Росица Копукова

Това, което сте прочели, е разказвано от местни хора. Прикачено е към книгата. И аз затова я купих. За местните разкази и снимките. По телевизията бездарното Люси Филипова сама си призна в интервю, защото директно я попитаха и не вървеше да крие и изопачава фактите.

Годините да понапреднат хич не ми се остарява, всяка зима е поредна, пролетта с кураж ме сгрява. В Симеоново тревите зеленеят, сняг се свива, оцелели под елхите, Зимата ще си отива. Път отново ще отвори мартенската епопея и във нея, априори, план замислям да щурея. После пак ще се завърна под дърветата и храсти и животът ще обърна на съставните му части. Младост ми е на душата. Бог енергия да дава. Мило ми е на Земята и не ми се остарява! 1 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

ПЕСНИ И СВИРНЯ ДО СКЪСВАНЕ!

Аз съм Анка молекула, любовница ,но кота нула, за поредния вдовец, дето ми бяга дърт-дъртец! Аз съм Анка молекула, любов имам : кота нула, отдавна никой ме не ще, та пълня старото гърне с молекули - екстременти, но падам малко баби - менти, че пиша още за любов и пак съм тръгнала на лов... Текст: Р.К. Музиканло оформление: Анка Молекулата

Малко е чукната, ама пее фалшименто-менто!

Ба-ба, ба-ба-ба, свири селската тръба, баба Ан върти кючек, търси дядо с беневрек! Ала плаши тя мъжете, щом един от тях помете, знаят те, че вместо " хоп", Анка ще ги прати в гроб! И във свойта самотня смее се като пача! Врътка се сама на шиш, сякаш да ни каже: " Виж!". Тя България оправя, ред в държавата поставя, но за рождения си ден не я покани Ниновен, в любимото й БКП-е не беше в скъпото кафе, на мезета и на скара, гладна баба ще я кара! Текст: Р.К. Музикално оформление: Анка Трифонова

Много талантливият актьор- писател Стоян Чобанов и д-р на литературните науки Елена Алекова.

Малко се забавихте с харесването, вероятно дълго сте обмисляли как да отговорите. Но аз не оспорвам чуждо мнение.

Понякога потъвам във бразди на делници напрегнати и трудни, прибрала в сейфа всичките мечти, оправям се направо със абсурди. Отмине лошото и в утринта просветне ми спокойствие и ласка, откривам, че пак хубав е света и почвам пак да го обичам страстно. В поредния добър, усмихнат ден, усещам как животът ми намига и хващам пътя с порив вдъхновен, та после да напиша нова книга! 28 януари 2024 г. , София Росица КОПУКОВА

Тя ще ти каже хубави неща, когато заслужаваш, не разпилява вече нежността, не я обезценява. Короната от перли иска трон, той трябва да я носи. С жената не намериш ли синхрон, то,моля,без въпроси. Царкиня е и земната жена, защото е красива. Излъчва ли неземна светлина я направи щастлива. Ако не можеш, може някой друг. Ако не тръгнеш, някой друг ще тръгне, защото любовта е нейде тук и чака да се върнеш! 24 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Адвокатско чедо, Анче всичко научава. Жабата да ври в казанче мигом я поставя. И да квичи, и да вие, истина е тази, баба Анка ще разкрие и не ще опази мръсните си далавери даже след години. Адвокатско чедо цели и баба ще срине! Хайде, хайде, бабо Анке, хич не се помайвай, а на гроба на човека бързо се разкайвай. Текст: Р.К. Музика: Анка Трифонова

Искам да поздравя сайта ,че е безпристрастен към потребителите си,не ме трие,но и глупостите и лъжите по мой адрес на семейството ми от една луда не трие?! Нека си ги пише, тя се излага ,това са стопроцентови лъжи,жълта преса, мисирска работа! А нейното е назад. Тя -копучата затова е бясна, тя адвокатското чедо е свикнала да е все на нейната и да си плаща, ама тук пари не вървят,Росо! НАМИРА ХОРА ДА МИ ПРАВЯТ МИЗЕРИИ И ТУК, НО НЕ СА ХОРА ОТ САЙТА,А В двата blog.bg и youtube С ДЕЛА РАИ и МЛАДЕН СА НАДДЕЛЯЛИ НА САЙТА -ЯСНО С КАКВО! Тук също има няколко профила. Разберете,нямам ги за живи тези екземпляри! Не ги посещавам, чак пък да ги чета...просто са драскачи за мен-нищо интересно-документират и повтарят едно и също с различни думи. Защо тогава ме сравнявате с тях? Те са хора които чрез скандали, тролене, техники, интриги търсят известност, правят реклама-смешни са! Тук Митко не съм убедена ,че не е вербуван и той да се драка с мен.Само че не ми действа ,ако ще и целият ютуб да вкара в сайта и да ми прави номера,особено ако си е дал паролата на ...missana. снимките от изберете файл осолено на дъщеря ми и моите -които качвам са обърнати, но и това не ми пречи.. абе няма да ме провокирате ако ще да се ----няколкото тук!

