Росица Копукова

Де гиди,бабо Анито! Де гиди, куче пребито! Ни си Родина видяла, ни си пара стъкала. Гладуваш като шушулка, въртиш се като на хурка! Две гънки мозък в главата, черни шалвари в краката. Две деца чисто нещастни, и ялова снаха се не вясва, що толкоз по София ходи, що по инстанции броди. Сама си куку кукуваш, на болно прасе слугуваш! И пенсията не стига дори за подложка на книга! Ха-ха-ха-ха! Росица КОПУКОВА

Дори да се превъплътя в различните си вечности, една издигната душа в космичните премествания, аз искам все да съм поет, певец на свойто време и с лириката все напред Съдбата да ме вземе. Не сме завършек на света. Ще го творим отново. Аз искам още красота във песен и във слово. С човешки облик да вървим към ново съвършенство. И аз, с перо на херувим да пиша пак поезия! До мен духовната звезда пак да ме преоткрие, че ми е пълно с любовта, когато правим " ние"! 27 май 2022г., София Росица КОПУКОВА

БЕЛЕЗИ ОТ ЦИГАНСКА ЛЮБОВ ПО БУЗИТЕ НА КОТИЛОТО!

Цялата околия ги знае, боят кърти целия квартал, Ана млати, Полина не трае, двете са си от един парцал. Кой й цепна бузата на мама? Да я кърпи лекар нескопос, та се вижда чак бразда голяма, а шалварът пак да тътри бос! Днеска маминка върти парцала и крепи дебелото прасе! Хич не знае защо е живяла, всички я напускат от воле! Росица КОПУКОВА

Сигурно си права. То някои като ги затресат словесните трески от завист , не три дни, ами все си ги тресе, така са си по рождение.

КОПРИВЩИЦА Поседнала в най-хубавия град, На най-невероятната държава, По българка се чувствам в този свят, В една страна, която все раздава. Градът, международно утвърден, Навсякъде признат за уникален, И моят корен е оттука взет, Уж софиянка, но със дух балкански. Макар да иде чак от прадеди, Усеща се и никога не вехне. Живей, Копривщица, и знак бъди За бъдещето наше в ново време, Разказвай за прекрасната Земя, Посичана от турски ятагани. Седя и гледам тази красота, И се прекланям пред това въстание. 24 май 2023., Копривщица Росица КОПУКОВА

Голяма треска те тресе!

Из старата част на Велико Търново

Един живот в една епоха идва със своите надежди и мечти, не е почтено после да го ритват, ако идеите са му добри. Едно страдание не се отрича, една борба си е борба за век, недей историята я посича и преди теб е имало Човек. Не искам утре мойте битки честни във мирно време да се отрекат. В борба да се живее не е лесно, но надживява и самата смърт. И затова Човеци не зачерквам, героите със светъл идеал. Животът е и преходен, и вечен, и съди колко и какво си дал. Отгоре само Бог ни наблюдава. И вижда всичко в нашите души. Доброто, който е пресътворявал, не съдя за надежди и мечти! 21 май 2023г., София Росица КОПУКОВА

Не го знаеш френския, както и доста други работи. Ха-ха-ха!

Баба Ана пък може да я питаме, Цепнатата буза, какво става с "дама", която праща половинката на оня свят със секирата? Да ни разкаже интересни работи!

