Росица Копукова

Правилно съм разбрала, че си пациент на лудницата!

Пет пари не давам кой си, Никойчо! От едното ми ухо влизат, от другото излизат твоите глупости! Ама нещо и заекваш,гледам....

Имам предложение: разкажи как е било в Психото, защото явно си лабилен и сам се издаваш! Може да е интересно?!

СТРУМА Струма, Струма, пътнице незнайна От Витоша до Бялото море, С теб пътуват и различни тайни, Неизказани от векове. Как обичам покрай теб да мина И да разменим със теб любов, Нямам твойте спомени, светини, Но дочувам тихия ти зов. На зеленина да се наситя, На спокойствие и красота, Скрити са във твоето корито Много рани, чужди за света. Аз съм българка, искам да зная Миналото си като на длан, Дай ми, Струма, мъдрост от безкрая, На България да давам дан. 21 октомври 2023 г., Към Дупница Росица Копукова

Стъпката ми винаги кънти, Словото ми винаги се чува, То клепачи със игли не ши, Нито във тревата зеленува. Ясна като слънчевия лъч, Всичко покрай мене осветявам, Бягайте навреме пак по тъч, С мене само светлите остават. Бог ми дал и ум, и храбрина, Да изтривам непочтени хора, Във калабълъка - светлина Винаги просветва най- отгоре. Чудя се как хиляди души В завист и бездушие живеят, Не изричай първо, а мисли! С истината за да оцелеем! 20 октомври 2023г., София Росица Копукова

Я още едно: "Наздраве!" на блатната Жаба!

КРЯ-КРЯ-КРЯКА-КРЯК, НАША ЖАБА ЛЪЖЕ ПАК! БАЩА МИ Е ЖИВ И ЗДРАВ, СКОРО ЩЕ НАВЪРШИ 98 ГОДИНИ. ГЛЕДАМЕ СИ ГО ДОБРЕ!

Получих много и не се гневя на низки хора и на низки страсти, та те не са докоснали това, което изживявах като щастие. Додето, между кухня и деца, посмачкани от лошите съпрузи, те пишат сексуални словеса със гордостта на спукани медузи. И аз им се надсмивам в своя връх, но всъщност много тихичко ги жаля, не смятам ощетените за мъх, но те сами в тревата се въргалят. И водката ги вдъхновява в стих, а мене все ме вдъхновява Бога. Аз чашата с късмети си допих и знам, приготвена ми е и нова! Със мене спомените - планина, пътуват бавничко - добри и лоши. Оставам си най-ярката жена, която не се връзва на Гавроши! 18 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

Бездарникът ми е обиден днес, Че аз не съм го нежно приласкала, И пак ми е донесъл тежка вест- Не съм била жена, била съм хала. Не искам ангели да скарвам аз, Изкуството си има разни форми, Но е красиво. Приказен аванс, Зад който се нареждаме покорно. Бездарникът със уличен език, Обича да се перчи и налага, Но в творчеството си е мъченик, Крила на раменете му не слага, Частица от божествения свят Всевишният не му е подарявал. Дано с молитва стане по- богат И да опита и трошица слава. 18 октомври 2023г., София Росица Копукова

АНТИТЕЗНО Не разбирам обидните думи, Хич не пасват на мойта душа, Не ги стрелям като куршуми, Нито знам как се пада в калта. Дъщеря в благородно семейство От сплотените светове, Само обич сърцето задейства, Неизпълнено с грехове. Но настъпи ли някой душата Със лъжи и подмолни слова, Аз с ирония пълня словата И пред факти не свеждам глава, И долавям - виновният стене В жалък опит да ме отрече. В жалък опит да хвърли по мене Това, дето ще го завлече. Не прощавам, макар елегантно Да говоря с душевен баланс. Наранявам , но честно и бавно. Е, вземете лъжите си с вас. Не случайно затварям вратите. От това по - жестоко боли . Щом си казахме сито- пресито, Няма място за нови стрели. 18 октомври 2023г., София Росица Копукова

