Росица Копукова

Това е, приятели, Йосиф Цанков. Моите родители го помнят много добре и са му слушали произведенията. неведнъж. Роден на 7 ноември 1911 г. в Русе, в богато семейство на търговец, той израства в аристократична среда. В семейството си говорят и пишат свободно на френски,немски и и английски език. Завършва "Робърт колеж" в Истанбул, вместо гимназия, право в СУ " Климент Охридски" и е капитан на баскетболен наш национален отбор 15 години " АС-23". Музикално талантлив е от млад. Но и предприемчив. Управлява първата българска фабрика за грамофони " Берлин грамофон". По-късно "Дойче грамофон". Един от съоснователите на БНР 1936 година. Музикални и детски предавания били негова идея. Композира румби, фокстрот, оперети, шлагери и пр. Богат и щастливо женен за заможната и много красива Таня Калфова, той посреща бележитата дата 9 септември 1944 година. Новата власт национализира фабриката, разбирайте, олапва я, Цанков е обявен за враг на народа. Десет години се изхранва от продажба на семейни ценности, които комунистите не са успели да откраднат. Приятели се страхуват да общуват с него. До него стои само вярната му съпруга. С долна хитрост е накаран да служи на ДС, като го въвличат в обвинение по повод кръчмарски скандал, но той не написва нито ред против никого, въпреки че слага подписа си принудително. С времето обаче естрадни изпълнители го търсят и той отново успява да се наложи. През 1964 година негови песни получават 6 от всички 8 награди в първия конкурс за българска естрадна песен. Той създава Паша Христова и Йорданка Христова. По това време се влюбва в Росица Дерициян и се развежда с вярната си съпруга, която трудно понася раздялата и скоро умира. Хубаво, ама с Росито не се изтърпяват хич. Буйна страст, следва разделяне. Отново се налага, отново печели добре и практически управлява "Балкантон". Завистници му постилат бая доноси, уволнен е и скоро възстановен. Тези стресове обаче се отразяват зле на здравето му и на 21 октомври 1971 година той умира от инфаркт в съня си. Това е официалната версия, но има признаци, че е бил отровен. А бе стой си до жената, мирна ти главата, що си правиш ядове? Малко ли са му комунистическите. Мир на душата му!

ПАМЕТ ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Над Търново се спуска залез тих. Един пейзаж, красив, неземно-земен. И гледам аз като в Света Светих, звездите падат в шепи и ми светят. Балконът на хотела е светът, пресътворен от Бога и човека, Историята, вековечен път, израства във картината полека. Дори да снимам, моят апарат ще хване само част от красотата и кътам в паметта си този град да го изпея в песен неизпята. Аз много пъти се завръщах тук и вероятно пак ще се завърна, че Търново е светлина и звук и с поглед искам пак да го прегърна. Болярски град. И достолепен град с приветливи и миротворни хора. Но не пътува времето назад да оживее нашата история. Застинал е поредният завет във камъка на много древна църква, за да ни учи да вървим напред. Добро и храброст заедно възкръсват! 27 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ОТПЪТУВАНЕ.... На приятелството влакчето отмина, диря не остави, ни следа, някой не почисти си комина от саждите във своята душа. Ала после го е заболяло, че доброто мигом отлетя и ,,прекършил клона си изцяло, мъчи да го върже начаса. Прави сцена, някакъв театър, със помощници за антураж! Беше! Влакът пътници не взима и пътува леко, без багаж! 27 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ПРИШЪЛЕЦ Дали по Симеоново реши снегът да се оттегли утре денем, попрекали и някъде сгреши, дойде ни в повече и ненавреме. Остави просто къщите без ток, потроши клони и надежди голи и малко, ей така, ни вкара в шок. Посбърка ни отново, априори... Зад всяка красота стои проблем, така се случва винаги в живота! Но пак се радваме и да не щем! Ще се съвземем! Вече идва Коледа! По пътищата, с трупналия сняг, от хлъзгавото щастие далече, пазете се зад сигурния праг! Това ви пожелавам тази вечер! 26 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ВСЕ ТАКА ДА СЪМ И ЗАНАПРЕД!

