Росица Копукова

Каквото има в куфарите - има. От мама и от баба златен дар. Алтън дете с избрано нежно име, За нищо нямах грижа в дом - олтар. Не смея спомените да ги ползвам. Стареят си със мене във синхрон. И по адет аз си ги пазя още, Да ми вървят със времето във тон. Най- хубавите хора на земята За мои родственици Бог подбра. И всяка шарка трепва ми в ръката, Изваяна от тяхната ръка. Благодаря ти аз за тази милост, От тях се учих, Боже, на любов. А от живота усвоих и сила Да имам за успехи порив нов. Да казвам " не" на недостойни хора, Да отстоявам своята съдба. До днеска куфарите щом отворя, Ухае на добро и красота. Интериорът си подреждам сносно. Сама съм си природен архитект. От тях не всички дарби да не нося, Ала във всичко имам свой проект. Наследството от тях ми е такова - Напомня ми за труд, за вкус и стил. За вековечна някаква обнова, Която споменът е съхранил. 15 декември 2023г., София Росица Копукова

Както виждате, софиянци много не се гневят за рушенето на паметника. Мене ако питате, аз нито веднъж не съм сложила цветя на него, нито на Рейгън и други паметници в Борисовата градина. Не са паметници, предизвикали моите възхищения. Нито натрапените джамии с минаретата. Но те напомнят определени епохи. Музеят на Георги Димитров също. Махнаха го,добре. Можеше да стане градски музей. Излишно харчене на пари. Това обаче, което нашите предци помнят, е нахлуването на червената армия. А тя и без паметник се помни. За разлика от добре държалите се германци като съюзници на България навремето, руснаците са смаяли българите. Не мислете, че съм за хитлеризма, ни най-малко. Но не съм и за натрапения комунизъм. Руснаци са въртели бурен секс по горите на Банкя. Казвали, че не знаят дали утре ще са живи, та да си вземат своето. Нито Сталин е мислел за жертвите,нито Путин сега. Трошели дървените огради на хората да си палят печки в самонастанили се къщи. Много други къщи са обрани до шушка, дето не е имало хора. За армията. Така е било в София, софийско и из България. Пък са гонели и наши хубавици за изнасилване. Та си реват сега партийците, но повечето си мълчат. Де с него, де без него. Де с Рейгън, де без Рейгон. Не сме забравили как американците сринаха София, Враца и избиха сума ти невинни хора. Що си не гледаме най-много вашите герои? Имаме си достатъчно. Нямам предвид партизаните. А на потомците всеки ще разкаже това, което е неговата истина. Както на мене са ми разказвали нашите и все ми е тая какво символизират тези ненужни паметници.

Направих преоценка на живота, намерих себе си и се ценя, отдавна съм далеч от идиота, сега далеч съм и от завистта. И най-обичам бисерните хора, които в естеството си блестят, с наложените имена не споря, не струват ли, не са и в моя път. На конюнктура на деня не служа, сама си определям правила. И делникът ми не е никак тъжен без лицемерната тарапана. По-рано шетах - партита, коктейли и плитки умове, и суета. Но вече не. Да ме открият мене по думите, огрени в светлина. И никого не хваля без причина. Ако не заслужава за поклон. Така обичам близки и Родина, така разбирам и добрия тон! 13 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Един клонак ме чака пак на двора да го изхвърля като стар адрес. Има дървета - мили като хора и хора тип " дървета" не от днес. Понеже част от младостта изтече, макар че нови клони пусна то, ще трябва този клон да хвърля вече, снегът го обезсили сто на сто. Тъгата ми приижда на талази и аз избърсвам някоя сълза, но споменът стои и здраво пази на скъпия ми дядо паметта! 13 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Баб, влизаш, влизаш, но не можеш да ме надвиеш и не се трогвам от твоите глупости, убийце на поетеси. И във всеки просташки пост не пропускаш да злобееш и да пишеш тъпотии, защото ти и щерка ти сте две плевенски никаквици и всички ви знаят. Това, че спря да лайкваш, не означава,че не четеш нон стоп по нощите като гламава! И се моли на Бога да не отлетиш пак към съда! Ама всеки ден се моли!

