Росица Копукова

Вервам ти! Тези с висшите образования и още отгоре къде ще се сравняваме със старчоци със средно тройкаджийско, пуснати без изпит червени павета в университетите по соца и неграмотни ,и скарани с правописа и до момента?! Но на 74 г. това е нормален поглед на човек с наченки на умствени увреждания!

Факт неоспорим! Като се има предвид, че сме почти на едни години с малка разлика. Гледкай хубаво и си сложи очилата, ако се наложи. Щото и снимките са актуални, не са от едно време! Най-дърта е баба Анка.

ДИМЧЕВА АНЖЕЛА - ПРОСТА , НИСКА И ДЕБЕЛА! С КОЖА ЗАГРУБЕЛА! МАРГАРИТЧЕТО ПЕТКОВА - " ЮБАВИЦАТА"! КРИВО СТЪПВА ПО РОЖДЕНИЕ, ТА ДОСЕГА! А И СУРАТЯ Й КРИВИЧЪК! БАБА ЯГА ИЛИ ЗДРАВКА ЕВТИМОВА А ТАЗИ СИ Я ЗНАЕМ, МУСТАКАТАТА АНКА ТРИФОНОВА С ОДРАНАТА ПРИ ДОМАШНИ БОЕВЕ БУЗА! И ТЯ ЗА ПОЕТЕСА СЕ ЦАНИ!

Приказка на дядо ми Томата Опълченеца: " Мъж, който не е бил на фронта, не е построил къща, не е посадил дърво и не може да издържа деца и семейство, не е мъж!" Това е до 9 септември 1944 година, след което настъпи голямото комунистическо крадене. След 1989 година, нашите предци не я доживяха, пак не мога да приложа тази максима на дядо, защото ги няма почтените взаимоотношения между хората. А навремето другият ми дядо беше напълно съгласен със свата. Сега изплуваха боклуците и господарите на подмолното мълчание!

Един приятен спомен. Това е, приятели, втори етаж да бившата Централна баня в София. Сега долу са галерии, а горе е луксозно кафене. Та аз - там!

Чакайте ме още аз да остарея, чакайте ме още песни да попея, има време още аз да изглупея, Казълбаша ваша ще се изживея. Гола по килима аз ще ви се пусна, като дърта прима по кожа ще лъсна, в секса съм направо дива без задръжки, само моля мачо без гниди и въшки. Чакайте ме още аз да остарея, още от пандиза за любов копнея. Няма да утрепам, който ме оноди, че мерак за мачо отколе ми броди! Стихове: Р.К., посветено на А.Т. Шанс за бабата, музикално оформление: А.Т.

Все някога ще тръгнем към Вселената, да разберем, че шепа е Земята, сега тъгувам, че необходена, красива е на Бога във ръката. Но имам пътища недоизминати недоизпята поетична лира, над боровете с върхове непипнати просторите ми се фотографират. Земята и небето знам, частици са от Божията красота в безкрая, но колко устремени са Росиците- все искат да пътуват и да знаят. А колко прагматични са пък фирмите, крадат мечти и хубави надежди, не обвинявам по света отишлите, защото всичко до пари се свежда. Вселената, единствено безплатна е- един ден пътниците ще приеме, но колко хора ще си тръгнат радостни, когато свърши земното им време? 21 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ПЪРВА КНИГА - ЛИРИКА, ВТОРА КНИГА - БЕЛЕТРИСТИКА!

Уморително е да си все начало, все отново да си търсиш пътя, за да станеш неизменно цяло не разчупвай се на много пъти. А аз нали съм мъничко константа обичам в своя път да си пътувам, за да оставя хубава поанта и ясен знак, защо тук съществувам. Това не е домът, не са децата, а собственото име, цел и личност. Какво си свършил днеска на Земята, за да те помнят хората с години! Защото идват люде с ярка мисия и други идват - като бързоходки! Наследството си има своя визия и смисъл свой, и собствени находки. Та не обичам все да съм начало. Това наистина ме изтощава. Обичам да съм истинска и цяла в България, любимата държава! 21 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ЗА ДОУТОЧНЕНИЕ: ЗАГЛАВИЕТО НА КНИГИТЕ МАРГИНИ , ЕДНАТА И ВТОРАТА, КРАДЕНО ОТ ДОСТОЕВСКИ И НЕГОВИЯ САНТИМЕНТАЛЕН РОМАН " БЕЛИ НОЩИ"!

