Росица Копукова

В предишния живот аз съм владяла царство и била съм борбен воин, на трон седяла, заповеди дала, без никаква сълза и тъжен стон. Сега съм тука на перото жрица и да ви кажа: по ми е добре, не помня как тогавашна Росица е водела на фронта боеве. Дали ми е било там прекалено, та толкова жадувам днеска мир? Или пък остра болка затаена, безпаметна, тормози ме безспир?! И, осъзнала цялото безсмислие така да управляваш зле света, отричам всяка форма на насилие и утвърждавам всяка свобода! 7 юли 2023г., София Росица КОПУКОВА

ЧУ-ЧУ-ЧУ, ЧЕРВЕНА ЧУШКА, БАБА ИСКА ЛОВНА ПУШКА И ЩЕ ПРАЩА ВЪВ РУСИЯ БАШ ПОЛИНА НА ПУСИЯ. р.к.

По червената пътека баба хлъзна се полека и така и не разбра БКП-то отшумя! Р.К.

ОТКРИЙТЕ ПРИЛИКИТЕ С ГОРНАТА СНИМКА!

Margarita Petkova НОЩИТЕ (НИ) Чисто бели са и дъхтят на сено и мляко. Шушнат като страниците на книга, препрочитана непрекъснато. Ласкави са като първата пелена на новородено. Искрящи са като лятно небе, пълно с щурци и светулки. Потни са като огледалото в банята. Замъглени са като очите ми зад ресниците. Тътнат като ударите на сърцето ти над моето. Смъртоносни са като лавина, срутваща се върху крещящата самота в чуждите спални, където не спят, а се ровят трескаво между чаршафите ни. © Margarita Petkova #БелитеМиНощи

Благодаря ти. Прекрасно момиче си. Ами да, smirena,като ти пиши за дребните услуги коментари-комплименти за ад крепи самочувствието ти без покритие Ами да, като се чудиш с кого да се заядеш, цял Плевен те мрази, пък аз и там имам приятели.

Благодаря ти. Прекрасно момиче си.

Родена съм на пролетната дата трети март, жена на изгрева с дух силен и свободен, със мен изгрява всеки и в искряща жар превръщам го в един момент преломен. Но скритите му мисли ги чета на длан, животът ми не може да командва , както иска, водач не се надвива с неразумна бран и всякакви подмоли се разплискват. Жена на изгрева съм, осветявам път, щастлив е този, който с мен изгрява, лъжеприятели ако му слагат прът, сам си залязва, сам и си остава! А изгревът е начинание, надежда, дух, материален изгрев просто няма. Жена на изгрева съм със очи и слух, усещам как Вселената запява! 4 юли 2023г., София Росица КОПУКОВА

Благодаря ти сърдечно.

ЧАКАМЕ ДА ИЗЛЕЗЕ СБОРНИКА И ДА ГО ПОЛУЧИМ!

Обикновено соча упорито къде е точно правилния път, поезия използвам или скрито изскачат думи от сърдечен кът. И винаги почти излизам права, небесно ми помагат за това, което ми се дава, ми се дава, в това число и правилни слова. Бедата е, когато се изчерпят възможностите да се промениш, когато глупостта ти ми дотегне, съвсем не моля да ме извиниш. И с теб не доближаваме нивата, и аз започвам много да мълча, защото аз разбирам добротата, когато вършиш правилни неща. И любовта пресъхне от пороци, които са ти начин на живот, тогава става просто невъзможно към общо бъдеще да търсим брод. Добавиш ли и гордост-гарнитура над грешките си стари за финал, аз няма нищо в тебе да притуря, защото ти не си ми идеал. 1 юли 2023г., София Росица КОПУКОВА

ВЕРСАЙ. ОТВЪН.

ЕРМИТАЖЪТ ОТВЪН. КРАСИВА СТРАНА, СТРОЕНА ОТ ЦАРЕТЕ, БЕДЕН НАРОД И ДОСЕГА!

/ разказ по действителен случай/ Шефката на голяма издателска къща за списания и вестници беше започнала от обикновена редакторка, при която аз работех дълго на хонорар. Много години бяхме приятели, което, през призмата на времето сега ми изглежда като едно добро изполвачество. Като се започне от намиране на офис, водене на хора, осигуряване на солидни реклами, писане на супер интересни материали за мижави хонорари и каквото се сетите, а, обзавеждане на част от интериора на съдружник и служители, чак съм се чудила на себе си с какво Данка Ганчева заслужи чак толкова моето внимание. Та и благотворителност вършех от нейно име, осигурявайки я с щедри фирми. Тя се дуе, с чужди пити самарянка я изкарахме. И всичко можеше и да продължи още, ако на Данка не й беше хрумнало да ме омъжва за съдружника си Станко, прочут навремето софийски женкар, три пъти сгодяван, три пъти разгодяван, иначе много работлив, от когото тя лично ме беше предупреждавала да се пазя, ама впоследствие " забравила". И понеже аз не го харесвах, а тук вече услуга няма, с мъжа й ми спретнаха номер. Приемат материали, не ги публикуват, крият, не ги заплащат, а после доведоха човек за едната рубрика. Добре че млада редакторка излезе почтена, та ми каза. Това беше долен намек да напусна издателската къща " Дана", което и сторих. Естествено, без работа не останах. А бях една от последните, които напуснаха, заради никаквите пари. Като изключим комисионните от реклами, които бяха задължителни. Минаха няколко години, започнаха наказанията. Един след друг почти си отидоха първо баща й, синът й, внезапно, мъжът й, от мъка, известен женкар и той, майка й, та и зетя, на сестра й мъж, не по- малко особнячка от Данка. Останаха кукувици Дана и сестра й. Чак после разбрах, че Дана , която въртеше и друга търговия със Станко и мъжа си, имала пет апартамента, обзаведени, огромна вила с басейн, обзаведена, коли и гаражи не броим ,й предстоеше да си бие шамари във всичките, докато разпродава и върти едно списание сама, че и Станко едвам оцеля от рак и креташе като старец. Третата кукувица. Това е обикновено съдбата на алчниците и мерзавците, но не го осъзнават, когато са добре. Бог бави, но не забравя. Ех, Дана, Дана! 30 юни 2023г., София Росица Копукова

