смята, игла да вдява, гвоздей да забива. Той има само стихове да пише и някак с тази работа се справя. Ако поръчваш стихове за вкъщи, Не му купувай очила, любима. Налей му вино в чаша тънкостенна. Пробутай му любов. Накарай го да страда. Сълзите на поета са контактни лещи и думите през тях се виждат истински, прекрасни, смъртоносни...

Явлението Росица Копукова Младен МИСАНА 7 мин за четене Аз много трудно признавам някого за поет, дори той да е световна величина покрита с неувяхваща слава. С поезия се занимавам сериозно от петнадесетгодишна възраст и имам стихове от онзи далечен период, от които и досега не се срамувам. Познавам отлично образците на българската поезия и в немалка степен образци на световната поезия, четена както в оригинал, а така също преведена на достъпни за мен езици. Това ми позволи да формирам у себе си една оценъчна система за чуждото и за собственото творчество, която бих нарекъл безпогрешна. Онова, което винаги ме е дразнело в поезията са творбите без неистов дух. Било то чиста лирика или празно философстване. Ако е лирика, то нека да е носител и на нещо философско, на нещо обобщаващо - валидно за всички времена и епохи. Такава е ценностната ми система, до голяма степен формирана от белетристи като Лев Толстой и Джек Лондон и от поети като Джакомо Леопарди, Константинос Кавафис, Костас Уранис, Чезаре Павезе и Александър Блок. Велики, велики автори. Автори, които могат да преродят духа на всеки човек и да го превърнат от джудже в исполин. За българската поезия мога да напиша томове, но крайната диагноза ще е все една. С изключение на Христо Ботев ние нямаме велики поети. Имаме местни величини, повлияни от световните образци. Един Яворов е очевиден следовник на Пол Верлен и на някои други френски символисти. Приятно изключение е Димчо Дебелянов, който въпреки голямото влияние на френския символизъм е успял да оцелее по превъзходен начин в четири-пет свои забележителни стихотворения. Ако говорим за могъщ дух, то срещаме го у Асен Разцветников в поемата "Двойник": "Светът е засада. Светът: безутешния, пустия. Светът е грамадна, светът е безумна индустрия. Ний всичките хора, които сме малки, жестоки чудовища, залегнали в дупки и плюшени, меки леговища, ний всичките хора сме мънички живи бутончета, а наште сърца — пирометри, и наште душици — балончета. Върти, Сатана, своите съскащи змии-трансмисии!" но Разцветников не достига до адекватната форма за изразяване на този дух, а без такава форма той няма нужното поетично въздействие. Дух има и при Вапцаров. Той, обаче, има нещастието да пише след Маяковски и по тази причина можем да го разглеждаме само като копие засенчило оригинала. Но все пак - копие! Има доста български поети, които съумяват в отделни свои стихотворения да се извисят надминавайки себе си. Но и толкоз - епизодичното не е белег за значимост на дадено творчество. Сред тях особено място заема поетът и преводачът Атанас Далчев. На фона на тази своеобразна калейдоскопичност, за мен беше огромна изненада да попадна на творчеството на г-жа Росица Копукова. Сблъсквайки се с него изпитах същото онова чувство познато ми от сблъсъка с изопериметричната теорема на Якоб Щайнер. А то е свързано с изразяването на духа в една оптимална форма, създаваща усещане за поезия. При Росица е видно, че дух и форма вървят ръка за ръка, допълвайки се естетически. Точно това я откроява ярко от останалите български поетеси, които търсят само екстравагантното, манифестирайки го с евтини любовни пируети. И точно това привлече вниманието ми към нейното високостойностно поетично творчество. Нека го онагледя с няколко изящни примера: СЪСТОЯНИЕ Усещам се, че цял живот пътувам - към себе си, към другите, към теб, и в този път разбирам колко струвам, запазвам ли се стойностен човек?! Пътуваш ли, то има бариери. И как ще ги прескочиш - е талант. А аз - дошла от слънчевите сфери, не мога да съм тъмен интригант. И изпитанията гравитират, но все пътува моят светъл дух, където хубавите хора спират и се откриват със очи и слух. Не ми е монотонно битието, но монотонността не е за мен. И в пътя от Земята до Небето, аз търся смисъла на всеки ден. Животът е динамика, но имам късмет и вяра в смелите дела. Домът е отдих, там куража взимам. Оставям диря. Правя я сама. И искам със доброто да ме помнят, обаче справедливото добро. Пътувам. Със една душа огромна, побрала даже дяволското зло. И днес на тази огледална дата, аз пуснах всичките огледала, добре да се огледам на Земята, един ден ясно да се отчета. 22.02.2022 /Видения от мисли/ ВЪЗВЕЛИЧАВАНЕТО НА ГРЕХА Възвеличаването на греха, дори и в поетично съвършенство, не го намирам радост и стреха, не му отреждам във живота членство. Защото щастие не се гради, когато някой свестен пренебрегнеш, та тази поговорка отпреди съветва те навреме да прогледнеш. И счупеното как ще залепиш? То няма никога да бъде цяло. Лъжата е лъжа. Грехът върви към края, няма никога начало. Аз мисля: " Да живее любовта!", която е за нас определена. Тя да е вечна изворна вода, енергия от цялата Вселена. Да бъде плам, и вярност, и покров, когато нещо лошо ни споходи. Където има истинска любов и вяра в Бога, злото ще си ходи. Не се намесвайте във любовта, това жестоко после се наказва. Грехът не е спасение, а тя, защото е дарена да ни пази. 10.04.2021 /Венец на мъдростта/ НЕЖНО Дъждът вали. Възпитано вали и тихо разговаря със листата, а по перваза нещо ромоли, и някакви послания намята. Не му разбирам странния език, но може би ми казва на ушенце: "Уют създавам, ноемврийски шик, останалото - давам го на тебе!" Така го схващам този диалог помежду мен и него се подема. За нежност време, дал ни го е Бог, и хубаво е в шепи да се вземе. Че утре ще е друга красота, друг смисъл на деня ще има, зная. С целувката сърдечна на дъжда целувам теб оттука до безкрая! 02.11.2021 /Очакване в безкрайността/ ПРЕДПОЧИТАНИЯ Харесвам хората, каквито са, по връзки и по ранг не ги премервам, защото всеки прави чудеса, щом е дошъл в пространство триизмерно. Добър да е. От всекиго урок аз също мога някой ден да взема. Животът на Земята ни е в срок - да го превърнем в хубава поема. Дали обичам, питам се, врага? Тъй както тук Христос е проповядвал. Това не знам, признавам си сама. Навярно не, ала не го и мразя. Стоя над дребноликите неща, приключа ли обаче – се не връщам. Открия ли си сродната душа, не я забравям и не се обръщам. Дори събития да ни делят, аз си я помня и си я обичам. Във този интересен Божи свят с фенера Диогенов търся личности. 19.07.2019 /Затворени в мига/ Бъди жива и здрава и пиши все такава мащабна и докосваща най-фините струни на душата поезия, Роси. Отредено ти е дълголетие - творческо и физическо, за да пребъдваш!

