Росица Копукова

Иконописи в Добърската църква Все мислят хората, че са жени Иконописките и то пророчици, Със някакви особени очи, Хилядолетие проболи с погледи! Исус пристига на ракета, Боже мой, А Богородица във капсула космична. В епоха на стрели кой знае, кой? И кой рисува със ръка митична? Стоим пред непрогледната стена Сами, без отговори на въпроси Къде започва всъщност вечността, Какви послания до днес ни носи? И леко с пръсти, тръпнещи от стрес, Че още нищо за света не знаем, Докосваме като магична вест Стената, сякаш искаме на заем Да прорицаем тези векове, В които примитивните човеци Първично завладяват в боеве Земята божия . Какви победи? Живели са творци на мъдростта, Дошли напред на хиляди години. Кои са те и кой това разбра? Мълчат стените в църквата - светиня! 28 октомври 2023г., София Росица Копукова

СЪЖАЛИХ Я АНА, АНА МУСТАКАНА, В КЪЩИ СИ СТОИ, НЯМАЛА ПАРИ, ГЛУПОСТИТЕ ПИШЕ И СЪЛЗИТЕ БЪРШЕ! ОЙ, АНО,АНО, ПРОСТА МУСТАКАНО!

Ма като не си влизала в бяло луксозно заведение, аз вина имам ли? Ха-ха-ха-, простотия на квадрат си, бедната ми тя!

Ма като не си влизала в бяло луксозно завадение, аз вина имам ли?

ПОДУХВА ВЕТРЕЦ, ПРЕДИЗБОРНО СИНЬО НЕБЕ, КРАСОТА! НАЗДРАВЕ ОТ ПРЕКРАСНО ЗАВЕДЕНИЕ В ПАРКА ! И ЗА ИЗБОРИТЕ УТРЕ!

Нушо, ще разлея следобедното кафе от смях. Я пак да го открадна....

НА МНОГО ПРИЯТНО ЛИТЕРАТУРНО ПАРТИ ВЧЕРА

НА ВРЕМЕТО ВЪВ ВТРЕНЧЕНИЯ ПИР Автор: missana Когато падне здрачът се завръщам в пристанищата светли на греха. Не се разкайвам, за да бъда същият. Низвергнах праведника, който бях. Защото сладостта горчи греховно, а прекален светец и богу не е драг. Но не понасям строгата черковност на поглед вял маскирал се на благ. Жените влюбвали се в мен забравих, щом срещнах най-великата любов. Тя дойде от потайните дъбрави, за трайно щастие и порив нов. А после с ангелския лик се вгледа до дъното на моята душа. В пътека лунна бавно ме поведе, загърната със синкав звезден шал. Вървяхме омагьосани в безкрая през центъра на свята тишина, обгърнати от девствена омая, умити от неземна светлина. Два лебеда докоснали се с шии сред храма на гальовния всемир. От цветето на вечността роса отпили, на времето във втренчения пир.

Някои не са от този свят И, дошли тук, много уязвими Те вълшебни стихове редят, Стихове, които са за зрими. Как обичам аз да съм до тях, Да им вдъхвам вяра и опора, Да отнемам земния им страх, И да си пътуваме в простора. Дядо Боже мълком ни реди, За да преживяваме по-леко, Силният поддържа висини И вървим задружно и далеко... И споделяме си светове, Сякаш се познаваме отдавна, Някои души без брегове Се намираме най-неочаквано... 25 октомври 2023г., София Росица Копукова

Ловя далечина със Божа дарба, защото близкото го вижда всеки, но ако в нещо се усещам слаба, че не предвиждам лошото в човека. А то, за съжаление го има, изскача после, сякаш е къртица, така да е,навътре го не взимам и продължавам,росната Росица. Научих се обаче да се пазя, от лабиринти сложни да излизам, не само е добро, по злоба газим, накрая тя самичка се огризва. Но пак изкуството ме приласкава, съзирам ангел мил в далечината и всичко друго после отминава, помогна ли да възвиси крилата добър човек, добър творец да тръгва напред и свойто място да открие, благословена съм да бъда първа във пътя му,че дарба се не трие! 25 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

poezia avtor A.H.T .Spodeleno s bolka otkroveno Истината ,нали..,но точно затова се трие поста ми, а и споменавам Полина- болката тук на няколко злобари!