/ разказ по действителен случай, трета част/ Спиридон Емилов се спомина. Грънчарят. Този ,дето чупи ръката на жена си, след като тя търкаля майка му по стълбите на луксозната им къща, когато живееха в столицата.Отиде и той при майка си и баща си. Дето им посветих разказ в две части. Цял Балчик ги разбра. Трудният им брак не можеше да се скрие, колкото и да замазваше нещата жена му. Прикритите неща прозираха отдавна и мнозина се смееха зад гърба й и я клюкарстваха. Мариета реши да замъгли ситуацията като пускаше уж общи снимки, дето спиро стоеше от нея на два метра разстояние най-малко и нямаше грам симпатия към жена си, камо ли нежност. Кого лъжеше Мариета? Себе си, естествено. Двамата сина въртяха търговията с грънци и фаянсови плочки, Мариета поостаря, а хич не й се искаше да се знае, че истината за побоищата и караниците с мъжа й, я е довършила. И та реши да продължи играта на котка и мишка, че той е жив. Ама е уж в София, затова не е в Балчик, ама е дошъл за малко и си е заминал... То хората лъжат, че покойници са живи, да им взимат пенсията, докато не ги открият, та тя ли? Предупреди роднините, които я жалеха за преживените резили, в които обаче вина имаше и Мариета. Като си замина Спирчо, много не затъжи за него. Шитна се в Гърция по Великден, защото го погребаха след Нова година. Инфаркт. Дали не се поболя от истината за брака им, че в два града ги одумваха, дали защото не можеше да я понася вече, така и не се разбра, дали това, че трябваше да играе на "достойнство" му дойде в повече или просто му дойде ред, един Бог знае. После веселата вдовица отиде на почивка в планина с едно младо момиче, роднина. И за да го играе пред приятели и по-далечни познати на " щастлива жена", пускаше снимки, дето беше или тя, или момичето, но двамата ги нямаше. Роднините й се чудеха на куража, но мълчаха. Що скандали отнесе, трудно живя, но не се огъна. Беше намразила целия му род, та и Спиро даже, но нищо не каза. Не знаеха дали да й се възхищават, или да я ожалват. - И докога, ма Маре, ще продължаваш с тази лъжа? - попита я един ден нейна братовчедка. - Па докога си искам.Синовете са добре, гледат си приятелките. Мене що ми е? Нека го мислят жив. Вилата продаде, разделих парите на синовете, оставих и за мене, къща имаме, и тука, и в София, хотел, работят и те, и хотела. Тоя турук да не ми е помагал нещо? Се неговото си гледаше, добре че са синовете. Достатъчно се натърпях и на него, и на майка му, и на баща му, и на мързеливата му устата сестра, хайде сега....живот. Таман си отиде навреме. - Смела жена си ти, Маре, аз не мога като тебе, - чудеше се братовчедката. - Няма как, како Анче, българите са грубияни, ама трябва да се живее. Вечер махам към звездите и му викам от двора в Балчик: " Хайде,бай,бай. Спасих се от тебе, и от ония горе. Господ да ви съди!". И пак замислям, Анче, следващата екскурзия.... 19 май 2023г., София Росица КОПУКОВА

Луда!

Некадърница!

Ще свърши, където трябва!

Ако не беше толкоз неук, щеше да знаеш, че това,дето си написал, на френски е в женски род. Ха-ха-ха!

Няма прости хора!

На отиване самолетът каца за три часа престой, да зареди в Сингапур, на връщане - в Дубай. Пак три часа. Японки ти ситнят и те водят, където поискаш из летищата.Гледаш и немееш. Но ако ме питате дали пак ми се ходи по тези места - не! По други ми се ходи.

Повече от слаб 2 не можеш да докласиш. Много ти е подходящо потребителското име - "малък", от френски! Вярно е.

На по-млади години отлетях до Сидни и Мелбърн, Австралия. Помогнаха ми. Написах пътепис: " До Австралия и назад", па го има в книга. На снимката - това е Операта в Сидней или Сидни, дето прилича на ветрило. Как се качих на самолет - и аз не знам. Джъмбо - Джет, американски. Взехме го от Белград. В къщи беше драма, но надвих за двама. Това му остава на човек. Да опознае красивия свят на Бога. Да погледа коалите и кунгурута, да послуша вълнението на океана, пък да се върне в любимата България.

1. Кой те вреди да пееш в училище по партийна линия, след като те изритаха от две преди това, след като имаш дефекти в говора? 2. Що не знаеш ни учението на бихвеористите, ни българска история, след като уж си завършила музикална педагогика в Пловдивския университет? 3. Как така уж пишеш текстове за песни, като една нормална рима и ритмика не можеш да докараш в тъпите си стихчета? 4. Въпрос: мятала ли си се по чаршафи като дъщеря ти, за да завършиш изобщо университета? 6. Колко мъже си имала,баби, при тези разноцветни дечица? 7. Защо лудееш като някои малки същества тук, като виждаш по-интелигентни от тебе, Пиянду? Ха-ха-ха-ха!

Слаб 2, Мухоморко незнаеща.