scepsis108

Което не означава, обаче, е всеки е прав или че всеки не е прав, нали? Приятна вечер и на вас 121212.

Приятно и полезно беше да разговарям с теб, Кьонинг. Пожелавам ти да ти спори във всичките ти начинания. Като имам време и настроение ще намина пак. Щото Дагмема, е проявила малко повече състрадание, вместо мъдрост в един момент, според намтара, но това са неща от кухнята.

Само за протокола, то Мила е уникален ученик на уникален учител. Марпа е имал и други велики ученици, но те не са били като Мила Шераб Дордже. С тях той не се е държал по този начин. Това също следва да се разбира. Предполагам, ма самсара няма начало, казват.

Ако си способен да го осмислиш, нали? Инак, просто можеш да трупаш опит, но не и разбиране.

Точно така.

Да бе, както Марпа е "предразположил" Миларепа или Тилопа – Наропа. Полезно е да се четат намтарите (биографиите на учителите) в тази връзка.

Aко се съглася с теб, то ще излезе, че Галилей не е бил просветлен. Ххахха. Нещо такова прочетох тук, което беше написал уважаемият събеседник Реджеп. С него в спор не ми се влиза, понеже според него всеки философ или учен релативист е просветлен. Но не искам да водя безмислени разговори. Всек има право да вярва, в каквото си пожелае.

Да. –––––––– В тази връзка, то следва да кажа, че всичко трябва да се оценява индивидуално. В смисъл, че има хора, които парадират с това, че са ученици на еди кой си учител, но правят това, понеже учителят е известен и авторитетен. Така те просто попадат в капана на осемте светски реакции като хвалят себе си претендирайки, че са ученици на съответния учител, който дори не знае името им и се е срещал с тях на някой публичен курс, на който са присъствали и още няколко десетки или стотици човека. Има и други, които най-искрено разказват за качествата на своя учител и когато споменават името му, то очите им се пълнят със сълзи на отдаденост, а косъмчетата по кожата им настръхват. Но те не парадират с това, че са негови ученици. Тези разлики трябва да се отчитат.

Сори, че нямам време да изчета страниците, които сте изписали след последното ми влизане и затова ще се закача за този въпрос, за да споделя нещо по темата, което може да е полезно или поне любопитно за някой. В лоджонг-инструкциите се казва, че всички учения, които е дал Буда са насочени към разтварянето на егоизма (психологически) или вярата в присъщото съществуване на Аза (онтологично). Когато започнем да практикуваме тези инструкции наистина, то ставаме много чувствителни за всякакви прояви на лицемерна практика. Пример от преди години: помагам на някой, който е твърде горд да поиска помощ, но не може да се справи сам. За да му помогна прекъсвам разговор, който водя с друг човек без обяснения и последният не разбира какво точно се случва. Дотук нещата изглеждат ОК. После, обаче, отивам при този, с който съм разговарял и му казвам: – Извинявай, че прекъснах с разговора си с теб, но другия имаше нужда от помощ, но не си го признава... С думи прости, сам си се похвалих, че съм направил нещо, което съм обещал да правя като практикуващ Махаяна и то без да очаквам нищо отсреща. Когато човек започне да забелязва подобни несъответствия в поведението, отношението и реакциите си, то той наистина е започнал да се ангажира с Дхарма по малко по-сериозен начин. В този ред на мисли, има хиляди погрешни начини на медитация и практика и само един правилен.

Няма я. Има я нейната сянка. Никаква драма няма при мен. Но дори това не бива да казвам, понеже ще объркам другите потребители.

Уф... Уморително е да обяснявам нещо по двайсет пъти в годината, но причината не е в теб. Будизмът не е религия, но се практикува като религия от повечето будисти. Това не е недостатък на учението на Буда, а на тези, които се опитват да го следват. Какво повече да ти кажа за начало? Както и за край.

Разбира се. Тук са цитирани и Буда, и Нагарджуна, и махасидхите, и дзен-учителите, които изразяват автентично осъзнаване. И какъв е ефекта? Темата е панаир на суетата, невежеството и вулгарността. За мен е полезно да се включвам понякога в нея, понеже ме потапя на дъното и ми показва емоционалната, интелектуалната и духовната бездна, която обитават повечето същества. В думите ми няма никаква надменност или критичност. Това е просто констатация, факт. Буда не е бил дебел. Такъв е представен от някои китайски художници и склуптори. Не смесвай, моля, простотиите изписани в тази тема с будизма. Учението на Буда има толкова общо с изписаното в темата и с поведението на някои от участниците, колкото има общо Гручо Маркс с Карл Маркс, т.е. няма нищо общо освен етикета.

Toва е така, но няма как да се случи при виртуално общуване. Така е, но това не ги променя. Без да те обидя, то ти нямаш никакво понятие нито от съвременна, нито от не-съвременна психология. Очевидно е, че си пълен лаик в тази тематика. Разбира се, че имаш капацитет на дакини, както всеки друг. Дакини не е архетип в несъзнаваното... –––––––––––––––– ОК. Нали искаше нещо като лично споделяне, но не можа да зададеш правилния въпрос. Това за теб лично го пиша, понеже попита. Дакини има природата на пространството, тя няма форма или цвят. Това е Дхармакая. Енергията на Дакини се проявява в измерението на недуалното блаженство на субекта и обекта. Това е Самбхогакая. Дакини се излъчва в безбройни мирни, очароващи, обогатяващи и защитаващи (гневни) форми, които танцуват. Това магически проявяващата се Нирманакая. Дакини е твоя ум. ––––––– Това не е преписано от никъде, нито чуто по този начин. Това невежо обяснение спонтанно се роди в моя ум, когато прочетох твоя пост. Дано донесе някаква полза.

Tъй де. Постигнахме съгласие. И между другото, колко внушително звучи да кажеш: За кралицата обсъждането било приключило още вчера. Мо, с теб то никога не е започвало, че да приключи. Както и да е. Приятна вечер на всички!

На мен ми е ясно от самото начало, разбира се, но проявявам любезност и доброжелателност, която е дефицит в тази тема. Колежката Мо, просто няма какво да попита. Проблемът не е мой. И какво мислиш, че усеща интуитивно? Тук, Шунята, той не общува с буди и бодхисатви, а със съвсем обикновени хора, от които не може да научи нищо. Това първо. Второ, ако на това му викаш съчувствие, то грешиш. Съчувствието, доброжелателността, състраданието не означават да отговаряш на всеки неадекватен въпрос с презумпцията, че този, който го задава "усеща нещо интуитивно". Когато този, с когото общуваш е в плен на смущаващи емоции и погрешни концепции, то последното, което има смисъл да правиш е да се опитваш да посочиш къде бърка. Това, най-често, влошава нещата. Начинът е да не влизаш в тона му, да не се включваш в драмата, която разиграва. Ако човекът, обаче, е искрен, ако наистина иска да научи нещо и е открит, то е различно. Случаят не е такъв, обаче. Няма такова нещо, драги Ванко. Всеки, трябва да си заслужи уважението. Ти досега не си направил нищо, за да го заслужиш. Проблемът ти не е дали аз или друг потребител те уважава. Проблемът е, че ти сам не се уважаваш. Когато започнеш да изпитваш уважение към себе си, то и другите автоматично ще започнат да те уважават. Така работят нещата в тази вселена.

Привет и на теб! Какво по-точно те интересува? Ако мога да разбера, то мога да опитам да ти отговоря. Нали не си от тези, които питат неща като: Какво ви донесе медитацията в ежедневието? Или: Направи ли ви будизма по-спокойни и по-мъдри? По-щастливи ли сте от преди? Ако зададеш наистина смислен за мен въпрос, то ще опитам да отговоря, ако е нещо, което попада в сферата на моята опитност. Но не съм сигурен, че ще успееш да попиташ нещо подобно, понеже това предполага да практикуваш нещо подобно на това, което практикувам и аз. Не задължително, разбира се, понеже са възможни и други допирни точки, но те няма да са много задълбочени, според мен. Не разбирам каква ви е мотивацията да му отговаряте? Съчувствие не е, нито мъдрост. Забавлявате ли се? Понеже, ако е така, то да ви имам забавленията, да ме прощавате.

Mногократно съм обяснявал, че осъзнаване могат да споделят само тези, които имат такова, т.е. които са поне на 1-то бодхисатва бхуми и следователно са извън самсара. Човек като мен може да сподели еднинствено това, което на тиб. се нарича "ням", т.е. опитност или преживяване. Последното е нещо напълно индивидуално и преходно, както са облаците по небето. В контекста на определена практика, то може да е знак за нещо, но е напълно безпредметно да се споделя със странични хора, освен с този, който е дал съответната практика. Като някакво любопитно дете искаш да ти "споделям" неща, от които не би имала никаква полза, освен да си създадеш още някоя нова концепция. Понеже аз не съм ти, нито моя път е твоя. Подобно нещо може да напише само някой, който никога не е следвал учител. Принципно, обучението ми относно практиките, които правя (не говоря за учене на философия, език и подобни), протича така: по два пъти в годината искам инструкции за практиката, която да правя, което отнема не повече от 20 или 30 мин, през които разговаряме. Никога не съм искал от учителите ми съвети как да постъпя в ежедневието си, т.е. дали да остана още една година в Индия, или да се прибера в България, дали да си купя апартамент, или да се оженя и т.н. Тези неща винаги съм решавал сам. Обяснявам това не заради теб, а за да са наясно тези, които евентуално се опитват да научат нещо от темата. Както и да е, но не се опитвай да ме провокираш толкова елементарно. Разговарям с теб най-добронамерено, а ако искаш да се заяждаш с някой, то има достатъчно други, с които може да се пробваш. С мен няма да стане.

т Само, ако си готов да умреш по всяко време, само ако осъзнаваш неизбежността на това събитие, то можеш да живееш пълноценно, да оценяваш всеки миг като нещо значимо. Инак, просто си част от програмираната тълпа от "безсмъртни", които безцелно бродят напред– назад по планетата. Тъй де...

Понеже питаш... Базата на този тип практика е ваза-дишането. Не е нещо толкова сложно, но познавам жена, която получи кръвоизлив, понеже го правеше неправилно. Има и такива, които са стигали до депресивни и невротични състояния, когато не са знаели какво точно да правят. Затова и не е тема, която можем да обсъждаме тук. Но ако се обясни от квалифициран учител, то няма никаква опасност. То е като да се научиш да караш кола. Трябва ти инструктор в началото, инак ще катастрофираш незабавно след като потеглиш. Няма особена разлика.

Не, в смисъл, че няма какво да споделя. Просто човек трябва да получи инструкции от квалифициран учител относно визуализациите на каналите, ветровете и капките и да практикува. Всъщност има нещо, което мога да препоръчам и то е човек да се грижи за тялото си като спортува неща като йога, бягане, плуване, бойни изкуства, ако това му допада или нещо друго. Както и да обръща внимание на режима на храненето и съня си. За да могат да бъдат правени тези неща, то е важно да имаме една много добра, позитивна и изпълнена с уважение връзка с тялото си, както и с нещата, които ни заобикалят. Точно за това говоря през цялото време. Миларепа казва: "Моята религия е да умра без да изпитвам съжаление." Не бива да се отлага, понеже накрая всичко ще завърши точно така, както си го описал.

