Росица Копукова

Актуална снимка от село Бохот

Тежка клетва е проклела отдавна бабиния род, наредили се у Бохот идиот до идиот, па се пръснали тъдява да миришат те на тор, и акъла им е толкоз, колкото акъл на пор. Били се и се посбили, в пресата се чули те, вече хич не са си мили, ама няма накъде, кой утрепан, кой порязан, кой у психото стои, а едно прасе, горкото, баба гледа и грухти. Пише стихчета нефелни и се пука все от яд, че на друг е отредено да разгледа този свят, в старата боксониера и балкон си няма тя, Казълбаша - кукавела и нея даде за пара. Пък отскочи на колиба там, до близкото селце, да си пее фалшименто колко иска, от сърце! Росица КОПУКОВА

СЕПТЕМВРИ 2023 Прекрасен е денят под планината, Ветрецът все така омайно нежен, От тухли и бетон трепти земята - Ни катерици, ни щурци, ни помен. Един врабец не идва да запее, Защото просто няма де да кацне, А Витоша ни гледа и немее, На някои сърцето им е тясно. Премитам пак широката тераса, Зандани и дувари ме обграждат. България - страна на чудесата И само в двора ми поезия се ражда, Да, ражда се, но за каква прослава? На пустотата в чуждите парцели. Обикновено знам, така остават, В едно се провалили, друго взели. 7 септември 2023г., Симеоново Росица Копукова

Уважавам всички времена, времена на трудовите хора, във живота няма ли борба, даром нищо няма изотгоре! Уважавам всички времена на човечността и светлината, никой не нападам без вина, всеки отговаря за делата! Не вървя напред като овца, но рога на никой не поднасям. Ни на възрастни, ни на деца, ни на раси,не деля по класа! Някога - словесно острие, то ми иде от кръвта бунтовна, не търпя нечестно битие, гледам много да не съм греховна, ама знам ли? Господ ще реши, ала виждам ,той че ме обича. Рисково живях, но ме крепи, та да мога още да потичам. Бог отдръпва мойте патила, щото аз акъл си много нямам като казвам истински неща... И вървя, и пак вървя направо! 6 септември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Знаете вече, имам приятели в Плевен, където разбирам всичко, което ме интересува и много се смеем, а село Бохот е само на 3 км от града. Там точно е родена селянката Анка, която се е прекръстила Анита, защото нито едно дете не е родено с такова необичайно име и не е записано в регистъра на кметството. Отупвана по няколко пъти на ден от простоватия си баща, Анка бяга и се мъчи да се погражданее, като в крайна сметка стопира в Плевен с един ром за мъж, за ужас на съседите. За разлика от селянката Анка, аз фамилията Копукова не я сменям, защото нашите са бежанци, борци,благотворители и турците не са долюбвали прадядо ми, та са му измислили този прякор. Но той е пълен с героична история. И още една малка разлика - всички са граждани, от благородно потекло. Сори, Анка,сори!

Пристигна снощи баба вещинарка, ухаеща на свинско и на лой, и, джопната в акъла ,луда марка, не й понесе пак, че съм от сой. Надушила, че правя нова книга и по България си обикалям аз, със нова простотия ми намига, нестигнала крилатия Пегас, / не качила вечния Парнас/... Без мъж и без дечица, нежелана от никой свой съгражданин, съсед, от лудите по-луда баба стана, нормално,баба си е людоед. Но истина е, че ме вдъхновява и много разнообразява тя, такава кука има ли тъдява? Наричам си я нежно: Тра-л-ла! Росица КОПУКОВА, журналист, София