ДОРИ ДА МЕ ОБЗЕМА.... Дори да ме обзема пак изцяло, Намирам свое време да живея, С поезия започвам изначало Във звездна нощ аз пак заспивам с нея. Чета редовно скъпите поети, Така необходими за сърцето И ,с пулса на изстрадани завети, Разбирам смисъла на битието. Едно не схващам в тази въртележка: Защо препатили са и от свои. Не го намирам само дребна грешка, А злоба по житейските завои. Създаденият да твори е име, Белязано направо от небето. Амебата пълзи и е незрима, Докато се развие, за да свети. 26 ноември 2023г., София Росица Копукова

Ту огън съм, ту буен водопад, ту бързоструйната река словесна, каквото и да съм във този свят- движение съм, пътеводна песен. Не мога просто мирно да стоя и старост затова не ме застига, дай Боже за доброто на света да давам своя лепта и частица. Аз знам, че динамичните жени сърца човешки най-добре печелят! Горя, буча и времето върви. Така е по небесната повеля. Но искам и във другия живот динамика, и здраве, и изкуство. И задължително да има брод, и задължително да има чувства. И дом, където да раздам любов, тъй както аз умея, по човешки. Това се моля да е благослов... Бог, ако иска, да добави нещо... 26 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Живеех, както аз желая и продължавам да живея. И ако нещо ме помая си беше комунизмът в действие. И спуснатите бариери, и нежеланиете прегради. Животът е огромна сфера, в която къкрят изненади. Попаднах между две епохи, отново пътя си намерих. Нямам наклонност за пройдоха, но доста върхове катерих. Сама си начертах трасето и следвах свои интереси. Ако достигна днес небето, Бог ще попита: "Докъде си?". Додето ти ми даде,Боже, съдба, характер и успехи, добре съм и душата може да съществува в земни дрехи. Ти дай ми здраве и опора. Останалото аз го зная, по пътя, очертан "отгоре" с мерак вървя си, та докрая.... 25 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ПОЕТИЧНО ЗА ПОЕЗИЯТА Поезията не е само сантимент, така самата аз не я разбирам, тя е заряд в критичния момент, на нея и сърцето се опира. Поезията е замах и висина, разчиства пътя, дава ти посока, спасява те от земната злина, душата ти обръща издълбоко. Поезията с ангелски очи приижда и обратно отлетява. Ако ги нямаш, хич не я пиши! Останалото просто е забрава. Поне два стиха да останат с векове, все някой после ще те припознае. Ако за нея Бог те призове, тогава и светът ще те признае. 19 май 2022г., София Росица КОПУКОВА

ТОВА Е САМО ЧАСТ ОТ ЦЯЛАТА НАГРАДА!

Върни си собствения образ, а не префинен със лъжа, за мен лъжата няма възраст и аз за нея не тъжа. Оттук-оттам се тя превърта и гали егото с перце, на тръни е и се озърта, множи се често две по две. И прогнозирай си раздяла, лъжата щом я разчета, тя пропълзява черно-бяла, отровна е като змия. Приятелка или приятел, третирам ги еднакво аз, лъжата просто е предател на всичкото нормално в нас! 24 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Дядо Коледа ли, Мраз, донесе всичко, дето детството ми пожела, вярвахме в Христос и в комунизма, скрити предвидливо у дома. С приказни родители от Бога няма как да бъдеш нещастлив. Детството да върна аз не мога, нито даже повея игрив. Днес децата срещат го свободно, но за най-красивите неща, няма как всяко дете народно скъп дар да получи у дома! Някои дори са си отишли в тази гнусна съдница - война! И си мисля: колко е излишно да остава без любов света! 23 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Била съм гръб на хубави души, родени със талант и със култура, дошла омразата да ги руши от хора със равнище "кота нула". И на една планета всички тук и аз не знам защо сме се събрали, едни, създадени със крив юмрук, а други - с благородни идеали. Обаче се намираме. Съдба. В това е сякаш нашата утеха. Едни успяват в делнична борба, дори и да воюват без доспехи. И става там приятелство добро. Взаимно се крепим във красотата. За да пребъде като зарево, което не затихва по Земята! 21 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

И няма да вали от самота, когато можеш сам да се намериш, на всеки Господ дава светлина и дарования, за да живее. Когато недораслият партньор ти пречи в повече да се развиваш и тика те натам - да станеш тор, аз не разбирам - как ще го обичаш! Край мене, гледам, не една жена си носи бремето на самотата. Била семейна! Да добре, но тя в една домашна пустота се мята. Семейството е пристан за души, които се разбират и допълват. Останалото само те теши, че имаш дом, из който да се спъваш! Понякога на хора се опреш, които Бог ти дава за надежда. Не се отчайвай, някога ще спреш до любовта, която е за тебе! 21 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ОТНОСНО СОРОСОИДНАТА НАГРАДА НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ Няма да ми се обиди Гого, ако напиша, че аз имам неговите награди за предизвестени. Имам основателни съмнения, че те се дават с подкрепата на Сорос на определени хора и с определени цели. Че Сорос го подкрепя него и неколцина - това е известно. Но играта много загрубя от миналата година, откакто аз разбрах, че награда за конкурса на името на проф. Кацаров се дава на определени лица, защото за желаещи таланти имейлът просто връща и се обявява като несъществуващ. Тъй като аз имам книга на английски, достойна за участие и известна по света, пробвах да участвувам още от миналата година и ми даде отказ Секретариатът на фондацията. Гледам - Гого Господинов и още малцина - подали Заявления на същия имейл? Как става номера, Гого? Че аз толкова награди взех по света, в това число и САЩ, такава уредба за първи път виждам! Така че не признавам наградите на Гого Господинов! За мен той взима пари,за да каля миналото! НА КАКВАТО И ДА Е ЦЕНА! Росица КОПУКОВА

АКО ПОМНИТЕ, КОРИТАРОВ Я ПРАВИ НА САЛАТА ТАЗИ ПРОСТОМЕ-МАДАМА! БОГ ДА ГО ПРОСТИ, НЕ ЦЕПЕШЕ БАСМА НА СВРАКИ!