В Индия по-точно, а тибетците са ги адаптирали към тяхната култура и светоусещане, което, както правилно посочваш, трябва да се прави и на Запад, за да "работят" тези неща. Повечето тибетски учители знаят и разбират това, но не са много тези, които могат да го направят упешно. От друга страна, процесът трябва да е двупосочен и това ме мотивира да уча тибетски и да получавам традиционни учения, понеже не може просто да се чака всички значими тибетски учители да опознаят западната културна специфика така, както е направил това един Трунгпа Ринпоче напр. Историческият пример е да речем Марпа, който пътува три пъти до Индия, където получава приемствеността от Наропа, Майтрипа и други, след което я адаптира към тибетските условия. Това е ясно. Другото (за въпросните техники) е вярно, но е много дълга и обширна тема, която обхваща и сутра и тантра. Като пример, то когато изпълняваме садхана с Ваджрайогини да речем, то работим с най-дълбинните пластове на неосъзнаваните желания, с тяхната същност или по-точно казано със самата енергия, която е в основата на това желание. И работим по един много задълбочен начин, особено в завършващата фаза със знаци, когато медитираме върху каналите, ветровете и капките (ца, лунг, тигле), както при йога на топлината (тумо). Но това не е тема, която има смисъл да коментираме тук.

Мога да опитам. Истинската медитацията не е техника за успокояване, овладаяване или регулиране на мисловния поток. Човек трябва да се научи да прави тези неща, понеже без тях умът му е напълно хаотичен. Но това е само началото. Когато правим това, то има наблюдател, както знаеш. Но това, което в тибетската традиция наричат "ригпа", "природата на алая" или "естествения ум" може да се нарече непосредствено настояще или сегашност. Миналото си е отишло, бъдещето не е дошло, а опита да рефлектираме или да задържим настоящия момент го превръща в минало. Ако се опитваме да го удължим го проектираме в бъдещето. Ключовата инструкция, която не може да бъде разбрана лесно, ако липсва основа, е: Остави всичко такова, каквото е. Ще цитирам думите на един моите учители, когато ни предаваше махамудра. Те не могат да бъдат разбрани без човек да има доверие поне в Буда, Дхарма и Сангха (имам предвид общността от реализирани практикуващи, а не будистите изобщо). Това, което ще споделя е нещо ценно, понеже е директно устно учение, което е трудно разбираемо извън определен контекст, но понеже попита, то ще цитирам малко: "... като начало възпроизведете съвсем ясна и лесна за разпознаване мисъл. Напр., "Искам да имам много пари..." Погледнете право в нея. Продължете да гледате. Вижте какво е. Ако не го направите, то по силата на обичайните ви нагласи, мисълта ще промени формата си и ще се размножи. Около нея ще възникнат много други мисли. Но ако можете да се вгледате директно в нея, то тя ще се превърне в пуста яснота. Мехурчето се разтваря във вода, което значи, че то става вода. Как става това? Мисълта, която възниква и умът, който я поражда имат еднаква природа. Вие не унищожавате мисълта, а просто осъзнавате нейната природа, която е Дхармакая – сферата на абсолютната реалност." Спирам дотук. Просто исках да дам представа. И благодаря за въпроса – беше на място.

Това са някакви много теоретични съждения, които не могат да бъдат изказани от някой , който практикува в съгласие с будистката традиция. Дори, ако правиш известно време една проста шамата медитация с обект, който е дишането, то ще разбереш колко е неточно, фалшиво и недостоверно написаното от теб. Не се заяждам. Думите ти имат смисъл в определен контекст, контекстът на западната философия и психология. Но в контекста на будистката медитация звучат абсурдно.

Имам дълбоки съмнения, че някой изобщо ще прочете това, дори от любопитство. И без никаква нагласа да се заяждам или нещо подобно, то не знам защо колегата Раджеп е лайкнал този ти пост, т.е. радвам се, че го е лайкнал, но понеже той самият е споделял, че се е "просветлил" спонтанно плавайки покрай някакви острови и никога не се е занимавал с шамата, то не схващам как би могъл да разбере написаното за 9-те стадия на тази практика, която никога не е правил и не познава "вкуса" дори на първия етап. Това са риторични въпроси, разбира се. В тях няма осъждане или оценка, а просто любопитство.

"Tам" си е било, очевидно, инак няма откъде да се вземе. Оливането, ако може да се нарече така тази липса на адекватност на някои от пишещите е класно.