Не искам да изтребват хора, когато стиховете пиша, да нямат лудите умора и да не може да се диша. Поезията е красива, но новините са жестоки, дори и да не си отива свят на сакати и безоки не е светът на мойта Муза, не ми приляга на душата, не давам другата си буза, когато удрят ми едната! За всички има топло място. И не за глад и беднотия Създателят твори Земята, Христос живя, с кръвта спаси я. Изкуството е висша пратка по Ангели от небесата, когато пиша рима кратка не искам да гори Земята! Не ми е ясен кръговратът на вековечната жестокост. Не е проблем да бъдат братя човеците. Изтича срока на миротворните надежди, на разума във битието, а Дяволите в зли одежди се разбесняха под небето! 21 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

ВЧЕРА БЕШЕ ПЕТЛЬОВ ДЕН, БАБА МИНА ПОКРАЙ МЕН, ТЯ Е МАЙКА НА СИНЧЕ, РОМ„Е С МАТОВО НОСЛЕ! РОМ-РОМ,РОМЕ ЛЕ, ПЕРУШИНЕНО ПЕТЛЕ, МАМА АНКА ТЕ РОДИ, А ЦИГАН ТАТКО ГО УБИ! ПОСЛЕ СИ ГО ОТЛЕЖА, ПАНДИЗЧИЙКАТА МИ ТЯ! РОМ-РОМ,РОМЕ ЛЕ, ПЕРУШИНЕНО ПЕТЛЕ. ТЕКСТ: Р.К. МУЗИКА: АНКА ТРИФОНОВА

ВЧЕРА БЕШЕ ПЕТЛЬОВ ДЕН, БАБА МИНА ПОКРАЙ МЕН, ТЯ Е МАЙКА НА СИНЧЕ, РОМЧЕ С МАТОВО НОСЛЕ! РОМ-РОМ,РОМЕ ЛЕ, ПЕРУШИНЕНО ПЕТЛЕ, МАМА АНКА ТЕ РОДИ, А ЦИГАН ТАТКО ГО УБИ! ПОСЛЕ СИ ГО ОТЛЕЖА, ПАНДИЗЧИЙКАТА МИ ТЯ! РОМ-РОМ,РОМЕ ЛЕ, ПЕРУШИНЕНО ПЕТЛЕ. ТЕКСТ: Р.К. МУЗИКА: АНКА ТРИФОНОВА

На баба метнаха секира и суратя й замира, с бръчките на сто годишна, с цепката на стара вишна. Някой бузата съдра, лудата й дъщеря, та я шиха при хирурга, но белегът остана тука. Грозна като сто вампира, хвали се, че е секира, няма си акъл в главата, но разпява махалата: - Кукуригу,кукури, ще ви пея от зори, нервите така си церя, че съм луда девет мера! Ба-ба,ба-ба-ба, свири селската тръба, казълбашката ечи и като Свиня мучи! Текст.: Р.К. Музика: Анка Трифонова

От млада виждах милите момчета не са дорасли до добрата лирика, минават като розови парчета и падат в плиткото, в едното нищо. Не са научени да се представят като приятели, като съпрузи, не са научени да устояват на мигове проблемни и безумни. На двайсет срещнах първата любов, но между нас не разгоряха чувства, защото раздели ни апостроф от зла жена със дяволско изкуство. На две по двайсет той си беше друг, препатил, изтерзан от зла прокоба, но чете стиховете вече тук, не се позна след миналата злоба. И каза, че е най-обикновен, че не е той, съвсем не е вълшебен, направи ми подарък в този ден, че стиховете ми са дар целебен. Но аз живея във реалността и бързо го разбрах каква е птица, свалих си тези нежни очила и го прогледнах. Истинска Росица. Без драми всякакви се разделих със недораслия за върховете, където аз подреждах стих до стих, като от друга някаква планета. Съчувствам и на милите жени с прекрасна лирика до висините, но там е място само за мечти, реалността стои във плитчините. 19 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА