Росица Копукова

ОТ ПРАСЕ КАТО ВАШЕТО! ДЮСТАБАН КРИВОКРАКО! И НАЛУДНИЧАВО КАТО МАЙКА СИ И БАБА СИ. ОПАЗИЛ МЕ ГОСПОД! БАБА ДА СИ ПОГЛЕДНЕ СВОЯ ПРОСТАШКИ РЕЧНИК, ВСИЧКО Е ЗАПАЗЕНО! ПО ДАТИ!

/ разказ по действителен случай / Простовата женичка си беше Паулина Паламезова. Не и дотам хубавица, но находчива и амбициозна. Омъжи се за двадесет години по-възрастен умен и даровит мъж на висок пост, след като го доразведе, роди му син и,понеже не се вписваше в неговите среди и беше изкласила само до гимназия, като поотрасна детето, тя се захвана да издава поетични книги - ниво 6 клас и да се опитва да се представя в неговото общество, където й се смееха. Не стига това, ами и приказно богат. Два апартамента в центъра на София, огромна вила в село Драгомирово, магазин за даване под наем и хубава служба по върховете на медиите. Добре, ама взе, та почина след 13 години брак и я свари малко неподготвена. Паулина не се предаде. Момчето израстна, магазинът и единият апартамент ги хранеха от наеми. Тя основа рекламна агенция в първите години на демокрацията, доста време се въртя в рекламите, накрая разпусна персонала,без да им плати за месеци. В същото време реши да стане поетична звезда. Окраде стиховете на мъжа си, който беше великолепен и наложил се поет и нейните книжки от шестокласен разряд станаха високо ниво поезия. Паулина не спря дотук. Напираше и влезе в писателски съюз, после се навря в ръководството. Плати на един американски професор да й даде диплом за "академик", като завеща на американски университет част от своите крадени стихове, разбирайте мъжовите. Но и това не я удовлетвори, защото зад гърба й я взимаха за кашмер. Реши да пише исторически романи. Насочи се към Народната библиотека, извади карта и намисли тема и сюжет. Започна мълчаливо да преписва, а синът й тайно я подкрепяше. Междувременно той се ожени и скоропостижно разведе. На Паулина й се роди внучка, която странеше от тях, защото майката много не искаше да я дава. И Паулина насочи усилията си към писане на книги. Историческа белетристика. Първата не беше никак сполучлива, но Палито се "влюби" в един доста по-млад адвокат, ерген, даде му задача да оформи документално и после да разпродаде ниви и гори от мъжа й, а той разнасяше романа в адвокатската чанта като хамелеон и го продаваше. Хубаво, ама славата не идваше. И тогава се сети за една филоложка, която живееше в Драгомирово, Ангела Тимчева. Трътлеста малко, тип "селска хитрица", жадна за парички. Реши да се договори с нея да й плаща на ръка, а тя да оформя накъдрените й нескопосни слова, защото Палито се стараеше все пак да избягва ачик плагиатството. Че можеха да я барнат и засъдят, знае ли човек. И ей ти резилът готов. И всичко се срива в калта. Така вече работата тръгна. Паулина преписва с изменения, Ангела прави корекции и оправя глупотевините, повторенията, правописните и лексикални грешки... И като залетяха едни романи за наши и световни исторически личности от най-дълбока древност, майка плаче, Орфей свири, не ти е работа. Родопа пее. Опраска двадесетина романа и заблестя основно в писателския съюз, дето си плащаше редовно членския внос и мине не мине, даваше по някое спонсорство за реноме. Ако на литература не, на пари им вървеше със сина й. Той стана фотограф, ама талантлив и го канеха редовно насам-натам, а къщата в Драгомирово се пукаше по пердетата от издаване на романи. Щом има пари, романист добър може да стане дори гимназистка бездарна като Палито. Нямаш ли пари и да издадеш в малък тираж прекрасна книга, си оставаш локален писател. Съвсем наскоро Паулина дала един от романите за превод на английски и ще го пуска в американско издателство. Взела пример от друга авторка, на която книгите са също много съмнително нейни, Савка Тимева. Тя да не е по-долу, я. Я как тръгнаха продажбите. И балъци, дето не я знаят какво представлява, вече я тачат като голямата писателка, пардон преписвателка, ама това е за" на уше и тихичко....да не се разчува". Другите и да я знаят, ехе-е-е-е-е-е, какво от това?! Парата тече като "панта рей", демек :"Всичко тече, всичко се променя"! Ами то в тази Народна библиотека затова се ходи редовно. За престиж и слава я. Вие какво си мислите? 26 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Та разказва приятелка, тръгнала тъй, като фея, да намери закътано кътче и топли скали, Но морето ни Черно със черни си вежди я гледа: - Вече всичко се плаща,момиче, не знаеш,нали? И понесла си спомени в кошница с минало лято, не могла да намери ни пристан, ни кът, ни покой, все огромни чадъри, шезлонги и яхти прелято, не намерила място, където светът да е свой. За каква ти романтика можем до днес да говорим? Хотел до палата, дувар и зад него басейн! Към небето повдигнала взор, без изобщо да спори и си взела багажа към своя познат натюрел. И посреща я София в старите краски и щрихи, планината я чака, щом няма свободно море. Разположила в хола тя шепата дъхави миди. Ей това ми разказа на чаша горещо кафе! 26 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

