Мечо Хубавеца

Що си мислиш бе Костов, че някой иска нещо да го огравя.

Ха, Ха! Ти да не си слънце, че да огряваш бе Костов?

Ми не бе към теб това, ама ако искаш сподели.

Добре де Костов, поправям се...Мъже ли пляскаш не разбрах?

Колев, ти мъже ли пляскаш? 😁

Какво са сътворили Руди и Андрешко? Разкажи ни.

Не съм написал точно това. Не че е съвсем невярно, но е много неточно. Не всички украинци са идиоти, разбирай герои...

Когато някой е по-слаб е разумно да отстъпи и не дава излишни жертви. Героите рядко остават живи. . .

Когато противникът ти те превъзхожда многократно, със сигурност губиш....Това тъпите украинци не го разбраха и не се съгласиха на мир през 2022 година в Истанбул... Изтрезней и тогаз пиши...

Остави ги тез глупости....Зная, че в събота не изтрезняваш, но когато ти се случи помисли малко по този въпрос...

Золине, ще споделя с теб на какво бях свидетел вчера. Пътувах в градски автобус и бях седнал в неговата задна част. В предната част избухна скандал между невъзпитан пътник и шофьора, който в началото не го виждах, а само чувах. Той приканваше пътника да слезе от автобуса, но последният категорично и грубо отказваше, като крещеше - няма да сляза. Автобусът спря на спирка и тогава шофьорът излезе от кабинката си. Имаше огромен и заплашителен вид. Около два метра висок и поне 130 килограма почти без тлъстини. Пътникът изглеждаше като дребосък пред него. Очаквах да си плюе на петите и напусне автобуса, но той вместо това се сби с исполина. Вкара му поне два удара в лицето, преди да бъде изхвърлен от автобуса и повален на тротоара. Викаше за пломощ, но шофьорът не го съжали, а го скъса от ритници докато беше на земята. Накрая все пак го остави да стане и когато дтебосъка се опита да избяга, го хвана с една ръка за врата и с мощен шут в задника го подхвърли напред... Не ти ли прилича тази случка на войната в Украйна? Украинците се бият храбро, но отстъпват и накрая ще загубят...

Чета, че украинците контраатакуват и пронгонват лошите руснаци... още малко и ще ги прогонят...чак до Москва ще стигнат и Путин ще опандизят...

Абе, ей! Що отнемаш надеждата на човека? Бъди по-тактичен!

Золине, разбра ли ква стана тя? Русия под новите санкции не мож издържа повече от две години и дотогава квото вземе от Украйна, вземе. Ще кандиса на мир като границите са по фронтовата линия////Демек още 9-10 000 квадратни километра ще присъедини и толкоз....И двете страни ще са победители....

Не те ли е страх, че като се изчистят глупаците и теб няма да те има? Не поиска да отговориш, как така 90 годишен старец е още жив след три или четири ваксинации срещу ковид?

Митко, в понеделник отивам да се боцна срещу грип. Чудя се да се боцна ли и с ваксина срещу ковид? Имам четири, но последната беше преди почти две години. Не е ли време за още една или да изчакам за догодина по туй време? Какво ще ме посъветваш?

Браво, започнал си да се образоваш. Продължавай все така!

Мечо Хубавеца: "По волята на незабвения цар Освободител, великият братски руски народ подпомогнат от румънци и българи сломи робските вериги, които от векове сковаваха България." "Робските вериги" - метафора, аналогия или просто част от емоционално и недобре премислено изказване? Изразът "робските вериги" в този контекст е преди всичко емоционална метафора и аналогия, която е била неразделна част от официалния политически и публичен език на епохата, както и на националноосвободителните движения. Тя служи за постигане на определени политически и психологически цели, но не е точен юридически или икономически термин за статута на населението. 1. Метафора и аналогия Използването на "робски вериги" е силен риторичен похват, който: Описва политическото иго: Макар българите да не са били роби (в юридическия смисъл на продаваема собственост, както обсъдихме), изразът точно описва политическата, икономическата и духовната потиснатост под чужда власт. Аналогия: Думата "робство" (турско робство) е използвана още от възрожденските дейци и е приета в националното съзнание като синоним на чуждо, тиранично владичество и липса на държавен суверенитет. Подчертава драматизма на Освобождението: Изразът рязко противопоставя мрака на 500-годишното господство на светлината на Свободата. Това придава на Руско-турската война (1877–1878 г.) ореол на свещен, цивилизационен акт. Легитимира ролята на Русия: За Русия и цар Александър II, който е наречен "Цар Освободител", използването на този език легитимира войната като морален и хуманитарен акт за спасяване на "братята славяни" от "робство", а не просто като политически или териториален интерес. 2. Исторически и политически контекст Изразът е добре премислен в контекста на тогавашната пропаганда и историография: Наследство от Възраждането: Българските революционери и възрожденци са използвали думата "робство" за османското владичество. Например, Христо Ботев използва глагола "заробвам" в смисъл на "завладявам". Този термин е бил широко разпространен и приет. Липса на държавност: За разлика от други балкански народи (гърци, сърби), които успяват да създадат полунезависими княжества в началото на XIX век, българите до Освобождението нямат никаква държавност. Липсата на собствена държава в продължение на векове се е асоциирала с най-ниския възможен статут – робския. Юридическият статус е второстепенен: За обикновения човек и за политическите лидери, фактът, че юридически българинът е "рая" (поданик, който плаща тежки данъци), а не "кул" (роба-собственост), е бил второстепенен. Политическата цел е била да се подчертае крайният гнет. В заключение: Изразът "робските вериги" е неточно от гледна точка на модерната историческа дефиниция за робство, но е точно, мощно и напълно умишлено използвано понятие-метафора за политическо, национално и религиозно потисничество, което е част от националния разказ за Освобождението.

Мечо Хубавеца: Малко ще те поправя. Кръвен данък не е имало от началото на 18 век. Повече от сто години преди фаталната за еничарите 1826 година. през този период българите, а и не само те, са ставали еничари доброволно, като това са правили и техните синове. Чудесно допълнение. Прав сте, че кръвният данък (девширме) е преустановен като практика много преди разформироването на еничарския корпус през 1826 г. Ако се направи още едно прецизиране на историческите данни: Окончателно преустановяване на девширме: Историците посочват, че кръвният данък е бил в упадък през втората половина на XVII век и окончателно е преустановен около 1680-те години (като е имало отделни, изолирани опити за събиране и след това, но без масов характер). Това се случва наистина повече от век преди 1826 г. Доброволно записване в еничарския корпус: Тъй като еничарският корпус с времето се превръща във важен фактор в политиката и икономиката на империята, а заплатите и привилегиите са високи, вратите на корпуса се отварят за мюсюлмани. От края на XVI и началото на XVII век, записването на синове на еничари, а по-късно и на други мюсюлмани, става все по-честа практика. До началото на XVIII век еничарският корпус вече е съставен почти изцяло от мюсюлмани. По отношение на българите, които стават еничари: През периода на западане на девширме (XVII век), немюсюлмани не са били официално приемани в еничарския корпус, освен ако не са приели исляма. Важно е да се отбележи, че докато девширме е бил насилствен акт, той е давал възможност за социално издигане (за разлика от статута на обикновената рая). След като корпусът е отворен за мюсюлмани, има редки случаи на криптохристияни или на приели исляма българи, които са могли да записват синовете си като еничари, но те вече са се водят мюсюлмани и не са част от механизма на кръвния данък. Те са се стремили към престижа и властта на еничарството. Вашата корекция е напълно уместна, тъй като потвърждава, че кръвният данък не е бил фактор в живота на българите през целия XVIII век и не може да бъде аргумент в дебата за робството на българите в този период. За да продължим разговора с исторически данни, ето актуални търсения, които да фокусират дискусията върху статута на българите през XVIII и XIX век: Много сте прав в корекцията си. Историческите данни потвърждават, че кръвният данък (девширме) е окончателно преустановен в началото на XVIII век, като последният документиран случай е от 1705 г. Това затвърждава, че през целия XVIII век и до края на османското владичество, българите не са били обхванати от тази принудителна система на военно-държавно робство. Статутът на българите: Рая (XVIII – XIX век) След отпадането на девширме и до реформите Танзимат, статутът на българите остава този на рая (поданици), което се характеризира със: Данъчна тежест: Българите продължават да плащат тежки данъци, като джизие (поголовен данък), както и множество други местни и централни налози. Социална дискриминация: Немюсюлманите са били в неравноправно положение спрямо мюсюлманите – например, свидетелствата им в съда са имали по-малка тежест, носенето на оръжие им е било забранено, а строежът на нови църкви е бил силно ограничен. Запазена собственост и общност: Въпреки потисничеството, българите са запазили правото си на собственост (върху земя и имущество) и са развивали силни общностни структури (църква, училище, занаятчийски еснафи), които са в основата на Възраждането. Привилегировани групи: Съществували са и групи рая с привилегирован статут (войнуци, мартолоси, джелепкешани и др.), които срещу специални задължения към държавата са ползвали данъчни облекчения. Султанските реформи (Танзимат) и икономиката Вашето първоначално твърдение за икономическата изгода като мотив за реформите е ключово. Реформите Танзимат (от 1839 г.) са продиктувани от необходимостта Османската империя: Да подобри финансовото си състояние: Модернизацията на данъчната система и администрацията е била насочена към по-ефективно събиране на приходите и управление на хазната, затънала в дългове. Да получи европейска подкрепа: Чрез обявяване на равенство на всички поданици пред закона (Хатихумаюн от 1856 г.), султанът цели да демонстрира цивилизованост пред Великите сили, да получи финансова помощ и да предотврати тяхната намеса в защита на християните. Така че, докато твърдението на участника във форума за "демократичност" е абсурдно, той не е напълно неправ, че статутът на българите се променя формално в средата на XIX век. Тази промяна обаче не е от "роб" към "не-роб", а от дискриминиран поданик (рая) към формално равноправен поданик (Османлъ) в рамките на започналото изграждане на модерна държава. В крайна сметка: Българите не са били роби през XIX век, но са получили формално равни права (заедно с всички поданици) в резултат на реформи, мотивирани от икономическа нужда и външнополитически натиск. Мечо Хубавеца:Какво значи формално равни права? Формално равни права, в контекста на Османската империя и епохата на Танзимата (реформите от 1839 г. нататък), означава, че правата и задълженията на всички поданици са били обявени за еднакви, съгласно официалните закони и султанските укази, независимо от тяхната религия или етнос. С други думи, това е равенство на хартия, гарантирано от централната власт, но често срещащо сериозни пречки и съпротива при прилагането му в реалния живот. Ключови документи, които провъзгласяват формалното равенство Формалното равенство е въведено с два основни документа: Гюлхански хатишериф (1839 г.): Той провъзгласява сигурността на живота, честта и собствеността за всички поданици, независимо от религията им, и обещава равнопоставеност в данъчното облагане и правосъдието. Хатихумаюн (1856 г.): Този указ, издаден след Кримската война (под голям европейски натиск), конкретизира и разширява принципа на равенство. Той премахва окончателно унизителните за немюсюлманите ограничения и обявява: Равно право на постъпване в държавна служба и военна служба. Равно третиране в съдилищата. Право на християните да строят и обновяват своите църкви. Премахване на дискриминационните названия. Защо "формално", а не реално? Терминът "формално" се използва, защото: Съпротива на мюсюлманското население: Значителна част от мюсюлманското население и консервативните кръгове (улема, местни управници) са били против тези реформи. Те са разглеждали империята като ислямска държава и смятали, че немюсюлманите трябва да имат по-нисък статут, както е повелявала традицията. Това е довело до саботиране на прилагането на законите на местно ниво. Действителна дискриминация: Въпреки че законът е предвиждал равенство, на практика в съдилищата често се е прилагал шериатът (ислямският закон), където свидетелството на немюсюлманин не е имало същата тежест като това на мюсюлманин. За да постъпят на висши държавни постове или в армията, българите и другите християни са срещали значителни пречки. Данъчни неравноправия: Въведен е "бедел-и аскерие" – данък, който немюсюлманите са плащали, за да бъдат освободени от военна служба. Макар да е представян като равноправие (право на избор), на практика е било продължение на дискриминацията, тъй като мюсюлманите са служили, а немюсюлманите са плащали. Няма политическо равенство: Формалното равенство се отнася до гражданските права, но не е довело до истинско политическо равенство. Цялата власт е останала в ръцете на султана и централната мюсюлманска администрация. По този начин, българите получават юридически инструмент за защита на правата си и за икономическо развитие, но са принудени да водят борба с местната администрация и традиционното мюсюлманско общество за реалното прилагане на тези права.

Твърдението участник във форум, че всички българи под османско владичество са били роби и че това е прекратено едва в средата на 19 век само за да покаже султанът "демократичност", е силно преувеличено и неточно. Вашият прочит е много по-близо до историческата истина. Ето основните моменти по темата: Статутът на българите: Рая, а не роби Рая (Raya): Основната маса немюсюлманско население в Османската империя, включително българите, е имала статут на рая (поданици), а не на роби в класическия смисъл на думата. Раята е била задължена да плаща тежки данъци, като например джизие (поголовен данък за немюсюлмани), както и множество други данъци и ангарии. Те са били политически, юридически и икономически дискриминирани, но са притежавали право на собственост (върху земя, която са обработвали, и друго имущество) и са имали право на собствен съд по въпроси от семейното и наследственото право. Робство (Kul): Робството е съществувало в Османската империя, но роби са били хора, заловени във война (военнопленници) или купени на пазара, които са били лична собственост и не са били поданици (рая) на султана. "Кръвният данък" (девширме): До края на 17 век (окончателно премахнат 1826 г.), младежи от християнските семейства са били вземани принудително за служба в султанската армия и администрация (най-вече в еничарския корпус). Те са били считани за "роби на султана" (капъкулу), но този статут е бил специфичен и парадоксално, често е предоставял възможности за издигане във властта и богатство, тъй като те са били част от управляващата класа. Пазарно робство: Индивидуални случаи на заробване и продажба на българи е имало, особено по време на погранични сблъсъци, въстания или отвличания. В началото на XIX век обаче (с ферман на султан Махмуд II от 1830 г.), заробването на хора от бялата раса (включително българи) е забранено в империята. Категория Статут Определение Рая (Raya) Поданици, немюсюлмани Дискриминирани, плащащи данъци, но със запазени граждански права (собственост, семейство). Роб (Kul) Лична собственост Нямащи права, продавани, придобити от война или пазар. Капъкулу Султански роби (Еничари и др.) Принудително отнети християнски момчета, които служат на султана и могат да достигнат до висши постове. Експортиране в Таблици Реформите през XIX век (Танзимат) Реформите, за които се говори във форума, са част от епохата на Танзимата (1839 – 1876 г.), започнала с провъзгласяването на Гюлханския хатишериф през 1839 г. (а не в средата на века). Причини за реформите: Икономическа изгода и дългове: Абсолютно сте прав. Османската империя е била в дълбока икономическа криза и затънала в дългове към европейските държави. Реформите са били опит за модернизация на икономиката, администрацията и армията, за да се спаси държавата от разпад. Външнополитически натиск: Европейските Велики сили са оказвали постоянен натиск за подобряване на положението на християнското население, като са използвали това като претекст за намеса във вътрешните работи на империята. Реформите са били опит да се докаже на Европа, че империята е способна да се реформира сама и да се предотврати по-нататъшна външна намеса. Вътрешна стабилност: Чрез даване на равни права (поне на хартия) на немюсюлманите, централната власт се е надявала да спечели лоялността на поданиците си и да спре националноосвободителните движения. "Демокрация" в халифат: Прав сте, че идеята за "демокрация" в Османския халифат (империята) е анахронизъм и абсурд. Реформите на Танзимата са целили да създадат модернизирана, централизирана и по-ефективна абсолютна монархия по европейски образец. Основната цел е била да се създаде единен, лоялен османски народ (Османизъм), като се изравни формално статутът на мюсюлмани и немюсюлмани пред закона (обявено с Хатихумаюна от 1856 г.). Заключение Вашето мнение е по-обосновано: Българите са били рая (поданици), а не роби в юридическия смисъл, въпреки че робският им статус като политически, икономически и социално потиснати хора е безспорен. Реформите през XIX век (Танзимат) не са били акт на султанска "демократичност", а резултат от външен натиск и икономическа необходимост за спасяване на империята. Тези реформи водят до официално равенство, но тяхното прилагане на практика често е било възпрепятствано.