Природата мълчи, не казва нищо И шушнат само пъстрите листа, А ми е мъчно, чи ги газя ничком И те не ме препъват над пръстта. Разплакан кестен от човешки стъпки Умира бавно в мекия килим, А мене просто ме побиват тръпки: И ние през живота тъй вървим. Не мога да докосна синевата, Но пак погалвам някое дърво, Защото то държи ни на земята И сякаш е човешко същество. 17 октомври 2023г., София Росица Копукова

Разделите не идваха от мен, а от проблемни хора във живота, напътствах и съветвах ден след ден, но съм странична за дома им квота, та не приеха верните слова, които са от мъдростта на Бога и аз не съм виновна за това- да бъда реалист, отдавна мога. И мене розовите очила, понякога с любов ме заблуждават, сама спасявам се от патила, на плитките природно не се давам. Кажете ми, защо пък да тъжа? Аз никому не съм длъжница веща! Пропаднал. Да, не мога да кръжа пожизнено и да му паля свещи, да вижда пътя си на глупостта и любовта да бърка с мъжко его. Греши, неоценилият сега защо ме е изпратил Бог при него, че сме били във връзка в друг живот и в следващия ще сме вероятно. А аз не съм жена да бъда роб и някому да служа безвъзвратно! Аз си съзнавам своята цена и мога да обръщам гръб навреме! Явя ли се на някого - една, не може после друга да си вземе! 17 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

Цър-вул е ниво, по-ниско от тревата!

Москва се е подписала под договор, изрично позволяващ разширяване на НАТО автор: samarinof Тезата доказва проф. Мари Елиз Сароти от университета "Джон Хопкинс" в последната си книга "Нито инч повече" „Трудно ми е да си го представя днешна Европа, в която бившите членки на Варшавския договор (още) да не членуват в НАТО. Аз не съм противничка на източното разширяване на НАТО, тъкмо напротив - смятам, че беше правилно алиансът да се разшири на изток. Но най-вече вярвам в правото на самоопределение.“ Това казва в интервю за „Дневник“ проф. Мари Елиз Сароти* - историк и изследовател от университета "Джонс Хопкинс" в САЩ, чиято книга "Нито инч повече", посветена на източното разширяване на НАТО, вече получи редица награди. Тя споделя, че още в заключителния акт от Хелзинки се казва, че всяка страна има право да избере в кой военен съюз да участва. Този акт е подписан и от Москва и това не трябва да се забравя. Което означава, че държавите от Средна и Източна Европа имаха пълното право да кандидатстват за членство в НАТО, а НАТО имаше пълното право да ги приеме. В този смисъл тя не би могла да си представи днешна Европа без тези страни да членуват в НАТО. Изследователят оборва и наратива на проправителствените гласове в Москва, според който навремето СССР бил измамен - такива твърдения могат да се чуят и в Европа, и в САЩ. Според тази теза тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-старши и неговият държавен секретар Джеймс Бейкър в преговорите с Михаил Горбачов и Едуард Шеварднадзе били гарантирали, че НАТО няма да се разширява на изток. Проучила внимателно всички документи по този въпрос, Сароти твърди, че в източниците не се намират доказателства за това. Да, Владимир Путин обича да го повтаря като оправдание за зверствата си в Украйна, но според нея нищо не подкрепя това твърдение. „Подробно описвам детайлите в книгата "Нито инч повече", но ето отговора в конспект. В началото на разговорите, които доведоха до Обединението на Германия, такива размишления наистина имаше. В сондажните разговори се е обсъждала и такава опция, но всичко е било в ключа: "Какво би било, ако? Какво би могло, ако?" Държавният секретар Джеймс Бейкър мислено разиграва и такъв сценарий, когато става дума за Обединението на Германия. В края на този процес обаче се стига до Договора за Обединението на Германия, така нареченият "Договор 2+4", т.е. ФРГ и ГДР плюс страните - победителки във Втората световна война. Този договор изрично позволява на НАТО да се разширява и отвъд тогавашната "фронтова линия". Москва е подписала и този договор, съгласила се е с това. Нещо повече - тя е получила пари за това. Ето, този факт в момента непрекъснато се премълчава, Путин се концентрира единствено върху разиграваните предварителни сценарии и умишлено забравя какво е било скрепено с подписи. Защото валидно е само това, което пише в договора“, аргументира се изследователката. *Професор Сароти е посветила 20-годишното си проучване в архивите и стотиците проведени интервюта на това да изнесе историческите факти, които според нея се изопачават още от времето на Михаил Горчабов - и особено днес от Владимир Путин, който се опитва да оправдае агресията срещу Украйна именно с мита за измамата от началото на 90-те.

РУСИЯ В НОВИЯ АЛИАНС НА ЗЛОТО автор: samarinof 1 http://kultura.bg/web/wp-content/uploads/2017/05/KYanakiev.jpg Въобще не е нужно да имаш достъп до специална разузнавателна информация, за да определиш какво се извършва с „неочакваното“ нападение на Хамас върху Израел. Въобще не е нужно да ти бъде потвърдено от някакви „секретни документи“, че Русия има – при това много дебел – пръст в случващото се днес. Нещо повече – трябва или да си малоумен, или да си избрал позицията на щрауса, заровил глава в пясъка, та да не можеш да изречеш истинското име на това, което става в света от седмица насам. А то – това истинско име е: откритото заявяване на един отдавна подготвян световен алианс на злото. В това отношение нашите дни отчетливо си приличат с онези от средата на миналия ХХ в., когато излиза на бял свят т.нар. Троен съюз между Хитлерова Германия, фашистка Италия и шинтоистко-милитаристична Япония. Точно както тогава обаче и днес определени наивници, способни да виждат само в тясна перспектива с максимално приближен политически окуляр, в който се преекспонират второстепенните разлики и специфики, но се губи дълбинно-общото, не желаят да видят очевидното. Защото и тогава – в средата на ХХ в. – отначало са се фиксирали върху различията: фашизмът на Мусолини не е бил „тъкмо расистки“ като нацизма на Хитлер, не е лелеел глобален „райх“, настоявал е само за свое място в колониалното подразделяне на Африка и затова, затова е бил антиангло-френски. Милитаризмът на Япония пък е имал от края на ХІХ в. за фикс идея превръщането на страната в лидер на една далекоизточна империя, завоювала и присъединила Китай, разпростираща доминацията си над тихоокеанския ареал… Това са били все пак – наивно са смятали тогава – три отделни, различни невралгични конфликтни точки на световната сцена, потенциално бременни да породят свои различни конфликти и войни – три отделни, различни злини. Днес, от дистанцията на времето, ние добре знаем колко наивен е бил този възглед, колко наивно е било фиксирането върху различията между Хитлеровия нацизъм, италианския фашизъм и японския милитаризъм. Днес, от дистанцията на времето, ние отдавна сме ги обединили в алианса на „фашистките сили“, предизвикали Втората световна война. И ето – въпреки този исторически урок – и днес мнозина „умници“ се опитват да ни убедят, че нямаме потвърдени доказателства за някакъв сговор между новонацистка Путинова Русия и иранско-палестинското нападение над Израел. „Близкоизточният конфликт“ е отдавнашен и съвсем отделен – казват ми – и войната в Украйна няма как да се „свързва“ с него. Нима не разбират, че генезисът и конкретната физиономия на различните световни злини съвсем не им пречи, а напротив – благоприятства техния „алианс“. Защото ги свързва именно злото им. Та не е ли очевидно, че нацистка Путинова Русия има невероятен интерес от разгарянето на нова война, в която няма как да не се ангажира „глобалният Запад“, с който тя от две години воюва на… територията на Украйна? Нима не е очевидно, че за нея е „манна небесна“ тъкмо днес да се спука отдавнашният (да, отдавнашният и с друг генезис) близкоизточен „цирей“? Нали вниманието към (а и военната помощ за) нападнатата и упорито непредаваща се Украйна тутакси ще отидат на по-заден план и Русия ще получи нов шанс в маниакалния си поход към възстановяването на своята „империя“, на митическия „Русский мир“. Обратно: аятоласите на Иран не са могли да не преценят, че ако допреди няколко години нямаха особен шанс да „разчоплят“ отново близкоизточния „цирей“, то днес – с ангажираността на глобалните атлантически сили в един сблъсък със самата Русия, този шанс се е завърнал и даже – след цялата бъркотия, забъркана в Сирия, в Ирак, в Афганистан – се превърнал в шанс за издигането на Иран в общоислямски лидер в югозападна Евразия и Леванта. По-същественото обаче – независимо че не разполагам със „секретна информация“ – е, че от седмица вече не става дума просто за два, възползващи се един от друг „конфликта“, а за встъпването в качествено нов етап: за обявяването на обща война на Евразия срещу Евро-Атлантика, за родил се от утробата на Русия и нейните съюзници алианс на евразийския фашизъм, глобализирал сблъсъка си с цивилизования свят, който този фашизъм – и в Иран, и в Русия – определя като „постчовешки либерален“. Новият „Троен съюз“ (засега в него не успяват да включат пълноценно Китай) – трябва да си сляп, за да не го видиш – вече експанзира от Евразия на Запад. Подпомогната от днешния аналог на фашистка Италия: Иран и подчинените нему радикални джихадистки групировки, Русия се надява да пробие най-сетне фронта в Украйна, а след това да настъпи към Балканите. Подпомогнат пък от Русия, днешния аналог на нацистка Германия, Иран се надява да овладее напълно Леванта и да се изправи по източносредиземноморското крайбрежие срещу Евро-Атлантика. А нататък? Нататък афро-евразийски „райх“, край на доминацията на „Запада“, „нов свят“ и т.