А И ДРУГО НЕ РАЗБРАХ ДА ВИ КАЖА: В 24 ЧАСА ВЕСТНИКА АНЖИТО ДИМЧЕВА ДИРЕКТНО ОСМИВА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, ЧЕ Е СРЕДЕН ПИСАТЕЛ. НЕ ЧЕ НЕ Е, ОБАЧЕ ЗАЩО САМА СЕ ХВАЛИ ТОГАВА, ЧЕ ТЯ Е НАПИСАЛА ТЕКСТА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МУ ЗА НОБЕЛ, А ЗДРАВКА ЕВТИМОВА,БИВШАТА НА ПЕН ШЕФКИНЯ ЕЛЕМЕНТЕТО, САМО ПОДПИСАЛА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО. В ДРУГО СВОЕ ПИСАНИЕ-ПРИЗНАНИЕ! АМИ ТО НЯМА ЛОГИКА,ДЖАНЪМ? АМА КОЙ ТИ ТЪРСИ ЛОГИКА В ГЛАВАТА НА АНЖИТО?!

Около 110 - годишнината от основаването на Съюза на българските писатели, обсебен от комунистите от 9 септември 1944 година, та досега, герберистката Анжела Димчева попадна тъкмо навреме в обсега на тотално осмиване. Очевадната бездарница се изпокарала и в ПЕН - клуба, дето никой не е гласувал за нея, а избраха за председател проф. Амелия Личева. Поредният провал на Анжи, а тя опита кандидатстване в много обществени служби и никъде не успя, явно я е ударил право в сърцето и тя взела, та се изпуснала публично, че нейната поезия е много по-добра от тази на Атанас Капралов, но тя му пишела рецензиите, щото нямало как да откаже. Все пак него го уредиха Директор на литературния музай в София. Анжи е толкова герберистка,колкото и комунистка. Познавам я не отскоро. Като ми го разказаха, едвам не паднах по дупе на тротоара,признавам си. Сега защо точно е нарочила Капралов, неин стар другар, можем само да се досетим. Съвсем наскоро само той влезе в ПЕН-клуба, пренебрегнати останахме 13 поета с изяви по чужбина, а пропо, най -много мои, пък той да не й подаде рамо? За председателския пост. Гледай ти, гледай ти. Логично, но смехотворно. Лично аз имам доста резерви към човека Атанас Капралов, но абсолютно никога не съм и споменала някъде,че не е талантлив като творец. Напротив, поезията му я харесвам. А че Анжи Димчева му е списвала рецензии,вярвам, но не вярвам да са без добър хонорар, защото при нея са безплатни само лъжите. Та Анжи е бясна, но-о-о-о-о-о....бездарието си е бездарие. За Капраловата поезия обаче такова нещо не може да се каже! Честита 110 - годишнина на СБП и на двамата!

Броя на карта градовете, които имам да минавам, музеите и върховете, и паметта да възкресявам. Защото имам още време по българско да се прошетам и, ненаписани поеми, да сътворя, да се огледам за още места непознати, за още с мен непреживени, за още слово непосято по красотите ни неземни. Така че, няма да се спирам, България ми е надежда, спомен и бъдеще, намирам къде из рая да поглеждам. И, нещичко да не забравя, си отбелязвам пътни знаци, та после свои да оставя за българи и за юнаци, и за момите хубавици, за героизма наш народен, за приказните ни шевици, та затова - аз все ще бродя! 19 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Помъдрях ,да ви кажа. И някак си свикнах да се радвам на простите земни неща, на това, че небето ни родно е синьо и изгрява денят във добра светлина.. Колко семпло, но всъщност това е най-важно, цяло чудо ,че малък е Божият гняв и че изгрев и залез се спускат протяжно, и че радост и грижа са в някаква сплав. И че мога сега в ноемврийската утрин да напиша спокойно поредния стих, да си пия кафе и спокойно да дишам и да мисля какво още аз не простих. И във тази дарена от Бога неделя, както нам е дарен и поредният ден, да здрависам живота, доброто му взела, а то стига човек да е пак окрилен! Да полея цветята и цветна, душата, да поиска отново да полети. И от моята стая ще милвам Земята, ако не със ръка, ще докосвам с мечти! 19 ноември 2023г., София Росица КОПУКОВА