Любомир Ико

Осъзнаването на "А" е именно изява на "реката". Той говори за това да отдадеш пълно внимание - не като отхвърляне на авторитетите, идеите или средство да "излезеш" от реката. Внимание като такова. Вниманието Е. Цел избор, преценка - несъществуват. Докато "осъзнавайки" е вече вид преценка. -> да осъзная

Говори за внимание, не за "осъзнаване", той прави голяма разлика между двете. Не следя темата но интернета ми е мобилен и бавен. Избора между 144p качество и 1080p качество не променя "качеството на информация"

Да се съгласиш или не за Кришнамурти е да не внимаваш.

Кришнамурти в дискусия с изучаващи будизъм Запитване, от 1:23:00 Упражняването на техника, култивирането на медитация като система След това - Внимание - гласуване, съгласие, несъгласие. Внимание, внимаващ.

Просто да си жив. Не е желание. Живостта Е. Поне едно "сбъднато желание" си имаме ние живите. Става желание ако не може да Е. Или става желание ако не искаш да Е. Желанието обаче не е доказателство че можем да правим избор. Животът според мен не се движи от желанията. Самият живот е промяна и движение. А желанията са само констатация на възможна промяна. Желанията са като стрелка на горивото в автомобил. Неотговорна за нищо друго освен да шава по циферблата и да я гледаш - или с задоволство или с огорчение - в зависимост колко си сипал и на къде си се запътил. Но защо желаем? Мисля че искаме да получим внимание, даже от себе си. Но и от света - като наша майка. Даже не зная надуто его ли е или е някакво естествено възвръщане към общото? Да горим - да сигнализираме. Тъй като сме деца на нещо несъразмерно сложно, чак очарователно плашещо - Аз-а има своята фантазия че света го е направил с причина, има план за него, че е част от много разхвърлян пъзел но все пак не формата му е толкова неправилна - колкото мястото в пъзела.

Eй това е просветление, който схване - другите да не му кажат.

Храна за рибите

Тва за Барби-будисти ли е? Няма общо с Будизма. Даже напротив - против основните концепции в будизма е. Копи-пайст че имам по-важни неща от това да споря с вятъра: ---> Does Buddhism teach positive thinking? If I think positively, positive things will follow right? A person who studies the teachings of the Buddha would not teach or practice “positive thinking.” It is true that positive thinking can have many positive side effects on your psyche, mind and body. It can give you belief when you have none. It can give you motivation when you find yourself lacking. It can generate effort when you thought you had none left. In fact, the more positively you think, you could actually make your body healthier. With the endorphins and hormones that comes from happiness and just good attitudes, your body would actually be stronger in some situations. So why would Buddhists not teach or practice positive thinking when there are so many positive results. The simple answer is that there are also negative results to positive thinking. These negative results can affect your psyche, mind and body. Getting disappointed by thinking positive and the result not being positive can lead to depression, sadness, dejection and misery. Since not everything can be positive, when the negative results appear despite our positive outlook, our disappointment will be that much more, our surprise will be that much more. Encountering enough disappointment can lead to lack of motivation, depression, lack of energy or effort, anger, frustration and overall suffering. In fact, the depression that follows could severely sap your health and make your body weak and prone to sickness. For example, when someone cuts you off or cuts in line, a typical thing people (positive thinkers) would say is, “forgive them, they didn’t see me” or “they were in a hurry” or “they didn’t mean to.” These thoughts might make us feel better for now, but in the cases in which we are able to ascertain their actual reasons, it could turn out two ways. 1. We were right! This will reaffirm our belief in positive thinking. We will ascribe to this practice even more and remind ourselves to use this in more situations. 2. We were wrong! This will destroy our tranquility and serenity. It will cause anger and disappointment. However, after this occurs, three things can happen: a. We ignore it as an exception, as an outlier, we forgive them and go back to positive thinking b. We get angry and blame them and criticize and become aggressive. Things go from bad to worse, with many negative consequences. This shakes our belief in the goodness of people. We become generally negative people. c. We use this situation as a lesson and learn from it. We learn about how it feels to be on the receiving end. We reflect on the times in which we have been the perpetrator. We seek perspective by searching through our own experiences with the hope that we can learn from our mistakes. In the future, we will be more aware that any situation can turn out either positively or negatively. If the person who cuts you off tells you they did it knowingly, maliciously, in spite of you, would you feel better or worse? Most likely you will feel worse. Why would this hurt you so much? Because you gave them the benefit of the doubt. Now, not only are you disappointed the it turned out negatively, you also feel regret for ever giving them the benefit of the doubt. Ignoring possible bad outcomes is ignoring have the equation. You can’t drive and ignore oncoming traffic. You can’t walk with your eyes closed and ignore everything in your path without expecting to run into something. You can’t play a game and ignore your opponent. If you do, you are setting yourself up to fail. You might get lucky and achieve your goal, or you might fail and it will hurt more, since you were not prepared. That is the biggest problem with positive thinking. It makes you unprepared for what will follow. If you are unprepared, you are not suited to adapt to fluid situations or handle problems that might follow. To Buddhists, positive thinking is just as silly as negative thinking. Just as you cannot travel cross country only turning right or only turning left, just so, you cannot contemplate and realize truth by only see positive or negative. You must see BOTH positive and negative in every situation. This is the truth the Buddha taught as the truth of impermanence. By thinking positively, you are missing out on the highly possible and probable negative aspect. By focusing on the negative, you are also missing out on the positive aspects. Therefore, a Buddhist is neither a pessimist or an optimistic, we are realists. The Buddha taught that everything is subject to the law of impermanence. There is an inherent duality to all things. This also applies to outcomes. As long as the outcome has not occurred, there are infinite possibilities. True, some things might be more probable, but nothing is certain until it has occurred. So, by understanding and accepting both the positive and the negative outcomes of every situation, you are better prepared to accept and adapt to different things that will occur in your life. Moral of the story: Do not only think positively, do not only think negatively. See the positive and negative aspects of everything.

