Котаракът в чизми

Шамата & Випасана Шамата/Самата - означава "привеждане в покой". Випасана - означава "дълбоко/особено прозрение", ""рибата" на особеното прозрение" (Умът е "езерото", а мислите са "риби", или "вълните" на "езерото"... ) * Четирите Благородни Истини - за страданието; - за възникване на страданието; - за прекратяване на страданието; - за пътя към прекратяването на страданието. * Четирите Печата: - непостоянство (всичко е непостоянно); - болезненост (всичко е болезнено, включае приятното); - пустота (всичко е пусто); - недвойственост (всичко е единосъщно). * Петте правила: - въздържане от отнемане на живот; - въздържане от присвояване/кражба на нещо чуждо; - въздържане от неправилно сексуално поведение; - въздържане от неправилна/груба реч; - въздържане от опиати. * Петте препятствия: - желание за сетивни наслади; - недоброжелателност; - леност и апатия; - безпокойство и съжаление; - скептични съмнения. * Съзерцание върху: - тялото; - телесни усещанията, вътрешни и външни ( + страсти, емоции, чувства); - ума и обектите (мислите) в ума; - ума и концепциите в ума. * Осем медитативни постижения (джхани): - преодоляване на "Петте препятствия", насочване и задържане на ума в една посока, към... ; - насочване и задържане на ума без усилие; - поява на Блаженство (което изпълва) от спокойния ум (лъчезарен ум); - "удоволствието и болката са едно"; един ум произвежда и двете, според дали е напрегнат, или спокоен; (поява на шест свръх-естествени способности) - навлизане и пребиваване в "безграничното пространство"; - навлизане и пребиваване в "безграничното съзнание"; - навлизане и пребиваване в "отсъствието на каквото и да е"; - навлизане и пребиваване в "нито възприятие, нито невъзприятие". В Палийският Канон е описано, че тъй наречения "Архат" (а Архата е онзи, дето е угаснал - Нирвана на Покоя и е в състояние "Нирвана с остатък", но няма осъзнатост за т.н. "Недвойствена Нирвана"), преди да стане такъв, той минава през т.н "осем медитативни постижения" (джхани), както следва: - първото постижение е когато практикуващия успее да преодолее "петте препятствия" (желание за сетивни наслади, недоброжелателност, ревност и апатия, безпокойство и съжаление, и скептичните съмнения), които пречат на практиката, на медитацията; и когато практикуващия успее на насочи и задържи вниманието си в една посока, за определено време, към обекта който е избрал за концентрация (обекта може да бъде външен, или вътрешен, с опора или без). - второто постижение е когато практикуващия не прилага усилия в насочването и задържането на вниманието, когато то само по себе си е силно и стабилно. Тук постижението е самата свобода от усилието. Може да се стои с часове в медитация, с дни дори, без усилие. Налице е т.н. "поглъщане", "вглъбяване". - третото постижение е когато се появи блаженството и когато то започне да се разлива по тялото, изпълвайки всички канали, кухини, стигайки чак до мозъка на костите. Това е самото излъчване на Пустотата на ума и неговото разливане в практикуващия, като е свързано и успоредно с останалите пет джхани/постижения. - четвъртото постижение е самото осъзнаване, че няма разлика между удоволствието (блаженството) и болката (страданието). Практикуващият разбира, вижда/усеща в/със своето собствено тяло как всичко зависи от неговия собствен ум - когато умът му е спокоен (нирваничен) потича блаженството и го изпълва, а когато умът му е неспокоен (самсаричен), той преживява страдание, както и непостоянство - характеристиките ("печатите") на самсара. Така практикуващия лекува всяка една болка, блокаж и болест, дори тези, които са още само в потенция, под формата на кармични семена. Сиреч лекува заболяванията в зародиш. След тези четири медитативни постижения практикуващия навлиза в още по-голямо успокоение и в него се разкриват "шестте свръхестествени способности". Накратко те са определени (1) сили/сидхи; (2) божествено ухо; (3) способността да виждаш/четеш умовете/мислите на другите; (4) спомняне на предишните животи; (5) божествено око; (6) способността да можеш да премахваш замърсяванията в ума си/в умовете на другите същества. След това започват следващите четири медитативни постижения, свързани с висшите самсарични локи и аспекти на съзнанието. - петото постижение е навлизането и пребиваването в сферата на безграничното пространство. Изчезва/отвъд възприятието/състоянието (за) форми. - шестото постижение е навлизането и пребиваването в сферата на безграничното съзнание. Изчезва/отвъд възприятието/състоянието (за) пространство. - седмото постижение е навлизането и пребиваването в сферата на отсъствие на каквото и да било. Изчезва/отвъд възприятието/състоянието (за) безгранично съзнание, пространство и форми. - осмото постижение е навлизане и пребиваване в сферата на нито възприятие, нито невъзприятие. Изчезва/отвъд възприятието/състоянието (за) отсъствие на каквото и да било. Осмото постижение е условие и предпоставка за угасването, за Нирвана на Покоя. В Канонът са описани точно 32 белега за/на Буда, 32 характерни черти, включително и телесни такива, като абсолютно симетричност на тялото, блясък на кожата, благоухание, определена дебелина и чупливост на косъма... това той да е само по един от корен, да не цъфти и пр., и пр..