НА ЛИТЕРАТУРНО ПАРТИ ДНЕС!

И ВТОРАТА КНИГА!

НЕ НАРУШАВАЙ ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО ТЯ Не нарушавай личното пространство, аз биография си построих, зазидах здраво истините ,странен и образ нов за себе си открих. Така ми е добре! Жена със маска. Да лъжа със замах и в светлина да пръскам покрай мене нови краски и да си знам каква съм си жена. АЗ Такива са ми минали тъдява безброй. И смело ги откривам аз. Пак ще отсея житото от плява, и пак ще крякат тези като вас. А аз пък съм си все една и съща и в думите, и в земния живот. Стабилна като отговорна къща и перспективна - като слънчев брод. Пространства от лъжи изпепелявам, в пространството човешко аз вървя и помисли за своята проява, която ще остави и следа! 22 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

ПРОПУКВАНЕ За мене няма вечен идеал в човека, някъде ще се пропука, но важното е да останеш цял, за да си пожелаем " Добра слука". И грешките да стъпват на трева, не във калта, защото там е страшно, за прошка щом пред мен сведеш глава, ще те погаля . Важен е куража. И извинението има глас, и струна своя, и словесност блага. А докъде ще го приема аз, ще видим, ала ти недей отлага! През времето минават светове, но те по нещо общо си приличат- мъжете вечно търсят брегове, където истински да ги обичат! 20 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

