Росица Копукова

ЗАТВОРЕНИ СЕТИВА Не са отворени очи, които към себе си единствено надничат, за себе си пропускат само дните, а другото е просто безразличие. Не са докосващи ръце, които от своя дом не могат да излязат, за другите не означават нищо и само в егоизъм се белязват. Не е отворено сърце, което лъжи събира и ги крие в сейфа, и чувства само себе си, додето в живота иска да си прави кефа. И състраданието не познава, и чуждото все си остава чуждо, и гратис все във делника минава... Такъв човек за мене не е нужен! 25 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

ЗА МЕН СЕ РАЗТЪЖИЛА. АЗ ДНЕС ПУСКАМ КНИГА, ПРАВИМ С МЛАДЕН НОВА И ЛИТВАМ ПО ЕКСКУРЗИИ. НЕ НИ МИСЛИ НАС, КАЗЪЛБАШКЕ!

Не искам земната съдба отредила ми борба! Свободна нека да умра и горе да се извися. Господ мой, дай ми крила! Господ мой , дай ми крила -поезия автор А.Х.Т.sekirata cekupama

ОКОЛО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СБП БОЯН АНГЕЛОВ ПРОДЪЛЖАВА ДА УХАЕ НА ДАЛАВЕРА Както ви разказах, приятели, Дом " Дора Габе" е под ключ. На мобилния отговаря селският певец Добрин Добрев Машата. Тези дни му пратих един печен авер да видим дали ще го пусне да разгледа. Добрин Добрев Машата поискал да му запише имената, очевидно за да докладва на Боян Ангелов, както поиска на мене, но не са му дадени. - Вие не сте районен прокурор да ми искате имената. Аз съм гражданин, който желае да види обновения апартамент на голямата поетеса, - отговорило аверчето. Ъц! Машата щял да му се обади, но не би. Това вече навява на мисълта, че там не е удобно дасе види някаква далавера, извън верните писателски мушички. Имам основателните съмения, че големият любител на спонсорства, господин Боян Ангелов, за да лапне сумата, ако изобщо е дадена за обновление, това ние не знаем, му е обещал да го назначи уредник в апартамента като извоюва стаут на музей, което по закон не може да стане. Добрин Добрев певецът гравитира по София, но не е на заплата и дали не се тамъни работата незаконно да се иска такса за разглеждане, е въпрос на време да разберем. Засега работата е забулена като мъглата по Ихтиман и затова Добринчо се върти подобно ихтиманска лопата. Развръзката предстои!

/ Разказ по действителен случай / Голям мераклия ми беше Стефан Влакното, както му викаха подигравателно, колчем харесаше някоя жена, не можеше да се отлепи. Та налетя на мен в един писателски съюз. Дошъл от Габровско село в София и докласил да си купи една боксониера в Ботунец, Стефчо Влакното не можеше да си позволи повече с преподавателската университетска заплата. И, въпреки че беше до половината на ръста ми, имаше голям мерак за брак. И как не? Уреждаше положението в центъра на София. Зиме Влакното взимаше и майка си в Ботунец, та съвсем се закършваше работата. В боксониерата и ромка не можеше да покани, въпреки че отскачаше при една дългогодишна любовница, дето мъжът й от години работеше в Чехия, та бях разбрала защо ме гледаше с неудоволствие. Катето Стоте килограма. Ама то това уреждане на живота ли е? Хич. Голямо хвалене падаше на моето творчество, рецензии писане, почерпване, но аз не давам аванси и влудявам Стефчо Влакното. Горкият наистина откачи! Той изкласи до професор да стане, ама какво от това - боксониерата и мама, и малко над метър и петдесет висина. Нажежихме отношенията яко и аз минах много удобно в друг, по- добър съюз, а Влакното се скъса наполовина, когато мъжът на Катето Стоте килограма се завърна от чужбина и срещите престанаха. Шило в торба не стои, където ходи на работа, все мърсотии прави. Оттук го изгонят, оттам го изгонят, накрая Влакното напусна България, отпраши в Скопие и стана антибългарин. С Катето Стоте килограма ние формално не развалихме отношенията до един момент, когато тя прекали, открадна мое творчество, което не се случваше за първи път в биографията ми и аз я разнесох като витошки вятър, какъвто съм си по астрология на ацтеките. Не ме вбесявай, за да не задухам. Катето се мъчеше да се оправдае, но аз си имам и досега свидетели и от милост не съм я засъдила. Стана ми жал за жената. Както казваше баща ми: " А се постави на нейно място? Нито красива, нито за творчество талантлива, ама амбиция я гони?!". Защото я познаваше. Така приключи одисеята. Аз напред с международното признание, Стефчо Влакното в Скопие против България. Пътища и пътеки. И точки на приключване. Майка му почина жената. Влакното не се завърна. Дочух, че продал боксониерата и се мъчел да пести пари да си купи нещо по Скопие. Сам самичък и все недобричък. Но явно удобен за каузата против България, та се застоя. Но докога? 24 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

ТРОГАТЕЛНО БЕЗДАРНАТА СВЕТЛА БЕНЧЕВА ОТ БОТЕВГРАД, НО МНОГО НАГРАЖДАВАНА,МИЛАТА! ОНЕМЯХ! Феномен Защо моят поглед, обсебен от флирт, за влюбени птици тъжи и лишен днес от радост, като техен екскорт, в душата извиква сълзи? Слепец за морето — не вижда как с шепот към брега устремена вълна, уханна на амбра, с бял грохот и екот страстно прегръща брега. А дъхът във гърдите, отчаяно зноя, в бездиханна отмала събра. За реалния свят и моя в прибоя — обичта си остана съдба! Отново ме буди спомен греховен, препил неразумно с блаженство — в сърцето ми властно сълзите зарови и остави Любов за наследство!

БАУ-БАУ-БАУ-БАУ, ОТКРИХ АЗ ТОПЛАТА ВОДА. ЩО МИ ПИШЕШ ТИ ЗА ШАРО, РАЗКАЗ ПИСАЛА СЪМ Я. ДЕ ОТ МЕНЕ СИ ГЛЕДАЛА, ШАРО АЗ СИ ГО ОТРИХ! Я НЕ ПИПАЙТЕ МИ ШАРО И НЕ ГО ПИШЕТЕ В СТИХ! Текст: Р.К. Музикално оформление: Анка Трифонова

Литературен свят Руски издания http://literaturensviat.com/wp-content/uploads/2010/12/d0b1d0b5d0b7-d0b8d0bcd0b5jpg1.import Автори | Преводачи | Интервю | Електронни книги | История | Събития | Общество Българска литература | Поезия | Проза | Публицистика | Критика | Преводи | Литература за деца | Народно творчество | Анотации Чужда литература | Руска | Западна | Балканска | Американска | Друга НЕ МИ СЕ ОСТАРЯВА… Росица Копукова НЕ МИ СЕ ОСТАРЯВА… Годините да понапреднат - хич не ми се остарява, всяка зима е поредна, пролетта с кураж ме сгрява. В Симеоново тревите зеленеят, сняг се свива - оцелял е под елхите, зимата ще си отива. Път отново ще отвори мартенската епопея и във нея, априори, план замислям да щурея. После пак ще се завърна под дървета и под храсти и животът ще обърна на съставните му части. Младост ми е на душата. Бог енергия да дава. Мило ми е на Земята и не ми се остарява! 1 февруари 2024 г., София РЕТРОСПЕКЦИЯ Обикновено ме обичат лудо. Прощавам им - те просто са мъже. А за които любовта е чудо аз пазя възхищение. И те във спомените ми не отминават. В съдбата на обичана жена. Но за семейство те, уви, не стават и вече са доказали това. Приемам, знам, че любовта е вихър, че тя безумство и живот гребе. Но рядко са онези мъжки фигури, които да ги нарека: Небе! 5 февруари 2024 г., София

Така оплетоха се в този свят подмолности и разни интереси, с какво да станеш малко по-богат? Е, може би с една лирична песен. И в този въртоглав, побъркан ден, къде приятелство да търсим, питам? На лоши мисли паднала във плен, опитвам се самичка да излитам. На пейката пред жилищния блок едно познато куче се зададе, позна, че съм в такъв душевен смог и просто кротко лапата подаде. Не само. Върху мене я качи и предано ме гледаше в очите. Днес вече кучето, щом помълчи, разбираш, че усеща ни душите! Погалих го. То просто постоя. А после слезе и до мене клекна. Добра душа. И аз добра душа. И сякаш вече всичко ми олекна! 21 февруари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Дълбоко неуважаваният от много хора и от мен Боян Ангелов от Панагюрище доста се е самозабравил, но проблемът с алчника трябва да бъде решен по закон. Ако не се осъзнае сам. Той е ремонтирал с някакво спонсорство апартаментът на Дора Габе на бул. " Васил Левски" 60 в София, пуснал да снима БНТ и БНР и го сложил под ключ с идеята да го преправя на музей. Доволно елементарната Анжела Димчева го беше оповестила Дом- музей " Дора Габе", но после я светнаха, че така не е по завещание и го прекръстила Дом с музейна експозиция. Дом с музейна експозиция, което също не е според завещанието, се обитава от един селски певец Добрин Добрев и той не допуска граждани. Разбира се, той няма и нужното образование, но понеже забегнал за Кипър, дал пари за ремонта. Явно и в Кипър не е намерил своето поприще, та се връща обратно. Това добре, само че завещанието до момента умишлено се крие от Боян Ангелов и компания, защото волята на Дора Габе не е да се изкарват пари от музей в нейното жилище, а да има свободен достъп на писатели от цялата страна. Да, но не се плаща, за да влезеш. А това не устройва вечно жадния за аванта Боян Ангелов. Преди там се помещаваше сп. " Пламък" и имаше свободен достъп за всеки. ОБАЧЕ: МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА НЕ МОЖЕ ПРОМЕНЯ ЗАВЕЩАНИЕ, ЗАВЕРЕНО В СЪДА, ПРОСТОВАТИ МИ БОЯНЕ! И СА ТИ ГО КАЗАЛИ В СБП, И СА ТИ ГО ПИСАЛИ ПУБЛИЧНО В НЕТА! НЕ СЕ ПРАВИ НА НЕРАЗБРАЛ, А ОТВОРИ ВРАТИТЕ НА ДОМ " ДОРА ГАБЕ", ЗА ДА НЕ СТАВА РАБОТАТА ПО-ДЕБЕЛА! ОБЕЩАВАМ ТИ Я! НИКАКЪВ МУЗЕЙ НЕ МОЖЕШ ДА ПРАВИШ, ЗАЩОТО НАРУШАВАШ ЗАКОНА! ВОЛЯТА НА ДОРА ГАБЕ Е ДРУГА И ТИ МНОГО ДОБРЕ Я ЗНАЕШ!