Казват шестдесет и шест си е дяволско число, но ще нося блага вест и стоя далеч от зло. Аз на петдесет и пет все раздавах по късмет. А каква ще съм сега? Май пак в повече добра. Който ми е на сърце, го обичам на лице, Нося си младежки дух и се вея като пух. Нося бяла доброта, но не пускам аз целта. Който ме ядоса,знае- хич при мене не витае. Стигна ли аз две по шест. вчера ми е като днес, пак ще пиша от душа и не искам да руша. Съзидание ми дай, справедливост до безкрай. Интуицията тя ме води като светлина! И от Дяволите беж и по лято, и по скреж! А прекрасна Дяволица се нарича май Росица! 13 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ЖЕНСКО ЛИ, КАКВО ЛИ? Да примижа ли с нежни мигли, отърсила се от снега? Не е за мен. Ще дам усмивка и малко палава игра. За настроение, което върви със моя натюрел. Аз се разбирам с битието във цветния му акварел. Сега да го играя кукла, ще бъде театрален скеч! Росиците не падат духом, не са ни огън, нито меч! Но са си смели самодиви, родените на трети март! Омайно някак си красиви, без никакъв фалшификат! 12 декември 2023 г., София Росица КОПУКОВА

Максима: от чалгаджийка журналистка не става, нито от журналистка - чалгаджийка!

над въпроса дали в по-следващата книга с разкази догодина, да сме живи и здрави, да не пусна някой и друг разказ за чалга По, дюстабанлийчето Дю и побойницата и двойна убийца баба Ан Кукуман? Направо ще зарибя читателите, да ви кажа. Може и новела да спретна, ще реша в крачка.

РАЗ-ПРАЗ Зная да приключвам и го мога, лицемерието ми тежи, дружбата за мене не е дрога, а е истинност от две страни. Хайде бай, затворена вратата. Неведнъж упоменах го в стих. Ама не разбират и не вярват тези, дето дни им посветих. То не може да играеш двойно и край интереса да кръжиш, да подлееш и като пробойна приятелството вярно да рушиш. Аз чета и между редовете - всеки си показва своя нрав. Всеки в пътя си и не жалете, че приятел като мен излезе прав! 12 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА АНТИБОХЕМСКО Бохемите не са за моя стил, разсмиват ме и стигат ми дотука. Не всеки може да ми стане мил, но нека да опита и...наслука. И мойта отговорност не важи за всякоя душа немирно - лека, но всичко покрай мене що кръжи отсявам го внимателно, полека. И няма плетеници от лъжи, витиевати фрази и прогнози дали е слънчево или вали в сърцето със двусмислени въпроси?! Такава съм. Почтеност и пирон, който забива право във душата. Мени се време, но с единствен тон остава любовта, че тя е свята! 12 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ОБИТАВАНЕ НА БИТИЕТАТА той е съжителствал по увлечение по любов по навик и аз съм съжителствала даже в законен брак – от увлечение през навик до уморителна нетърпимост тези неща се случват непрекъснато и със всеки човек е сам върху сърцето на земята (о да куази́модо!) но винаги с някого друг около себе си тоест не можем без някого – за другарче за секс за скандали за теглене на каиша за всекидневие и за празник… да си сам и да си самотен са две различни работи даже за погребение трябват хора (зоон политикони сме аристотеле) слепи зверчета които проглеждат и се оглеждат и даже се вглеждат (какво и дали виждат е пета и шеста работа) в края на краищата обитаваме обща планета с идеални и с общи части – наблъскани сме един в друг един зад друг един върху друг кога както дойде – човешко е (да твърде човешко драги ми ницше) несъзнато и неосъзнато (така ни се пада нали татко фройде) хапките ласките шепотите и крясъците – съжителстват в нас и ние съжителстваме съ-битиетата ни подяждат съ-житиетата оглозгват телата докато някой изхвърли остатъците (а тези остатъци за друг са пир дори и по време на чума)… ти си пир за душата ми чумо такава с коса върху рамото ми няма как да съжителствам с теб – с теб най-после живея © Margarita Petkova #ОщеБелиНощи

дали в по-следващата книга с разкази догодина, да сме живи и здрави, да не пусна някой и друг разказ за чалга По, дюстабанлийчето Дю и побойницата и двойна убийца баба Ан Кукуман? Направо ще зарибя читателите, да ви кажа.