Атака като на Хамас в Израел, може да се случи и в Европа, докато учим мигрантите на хуманизъм! автор: samarinof Хънтингтън е бил прав – цивилизациите могат да съществуват мирно само ако между тях има високи стени Димитър Попов Бунтовете и антиизраелските протести на различни арабски и мюсюлмански общности в Европа най-сетне стреснаха някого - първо британския премиер, после френския президент, накрая и германския канцлер Щолц, който се озъби на арабските квартали в Германия и предупреди, че властите бързо ще депортират всички, които нямат право на убежище в Европа. Трогателно е да слушаш такива призиви, като знаеш че канцлерът просто си говори празни приказки, за съжаление, и че на практика не е способен да направи нищо. От почти 9 години насам Германия следва политика на отворени врати за Близкия и Далечния изток, без да има никакви механизми да контролира броя на идващите мигранти, тяхната самоличност, както и гетата, където те живеят. Меркел изсипа орди от афганистанци, араби и други, които влязоха в Европа без документи, носейки в джоба си само една бележка с измислено име, и мобилен телефон, с който трафикантите на хора ги насочваха към арабските квартали за настаняване и закрила. И това стана общоевропейска политика. Огромната част от тези хора нямат право на пребиваване в Европа, защото са икономически емигранти и трябва да бъдат депортирани. Стотици хиляди са такива в Германия, Франция, Италия, Испания и други държави от ЕС. Те чакат години съдебно решение за депортация, живеейки на социални помощи и ползвайки други привилегии, които са отказани дори на европейски граждани; а когато ги нарочат за изгонване, те изчезват безследно и полицията нито знае в коя държава се намират, нито с какво точно се занимават. До момента, в който някой такъв неизгонен навреме грабне брадва или пистолет да коли европейски граждани по улиците; или пък събере тълпи от чакащи депортация за протести в защита на исляма. Това статукво го виждаме във всички европейски държави. То се брани от стотиците неправителствени левичарски организации, за които арабските и мюсюлмански анклави в европейските градове са инкубатор на бъдещата социална революция и съюзник против капитализма и властта на парите. Брани го и ляво либералният елит на Европейския съюз, който в опита си да унищожи националните държави, на практика връща модерните и развити общества в ерата на племенното съществуване, рекламирайки гетата като другото, хуманното лице на Европейската цивилизация. На кого даваме урок по хуманност, толерантност и морал? На Русия ли, която твърдо и методично се опитва да унищожи ЕС с всички инструменти, с които разполага, включително с военна сила, и тълкува всеки хуманизъм като слабост и безсилие? Или на Путин, който изпраща стотици хиляди на смърт в Украйна, защото човешкият живот дори на „своите“ му е през шлифера. На Китай ли, който смята Европа за лудница, в която лудите царуват, а мъдрите четат Конфуций и си играят с китайски мобифони? На арабските държави ли, които успешно колонизират европейския континент, използвайки мигрантските гета плюс петрола като инструменти за политически шантаж на своите бивши колонизатори? На ислямистките групировки ли? На тези като Хамас, Ислямска държава и Хизбула, които си представят Европа като бъдещ халифат, където могат да безчинстват на воля? На Иран ли, където жените никога няма да ги смятат за хора, колкото и награди да им раздаваме в Европа? Или на Индия, в която най хуманното отношение към човека е свързано с неговото погребение… Може би обучаваме Южна Африка, където бялото население е подложено на буквален геноцид и апартейд, срещу който никой не протестира? Или на Бразилия, където уличните банди би трябвало да са изрисувани на националното знаме? Много се опасявам, че докато ги учим на хуманизъм, в Европа може да се случи същото, каквото направи Хамас в Израел. Ако смятате, че не е възможно Хизбула или Иран да обучи 1000 бойци в арабски квартали на френски градове например, под носа на полицията там, и да ги извади някой ден по улиците да колят невинни граждани, много грешите. Европейските държави само номинално са силни държави, с полиция и тайни служби, които бранят обществения ред и закона. На практика в тях вече има ислямски анклави извън контрол, в които не стъпва полицейски крак. Спомням си за опит на белгийската полиция да влезе в арабския квартал в Брюксел. Оказа се, че имат нужда от армейски части, а по къщите на мирните мюсюлмани намериха толкова оръжие, колкото полицията в Брюксел не беше виждала от Втората световна война насам. Това, което казва Щолц е вярно – подлежащите на депортация мигранти трябва бързо да се махнат от Европа. За съжаление то е само пожелание. На практика не е възможно да се случи: първо защото никой не знае къде точно в Европа те се намират сега; и второ защото са пристигнали без документи и никоя арабска държава не иска да ги приеме обратно. Вместо да прави такива призиви, Щолц трябва да промени мигрантската политика на Германия, и да поиска същото от ЕС. Незаконната мигрантска вълна към европейските граници трябва да бъде спряна, ако трябва и със сила! Напливът към италианските, гръцките и българските граници на хора без документи може да бъде бързо овладян от полиция и армия, а държавите като Египет, Турция, Алжир, Тунис, Либия, които сега хем вземат европейските пари за издръжка на мигрантите, хем ги изсипват към Европа на талази и с хиляди, ще трябва да се оправят сами със своите съседи. Струва ми се, че е време в ЕС да стане ясно, че светът се промени твърде много. Намираме се пред ново блоково разделение, от едната страна на което се оформя нова „Ос на Злото“ – Русия, Китай, Иран и Северна Корея, плюс ислямистките групировки в Близкия Изток, които помагат в тази обявена вече война срещу Запада. От другата страна сме ние. Да твърдим, че хуманната Европа е модел, пред който тези диктаторски и теократични режими ще благоговеят, е престъпна наивност. Мечтите, че глобалния свят ще се оформи по европейския либерален модел, се провалиха. Европа трябва да се сети най-накрая, че Хънтингтън е бил прав – цивилизациите могат да съществуват мирно само ако между тях има високи стени. Европейската цивилизация не включва нито Африка, нито Азия, и с това трябва да се съобразим докато е време. Не го ли направим сега, ще се случи онова, което Хънтингтън предвижда като окончателен край на лековерните либерални мечтания – истинска война на цивилизациите. Ама истинска! И ако не спрем да правим африкански и арабски гета в Европа, някой ден тази война ще я водим в сърцето на самия европейски континент.

Крада го. Супер е.

Да видим!