Имам много приятели из страната, за разлика от старата чанта Анка и като попитах за нея, щото много се натъжих без присъствието й, ми разказаха, че старата дропла била в болница на лечение. Какви хора може да гледа кравата, когато тя е родена на 16 юни 1949 година, лъже, че е 1953 и е на почти 75 години? Ама как да признае?! Слама яж, дръж кураж, та и бабината! Обаче вече е тука и е бясна нещо, както обикновено. И много ме забавлява, милата!

Винаги става така - като сдаде багажа стара чанта , модел Анка, се явяват съдрани дънки, модел Радо - пикчу!

По Севлиево се е вдигнала от онзи ден цяла група от СБП-то, во главе с Председателя Боян Ангелов, Добрин Добрев, новоуредник в дом Дора Габе, София, Петър Андасаров Многоженецът и Анжела Димчева - разносвачката на торби с книги от...до... по поръчка на Боян Ангелов. Три дни стояли, пили, яли и спали и в единия ден представяли убийствено бездарния Димитър Васин, който имал някакъв юбилей. Като човек не го познавам, но съм му чела некадърно написаните стихове. Ама сега, като се вдига от София ръководството на СБП-е на джамборе и като е наредена софрата и питиетата в читалище " Развитие", а речи по Севлиево, че Васин е бездарник?! Той че си е, си е, ама от София идат да го почетат. А сега де? А докажете де? Аз обаче не съм от софрата и така не разбирам свободата, съм си избрала да ви пусна едно червеновасино бездарие, а мога да ви уверя, че те всичките са такива без изключение! *** Димитър Васин Стръмно е в окото ти, а и стръмнината пада тъмна. Върна ли се някой? Плакалият чака в ниското. Искам да отмина, а не мога. Слогът е заплетен в песента, която глъхне. Бъхтя в тъмното. И кръвта ми бъхти тъмна. Връзвам се за песента и под знамето си будя рано свободата. За обратното вървене пътят не минава през огнища и през мене. От върха се вижда само продълженото...

chepik Още един червен клозет е пристигнал за късмет! Ха-ха-ха-ха......

Радо, радо, радо - свет е отявлен Путин - мет, в Русия ще е най-добре, там много бързичко се мре!

Радосвет още ли не се е записал доброволец при Путин? Що търси тука?! Радушко, баба ти Анка е в болница и била много зле. Плевенска информация. Иди й на свиждане, може да се гътне без време!

"Стига кръв, стига омраза. Путин е предател на страната ни. Той убива деца в Украйна. Той прави хората роби. Путин не е човек!", казва 82-годишна рускиня, след като поставя цветя в памет на Алексей Навални на паметника на жертвите на репресиите на комутистическия режим в Москва. А на въпрос "Не се ли страхува?", отговаря: "Твърде стара съм, за да ме е страх. Те могат единствено да ме убият."

ПОКЛОН НА АЛЕКСЕЙ НАВАЛНИ. ХУБАВ РУСНАК, СМЕЛ, СВОБОДОЛЮБИВ, С МНОГО ДОБРО СЕМЕЙСТВО. ПУТИН ТАКИВА НЕ ТЪРПИ. Росица Копукова

Искам младостта да ми се върне, но с мъдростта, която имам днес, животът щях направо да обърна, навярно да му сложа нов адрес. И глупостите нямаше да правя, особено пък тези, в любовта, направо знам къде да се отправя, но да не беше вчера, а сега. Животът е наистина прекрасен, когато си и влюбен, а и млад, но не така наивен, непонятен изглежда вече целият ми свят. Да можех, искам, да ги съчетая: вчера и днес да бъдат във едно. Във друга красота да се извая... В прераждането следващо, дано... Такава глупавичка си се виждам, такава бях си чистичка душа. Дано да мога злото да зазиждам във идния живот днес се теша?! 17 февруари 2024 г., София Росица КОПУКОВА