Росица Копукова

"СЕКИРАТА , НИКОГА ДА НЕ ПОДЦЕНЯВАШ ПРОСТИТЕ ХОРА!"

Коя е " по-красива"? Баба Яга или Голата Маха?

Тежка клетва от уста се мята, два юмрука право у суратя, не от мама Поли яла бой, мутрата предава боевой. Може и да си е прав човека, Поли спи със няколко геврека, тежки клетви после им раздава и накрая беля се задава. Анката - " красавица топола" най-обича да се снима гола. Двечките са от един дол дренки да им дам ли да си лющят семки? Ха-ха-ха-ха..... Текст: Р.К Музикално оформление: Анка Трифонова

РОМЧЕТО Е БРАТ Й

Нежно прозвучава любовта, но лъжата също е "красива", някъде из благозвучността да ги различиш е тема сива. По-истински битуваха преди поколенията с чувства живи, цивилизацията днес вреди и някак си съдбата ни извива. Романтиката губи своя път и прагматизмът се налага диво зад маската, че търси топъл кът, ще те ограби образът вежливо. Поезията да я възвиси, дори реалността да я отмива, за да живее, за да украси света с надеждата, че ще го има. 7 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

и троловете фейковете на другата putesa актрисата ДАНИЕЛА РАЙЧЕВСКА -wonder тя вече се има за господарка дори на младите мъже...:) Ще ми обясните ли най -после как при заключени от мен коментари Копукова продължава да манипулира блога ми и да пуска мръсни коментари под постовете ми?Вие -управата на сайта правите ли разлика между потребителите в този сайт-питам? С два реда или три не може да ме съкруши простотията човешка! С клюки и интриги зли не може да ми съкрати живота …..пешка!

Оплиташ кошница на интереса и своите илюзии предеш, че ще напреднеш някога в прогреса, когато друг със дарба окрадеш. Обаче тази тема многолика аз я разплитам вече неведнъж, без яростно да ти насочвам щика, разкривам те така....на шир и длъж, и после бързо разприятелявам човека с явно двойствени черти. Аз само до почтените заставам. Позна ли се, че тук не влизаш Ти? И мога имената да покажа, но, който наблюдава като мен, ще разбере, че, който го накажа със безразличие, е непочтен! 6 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

на наше Здравче Евтимовче, как, като разказвала на ромите в махалата , ама не в Перник, в село Църква, да уточня, те я дарявали я с глинена паничка награда, я пък я обливали с кал, ако не им харесвали разказите Здравкини. Това било в нейното детство. Вярвам й. И за тлинената паничка, и за калта. Защото тя толкова си може. Останалото е под въпрос?!

Обикновено ме обичат лудо. Простено, та те просто са мъже. За тези, дето любовта е чудо, аз пазя възхищение и те във спомените ми не отминават. В съдбата на обичана жена. Но често за семейство те не стават и вече са доказали това. Приемам я, че любовта е вихър, безумен вихър и живот гребе, но рядко са онези мъжки фигури, които да ги назова: Небе! 5 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

/ Разказ по действителен случай / Някъде 1993 година, аз вече съм окончателно в журналистиката и рекламата, хора, контакти, приятели...Не помня кой ме води да ме запознае с вносителя на "ВОЛВО" за Балгария, ама така, по приятелски, за погледаме вкуса на западняците отблизо. Какво знам аз за Волвото? Произвеждат ги в Гьотеборг, Швеция, над 160 конски сили, хубава кола, сигурна и не е за всеки да я кара...Това знам. Води ме човека на писта извън София, кафе, питие и ще ни повозят сега....Хубавицата аз гледам, че правя впечатление и си трая. Качва се вносителят, приятелчето, още един шофьор и дават газ по пистата. - Я да покажем на момичето какво може Волвото? - усмихва се шефът на фирмата и шофьорът като вдигна колата само на задни колела, кара не,лети...Предните във въздуха. А бе достраша ме, ама щом тези до мене не се плашат, нищо не казвам и аз. - Брей, смело момиче! - диви се шефът. После свалиха колата на четирите гуми и пак летим напред. Лудяха, щуряха, върнахме се в кафето. - Хареса ли ти приключението, госпожице? - Колата - да, но приключението - не. - Свиква се. На хубава жена такава кола й подхожда, - омайва ме същият. - Благодаря! - сдържано казвам аз. Гледа ме шефът, оглежда ме, не припадам по никого ог тях, чуди ми се явно, пък пита този, който ме доведе: - С какво се занимава девойката? - Журналист е. Познаваме се от едно парти. - Журналист, значи. А бе тя е за по-скъп човек. Скъпарски, разбирайте. - А-а-а-а-а, това не знам, - отговаря приятелчето. - Това е Вашата гледна точка, - малко обидена допълвам аз. - А Вашата? - пита ме. - Да пиша по медиите, да издавам книги, да имам свободата на птиците, там, където Волвото не достига...Преди промените имаше творчество само за избрани по партийна линия, сега искам да ги задмина... Спрях. Шефът замълча. Ама помълча повечко, що ли си вика, тази за любовница не става. Осъзна, че, ако продължи в същия дух, ще се изложи и смени тактиката: - Щом толкова го искате, ще успеете! - Много мило. И аз така мисля. И излезе пророк! 4 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

КАТО СИ ХАРЕСА НЯКОЕ МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ, НАРОЧИ ГО И МЪЧИ ДА ДОКАРА НЕЙНОТО КРИТИЧНО. АМА АЛА МОЕТО.НО НЕ Й СЕ ПОЛУЧАВА НА ТАЯ ПРОСТА ГЛАВА! ОБАЧЕ МЕ РАЗВЕСЕЛЯВА! ДА Е ЖИВА И ЗДРАВА. НИЕ С ДОЦЕНТА МЛАДЕН МИСАНА ПРЕЗ МАРТ ПРАВИМ НОВА КНИГА СЪС СТИХОВЕ И РАЗКАЗИ, 87-А МОЯ И ЩЕ КАЖЕМ ЕДНО " НАЗДРАВЕ" И ЗА БАБА АНКА НАЛУДНИЧАВАТА, ЧЕ НИ ПРАВИ ГОЛЯМ СЕИР! ПО КАЗЪЛБАШКИ!