н. и т.н. Войната на новия „Троен“ (все още не съвсем троен) съюз срещу света, уважаеми, вече е обявена. Всъщност тя започна още когато Иран тръгна да изпраща дронове на руснаците за Украйна, когато руснаците чрез своите престъпни „вагнеровци“ завързаха тясна колаборация в Сирия с разните тамошни поделения на иранско-палестинските „хизбули“ и заизвършваха преврати в другия край на северна Африка… Въобще, повтарям, не ми е нужно да разполагам със „специална информация“ за узрелия руско-евразийски нацистки „алианс на злото“. От години следя (а мнозина проспаха) онова, което пишат и говорят елитните руски интелектуални маниаци от типа на Дугин, Проханов и Сурков – онези, на които кремълският фюрер разрешаваше да казват в прав текст това, което той не можеше да изрече открито. А то бе именно идеологията – вече оформилата се идеология на този „алианс на злото“, в който Русия има – убеден съм в това – решаваща роля. Чуйте например какво пише Александър Дугин във впрочем „подарения“ ни от родните путинофили на български език свой „фундаментален труд“ под заглавие „Четвъртият път. Въведение в четвъртата политическа теория“ (София, Катехон, 2021). „Изключително важни сега са контактите (на Русия – б.м.) с ислямския свят, особено с Иран, но също и с Пакистан, с арабските страни… Това не е просто ресурсна опора, а и източник на политическа воля… Техеран отдавна е отправил директно предизвикателство на Вашингтон и плаща за това с международна блокада. В дадената ситуация Русия е заинтересувана да помогне на Иран да пробие тази блокада и иранската енергетика да се развива, а нивото на въоръжение да се повиши… Някои ислямистки движения, които довчера бяха бивши противници на самата Русия, в новите условия могат да станат наши съюзници. Политиката е такава реалност, където няма вечни приятели и вечни врагове: този, който ни помогне да градим нашата империя е приятел. Който остане встрани е противник. А както е известно, врагът го унищожават (ако той не се предаде)“. И след като изрежда всички потенциални „приятели“ в градежа на „бъдещата империя“ на Русия (освен Иран, ислямистките движения и т.н. тук се включват и страни от Латинска Америка – Венецуела, Боливия, Куба, Бразилия) Дугин завършва: „Всяка от изброените страни чрез противопоставянето на американската хегемония внася своя дял в касичката на бъдещата Руска (Евразийска) империя, измества върху себе си вниманието на Вашингтон“. В последната пък глава от въпросната книга, озаглавена – ни повече, ни по-малко „Глобалният революционен алианс“, и в началото на която се заявява, че „САЩ са Картаген, Картаген е абсолютното зло. Картаген трябва да бъде разрушен“, Дугин пише: „Ако някоя държава в света, голяма или малка, се обяви против световната доминация на САЩ, на страните от НАТО, на глобалния Запад и световната финансова система от либерален характер, то тази държава следва да се разглежда като елемент от Глобалния революционен алианс и всячески да ѝ се помага, независимо от това дали споделяме, или не ценностите на тази държава, дали нейните управници са привлекателни, или отблъскващи, дали съществуващата в нея система е справедлива, или корумпирана. Нищо не бива да ни възпира от подкрепата за такава държава… Същият принцип действа и в случай на оценката на движенията, партиите, религиозните, националните и политическите организации. Няма никакво значение към какво призовават, дали техните цели са добри, или лоши… дали за нас са разбираеми, или не са техните ценности, постановки, мотиви и цели. Важното е друго: борят ли се със САЩ… унищожават ли съществуващата система, или напротив, подкрепят я, служат и помагат за нейното функциониране. Ако е валидно първото, то те автоматично се разглеждат като елементи на Глобалния революционен алианс“. Да, вие няма да чуете тези думи произнесени от Путин, Лавров и дори от Сергей Михалков и Вл. Соловьов, но те, те са същинската артикулация на техните мисли – на същинската „руска идеология“. Ето защо огромна грешка би било в днешната ситуация да продължим да търсим „безспорни доказателства“ за един алианс на Русия и нападналите Израел ислямистки сили, да разглеждаме войната в Украйна и войната в Близкия Изток като „различни неща“. Не, те, както казах, са обявената вече обща война на евразийския фашизъм срещу цивилизования свят. И в нея днес, нека го кажа, Иран и Хамас са аналогични по-скоро на някогашна фашистка Италия – те са по-слабото звено в алианса на злото, който, както тогава, неминуемо и скоро ще бъде победен. Страшна наивност обаче ще бъде заради него да отклоним вниманието си от Украйна (което и цели този зловещ „Глобален революционен алианс“). Не! Там си остава основният фронт! Трябва да си сляп да не го виждаш и дано светът не се окаже сляп, както тогава, в навечерието на Втората световна война.

Жа-жа-жаба-жа в самотата заквича! Писка с блатния си глас под звездите слушам аз!

МНОГО ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ, МНОГО! ЗА ЧОВЕК С ПРЕТЕНЦИИ!

МОЛЯ ЧУЖДЕНЕЦ, КОЙТО НЕ СХВАЩА ПОДТЕКСТА НА МОЕТО ЗАГЛАВИЕ, ДА НЕ МИ ПИШЕ ГЛУПОСТИ! ТРИЯ!

" БИЛА СЪМ И СЪМ ВИНАГИ САМА!" - ПЕЕ БАБАТА В КЛИПА. А ЗАЩО НЕ СИ ОТГОВОРИ САМА!

България е цялата във мен Каквато е била преди години В духа на всеки воин окрилен От моите деди във мир починали. И тази цялост ми върви по ген, И хората приемам по сърдечност, Там някъде във древния рефрен Бог е заложил българската вечност. Насилие от нея не струи, Насилие не мога да приема. Мени се времето, но не мени Човечността житейската поема. Все се е отбранявала сама България сред много апетити. Дано, дано се събере в една И да са всички българи честити. А аз от дребния тарикатлък Не правя драма никаква в живота. И Господ затова ми дава път, Та с думи вселюбиви да си бродя. Откраднеш мисъл, дума или стих, Не можеш да се вместиш в кожа чужда. България ми е света светих И да сме смели българи при нужда. 15 октомври 2023г., София Росица Копукова

В РЕСТОРАНТ - ГРАДИНА В СЕВЛИЕВО