Росица Копукова

Дъждът е днес красиво романтичен, небето къдри някакви нюанси на синьото и става ми лирично, душата мести чудни пасианси, животът го гадае, но не може, върти го като някаква рулетка, кой как намерил своето си ложе, кой как направил тънките си сметки... А аз си пиша. Като дъжд словата изливат ми се нейде отдалече, пак щастието търся по Земята, отвъд дори, защото то е вечност. А наблюдавам - хубавите хора злодеите ги мразят без причина! Дъждът, когато дойде изотгоре за всяка капка има място лично. Ако се биеха като човеци, едва ли щяха да поят Земята! Вали дъждът, подобно дар небесен, спокойно придошъл след Светлината. Ако е буря, значи Бог гневи се, но капките отново не се бият. Човечество, накрая усмири се, да може красотата да надвие! 17 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Нежно ми вали и тази есен, Ала в Симеоново е песен! Някъде резачката работи, Зима иде, всичко е по ноти!

АКО НЯКОЙ НЯМА РИМА И РИТМИКА И СТИХОВЕТЕ МУ ПРИЛИЧАТ НА ПРОДУПЧЕН ПУЛОВЕР, ОБРАЗНО КАЗАНО, ТОВА СИ ТИ,БАБИ. ЗНАЕШ, ЧЕ СЪМ ТВЪРДЕ ОБРАЗОВАНА И ВЛЯЗЛА С ИЗПИТ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ, НЕ КАТО ТЕБЕ ПО ПАРТИЙНА ЛИНИЯ, БЕЗ ИЗПИТИ ВИ ПРОБУТВАХА ТЪПАНАРИТЕ, ТА СЪМ УЧИЛА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ДОСТА ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБЕ, НЕ САМО СТИХОСЛОЖЕНИЕ, РИМА И РИТМИКА СА МИ ПЕРФЕКТНИ, АМИ И СМИСЪЛЪТ МИ Е ДЪЛБОК, АМА ТВОИТЕ МОЗЪЧНИ ГЪНКИ,БАБИ, СА МНОГО ПЛИТКИ - НЕ СХВАЩАТ, НИТО МОГАТ ДА ИЗМИСЛЯТ НЕЩО УМНО. СЕГА АЗ НЕ СЪМ ВИНОВНА, ЧЕ ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ СТЕ ПРОСТИ,МИЛИЧКИТЕ, ОСВЕН ДЕТО ТИ НЕ СИ БИЛА И ПРИ ЛОГОПЕД. ФАЛШИВОТО ПЕЕНЕ ТИ Е ПРИРОДА И Е НЕЛЕЧИМО. КАКТО КАЗА ЕДНО УМНО МОМИЧЕ ТУКА: ПРАВИШ СЕ НА ВИСОЦКИ, АМА НЕ СТАВАШ! И МНОГО АКО СИ ГО ТЪРСИШ, ЩЕ ТИ СПРЕТНА ОЩЕ ЕДНО СТИХО, ДА НЕ РЕВЕШ ПОСЛЕ?!

Един дебел хобот на слон е на Ана камертон, затова мучи, реве и тъпи стихове плете! Мало и голямо шашка тази проста казълбашка, една приятелка имала, като нея полудяла. Дъщеря й откачила, накрая майка си пребила по бузата със дълъг шев го раздава - слонски рев. А разказите от затвора, направо не са за пред хора! Бедната Шалваранита като самотница се скита. Убила даже поетеса долнопробната бабеса! Е, не разбра ли, тъпа Патке, че аз не съм горката Златка! Дигай двестата кила и бързо в Психото ела да си видиш дъщерята, чалгаджийката перната! И гледай кривото Прасе, че го закъса от воле! Ча-ча-чалга-ча, изглеждаш ми като пача! Р.К.

Потресена от дивотата в този свят, такава винаги ще си остана, човекът е със Доброта богат, жестокостта е зла човешка рана. Дошла съм от прекрасни светове и неведнъж съм писала, че няма да свикне моята душа-небе със ничия трагедия голяма. Немея. Просто губя словоред, то неведнъж показвано е свише, че господар не е един човек, една държава, ни едно величие. Прашинки в този уникален свят със завещани Божии завети, човекът е със Доброта богат и само с нея може да засвети. Аз вечно търся справедливостта, но мойта същност, даже в несмирение, цивилизовано се бори тя, на Бог оставя крайното решение! 13 ноември 2023г., София В деня на Добротата по света Росица КОПУКОВА