ПОТРЕС! БЕЗ ФОТОШОП!

Margarita Petkova О, РЕВНИВЕЦО! от вятъра ме ревнува от слънцето от дъжда и от облаците от отражението ми в локвите и в стъклата на витрините от хавлията в банята (неговата хавлия която обличам все едно той ме прегръща когато го няма и от нея ревнува представяте ли си) от чашата ми с кафе защото я пия жадно от чашата си с уиски от която отпивам глътка все едно го целувам (и от нея ревнува – патологичен ревнивец е казвам ви) а как ме ревнува от телефона ми и от компютъра също понякога казва че ме ревнува до лудост от себе си защото си мисли че би могъл да ме обича повече: завиждам си казва че те обичам толкова много завиждам си че ме обичаш (нали не ме лъжеш) ще счупя гребена ти ще ти изхвърля червилото ружа спиралата сенките в кофата ще излея всички шишенца с парфюм ще ти скъсам роклите всичко което до теб се допира и оставя следи по лицето и тялото ти само за себе си те искам – гола като новородено за да те завия с пелената на своята кожа да те скрия под клепачите си и да те заключа в сърцето си да те храня с целувки и да те обличам с дъха си много ли искам – по-малко не искам да искам... (ако иска по-малко ще умра но не му го казвам) © Margarita Petkova

Падам по наследство византийка, Малко, но достатъчно личи, Имам гордост и не съм топлийка, Който иска да употреби. Слагам си съвсем прилични дрехи Даже да отида на пазар. Нямам бойни делнични доспехи Да нападам хората със жар. Грубостта не ми е хич присъща, Но по гръб не падам нито ден. Аз съм като древна здрава къща, Основа вечна, покрив окрилен. И с прозорци много вдъхновени, Дето птици кацат със любов. Ще му се човеку да е с мене. Хем със разум, хем със порив нов. Другото е българска закалка, Издръжлива като стар чинар. Откъдето взето е по малко, Си е просто като Божи дар. 26 юни 2023г., София Росица Копукова

Въртяла баба палачинки, с прасето яли три по тринки, надънили се - грух,грух,грух, удебелели - пух,пух,пух. Обаче старата свиня, тромаво - тонажна тя, изгорила си ръката, разпищяла се суратя, умирисала квартала и сама се изпояла, злобата й зацвърчала като палачинка цяла! Росица КОПУКОВА

/ Разказ по действителен случай/ Имам усет за общуване и с младите, не само с хора на моята възраст. Кварталът ме беше сближил с едно хубавичко стройно Цветелинче, дето много приятно си думахме и то все ми се оплакваше от момчетата, с които се запознавала. Нямали отношение, казваше ми най-често, към жените, а в това се събирало всичко. Тъкмо ми се оплакваше от последната свалка, Владо, хоп, той звъни. - Той е. Мълчи сега и слушай. - Алоу-у, Муценце, пак ли се сети за мен? Нали скоро се чухме?! А- ха, не можеш да изтраеш без мен... Смях . И като започнаха едни словесни въртележки, умът ми се завъртя! - Цвети, - питам като свърши с пращането на целувки по мобилния, - ама този ли е, дето не го харесваш? - Този е. Обаче аз не давам вид. Мъжете са много прости, Роси, а аз така ги омайвам. И да го взема, и да го шитна, все да му е сладко. - А не си ли се влюбила? - Гледам да ми е добре. Те гледат секса, аз вниманието и парите. Замълчах пред желязната логика на момичето. Не оспорвам утвърдени правила. Скоро Цветелина изчезна от квартала. Научих, че омаяла по схемата цял италианец и сега била омъжена в Милано. Живеела заможно и не работела. Била много доволна от живота си там. Владо изсъхнал за нея и се разтушавал с пиене. Ама толкова може, момчето, не влиза в класацията. Не че на доста българки това е единствено желаният избор, но.....нямат отношение мъжете и губят. 25 юни 2023г., София Росица Копукова

Светът Евгений Пригожин е приел да спре похода си към Москва Твърди се, че е разработен изгоден и приемлив вариант за мирна развръзка на ситуацията Снимка: Getty Images Публикувано в 20:26 ч. 24.06.2023 г. От президентството на Беларус са заяви, че лидерът на „Вагнер“ - Евгений Пригожин, е приел да спре движението на частната армия из Русия. За това съобщава агенция Ройтерс, макар новината да не е потвърдена нито от Кремъл, нито от наемническата армия. Твърди се също така, че е разработен изгоден и приемлив вариант за мирна развръзка на ситуацията. От оскъдната информация става ясно обаче, че преговорите между Лукашенко и Пригожин са продължили през целия ден. ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Пригожин срещу Шойгу – „Вагнер“ тръгна към Москва Следете всичко по темата тук Конвоите на „Вагнер“ са получили заповед да обърнат и да се върнат в базите поради опасност от проливане на кръв, заяви нейният лидер Евгений Пригожин във видеозапис в Телеграм. „Те щяха да разрушат „Вагнер“. Излязохме на 23 юни на Марш за справедливост. За един ден изминахме близо 200 км до Москва. През това време не проляхме нито една капка кръв на нашите бойци. Сега настъпи моментът, в който може да се пролее кръв. Ето защо, разбирайки отговорността за проливането на руска кръв на една от страните, ние обръщаме конвоите си и се връщаме в полевите лагери по план“, каза още той.