АЗ В СЕБЕ СИ Сама да се оправям ми е дарба И тя ми е подарък от небето... Във този свят разбрах, че сила трябва Да си подреждам с вяра битието. Но готованците на гръб не нося. Обичат много да играят слаби, Да им помагам да не са на босо, Като че ли са се родили баби. Така че - моля. Дръжте го живота И с глупости недейте го пълнете. Останалото да ви е от Бога, Доброто само тука оставете. Сама намирам смисъла в нещата И друг подход не ми е интересен. Обичам да прониквам в същината, Вместо човек да не открия плесен. Навярно за лентяите съм чужда. Ала и те със мен не хармонират. За себе си съм обяснимо нужна. Мнозина със надежда тука спират! 10 декември 2023г., София Росица Копукова

УМРЯЛА НА СЕЛСКИЯ ХИТРЕЦ МАЙКА МУ. НА СЛАВИ ТРИФОНОВ МЕНТАТА. БОГ ДА Я ПРОСТИ. ОТ СИНА Й НИЩО НЕ СТАНА.

И АЗ ИМАМ СТАР СЪН ЗА ЕДНА КАЗЪЛБАШКА С ШАЛВАРИ ЗАД СЕЛСКИ ДУВАРИ, АМА НЯМА ДА ГО РАЗКАЖА ОЩЕ, ДА ВИДИМ КАКВО ЩЕ ПОКАЖЕ ВРЕМЕТО!

УДАРИЛА Я БАБА ЧЕРВЕНАТА САЧМА И ЛУДНАЛА, ГОРКАТА, ПОД БЯЛАТА КОСА. НА СТАРИТЕ ГОДИНКИ ИЗГЛЕЖДА ТРА-ЛА-ЛА, ЕДНА ЕДНИЧКА ПЕСЕН НОРМАЛНА НЕ СВЪРТЯ. ТО БОГ Й Е ПОКАЗАЛ С ДЕФЕКТИ ВЪВ ГЛАСА, ЧЕ НЕ Е ЗА ПЕВИЦА, НО СИ НЕ ВЯРВА ТЯ. НО КАК ЛИ ЩЕ КОПАЕ ГРАДИНА У СЕЛО, НЕ ЩЕ И ДА СЕ ЗНАЕ ЗА СЕЛСКО ПОТЕКЛО. АЛА И В ПЛЕВЕН ГРАДА НЕ Й ХИЧ ПРОВЪРВЯ, ЗА МАЙЧИНА НАГРАДА РОДИ СИ ДВЕ ДЕЦА, ЕДНОТО СИ Е ЛУДО И БИЕ СЕ В ДУЕТ СЪС БАБА СРАНА - ДВЕТЕ СА ДИМКИ ПОД КУПЛЕТ. СИНЪТ Й ПЪК ИЗБЯГА ДАЛЕЧ В ДИМИТРОВГРАД ОТ БАБИНА ТОЯГА, ТА САМ ДА ВИДИ СВЯТ. БА-БА,БА-БА-БА, НАСТАНА ДЯВОЛСКА ИГРА! Текст: Р.К. Музикално оформление: СААНИТ АНИТ ТРИФОНЕ

ПРЕДИ ОТВЪДНОТО Навярно е божествено отвъд, но тук не ми достига красотата, човек роден за дом е и за път, а не да мре нещастен по Земята. Да, не е лесно да те пратят тук, дошъл навярно някъде от Рая, да станеш по-добър, да станеш друг, а не със зверства да бележиш края. Бог е един. След земния живот ще отлетим при него на отчетност. И как всеки пореден идиот ще се докосне до самата Светлост? От глупост си отива не една цивилизация и идва нова, и почва отначало. Затова сами не трябва да копаем гроба. Няма да има прошка нито миг, че заличаваш жертви и невинни, че, оглушал за майчиния вик, Земята ще превърнеш във руини. Аз искам със възкръсващи слова да славя само Бог и красотата, по неговата воля да творя с небесната писалка в двата свята! 9 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА ПЕТЪЧНО СИМЕОНОВО Тих ветрец погали нежно Симеоново и днес, Беше кротко, беше снежно, Ала като блага вест. Дядо Боже се размисли И не прати тежък сняг, Общината да дочисти Клоните остави пак. Той България обича, Затова го моля аз На тегоби да не обрича Българинът час по час. Българинът бавно бърза, Само в приказките - не, Всеки ангел необвързан Време е да разбере. Затова полека-лека, Нежно, снежно като днес Сняг да ръси отдалеко Зимата във наша чест. Туй природни катаклизми, Ама хич не са за нас. Като котаракът с чизми, Като политик без власт... 8 декември 2023г., София - Симеоново Росица Копукова

