Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Росица Копукова

Потребител
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Росица Копукова

  1. Ще продължа днес критичните си записки по повод още двама определени нищословесници в поезията, които сами не могат да осъзнаят глупостите си: Кирил Кадийски и Аксиния Михайлова. Няма лошо, че са ги оценили във Франция, само че няма за какво. Освен заради чисто френския национализъм, че са дългогодишни преводачи от и на френски език, а французите ценят най - вече това. Кирил Кадийски е работил в Париж в българския културен център и съвсем наскоро му посветили Алманах " Писмена", заглавие - едно към едно същото на сп. " Писмена", издавано в София от дългогодсишната професионална преводачка Невяна Константинова Керемедчиева, вече покойница. Повете от 15 години, докато беше жива. И в това списание съм била превеждана и аз, наред с много стойностни наши поети и писатели, както и в сборник " Спастрени приятелства". Имам и двете издания. А има и още много броеве от списанието. Но жената си отиде и ето че няма кой да каже на французите, че заглавието се припокрива. С чиста съвест ще кажа, че двамата с Аксиния Михайлова са повече от пишман-поети с нагнетени думи, които нямат мисловна връзка. Метафори без смислови знаци. А задачата на метафората е да те изведе на някакъв съществен поетичен бряг и да ти внуши нещо важно. Който желае може да издири по библиотеки тези издания и сам да направи разликата между Божии дарования и земни бездария.
  2. Е па ти си немаш, оти те е страх да се покажеш! Сега да добавя - всички сте ми или на пенсията на близки, или на собствена. Кибичите тука от сутринта да си размирисвате простотията и ви е яд на имащите и можещите. Ама хич не ме нервирате, кефя ви се от сърце!
  3. Направо не са завършили средно тройкаджийско тези тука! Вероятно знаеш как изглежда по собствен образ и подобие!
  4. И на мене също, че Тъп Тео лъже!
  5. Моите дълбоки съчувствия ,ако не ти стигат парите Припознал си се! дядо Пън!
  6. Не позна, дядка! Удоволствието трябва да е пълно!
  7. Казан, ти не знаеш ли защо от техническа гледна точка? Леле, голяма гумена топка си!
  8. ОБАЧЕ НА 65 ГОДИНИ НАПИСАНО, С ТАКОВА СТИХОТВОРЕНИЕ БОЯН АНГЕЛОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБП, НЯМА ДА ОСТАНЕ НИТО В БЪЛГАРСКАТА, НИТО В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА. НО ПЪК ТО ИМА ДРУГИ ПЛЮСОВЕ ДА СИ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБП! СТИХОТВОРЕНИЕТО Е ОТ НОВИТЕ Туптене Уморих се да отглеждам рими, посаждам ги в саксии като ранен разсад. Невъзпитано е да питам, но позволи ми да се надявам, че ще споделиш скромната ми маса. Освен две вилици и два ножа, поставям елипсовидни чинии с езерни дъна и в тях две изтръгнати очи ще сложа, в които няма и капка човещина. Човешкото в тях си отиде отдавна, много обидено и още по-осиротяло. Очите не са за ядене и ме гледат с непостоянна, умопомрачителна отдалеченост от знойното ти тяло. Друго какво да поставя - може би вино и може би тъмно като тъмниците в Шираз, и може би ябълка на две половини. В средината ти си, а в семките - аз. Тези рими уморяват с постоянното си туптене, наподобяват ударите на аортата ми. Пътят на стеблото все още непроменен е и римуван дъжд ръми ли, ръми... СЪВСЕМ ПРОИЗВОЛНО ВЗЕТО ОТ В. "ДУМА"!
  9. Куку, колкото аз книги съм продала на българи и чужденци, толкова косми нямате по главите цялата банда тука, Колко- Нищолко!
  10. Тъп Тео не знае, че Росето много помни! Хич не е наивно,милото.
  11. ПОДОБНО ПИСАНИЕ Е МОНТИРАНО ОТ ТЕО - ГЛАВАТА! НЕ Е МОЕ! ОБИЧАЙНО ЗА НЕГОВИЯ ЛЪЖЛИВ МАНТАЛИТЕТ! Подобно писание не е мое, а е монтирано от Тео-главата. Нормално за лъжлива бракма като него.
  12. Росица Копукова публикува блог публикация в Росица Копукова
    Аз винаги започвам със молитва Да пиша за красиви светове, С душата - птица всеки ден да литвам И да достигам светли брегове. Страданието просто да го няма И бъдещето да е светлина. Наясно съм със своята измама, Но тя е тук, на грешната земя. То не е по проекция на Бога. И все към него се обръщам аз, Да ни отнеме всякаква тревога, Не сме виновни, че го гони бяс Във този земен свят античовека И милиони свлича във регрес. И все така е чак от памтивека, И нищо ново няма и до днес! 2 март 2024г., София Росица Копукова
  13. А " ПИК" с " великата мисия" да черни поръчково хора, както се разбра в публичното пространство, го държи синът на поета Недялко Йорданов, Недялко Недялков, доколкото знам. Нямам думи! Същият държи вестник "Уикенд" и "Ретро". Докъде се стигна?!
  14. Сега аз, приятели, ви казвам, като следя политиката общо взето редовно, че ние през 2025 година няма да влезем в Шенген. Поотстреляха този -онзи, от по-низшите, рекетьорите, ама то съдебна система така не се оправя бързо. На, мекушавото прокурорче още стои след Гешев или по-точно имитация на прокурорче. След това, което чух да разказва съдийката г-жа Цариградска от Луковит, моите уважения за куража й, а също и Веселин Дренков днес в Народното събрание, ама много малко показаха, с Ивайла Бакалова до него, питам аз-като как ви се види да ни имат за провели съдебна реформа? Щото мене хич не ми се види. Така, както не ми се видеше и Кирил Петков да е завършил Харвардския университет! Леле-мале излагация. Голяма политическа атракция е и Делян Пеевски. За Доган вече знаем какви пируети въртеше - от ДС до обединител на турците у нас. Та така, питам се просто, като гражданка на тази хубава страна, България, тези не се ли виждат как изглеждат? Има и още, разбира се. Но и светът ни гледа и не виждам да ни провиди с Шенген догодина. Но и ние не бързаме! Я да не предричам черно, ама дали няма случайно да отлети още някой Нотариус?!