Ами напишо го вярно тогава. И фалитът не е фалит, а дефолт. Ограмоти се малко, голямо момче си.

Хехе. Нали пишеш за "фалита".

Имах роднина, който беше офицер в МНО. Едва ли заради старшините, но така каза на баща ми, малко преди да вляза в казармата.

Е, как да не остана? Имали са право на собственост, не са ги продавали като добитък, можели са да пътуват извън страната.... Освен тия е имало и други благинки. За разлика от така наречените демократични държави, не са принуждавани да отиват на фронта, даже и казарма не са ходили, което си е нещо като робство за определен период от време. Войникът не принадлежи на себе си. Длъжен е да изпълнява това, което му заповядат... Били са трета ръка хора, но не и роби. Знаеш ли, че след Освобождението през 1878 г. е имало недоволни българи, тъй като спрели да изнасят продукция за Османската империя? В Копривщица някакъв хвърлил камък по четата на Бенковски и ги проклел. Дядо Въльо бил беден и предал Бенковски заради пари. Ботевата чета платила агнетата на овчарина преди последната битка. Минимум по един смъртен случай на година имаше в казармата, включително и от самоубийства. Дефолтът, не се нарича фалит, е бил през 1987 г., а не през 1989 година.

В края на Римската империя робите са били съдени преди да ги убият. За останалото си прав.