ТЯ И ЗВЕЗДАТА ТУЙ ЗАГЛАВИЙЦЕ МНОГО ПРИЛИЧА НА МОЕТО, ПОД НЕГО ОБАЧЕ СА БАБАНИТЕ ТЪПОСЛОВИЯ И НЯМА КОЙ ДА Я НАГРАДИ НИ НА ТОЯ,НИ НА ОНЯ СВЯТ!

БА-БА,БА-БА-БА, ДАРБАТА ТИ В МИГ УМРЯ, ЩОМ СЕ НА ТОЗИ СВЯТ РОДИ И БАЩА ТИ ТЕ НАБИ. БА-БА,БА-БА-БА, ИМАШ ЛУДА ДЪЩЕРЯ, НЯМА ДАРБИЦА И ТЯ, ОСВЕН ДА СМЕНЯ ЛЕГЪЛЦА! БА-БА,БА-БА-БА.... Р.К.

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ Младен Мисана Мое далечно момиче от преспата вечна на спомена, догаря последно свещичката и восъчно пак те отронва. Ти си дъхът на зениците, парещи в тъжна самотност, в нашето искрено вричане сред безнадеждна бездомност. През невъзможното гледахме - през решетките на ръцете, устните сричаха шепота и се прегръщахме в трепет. Избледняха венчалните пръстени (под водите солени на времето) от мечтите единствено кръстени и на пръстите ненаденати...

СЪНУВАХ ЛИ ЖИВОТА СИ ПРОБУДЕН В завоите на вятъра оставам - главница на едно безсмъртно ехо. Душата си на ситно разпилявам. Разделям се с последната утеха. Защото кой съм аз - кому съм нужен? Нали не мислите, че ще се вържа. Днес разумът ме прави най-безумен. Дори любов и щастие попържам. Излъга ме на екс и тишината, в която вярвах сякаш е светиня. Бутилката на моя дух лежи разлята върху безбрежната напукала се тиня. Да срещна предани очи жадувам, в които да удавя самотата, а после в синевата им да плувам преди да ме погълне в транс ламята. Ламята на безбройното студено. За нея съм случайната й плячка, стаена в гърлото й извратено и от съдбата пратена играчка. Сънувах ли живота си пробуден от шепата илюзии поредни...? На Гордий възела константно труден не го развързват опити последни. Оставам скитникът между звездите в окаменялото от чакане пространство. Затворен с тънките решетки на лъчите, отказали завинаги да странстват.

ПОСЛЕДЕН ВАЛС Автор: missana Бъди последното му вдъхновение, Кралице моя, в мрака на нощта. На валс те кани Непотребния, приют намерил само в гибелта. Ще хванеш ли ръцете му протегнати за танц прощален в този късен час. Да се докосне с теб до звездното, да чуе бездиханния ти глас. Кажи, любов ли е или магия, телата ви от транс да затрептят. Или проклятие на Кронос Злия над най-несбъднатия, но единствен Свят! ЗАТВАРЯ СВОИТЕ ПРИСТАНИЩА ДУШАТА Автор: missana Когато идва вечерта, затваря своите пристанища душата... Сънуваш - призрачни полета под шапката на слънцето и непресъхващия вятър... смарагдено обагрени треви, които скръстват алебарди пред далечни къщи... случаен поглед в глухи низини на птицата запалила мотора на сърцето... кандилото на гаснещия ден поставено върху гнездо от тъмен мрамор... и нощ - вдовицата на спомени надвесила лице със хиляди забрадки черни... духът затворен пак във Залата на самотата, в Хобота каменен на мисълта... Когато идва вечерта, затварят се пристанищата на душата!