Нещо като да си говорим за вместо

Да се разкриеш пред някого е трудно, но и пред себе си да отричаш??... Все пак темата - би трябвало да е най-подходяща?! Че това са описанията на Буда за процесите през които е минавал по пътя си? Като какво ти звучи? Като дълбоко отпускане в меко кресло ли? Или ако е описал как "тялото му е изгаряло интензивно", "главата му се е смачквала и нарязвана с меч" , как е "чувствал че е горял на въглени", "как сякаш касапин е дълбаел в тялото му" това все са неща за които би просташко отсякал: Наистина съм сгрешил темата май.

Ти изобщо не четеш ли или???? Да отричаш дуалистичната природа на духовните процеси е плашещо - другото е нормално. Не се опитвам да плаша с нормалното никого. The Buddha recounts: "I thought: 'Suppose that I, clenching my teeth and pressing my tongue against the roof of my mouth, were to beat down, constrain, & crush my mind with my awareness.' So, clenching my teeth and pressing my tongue against the roof of my mouth, I beat down, constrained, & crushed my mind with my awareness. Just as a strong man, seizing a weaker man by the head or the throat or the shoulders, would beat him down, constrain, & crush him, in the same way I beat down, constrained, & crushed my mind with my awareness. As I did so, sweat poured from my armpits. And although tireless persistence was aroused in me, and unmuddled mindfulness established, my body was aroused & uncalm because of the painful exertion. But the painful feeling that arose in this way did not invade my mind or remain. "I thought: 'Suppose I were to become absorbed in the trance of non-breathing.' So I stopped the in-breaths & out-breaths in my nose & mouth. As I did so, there was a loud roaring of winds coming out my earholes, just like the loud roar of winds coming out of a smith's bellows... So I stopped the in-breaths & out-breaths in my nose & mouth & ears. As I did so, extreme forces sliced through my head, just as if a strong man were slicing my head open with a sharp sword... Extreme pains arose in my head, just as if a strong man were tightening a turban made of tough leather straps around my head... Extreme forces carved up my stomach cavity, just as if a butcher or his apprentice were to carve up the stomach cavity of an ox... There was an extreme burning in my body, just as if two strong men, grabbing a weaker man by the arms, were to roast & broil him over a pit of hot embers. And although tireless persistence was aroused in me, and unmuddled mindfulness established, my body was aroused & uncalm because of the painful exertion. But the painful feeling that arose in this way did not invade my mind or remain.

Неее, снимката не я дели със това което казва Буда. Все пак тук си говорим за медитация. Медитацията винаги има форма такава ф-ма - здрава и пълноценнонна. Все пак трябва да привличаме начинаещите както казва Konig. Не да "отвращаваме" наивните им леки душички с истинини. Требе да скриваме дуалистичността, и истинските бесове че умчетата ни да са спокойни.

The Buddha recounts: "I thought: 'Suppose that I, clenching my teeth and pressing my tongue against the roof of my mouth, were to beat down, constrain, & crush my mind with my awareness.' So, clenching my teeth and pressing my tongue against the roof of my mouth, I beat down, constrained, & crushed my mind with my awareness. Just as a strong man, seizing a weaker man by the head or the throat or the shoulders, would beat him down, constrain, & crush him, in the same way I beat down, constrained, & crushed my mind with my awareness. As I did so, sweat poured from my armpits. And although tireless persistence was aroused in me, and unmuddled mindfulness established, my body was aroused & uncalm because of the painful exertion. But the painful feeling that arose in this way did not invade my mind or remain. "I thought: 'Suppose I were to become absorbed in the trance of non-breathing.' So I stopped the in-breaths & out-breaths in my nose & mouth. As I did so, there was a loud roaring of winds coming out my earholes, just like the loud roar of winds coming out of a smith's bellows... So I stopped the in-breaths & out-breaths in my nose & mouth & ears. As I did so, extreme forces sliced through my head, just as if a strong man were slicing my head open with a sharp sword... Extreme pains arose in my head, just as if a strong man were tightening a turban made of tough leather straps around my head... Extreme forces carved up my stomach cavity, just as if a butcher or his apprentice were to carve up the stomach cavity of an ox... There was an extreme burning in my body, just as if two strong men, grabbing a weaker man by the arms, were to roast & broil him over a pit of hot embers. And although tireless persistence was aroused in me, and unmuddled mindfulness established, my body was aroused & uncalm because of the painful exertion. But the painful feeling that arose in this way did not invade my mind or remain. =

Ето как трябва да се представя медитацията - "за да не е обречена кауза": Доволен? Кой е с мен аре всички ОММММММММММММ Секта, секта секта...

Директно си напълно прав. Количеството щом определя качеството зюмбюла цъфва - опа - пролет е - следователно ти си прав!

В същия ред на мисли но без да съм в "тотална грешка" спрямо "стойността не повишава точността" - С колко си преспал не определя ще намериш ли щастието. Пример от практиката. За какво си говорим в същност? Не че пак пишеш в код. Морзов. Код.

Но и стойността не повишава точността.

Аз разсъждавам така - и вече го написах по-назад - че всеки рисува себе си. (ако някой го е чел) За да виждаш мнението на някого - като "непродуктивно" и да си във жлъч и невъзможност за съпричастност и разбиране говори повече за теб самия. Колкото и да си навътре в "практиките" - идеята е те да са човешки, а не да всмукват и раздуват егото. Нали това са сред основните идеи на будизма - не да съдиш - колкото да проникваш в други същности/себе си/нищото за да разбереш по-добре. Разбирането (за мен) е по-важно от отрицанието. Освен ако не приемеш или вмениш в другите примерно че са болни или че не спазват канона. Такива болни естествено трябва да бъдат изсечени, духа им да бъде оплют, идеите им... упс тука разгръщах едни други книги.... Рамус в отговор на това че всеки рисува себе си и въпроса който повдигнах за Бах: Сред добрите будистки практики е прието да се изучават всички страни и много философии, както и науки. Пък ако може и с разбиране - а не с кресливо отрицание - хвала. Но ако в тема за будизъм не може да се спомене тъмнината, несполуката, нещастието, страдание, безпокойство, недоволството? Та даже и в духовния живот? Че той е епицентъра на тези сили? От друга страна е хубаво да не се забравя и красивата илюзия. Една от прекрасните идеи на будизма е необходимостта да се освободим от всички свои привързаности. Забавно е в случая че някои в тази тема са се вкопчили/привързали толкова много в едни идеали - че е под въпрос колко са ослепели за своята автентичност. За мен да се освободим от всички свои привързаности включва в себе си - и да се освободим от будизма. Видиш ли Буда.... .

Практикувам активни/пасивни техники от както се помня. Самотата, особено продължителна и сред дървета и пръст отключва съвсем натурално съзерцание. А вие колко най-дълго сте били сами със себе си - отцепени от цивилизацията? Има ли смисъл да има надпревара? Просто едно замества друго, няма някой "по-". Въпросите които написах са почти в стихотворна свободна ф-ма и ако някой види в тях себе си - да продължи. Намирам ги за уместни - до колкото да паднат за едни. Други може друго да видят. Не разбирам идеята за това как някой просто сяда и решава да се занимава с медитация от утре. Книжки-техники-учители модела не е ли жив и органичен, има ли "цели" за постигане, започне ли да се прави аналогия със спорт особено ...е предполагам всеки решава за себе си. А аз не "намирам смисъл". Просто това - съм аз. Не мога да разделя медитативните си състояния от себе си.

Положителни страни? От какъв род? Просто едно - замества друго. Какво търсиш? Реализация чрез медитация? Превъзходство над другите? Искаш ли за теб да е удоволствие да се загубваш и изчезваш? Да потъваш във всичко? Да се удивляваш като малко дете? В това има ли кауза? Има ли положителни ефекти? Толкова ли ти е неприсъщо че трябва да свикваш с тишината? Много хора не издържат тишината. За тях тя е не по-различна от постоянен шум. Може ли да ги виниш? Какво предпочиташ? Да съществуваш с хора и да изразяваш себе си напълно свободно и екстровертно - без никакви задръжки / или да потънеш в себе си, във вечно изненадващата си компания? И двете състояния дават и взимат. Няма как да имаш и двете пълноценно. Деструктивното винаги носи градивното / обратното. Ние сме крайни, какво толкова искаш? Построй Вавилонска кула на медитацията. Но наистина ли е това което искаш или пък е плода - който тя ще ти даде? Какъв плод? Ще го отхапеш ли? Или ще го сложиш в рамка? Като откъснеш плода ще срутиш ли кулата? Или ще се разтегнеш в безкрая с едно крещящо превъзходство? Над какво? Може би ще е по-добре просто да се слееш, все едно до сега е било забранено? Мислиш ли че не ти е вече отредено този развой? Или си представяш как плода ще е отговор? На какво? Имаш ли го въпроса от сега? Или очакваш да дойде с отговора? Или пък плода ще е въпрос? А ако те пита през вежди? А ще му отговориш ли ако не ти харесва? Или от сега си представяш че ще е едно хубаво въпросче? А ако няма плод ще се разочароваш ли? Ако няма плод ще строиш ли кула? Трябва ли ти кула? Или мислиш че за човечеството я строиш тая кула? Как представяш себе си? Ти ли ще си цар на тази кула? Но нали е грешка да си? Може би ще си пазител? От кого ще я пазиш? Или ще си призрак? Що не сложиш аватар-дрон да я строи? Не са ли човеците по-сложни и интересни от тези кули? Ах това достойнство, как е недостойно.

Това е органично - когато и двете се засекат

Не си измислям - дадох достатъчно примери и линкове, а човека във видеото - Leo има многогодишен опит с медитация, и още доста солиден профил в ментала. Не виждам нищо вредно да се споменат и тъмните страни от медитацията. Истински опасно е да не се споменат и игнорират. За мен света е дуалистичен и няма перфектна дупчица в която може да се наврем. Включително медитацията. Особено в медитацията. Все пак си говорим за експерименти със най-финните сфери от съзнанието и до какви крайности може да стигнем. Най-лесно е да объркаш какво искаш. Да разрешиш въпроса какво ама наистина искаш е най-важен. Състава за всеки е различен, тъй че : )

Защо продължаваш да вменяваш?