  15. Знам отдавна, че си празноглав, но ти надмина себе си. Личи,че не си и сънувал такива културни места. Публиката е отсреща, пълно до стол, включително и от страната. Така е преценил фотографът, така е снимал. Той и филм направи. Да беше дощъл да видиш, ама кой знае в кое село храниш овцете и свинете в двора, Безглавко! """""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" Ренде Радко е още по-зле! Той, ако изобщо е слушал нещо по радиото, не знае какво е, защото в тези минути не започва нашето предаване. Нормално за тъпоумници!
  16. РОДСТВЕНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ Аз знам добре, че съм жена - боец на смисленото, не на лесна слава, потомствено ми е така - живец, жена не знам в рода ни да е слаба. В рождената ми дата - Свобода Вселената кодирала е твърдо. И не вървя насреща на света, но лошото настъпя ли - не мърдам. Предупреждението ми е знак, че трябва бързо да се коригираш, защото тръгна ли, а знам и как- останките от съвест ще събираш. Та някои са в битките назад като разпръсната нечиста пепел. Щом нашите бойци за честен свят са оцелели, старост са видели, аз няма да се спра пред съвестта, не ми е ни потомствено, ни лично. И времето, и хората деля на светли, и на падащи комично. И затова ми вярват от сърце, защото истините изветряват. А аз обичам хора със лице, които в трудностите устояват. 28 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА ЧУДЕНКА Гледаш, гледаш и се чудиш, Той сменил я с друга, Ни по-умна, ни красива, Но не е съпруга. Днес, нали и се не женят, Та по-лесно става, Пишман - врачките печелят, Магия ще правят. И накрая се разсъхва Баш тарикатлъка, Мене само за децата Накрая ми е мъка! 28 февруари 2024г., София Росица Копукова
  17. Радо-метко, отдавна забелязах, че си психо-хахо, не се коси!
  18. Всякакви прилики с лица и събития са случайни Добриян Добринов обичаше леката и меката. И меракът да се издигне , без много труд. В дълбоко провинциално село, където бе отрасъл и родителите му работеха в ТКЗС-то на Добруджа, не беше неговата мечта. Той завърши гимназия в близкия малък град и школа в едно читалище по фолклорна музика, пееше народни песни, но шанс за развитие- никакъв. Мерак му беше София и той пристигна в столицата гол като пушка, с малко пари в джоба.Настани се за кратко в общежитие при приятел, после взе да омайва народните певици и, понеже доста по-млад от тях, канеха го да пее и да гостува в дома им. А тук, а там, припечелваше нещо като слаба ракия патока, но накрая му се отвори парашута. Хареса го за любовник една кака - реститутка и Добриян се пренесе при нея. Дълго продължи любовната исория, докато Добриян не я обра с бая пари и се изнесе. Тресната, каката заведе съдебно дело, че е обрана, намери и свидетели, но хитрото селянче показа в съда любовно писмо как дамата луднала по него и приела да го издържа. И делото се прекрати. Сламената съпруга пи една студена вода, а амбициозният мързеливец Добриян забегна в чужбина. Това беше преди доста години. Авантюристичният му дух не спеше и той се установи в Гърция, в градче,близо до Атина. Как се озова в прегръдките на кака гъркиня, историята мълчи, но по София се счу, че се оженил за нея, приел даже гръцка фамилия, Фанариотис, двойно гражданство, направил две музикални фирми и пропял на гръцки, но там трудно дават кокала на чужденец, та Добриян Харизан бил почти на издръжка на каката-съпруга, за ужас на нейните роднини. Причина за страха и то немалка била и това, че гъркинята нямала деца. Додеяло това на младока, открил литературен кръг от българи с парите на жена си, водел я и по София да гостува на наши писатели. Каката си мълчала, но не и роднините й. Усетил се навреме Добриян Добринов, че, разведе ли се с нея, потъва в ямата на бедността и решил да заопича работата овреме. Да се огледа по София за някоя сладка службичка, докато има пари за рушвет, да шитне гъркинята и да се установи при богата софийска реститутка, както той си знаел от отдавна, пък дано е и по-младичка от него, че инак лошо. Ще мирише нафталин и стари дантели, докато е жив. Ни му се живеело в гръцкия прованс, ни у родното българско село. Сред писателките, дето той обичал да се навърта и дружи, по-долу от 61-2 нямало, така че работата не се уреждала. Нищо че ги канел на гости в гръцкото градче с помощта на местната община. За топли връзки и контакти. Трябвало да остане за повече време в София. И да се огледа за богатичка. Така де, един и двама ли го правят. И запретнал ръкави активно да действа, та чак забравил Гърцията. Да му пожелаем успех! 28 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА
  19. Може би не знаеш, че има хиляди българи по всички континенти. Но, нямай грижа: има и на френски, английски и немски, за останалия свят.

Разглеждащи това в момента 0

  • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.