МАЛКО ПРОВОКАТИВНО На горните етажи на живота държа позициите и не слизам, след мене лази бавно идиота, но аз необратимо се изнизвам. А горе светлината силно свети и осветява жалките душици, не им прощавам, нито ги намествам, оставям ги да бъдат мъченици на себе си и своите безпътни и непосилни опити за мерзост, а мен ме веят ветрове попътни, дошли от Божията вековечност. Понеже с мен не ще да се скучае, дори и завистта ме забавлява. Та пъпли подир мене и ридае и бръмбарчето, молещо за слава! 12 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА ЦАРСТВО НЕБЕСНО НА ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ ОТ СИЛИСТРА. МИНЕ НЕ МИНЕ ВРЕМЕ, СЕЩАМ СЕ ЗА НЕГОВАТА БЛЕСТЯЩА ПОЕЗИЯ: ДЪЖДОВЕ Плющи дъждът. В прозореца се плиска прозрачната небесна чиста влага. Небето над света е слязло ниско и облаците като сенки бягат. Навън е есен и дъждът се стича горчив по клоните и по листата. Обичам есента. Но не обичам горчиви дъждове, нагарчащ вятър! Понякога под облаци червени отровен дъжд в полето ще премине, тревите ще се сгърчат изсушени – убийствен дъжд, изгарящ, киселинен. Друг път на устните ветрецът палав солени тежки капки ще довее – където тази влага е валяла, след малко от солта ще побелее. Ще плисне жълт порой, ще мръкне рано, дъждът ще мачка ветренската глина, ще ври полето в пара като в баня, а той, замесил кал, ще си замине. И само пролетният дъжд пристига пенлив и сладък като светло вино; звънят звънчета, пеят чучулиги и капе от небето медовина. Десертна влага, брезов сок прозрачен със аромат на ягоди узрели... Какъв ти плач! Та кой напролет плаче? От този дъжд цъфтят надежди бели. Обичам есента. Но в есента ми, ако е нощ – луната да е млада, а облакът над дясното ми рамо, ако поръси дъжд – да бъде сладък... ПИТАНИЦИ И ЖЕЛАНИЯ Кога измина времето - не знам, как станах си на толкова години, усещам се застопорила там, където младостта /кога ли?/ мина? Намирам си се все така добра И все съм оправна и прозорлива, не ме напуска жажда за борба, за нещо смислено - държи ме жива! Амбицията си е още в мен, тя просто няма възраст, като мене. Видях възмездия и Видов ден, ала не се превърнах във хиена. Така достигнах шестдесет и пет, но не старея бе, не се предавам! Със тази вечна тръпка на поет и в друг живот навярно ще оставам?! И ако има радиоефир един ден в Космоса, оттам ще водя- за книги, за поезия, за мир, Вселената аз искам да пребродя! 12 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Една дъга опасала небето И стигнала приятелски прозорец, Не може да я хване снимка в цветно, Стои над София - знак- миротворец. Навярно иска нещо да подскаже Небесен пратеник на красотата. И няма кой сега да ни разкаже Посланието чудно на дъгата. Като закрила бди, като идея, Че този свят ни моли да го пазим И смисълът дълбок намирам в нея, Под нейната корона - като стража. Една дъга е покрив на душите И, влюбени във нея, пак я търсим Да освети скръбта или бедите, От грижи и от бури да възкръснем. 11 ноември 2023г., София Росица Копукова

Бил-бил-бил,бол-бол-бол, има баба сексобол, вечер в стаята сама изпада тя във откачма. И нали си е прасе, по нея никой не пасе, шалвара съхне на простора, а баба тук се кикимори. Бил-бил-бил,бол-бол-бол, баба има главобол, щом дочуе - нова книга, сякаш Дявол й намига и съмнявам се, че той ще я тикне в ада свой и ще я пече до лой! Росица КОПУКОВА

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКОРД Не търся никому вина, че е заминал по свят широк за хляб и за късмет, на всеки не е дадено да има пари и слава, да е звездолет. Когато рано сутрин се надигне помръкнал, че е в чуждата страна, на чуждата трапеза с чуждо вино, да се завръща просто у дома. И хората не са му по душата, не свиква с нрави, с чуждия им ред, е, няма идеално по земята, по-скромно дайте с думата " късмет". По мило от България си няма, в живота трябва доза идеал, в живота трябва кауза голяма- какво си взел, но и какво си дал. Не съм видяла досега щастливец на сто процента, дето и да е, но към Родината си съм ревнива и тука ми е винаги добре! Как точно утре ще платиш цената не казва бързо ничия Съдба! И всяка грозна дума по страната се връща после в лична тегоба! България не е безкрила птица, България е дом и е сърце! Останалото просто е чуждица, отнела българското ни лице! 10 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

КВО МИ СЕ ПИНЯТЕ? Баба Анка, неграмотната Прасанка , дето се взима християнка. С лудото Поли, чалга - лоли!

Р.К."Страст и път.."-ни в клин ни в ръкав, с Багряна къде се заигра... ЧАК ПЪК ЦЯЛОТО ДА ГО ПРОЧЕТА -ОТВРАТИХ СЕ. "СКИТНИЦАТА АЗ"-Р.К. "Скитница съм си, като Багряна, По България и по света, Ненаситна за разнообразие, За култура и за красота...." ...и ред словоизлияния от нея и тайфата и тук ,които са под едно и също крило, с един и същи спонсор..ха ,ха завалийките . И ВИЕ ЩЕ ИДЕТЕ ЕДИН ДЕН ТАМ ДЕТО И АЗ, КВО МИ СЕ ПИНЯТЕ? То голямо плюене по мен и децата ми и то от хора специално за Полина които са убийците и ,но то се връща и те имат деца,ако онази нема,то има пък друго, за което рита. Личи си ,че си ненаситна - 200 кила сланина и два косъма, тролове на килограм и чевреношийка..знам, не само аз за теб и миналото твое,не можеш сбърка бъдещето мое! Един е Бог само той решава и таквиз кат тебе .......поучава. Цяла агитка тук и в нета ралота срещу мени най-отврата срещу децата ми . И какво , вечно ли ще е ? Ха, ха ...Нещастници, позеленяли от злоба и

Бил-бил-бил,бол-бол-бол, има баба сексобол, вечер в стаята сама изпада тя във откачма. И нали си е прасе, по нея никой не пасе, шалвара съхне на простора, а баба тук се кикимори. Бил-бил-бил,бол-бол-бол, баба има главобол, щом дочуе - нова книга, сякаш Дявол й намига и съмнявам се, че той ще я тикне в ада свой и ще я пече до лой! Росица КОПУКОВА

Денят наплита чудни плетеници И възли неочаквани върти, Но от дете във моите зеници Светлеят безпределни широти. И Господ Бог добър късмет ми даде Да вая хубавото по света, Аз не разбирам зло, кавги и разпри, Макар от битки да не се боя. Земята, Божи дом, е дала всичко, Човеците развалят този мир, Не спирам да повтарям, че излишно Е да се правиш сам на богатир. Вселената реди една подредба И няма ли във нея доброта, Възмездието идва ненадейно, За да си сложи всичко по реда. Дори на нас и да не ни е ясно Защо така, а не е онака, Не слагайте душата си на тясно, За всеки има капка ведрина! 9 ноември 2023 г., Симеоново Росица Копукова

НЕПОСТИГНАТОТО Непостигнатото ми е смисъл, мое вдъхновение и цел, Бог на битки,знам, ме е орисал в цивилизования натюрел. И метафората ми е: птица, ама пойна ли или орел? Кой да каже? Аз съм си Росица, а Росиците са с порив смел. Затова държи ме над вълните, срещу вятъра все да вървя. На духа обичам висините. За очите - чудната Земя! А за хората - човек на жеста. Който оценил е оценил. Планини не мога да преместя, но над тях да мина-може би?! 8 ноемви 2023г., София Ден на Св. Архангел Михаил Росица КОПУКОВА

ПОБЕДА Човек с поезията побеждава, Когато болката е над предела, Аз виждам как една душа се справя, А имам се самата много смела. Не е това, в дома ми да се гърчи Нещастие и да на си отива, И гледам, вместо много да се смръчка, Душата пише и е вечно жива. И схващам разликата във словата, За мене те са красота и песен, Ала за друг - спасение навярно, За да не се превърне утре в плесен. Човек с поезията побеждава, Тя има някаква лечебна сила, На всички ветрове да устоява И вековете после приютила. 8 ноември 2023г., София Росица Копукова РАЗГОВОР СЪС СРОДНАТА ДУША Поседнала на спирката за рейса във моето любимо Симеоново, дойде жена-добра и неизвестна, от тези, дето няма ги наоколо. Разчистила на вчерашния вятър следите, бях готова за раздумка от тези - простичките, без театър, където думите са пъстра шумка. Припомнихме си мъртвите съседи, а рейсът тъй навреме се забави, навярно Бог с добро око ни гледа, да се намерим сякаш ни остави. И продължихме двете по шосето, разбрали имената си за гости, и лошото днес даваше заето, заварил топлотата светлоносна. Насред недорешените проблеми, ги разрешихме ние, по човешки и есента ни слушаше, стаена зад отговорите на много грешки! 7 ноември 2023г., Симеоново- София Росица КОПУКОВА

И ВИЛА ПО УЛИЦИТЕ КАТО ПРАСЕ НА ЗАКОЛЕНИЕ. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ПОМНИТЕ, ТЯ ПУБЛИЧНО ИЗЛЪГА ТУКА В САЙТА, ЧЕ В ПЛЕВЕН НЯМА НИТО ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ТАЧИ РУСИЯ. ТЪЙ КАТО ЛЪЖИТЕ СЕ СГРОМОЛЯСАХА В ПРАХТА, ПРЕПОРЪЧВАМЕ НА ПРАСАНИТА ДА СЕ ОСВЕЖИ В СТУДЕНАТА БОХОТСКА РЕКА ЗА ОТРЕЗВЯВАНЕ!

Непостигнатото ми е смисъл, мое вдъхновение и цел, Бог на битки,знам, ме е орисал в цивилизования натюрел. И метафората ми е: птица, ама пойна ли или орел? Кой да каже? Аз съм си Росица, а Росиците са с порив смел. Затова държи ме над вълните, срещу вятъра все да вървя. На духа обичам висините. За очите - чудната Земя! А за хората - човек на жеста. Който оценил е оценил. Планини не мога да преместя, но над тях да мина-може би?! 8 ноемви 2023г., София Ден на Св. Архангел Михаил Росица КОПУКОВА

Скитница съм си, като Багряна, По България и по света, Ненаситна за разнообразие, За култура и за красота. Данчо Ватев ме сравни със нея, Нямам против, щом така прозря, С родолюбие съм в апогея И, признавам си, със смелостта. Искам много път да пропътувам, Стихове да пиша - планина. После кой какво и колко струва Нека кажат новите деца. Стига българското да обичат, Както искат да ни подредят, Ако нещо с нея си приличам- То е непокорство, страст и път! 7 ноември 2023г., София Росица Копукова

СЪЧИНЕНИЕ ЗА ДОМАШНО Сега, ако се случех първи клас и имах кратък разказ за домашно, какво ли щях да пиша аз у нас? Замислям се и чак ми става страшно. Как леличка се бие в магазин, на улицата друга се развиква, приятелки се млатят за един младеж, а моето око не свиква. Шофьорски тупаник или ритник и полицай, набит от хулигани. О, как е трудно да си ученик във общество на диви грандомани! И гледам на децата с потрес тих какво ли днес в живота ще научат, какво ще е за тях света светих и утре, да, какво ще им се случи? 6 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА НОВА ТЕМА Всеки ден за мен е нова тема, нещо непредвидено стаил, чака да открия, да го взема и да пална по един фитил. Я ме срещне той със примитива и от него да сплета шега, я развихри се и случка дива, очаквайки да я опитомя. Я да сложа някого на място със пореден силен аргумент. Тематично много са на тясно, но ги разширявам по фрагмент. То животът ей такъв настана: дивото в човека избуя. Аз пък смехотворното му хванах и въртя го пак деня, въртя! 6 ноември 2023г., София Росица Копукова

Плевен има нов кмет след два мандата на Георг Спартански Васил Хаджийски Препоръчване Facebook Twitter Viber Още възможности за споделяне 05:07, 06 ное 23, 1814 3 © Дневник Христов (вляво) и Спартански Кой ще стане кмет? Научавайте първи резултатите през целия ден на изборите с бюлетина "Дневник Експрес" Кардиологът д-р Валентин Христов от ГЕРБ печели балотажа в Плевен, сочат окончателните данни на ЦИК. Той получава 21 284 гласа (63.62%). Досегашният кмет Георг Спартански, издигнат от инициативен комитет, получава 11 494 (33.51%) от гласовете. С "Не подкрепям никого" са гласували 983 човека (2.87%). "Дадох надежда за плевенчани, те повярваха в мен и излязоха да гласуват. Това е резултатът. Плевен има доста проблеми и всички са важни. Трябва да работим по разрешаване на всичките. Първата ми работа ще бъде одит на общината, за да видим какво е състоянието ѝ. Така ще знаем какво да градим. От осем години градът не се е променял" , заяви Христов.

И да ви кажа, пак ми се пътува, все още красоти не съм видяла, история, която съществува и време болно и неизживяно. Душата ми на две е разделена, в България щом се заражда драма, но добротата ми е споделена към хората, без никаква измама. Така естествена е топлотата на хора срещани и непознати. Да бъде българско. И по Земята де има българи да станат братя. Ще кажете, утопия раздаваш! Но сякаш времето ни го показва, че на бедите как се устоява, когато небесата ни наказват?! 5 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Откак Георги Господинов получи наградите "Букър интернешъл" и онзи ден в клуб "Перото" за цялостен принос към българската култура от Министерство на културата, а Анжела Димчева " Златен век" пак оттам, да ви призная, повярвах в нивото на българската "култура" толкова, колкото на Маргаритчето Петкова и на Стоян Ц. Даскалов, Бог да го прости ... Моята вяра се засили в "минестерските признания"!, ама много сериозно!