Зная пътя до църквата и душата до Бога, и решавам проблемите с тиха молитва, търпеливо ще мине и тази тревога, а перото в небесните дири ще литва. Понаучих се простичко да си живея, без амбиции сякаш по ми се удава, че на млади години, додето лудеех, резултатът накрая се все изкривява. И България кротичко да обикалям, да намирам човеци сред разните хора, нищо чуждо не взимам, а малко оставям светъл спомен, и мисъл, и в думите корен.... Знам какво е красиво. Преди го не знаех. Преосмислих живота така, като цяло. И разбрах - нека радвам, който не очаква, и доброто ще дойде, загърнато в бяло. Дълго лошото помнех, но хвърлям го в дола, да отмие дъжда и последната мерзост. Продължавам напред и съм под ореола на светеца над мен, който пази сърцето! 29 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Там посетих ресторанта на хотел "Болярка", психото е за Полито! Ха-ха-ха!

/ разказ по действителен случай/ В София се беше дотърколила една руска кукла Невеляшка от Москва, омъжена за български бизнесмен, а преди това партиец отпреди 1989 година, когато имаше само една партия БКП, любителка на чашката, купоните и особено многопосочно секса, русичка, средна степен умничка и много въртелива като Невеляшката. Да я наречем Наташа Невеляшката. Какво сама си е разказвала на битово ниво, ще го прескоча, но не и подлите й деяния с обществен оттенък. Все пак държала се е любезно. Попаднах на нея в офиса на мъжа й, където ги рекламирах, освен дето им пишех статии и доста се сприятелихме. Доброто, което съм видяла от нея, се дължеше основно на интереса - да й помогна да пробие в писателските среди. Лъжеха я отвсякъде, изиграваха я с пари и тя не можеше да се добере ни до Съюз, ни до Сдружение. Аз я насочих първо към издаване на книги, регистриране на собствено издателство, пишех й предговорите, че чак се стигна дотам, където се налагаше рецензия, аз пишех рецензиите, съответен известен рецензент подписваше, защото не я брояха за нищо. В сравнение с високо талантливи българи, тя наистина беше на доста ниско ниво, а аз исках да й помогна. Както казва Сократ: " И най-умният си е малко прост!" , та и аз така добронамерено вярвах в нашето приятелство. Обикновено нейните приятелки рускини й досаждаха и ги гонеше и, както се случва неведнъж при мен, когато е за вършене на работа, тичат мене да молят. Не беше само тя в това отношение. Върнах се заради нея в един писателски съюз, но после тя поиска в друг и я запознах с писател, който да й помогне. И тя го увъртя на момента за услуги, но той искаше и от нея и тогава Невеляшката тактично избяга, та си докара неговата неприязън. Още не бяхме се разделили окончателно. Наташа се обаждаше отвреме - навреме да й дам едно литературно рамо, така, както се беше случвало много пъти. Основно за представяне я на фирмата на мъжа й, я на произведение, тъй като тя после издаде доста книги. Започна да ми става безразлична, схванах й номерата, но не я отхвърлих. Докато накрая не си го изпроси сам-самичка, доверявайки се на една твърде гнусна жена, която ми беше въртяла номера с плагиатство от мен и стана първа приятелка с нея. Тогава я отсвирих окончателно Наташа Невеляшката, направо й съобщих, че е приключено с нашето приятелство и я блокирах отвсякъде. С нейната очевадна литературна посредственост нито се издигна, нито заблестя, нито се открои, но ми беше казала: "Аз постигнах, каквото исках". Тоест, постигнах го аз и я вкарах, където искаше. А баща ми го каза простичко: " Ти си виновна. Ясно беше какво цели, всички я изритаха първоначално, ти й помогна. " Благодарността" е това, моето момиче. Едно обаче съм спокоен, дарбата няма да ти вземе". Ама така спокойно и мъдро го каза, щото и аз се успокоих. Но той имаше и друга приказка: " Колкото и неподходящи хора да има около теб, не можеш да се скараш с целия свят!". Истина си е. На тази Земя живеем и в този живот. И трябва да се адаптираме и да оцелеем. 28 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

НЯКЪДЕ ДА ВИДИТЕ ЮМРУК? БАБА ТРИФОНОВА Е И КРИВОГЛЕДА! ХА-ХА-ХА!