Усещаме ги като нежен полъх и само обичта със тях пътува, понякога потупване без отзвук, тъй нежно, сякаш тук не съществува. Понякога е сън - съвет, посока, понякога - невидима тревожност, не ни оставят да потънем надълбоко, но няма как душата да положим на рамото им, както във живота. Бъдете заедно, докато може, че после само с вятъра ще дойдат... И толкова! И пак при дядо Боже! 4 септември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Ще отбележи времето кои сме! А ние ще мълчим от небесата. Че идните деца да ни потърсят- ще бъде чест - невидима и свята. И земната ни мяра за кадърност в последващи души да се пресее, дай Боже да заложим зрънце бъдност, с която може пак да се живее. И затова творците не нападам, сърца не искам и да наранявам, пред Завистта не се и застоявам, а продължавам, просто продължавам... 3 септември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ЗАЩО ПЪТУВАМ ЛИ? Така ме питат някои без име, за мен такива нямат имена. Защото е България Родина и просто искам да се поклоня. В един живот не мога да попия историята й от векове, но тези за какво живеят, питам, щом нямат усет за Родина те? Дори да съм до крайност възмутена от хора, без идеи и сърца, България ми е сърце и вена, защото българска ми е кръвта. Най-древна между древните и свята, специално място за Исус Христос, пътувам с мисълта да не забравя, че бос се раждаш и си тръгваш бос! Пътувам,за да видя на децата какво ще се остави занапред, за да напълня с красота душата и да напиша този словоред! 2 септември 2023г., София Росица КОПУКОВА ПРОЕКЦИЯ В НЕБЕСНОТО Един ден и дано е по-далече, ще търся аз Алеко из отвъд, дано да ме изчака в тиха вечност преди да тръгне пак по земен път. Да си обсъдим двама времената под благата усмивка на Христа, да ми разкаже лично патилата, а аз на него свойте патила. И като пътешественици в двата свята да полетим на кораб над света, България да търсим на Земята, да видим как се е развила тя. И с по едно перо от небесата да пращаме послания оттам: - Наследници, обичайте страната, защото тя е българският храм! 2 септември 2023г., София Росица КОПУКОВА УСЕЩАНЕ ЗА ПЪТИЩА Днес си купих глобус за във хола- неголям, но ярък и красив, за да се почувства ореола на Земното кълбо, да светне жив копнежът ми по някои държави, в които още аз не съм била и, ей така, за Божия прослава, да грее в хола цялата Земя. Душата ми, широка по природа, да се напълни с още благодат, обичам хора светли и народи, и още ми се шета в този свят. Да може границите да отвори без страх и ужас всякоя страна. Аз моля се безспир за всички хора и за световен мир и добрина. По дух страданието ме потиска, жадувам тържество на радостта. Та купих този глобус, да разплиска надеждата на ангелски крила. 2 септември 2021г., София Росица КОПУКОВА

ЛУДОТО ПОЛИ!

Леле,Загоре,Загоре, що ме остави ти море, да ме у Пайнер окълцат и с тежка клетва изхвърцат? Оти побегна в чужбина и ме остави самина, да се търкалям в хотели и в лудница овъртела! Станах си тетка-брантия, пържена вече скумрия, с лудата мама едничка аз си останах самичка! Ткст.: К.Р. Музика: Казълбаша наша

Баба Ана с наше Поли най-обичат да са голи, по хотелски коридори и по селското Загоре! Дуп-дуп-дупи-дуп, изритани са тупа-луп!

На най- красивите мъже, Дори в най - смелите представи, Нави съдбата им въже И самволно ги остави. Къде умът им не достигна, Къде не слушаха съвет И егото се понадигна, Подобно купчина на смет. И някак си извън реала, И някак си в наивитет, Съдбата срина им се цяла, Аз просто продължих напред. Да знаете, всичко е ясно В невидимите небеса. Сънувах всеки безопасно, За мен не бяха чудеса Провалите им във живота. Но аз изпълних своя дълг Да им покажа как да ходят... Накрая пътят е отвъд. И отлетяха още млади, И още в мъжка красота. Нищо не можех да направя Във умствената празнота! Донякъде се промениха, Но още трябваше. Докрай Ще търсят пътя си и тихо Ще бродят в божия безкрай. 30 август 2023г., София Росица Копукова