ПЪЛЕН ИНФАНТИЛ И ЛИЦЕМЕРЕН БЕЗДАРНИК ОТВСЯКЪДЕ! Носи се миризма на уредена награда!

Сърдечно благодаря на Фондация Лъчезар Станчев за поезия ! Моят сонет "Небесен сонет" е сред наградените 15 творби(под номер 10) избрани от ФЛСП в Сборник "Лъчезарни сонети 2023" НЕБЕСЕН СОНЕТ . Реших на ден да пиша по сонет, над листа сядах лъчезарен. Едва нощес, във три без пет разбрах, че явно съм бездарен. . Какво, че нижех ред след ред, животът бе все тъй неблагодарен. Едни и същи се редяха най - отпред, светът от злáто бе покварен. . Но, няма! Няма да ме спрете да търся смисъл звучен на радостта, която с хъс крадете. . И някой ден, навярно скучен, ще слезе той направо от небето. Сонетът, който нивга не научих. . ©Хари Спасов

Между слънцето и тревата аз събирам целия свят. Август е и съм много богата на пътуване и аромат. Не обичам да застудява, нито крайно горещия зной, той тогава земята втърдява и поставя я сякаш в застой. Ей така,да погалва ветреца всяка приказна живинка и след него да идва дъждеца, и да спира на сутринта. В тази ритмика на красотата и на плодния пълен покой най-обичам да бъде земята- нито студ, нито буря, ни зной. Невъзможно е, та ще бързам пак да хвана планинския път и да хукна като отвързана, да е пълен с копнежи стихът, да ми стигне до другото лято, моя най-предпочитан сезон. Между слънцето и тревата да намеря пак своя синхрон! 10 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Не ме препъват спомените в нищо, не ме разплакват и не ме болят, те бяха просто топлото огнище, което ми помогна в моя път. И нищо лошо аз не съм видяла, далечна ми е някак грубостта, логично е, тъй както съм живяла, да искам да живея и сега. Светът прегръщах в миналото с обич, не различавах много врагове, сега съм се пооградила с обръч и чувствам се наистина добре. Не мога да си променя подхода и да се срина в ниското въобще. Благодаря на Бога, сред народа с човеци се държим и за ръце. Ако извърша някое безумство и да помогна рисково по път, не се коря за тази неразумност, че и такива трябва да блестят. Подмина ли и съвестта ме гложди: защо сега,на мен ми е добре, но покрай мене съществуват още пострадали в житейското море?! И все така от спомените черпя аз оптимизма да вървя напред. Доброто дадено е за подкрепа, живял си го преди, раздаваш след.... 9 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

А.Х.Т. sekirata cekupama 2264 публикувано преди 4 часа Копуч, Страхотно чесане на езика правиш, стихоплетстваш! Може едно стихо да имаш ама да е свестно, истинско, а НЕ като теб цял чувал с брътвежи !

ВЪПРОС КЪМ ВСЕЛЕНАТА Дали съм лицемерница, не знам, Ако прикрия грешния приятел, Та грешката си да изхвърли сам, Където съм му казала- във блато . От истината честичко боли И нека да остане зад завеса, Ако на сцената се появи Добър човек от новата пиеса И да си знаем двамата и Бог Какво душата му е преживяла. За правото съм често съдник строг, Обаче се разбираме с морала. И ако мога да го променя Затъващия, имам тази сила, То нека тайната да затъмня, Тогава ставам и далеч по - мила. 8 август 2023г., София Росица КОПУКОВА ЧУДЕСА Да, всеки ден се случват чудеса, Ако край нас вървят чудесни хора, И ако Бог дарил ни е с това, Късметът да ни сполети отгоре. Да, всеки ден се случват чудеса, Ако наситим своя ден със вяра, Ако доброто във реалността Не е на думи само, а е мяра. Да, всеки ден се случват чудеса, Ако светът е малко по - чудесен, Не се побърква по злокобните неща, А простичко битува с труд и песен. Да, всеки ден се случват чудеса, Ако съзнаваш, че си в дом на Бога, Но той не ни е пратил затова Животът да живеем в изнемога. 8 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Ето какво представлява тази отрепка Валери Станков, родом от варненско село!

Е и аз това показвам де, плевенското дебело прасе, с вид на пържен дроб!

УМНА, ГОТИНА И ЧОВЕЧНА! КОЯ, АКО НЕ АЗ ?!