ТЪРЖЕСТВО НА БЕЗДАРИЕТО Няма да крия, че продължението на книгата на Маргарита Петкова "Бели нощи", която се нарича " Още бели нощи" е втора част от тържеството на бездарието. Още по-голям ужас от първата. Интересен момент е , че там присъства проф. Боян Биолчев и двата пъти,бивш Ректор на СУ "Климент Охридски". Професор по време на соца, естествено. Тъй като книгата е голяма боза и той нямаше какво да каже добро за нея като лирика, се измъкна йезуитски с думите: " Това не е поезия, няма рима и ритмика, няма бели стихове, това са само бели нощи". Разбрахме отлично. Или интересът го налага и двата пъти, или и в комбинация с интереса му липсват доста бели нощи у дома?! Каквато и да е причината, той изложи името си и ерудицията си, която несъмнено притежава. Вдясно на снимката. Вляво - петричкия издател на " Персей", там тече всичко, що се плаща. Издателската му къща се премести в една стая в София. Публиката - недолюбени дами на годинки и стари хора, тук таме някой млад, доведен за цвят.

ХАЙ НАПРЕДЕ БАБА СЛО, ВРЪТ ХОБОТА НА КЪЛБО, С ТЕБЕ МАЛКОТО СЛОНЕ И ЩЕРКАТА ПОБЪРКАНЕ! """""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" Шами,шами,шами ша, опашлето развъртя, като чалгарка на пилон, като клавиш със обертон! Р.К.

С години да благородиш душата, ако е примитив, е примитив, заровил си в банкнотите главата, с живот във вечна багра - тъмносив! Опитва се със мен да стане цветен, но нещо не достига за това, банални, в зеленикавата плесен, остават си стандартните слова. И иска да е нещо по-различно, опитва се, ала не може пак. Сумарен образ. Не е нищо лично, така изглежда богаташ-глупак! Пробужда се от шум на тлъсти пачки, хамелеонски ще се превърти, понякога ще посети и врачки да припознае своите черти. И същият наивник си остава, дори във опита да бъде друг. Бурмичките обаче не поддават стереотипен ,скучен и...дотук! 17 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ДЯДО КОЛЕДА Аз май с писмото малко закъснях, но то е затова, че всичко имам, потоци не преливат, но от тях аз нито съм длъжница, нито взимам. И книгите ми бързо се роят, един прекрасен светъл дар от Бога, та искам да помоля - в този свят ти отнеми ни всякаква тревога. Раздавай на децата хляб и дар, а на родителите - сто надежди, не вирусът да бъде господар, не царствените приказни одежди, не даже и палатите край нас, а любовта раздай като отплата в най-хубавия си среднощен час, през който ти пътуваш със шейната. На мене дай от щастие зрънце да ми изпълва личната Вселена. Ще съм ти благодарна от сърце. Дочувам вече тропот на елени... 13 декември 2021г., София Росица Копукова Всички реакции: 17Вие, Валентина Цвяткова, Mascha Jordanova и 14 други

А СЕГА ЧЕТА ТАЗИ МНОГО ИНТЕРЕСНА И ПРАВДИВА КНИГА!

Няма хейтърство, има възможни истини. Не ми е на сърце да я коментирам. Чета, кое запазя, кое върна назаем, кое продам на антиквар на загуба, да не ми дръсти къщата.

Не оспорвам мнението Ви. Оспорвам авторството, защото бездарницата е мегаломанка и нейното име стои на кориците на книгите. Утре кой ще я знае какви ги е дробила?!

И аз я взех заради природните описания и историческите места. Изобщо писателката не става. В началото медиите обстойно известиха как е окрала ръкописите на чичо си заради първата си книга, той беше на косъм да я съди, но спря от приличие. Да го кажем така: Людмила много обича мъжете, а те обичат да пишат книги. Ако проследите хронологията на книгите като мен, те имат различен стил и творчески почерк. Писаха го и в нета. Защо е така,можем да се досетим. Людмила обича и мъже - издатели, но я изгониха. Както и мъжът й най-после се разведе и я изгони. Милата. Изпусна си късмета за книги. Той е изпълнителен директор на "Технополис" и я спаси от мизерията тази неблагодарница руска. Не мога да споделя всичко, което знам, но и това стига. Имам основателните съмнения , че на нито една книга тя не е автор.