ДА ПЪТУВАШ В КОСМОСА С ЛИРИКАТА НА МЛАДЕН МИСАНА Неведнъж съм коментирала, че стиховете на доц. Младен МИСАНА са неземни.Космични са, в тях няма толкова мистика, колкото послания от други светове. Те са или в интернет, или в издателство Lulu.com, USA, защото, преди промените 1989 година, той не е успял да издаде книга. Нещо повече, навсякъде харесван по вестниците, трудно влизащ и отпечатван. И като се размислил - издал преди промените само 7 стихотворения по милост комунисто-редакторска. Така беше, за жалост. Затова книгите, които издадохме заедно, са единствени на големия наш поет Младен Мисана. И аз мисля, че Господ ни събра в творчеството, защото, рано или късно, Бог не изоставя даровитите си чада и те намират популяризация на Земята. Още съм казвала, че поезията му не подлежи на анализ. Тя е ангелска. Наситена с много любов / Младен е много силен в интимната лирика/, песимистична или по-малко оптимистична, въпрос на нагласа, лириката му е невероятна. Кара те да занемяваш, спира дъха ти. От нея можеш да се разтърсиш, да си направиш изводи за живота и смъртта, но никога да я подложиш на щампа, защото космичният му талант не го позволява. Ето как се определя самият поет, слял се със своя лирически герой: НА СЕБЕ СИ ЕДИНСТВЕНО ПРИЛИЧАМ Намерил себе си, на себе си приличам - свърталище на тъмни бъднини. Душата ми е толкова различна, но в ранна утрин към пръстта кълни. И я прегръщат с воя ветровете - протяжен вой, забулен като зов. Не стигнах в устрема си световете населени със слънце и любов. Но свикнах с нея, в залеза замръкнал - един не търсещ нищо пилигрим. Залутан в кръг и центробежно хвръкнал след сенките на призрачни орли. Няма по- добро обяснение от този себеанализ. Което и стихотворение да прочетете на Младен МИСАНА, то е различен бисер. Неповторим. Неговата поезия не е световна, разбирай, земна, та е Вселенска. Имам чувството, че " отгоре" ни подсказват, че земният живот не е краят. "Горе" има други светове, друг живот, друго мислене, други емоции и други приоритети. Но още не сме дорасли до там. На Младен просто се дават, подсказват, внушават. Въображение и други реали вървят ръка за ръка в неговите послания. Да сте прочели едно с друго стихотворение да си приличат? Няма такива. Затова с удоволствие ще продължавам да издавам негови стихове с моите, негови есета и разкази с мои разкази, щом ни е даден този земен шанс да завещаем книгите си по света с надеждата да ги доближим до Бога! Росица КОПУКОВА, София В ролята на литературен критик

НЕ СЕ ПЕНИ, НЕ СЕ НЕРВИ! """""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" ЩО СЕ НЕРВИШ, КАЗЪЛБАША, САМА СИ СЕ ПОКАЗАЛА! НЕМОЙ ИЗМЕСТВА ИСТИНАТА У ЛЕВО,БАБИ?!

БЛАГОДАРЯ НА МОЯТА ДОБРА ПРИЯТЕЛКА, КОЯТО ПРИЕ ДА НАПИШЕ НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА НОВАТА МИ СТИХОСБИРКА, ТЕ ЗВУЧАТ КАТО ОБОБЩЕНИЕ И АЗ МИСЛЯ ДА ГИ СЛОЖА НА ЧЕТВЪРТА КОРИЦА НА ПРЕДСТОЯЩАТА НИ СТИХОСБИРКА С МЛАДЕН МИСАНА ДОСЕГ ДО ПОЕЗИЯТА НА РОСИЦА КОПУКОВА Поезията се пълни с емоции, смисъл и метафори основно, но е добре, когато те са добре балансирани. При Росица Копукова е така във всичките й книги. Тя има собствен почерк, перфектна рима и ритмика, мяра в изразните средства и много мъдрост, което прави стиховете й не само оригинални, но и значими било в личен, или в обществен аспект. Не съм срещала в литературната си практика дори подобие на стиховете на Росица Копукова. Тъй като се познаваме отдавна, бих казала, че някъде докъм 35 години тя пишеше по-различно от стиховете в зрелите години. Имам усещането, че й се отвориха други висини във Вселената. Тя направи много добре, че събра и стихове, и разкази от най-ранните си младежки години до днес в книги и ги преиздаде в американското издателство Lulu.com, USA, за да останат обединени. Някои книги са на чужди езици - френски, английски, немски, препоръчвам й да събере и тези с италиански превод, има и още преведени на френски, защото тя определено ще остави следа в съкровищницата на световната поезия и белетристика. Заедно с поезията на д.ф.н. Йордан Ватев и с поезията на доц. Младен Мисана. Успех на новата книга. Но има още задачи, да не се спира. Цветелина ДИМИТРОВА, преподавател, литератор, София

ЛЕЛЕ! ОНЕМЯХ. И ТОВА Е СЛЕД ПРОМЕНИТЕ, КАТО Й ГЛЕДАМ ГОДИНКИТЕ!

БЯЛА СПРЕТНАТА КЪЩУРКА/с басеинче встрани/ ТЪЩАТА НА ЗЕЛЬО В НЕЙ ЖИВУРКА / СЪСЕДКА Е НА АНДЖЕЛИНА