Според Будизма, работата в три направления натрупва Заслуга в полза на извършващия я: - добродетелност ("дана"); - нравственост ("сила"); - медитация* ("бхавана"). Най-опростено, без претенции за абсолютност и изчерпателност, може да се каже че тази работа засяга и развива* три неща - ръцете/тялото, сърцето и ума; или инак казано чрез работа към и с тяло, реч и ум, се постига ТриКая. Будизмът не е само медитация. В Махаяна Будизма, особено значение се отдава на развиването на т. н. "бодхичитта" (относителна и абсолютна), или инак казано на способността на любов ("каруна"/състрадание; "майтри"/любяща доброта). В Палийският Канон са посочени и обобщени три категории на Дела, спрямо това към какво са отправени, подредени по важност: - към т.н. Сангха (духовна общност); - към родителите; - към нуждаещите (търсещите помощ). Развиването на Нравственост включва спазване на определени правила/препоръки/заповеди: - въздържане от убийство на живи същества; - въздържане от кражби; - въздържане от неблаго*/неправилно/нередно сексуално поведение; - въздържане от груби думи, лъжи, сплетни и празнословия; - въздържане от упойващи вещества (алкохол, наркотици... ). (това са правилата за миряните, а за монасите правилата са 227 на брой) Медитацията бива два вида: - развиване на успокоение на ума ("саматха-бхавана"), или инак казано на съсредоточеност ("самадхи"/"шамата"). - развиване на прозрение ("випассана-бхавана"), или инак казано развиване на мъдрост. Относно работата и практиката с тялото, речта* (сърцето/чувствата) и ума, или инак казано постигането на Трикая, Калу Ринпоче дава следното разяснение: "Нормално чувстващите същества преживяват своето обичайно съществуване като три форми: ум, реч и тяло. При постигането на просветление отпадат всички воали на ума и тези непросветлени аспекти се преживяват съответно като Дхармакая, Самбогакая и Нирманакая. При отпадането на воала на погрешните възгледи се постига Дхармакая, при отпадането на воала на смущаващите чувства се постига Самбогакая и при отпадане на кармичния воал се постига Нирманакая."

В края на краищата нещата ще завършат с кръвопролитие.

Да. И желая успех! 🙂 Всъщност всичко друго, освен търсенето на Същността, е безсмислено, или както се казва - суета и гонене на вятъра. И в тази суета, ако човек достигне до величието на Гетсби, пак е нещо, макар и минимално.

Едно време, когато учех в Богословския (който разбира се не завърших, по ясни причини), преподавателя ми по библейски еврейски, който в днешно време е ректор, разказваше, че веднъж пътувал с група жени към Европа и на излизане от България, на границата със Сърбия, сръбските полицаи са усъмнили, че е сводник... 🙂 А той е преподавател по университети, знаещ няколко езика, син на известен и уважавам свещеник!?! Как да докаже кой е и че не е сводник, че жените с него не са проститутки!?! Та обяснявал на сръбския полицай, обяснявал и сърбина му казал "Добре, ок. Кажи ми тогава "Отче наш" (Господнята молитва), а нашия герой, знаейки езиците, наперен, му отвърнал "Добре, да какъв език искаш за я кажа молитвата!?". Сърбинът му казал, бе щом е българин, да я каже на български..., и нашия запънал. Разказваше ми, че можел веднага да я каже да старогръцки, на иврит, на латински, на руски, на църковно-славянски, но на български се объркал и запънал... После, ходи обяснявай, че нямаш сестра, дет се казва! 🙂 Така и със Символ Ворую. Въпрос на гледна точка. 🙂 В моите очи не е така. В твоите очи има право да бъде всякак. https://youtu.be/tk1g473kguE

Рядко човек може да понесе обиди, бой, мъчения, устоявайки на принципите си, на разбиранията си. Повечето хора се гърчат като червеи и бързо казват "Един е Аллах и Мохамед е негов пророк.", макар преди това многократно да са се били в гърдите, че са най-вярващи християни. Хората "слагат феса" дори само при намек, че нещо ще пострадат, ако не сменят калпака. Но това е нелеп пример, защото Богът и в трите Аврамически религии, е един и същ - Аллах е Елоах. Тук не става дума само за религиозните хора. Въобще хората, повечето, особено в последните години, са си слабаци. Малцина българи си дават сметка, че са живи, че са се родили в България, защото други са били смели, че други са загинали за това България да я има. Да не бъдат изклани всички деца, да не бъдат изнасилвани всички жени. Днес повече хора са изключително гъвкави в изменчивостта си да се преиначават, според посоката на вятъра. Ако реално бъдат натиснати с нужната сила, се чупят и могат да предадат и майка си, само за да оцелее задника им. А да запази човек любов/състрадание и доброта към онези, които го убиват, дори към тях - за това е нужно повече от "аз". Дано всеки заслужи да бъде жив, живота си! Дано го осмисли истински! Щото да съществува може и хлебарката.

Човек, ако се връзва на всеки глупак, ще трябва да си реже вените поне през минута. 🙂 Както се казва - "Нищо ново под слънцето". Едно време Мел Гипсън опита да го онагледи, доколкото въобще е възможно да се представи чрез кино, но до някакво относително ниво може, та човек, емпатично, ако това работи в него, да го съпреживее и частично да го разбере. 🙂 Не са много тези, които могат да понесат дори няколко (2-3) удара с пръчка. Просто се насират, напикават. Всъщност най-трудното за човека, е да бъде добър, да запази любовта си, въпреки тъмнината на света. А е подвиг да я запазиш дори ако те убиват. Най-лесно е да бъдеш лош, да ръсиш глупости, да обиждаш, особено ако си скрит (илюзиорно защитен). Лесно е да удряш, ако си по-силен, например да биеш по-слабите от теб, или вързаните, или деца, защото те не могат да отговорят на силата ти. Лесно е да респектираш с оръжие, хора които не са въоръжени и не са тренирани да стрелят, да убиват. Лесно е да воюваш срещу лъкове, ако си защитен с бронята на танка и разполагаш с картечница. Повечето хора избират лесното, защото са слаби и страхливи, защото на повече не са способни. Малцина избират да са добри, дори когато ги убиват. Абе най-малкото ако ги обиждат. Пък камо ли ако ги бият. Имаше един такъв случай с будист, тибетски монах, който бе изкарал 30 години в китайски затвор. Когато го освободили китайците, от Индия му предложили дом и поданство. Така той се озовал в Индия и на слизане от самолета, един индийски журналист го попитал кое му е било най-трудно през тези 30 години в затвора, при всичките издевателства и мъчения. Той отговорил, че най-трудно му е било да запази своето състрадание към тези, които го измъчват. Слабите избират лесното - да бъдат мъчители под каквато и да е форма. Патология е, от гледна точка на Психологията и Психиатрията. Но това е - нищо ново под Слънцето. И ако гледаме и търсим да видим дали има ръст на човешката еволюция. Не знам... Може би има. 🙂

Лично, въпреки, че съм получил начална практика* в Дзогчен от Норбу Ринпоче, едно време, когато той беше все още в локата на човеците, т.е. жив, с тяло, в нашия* т.н. физически свят, та въпреки това, продължавам най-вече, предимно, да правя Випасана медитация, по една тайландска линия от Теравада Будизма, и продължавам да правя прострации. Пък когато ми узрее главата, ако узрее някога, може би и Дзогчен практиките ще ми бъдат като вдишването и издишването, естествено присъщи и лесни. Истината е, че човек практикува ако знае, че е глупав. Ако всичко му е ясно и видно, понятно, той не намира смисъл и желание да практикува. Ако стремежът е довел до целта, свършил е работата си и вече не гори. Чувства са завършеност, съвършенство. Не търсиш нищо. Нямаш повече непълнота.

Примерно Това е по етапния, постепенен Път (Ламрим) и е от определена школа. Има трудове на Цонкапа, на които Далай Лама прави серии от разяснение, дето човек може да изгледа в Тубата, но може и да си изтегли безплатно книгите от интернет и да ги прочете и в тях е описано точно това, което по-горе Рамус написа - че практиките съответстват на нивото на практикуващия и че най-вече бива да се дават от автентичен към традицията учител, чрез специфичното за тази работа предаване. Въпреки всичко това съществуват учители, макар и да са малко на брой, такъв беше Норбу Ринпоче, които директно даваха практиките на Дзогчен, противно на разбиранията и възгледа за Поетапния Път (Ламрим). Разбира се, по-голямата част от учителите, останалата част, стича този подход за твърде опасен, не без основание. Въпросът е кой и как дава даденото учение. Ето защо говорим за автентичен учител, който знае какво прави. И тъй като е трудно да се види нивото на даден човек и да се прецени, ако не се разполага със съответното чисто виждане, е и трудно да се заключи дали въпросния човек има нивото за да получи висшите практики. От друга страна, щом човек има силен интерес, то явно в него нещо работи и го притегля, нещо е пробудено. Вярвам, че, според индивидуалния си стремеж, намира своя Път. Ето, някои хора са в казината, други са в наркотиците, трети - в парламента. Всеки си поПада на своето си място, спрямо своето ниво на развитие. Прострациите са чудесен метод