/ Разказ по действителен случай / С Тинчето станахме приятелки от едно читалище в София, където аз бях наградена за поезия, а тя - предната година. Приятна жена, разприказвахме се, намерихме се във фейса и доста време дружахме. Тя живееше в град,близо до София, в апартамента на мъжа си, а самата беше родом от село в Северна България. По тази причина да се разходим из София не беше проблем, понеже тя идваше често. Тинчето се изживяваше поетеса. Няма лошо, но липсата на образование над средното го беше допълнила учителка по литература Тотевенска ,което Тина криеше, но всичко се научава. Фалшивата идея, че е много голяма и в поезията, и в живота, й играеше лоши шеги. От нормално държание и много приятно, Тинчето, усетило си нивото, започна да криви ту наляво, ту надясно. Самичко си прави сеирите, самичко си се сърди. Така например тя започна с въпроса дали аз имам редактор на книгите си? Е, как ще имам, Тинче, като съм завършила българска филология. Пробва да си намери работа по столицата, не успя. Канели я, ама тя не харесвала. Щяла да ходи на море в Ахтопол, в хотел шестзвезден, ама там точно няма такъв. Родата й била велика у село, можела съм да питам, ама всички починали. Разбира се и още неща не казваше, но аз научавам и си мълча, то-о-о-о-о... дами всякакви. И се смея от сърце, ама у дома. Време беше за разлъка, обаче имам принцип: чакам отсрещната страна да си го изпроси. За Тинчето направо бях сигурна и изпросването не закъсня. Дали някой я беше преметнал или сама реши да провокира, не знам, но Тинчето се обади една вечер у нас върло пияна, да ми търси сметка какво съм говорила на едно място за нея, при което аз й предложих да отидем там и да се разберем какво съм говорила. Нищо, разбира се. Макар и поркана, Тинчето се усети и млъкна, защото сигурно имаше работи за разказване по почина: " И ние сме хора като всички хора, само не сме хора, хора за пред хора". Таман се чудех какво да я правя, тя смени темата и започна да оплюва със страшна сила и примитивни изрази, далеч от езика на една поетеса, наши общи познати и приятели. Тук вече паднах от табуретката на килима от потрес, признавам си. Опитах да опровергая, да попитам нещо, Тинчето не спира. - Слушай, Тина, - казвам с повишен тон, - разбрах,че си пила сериозно. У вас може да те търпят мъжът ти и синът ти, но аз не приемам такова общуване, затова.... - Аа-а-а-а-а-а, не съм пила, на една водка съм, - прекъсва ме тя. - Повече са, повече са водките. Такива приказки зад гърба на хората, обидни и злостни, аз не приемам. Повече не се обаждай у нас. Тя онемя. Малко изтрезня ли, не знам, но аз затворих и блокирах номера, профила й и контактите с нея. Наскоро гледам, направила си втори. И втория профил блокирах. Може би е мислела, че ще я охулвам нещо. Не, аз не се връщам към такъв човек. Най-много сменям името с близко и правя разказ по действителен случай, защото падне ли ми в очите такъв човек, с жажда за обиди без никаква основателна причина, аз не се обръщам повече назад. 22 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Баба с две гънки мозък и малко сиво вещество си въобразява, че е поетеса и фалш музикантка? Коя е тя?

/ разказ по действителен случай / Когато дойде да кандидатства със стихосбирки в писателския съюз, от далечния крайдунавски град, аз бях в комисията по приема и в Управителния съвет, а поетесата Ганка беше едно скромно същество, работело келнерка, после секретарка и сподели публично, че няма никаква заслуга за стиховете, та й се диктували направо от небето. Много я харесахме в началото, тя си замина и дълго време поддържахме връзка. Още тогава ми сподели, че е разведена, заради децата живее, а те били от двама различни мъже. Вторият не бил насилник, но грубиян, пияница или мълчаливец, също пишел поезия, това ги сближило. Но темпераментът и неговата прикритост ги разделили. Научила го една учителка Димитричка и ,въпреки че нямал и завършен 8 клас и работел като общ работник, интересувал се от литература и поопекъл занаята, а учителката и досега му помагала. От домошар, сега станал женкар, но....такава е самотата. Мина време, Ганка издаде още стихосбирки, взе се на голямо и от дописничка в местния вестник в провинцията, си присвои титлата "журналистка", нищо, че не бе помирисвала врата на университет, за да завърши журналистика или филология. Взе се и капацитет в изкуството, започна да раздава мъдро-объркани мисли без никаква крайна идея, а бившият й втори съпруг я подкрепяше на чашка. Па и той капацитет се извъди в изкуството, ти да видиш. Мина пак време и, кой знае, от толкова приятели, Ганка мене избра да моли за услуга. А тя беше специална услуга. Любовникът я полу напуснал, Ганка страда, пък разбрала с коя й прибягва, пък я лъже и пак се мярка при нея, пък оназ хубава, ако не била снимката фалшива, мога ли да разбера в кой град живее и дали е близо до нейния, та да си обясни, когато зачезва от нея. Намерих приятели, попитах, един я познавал. Да , има такава хубавица - въртелица, каза ми къде живее и че бил много разочарован от нея. Градът е близо до този на Ганка и любовника и тя го шитна окончателно. " Боже,Боже, казвах си, все на мене попадат такива, дето не са за мене". Нейсе, тя повече не ме притесняваше. Продължихме да си дружим на поетична основа, докато Ганка започна да се връща към бившия по София и пооправиха отношенията. После изчезна. Очевидно, привнесеният поет с осмо незавършено, го е подразнило тя да общува с мен, тъй като доста се различавах и от двамата, но съм широко скроена, нали, приемах келнерки-"журналистки" в повече....Но лирика пишеше и пише хубаво. И така, с Ганка приключихме приятелството в името на пияницата, но, дето се вика "женското щастие" е по-важно,нали? Малко си бяхме объркали средата, но после Ганка си намери гьола. Не ми е мъчно за нея, хич. Но ми е смешна. А женските въртележки аз ги схващам от прима виста. Живот! 21 юни 2д23г., София Росица КОПУКОВА

- Благодарност автор: wonder Разливам въздух – винаги прозирен, за да провиждам хоризонтите си с теб. Обречен в кръговрата си неспирен, животът светъл жъне мойта степ. И зърното от нивите ми пее с гласа на хляба в светлия поклон към всичко, от което днес живея и изразявам с думите на трон.

Или пък така! Ама ебл---то книги не чете, камо ли да пише. Ха-ха-ха!

За разлика от лъжливото Трифоне, моите сатирични податки са самата истина. Апостол Апостолов е интелигентен мъж, известен софийски астролог, който имаше официална фирма в центъра на София, вече я е закрил поради възраст. Ние с него не сме се виждали изобщо, комуникирахме в Блог.бг, но той се оттегли нещо и оттам. Той познаваше също доста добре живота на бабата, на Полина и на любовниците й. И понеже Полито си пада яко к...., бабата решила и мене да очерни, ама не й се получава. Сериозен човек съм аз и моногамен, за мене лепване на биографии като на лудото Поли не вървят, защото безброй хора ме познават. Затова на луда калинка не бива да се вярва, при това бохотско - казълбашева.

Животът ни е в делнични неща, доброто нека в него ни застига, дори в проблем, дори във тегоба да пишем с обич неговата книга. То саможертвата не е за всеки и с лидерството също е така, макар да го живеем по-полека, все пак да си подаваме ръка. Душата ни в дребнавост да не тъне и в злобицата да не търси път. Умението да не се огъне, дори когато й подлагат прът, е начин да запазим светлината, защото в следващото битие Вселената ще изведе душата и ще припомни стари грехове. 20 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

ИЗБЯГАЛ Е ДАЛЕЧЕ ОТ ПОЛИТО! И ОТ ГЛОРИЯ!

Илия Загоров Илия Загоров, известен също и като Фильо Биография и творчество Илия Загоров е роден на 5 ноември 1968 г.[1] в град Кърджали. [2] През 1994 г. се запознава с известната попфолк певица Глория. Стават семейство и им се ражда дъщеря – Симона Загорова, родена на 30 септември 1996 г. Той прави голяма част от песните на Глория през първите 10 години от кариерата ѝ. Двамата се разделят през 2005 г. Илия Загоров има сестра – Мария Загорова (също бивша певица и настояща учителка по музика), която записва песни в компилациите „Попфолк фиеста“. Илия има издаден само един албум – „Кръчмарю, дай“ през 2001 г. Илия Загоров живее в Стокхолм, Швеция.[1]

ГОСПОЖА " СЦЕПЕНАТА БУЗА"!

ЦЕПИ,ЦЕПИ,ЦЕПИ БУЗ Цепи,цепи,цепи буз покрай жабешката уст, проста като сел галош,, наследницата на Гаврош. Ула,ула,улава с психоболна дъщеря! Дюста,дюста,дюстабан е прасето в сел мегдан!. Хайде,баба, под чаршафа, белки свиеш си масрафа! По софийските хотели- само чалгарки дебели! Росица КОПУКОВА