На здравка Евтимова по-преди й пишеха по-добре разказите, както имам основателните съмнения аз за нейното " творчество", но последната й книга с двадесет разказа си е жива простотия. Идва днес една майка да помогна на детето й по литература, оправям аз домашното, не крия, й се заговарваме за Здравка. Тя намерила книгата в някоя книжарница, рекла да я погледне и ми казва: - Роси, не го казвам като подмазване, ти не само пишеш сто пъти по-интересно от нея, но и не вадиш такива безумни сюжети за скандали и простотия, като например в разказа й "Милена Кривата", мисля, се казваше. - А-а-а-а-а, стоиш за свидетел, ако се наложи, - смея се аз. - Нямам нищо против. Една книга не намерих читава нейна, в която да е разказано нещо нормално. И, разбира се, не я купих и тази. Тук вече не изразих мнение. Просто си замълчах. " Бре, викам си на акъла, какво е написала пак тази "даровайница"? За късмет, след като жената си отиде, "Жанет 45" пуснали обява, тази седмица ще я представят. И от тяхната обява, извадка за цената - от 23 декември миналата година до сега, за нищо време, паднала от 18 на 16 лв. Това че хората я разбраха и книгите й не вървят, народът го разбра. Каквато й награда да се похвали , че е получила, последните й писания са голяма тъпня. Нататък гледам откъс от "Милена Кривата". Закарали се двама - мъж и жена, запсували се, Здравкина работа. Ама цинизми, ама простотии, че и неграмотно изписани думи с правописни грешки за резил на издателството. Но Божана Апостолова се надява да продаде нещо. Боже опази, то този стил допада и на нея, отъждествява се с разказите, но не и на читателите, неприемащи вече Здравкиното простописане и хулене на българите. Няма да си губя време и на представянето й да бъда. По рано ходех редовно. Откак ме отъждествиха като по-талантлива, спирам да й ходя на глупостите. Ха-ха-ха-ха.... Що не ги прекръстят в издателството " ГОЛАВОДОВИ РАЗКАЗИ", ама до второ издание няма и да стигнат.

ВАШЕ ПРАВО Е ДА СЕ ИЗРАЗИТЕ. ПОМНЯ КАКВО ЧУХ И НЕ СЪМ СЪГЛАСНА.

МНОЗИНА СА Я ОПРЕДЕЛИЛИ КАТО КАНДИДАТ ЗА ПСИХОЛЕЧЕНИЕ, САМО НЕ Й ЗНАЯТ ДИАГНОЗАТА?!

Едно стихотворение от бъдещата ми книга "Водата плаче"... АНЖЕЛА ДИМЧЕВА ПЛАЩЕНИЦА С каквото и да храниш тялото, още толкова ще му трябва надежда. Както реката без брегове, извираща от всемира, те учи да пееш. С каквото и да тровиш душата си, не забравяй паметта на водата, в чиято синя магичност изчезва омразата. С каквото и да възпираш егото, довери се на шепота, с който вълните на Дунав измиват всяко прегрешение. С каквото и да мамиш любовта, или пред нея да коленичиш, само бистрата изворна тишина – край върбите на родна земя – е достойната плащеница... Снимката е от фестивала на поезията в гр. Галац, 2019. Автор на снимката: Петър Чухов.

СМЕЛО СТИХОТВОРЕНИЕ " Помогни на талантливия, бездарният сам си помага"! Моя житейска максима Съвсем съзнателно поставям крак над долния човек със долни цели, да мачкат талантлив - не, няма как, не се изписва в мойте акварели. След няколко спечелени дела злотворниците са се укротили, но, винаги готова за борба, небесните творци ми дават сили. Не мразя самородния талант, но гоня хора като Салиери, не дон Кихот съм, аз съм Росинант и ритам тъч на всякакви химери! И може би, и точно за това, че гледам на света аз по-широко, ми дава Бог красивите слова, да ме не гледат подли отвисоко! И вместо да натикват в ъгъл прав талантът в нашата литература, все се намира някой по-корав да им намести някак си кусура! 2 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

" Помогни на талантливия, бездарният сам си помага"! Моя житейска максима Съвсем съзнателно поставям крак над долния човек със долни цели, да мачкат талантлив - не, няма как, не се изписва в мойте акварели. След няколко спечелени дела злотворниците са се укротили, но, винаги готова за борба, небесните творци ми дават сили. Не мразя самородния талант, но гоня хора като Салиери, не дон Кихот съм, аз съм Росинант и ритам тъч на всякакви химери! И може би, и точно за това, че гледам на света аз по-широко, ми дава Бог красивите слова, да ме не гледат подли отвисоко! И вместо да натикват в ъгъл прав талантът в нашата литература, все се намира някой по-корав да им намести някак си кусура! 2 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА