Котаракът в чизми

"Отричаш"? Това ми напомня за онази история, която разказва Ошо за онези трима приятели, дето разисквали какво прави онзи мъж, седящ на върха на хълма, с която Ошо разяснява какво е медитацията... А и за друго ми напомня - "нито това, нито това", "нито "нито"-то"... Или както се казва в Праджняпарамита сутра: " " ... но пък и спомените са интересно нещо... Паметта... Дето казваше един... адепт: "... забравих всичко."

Да, подобно на Мастика "Пещера" и Фентанил! Яка субстанция... за недоносчета в ума, сиреч за трансцеденталисти, но както се казва в Бхагавад Гита - не бива да се смущава ума на...

Да, все едно е. Именно.

1000 %

Не са представи. Да и представи имат някои, но тези представи, са в следствие на възприятията. Дървото има едни възприятия, а заека други. "Представи" е на база две думи "пред", като предварително; и "става", като нещо, което се случва. Т.е. това е синоним на "предразсъдък", или на визия, предположение, умствена конструкция, на база сетивност и възприятия. дали сме "ние", или "вие", които имаме или нямаме представа, е също представа, предразсъдък, умствена конструкция, визия, на база сетивност, възприятие и памет, както и на база предразположеност. "Раз-ум" - ум от изведнъж... - това ли е характеристика на Бога? Така си чела, чула, така са ти казали и в това си повярвала? "Безкрайната Вселена", ти познаваш Вселената, дали има край, или не, или така са ти казали, в това си повярвала? Всичко, което написа е представа, в следствие на възприятията ти, т.е. е според нивото ти съзнание. Преди 10 години е било едно, днес е друго, след 10 години ще е трето. Истина заменя истина и т.н. докато... А ти знаеш нещо за микробите ли? За микрокосмоса? Нима безкрайността* на вселената е само от твоя нос към по-големите неща - планета, планетарна система, галактика и т.н.? Или е и в обратна посока? Безкрайността има ли посока? Или утре, ако технически човек започне да вижда още повече към микрото? Светът ти е като света на една жаба в кладенец. Тясно ограничен от силата на сетивата, от способността ти на възприятие, на смилане, обработване и анализ, което зависи и от количеството памет, опит. Но най-вече е функция на интелекта ти, доколкото и с каквато сила функционира.

Верно ли така направих, или така го виждаш и възприемаш?

Верно ли, бе?! :-) А възможно ли е на този етап от развитието ти, така да ти изглежда?

Според Фройд, Бог живее в гащите. Според трансцеденталистите, Бог живее някъде там*, отвъд. Според някои йоги, Бог живее в сърцето. Според Ницше, Бог е мъртъв. Според някои, Бог непрекъснато се ражда (но как да се ражда непрекъснато и да не умира, това вече е въпрос). Според Дон Кихот (Сервантес) - Бог е на върха на копието. Според други - Бог никога не е бил, не е съществувал, за да е някъде. Според Бойко, Бог е отгоре и в един момент може да ти каже "Ту-ту!", но най-вече помага за чекмеджетата - да са пълни. А някои жени, в едни определени моменти казват "Ти си Бог! Оу, Боже мили!"...

Дамм... Точно така. Умира ли човек? И да, и не. Зависи какво разбираме под смърт. А какво е Бог? Има ли нещо, което да не е Бог? Тогава, как да кажем, че Бог не умира и че не може да умре? Бог не само може да умре, ами умира всеки миг, по безброй пъти. Ако Бог е Всесилен, Той може и да умре. Ако Бог не може да умре, значи не е всесилен. В някои философски школи, под "смърт на Бога", разбират "нощта на Брама". Ето един пример за смърт на Бога. Зависи какво е "Бог" и зависи какво е "смърт". Но както писа модераторчето по-горе - дебилността е проблем и то е проблем свързан с тесните рамки на съзнанието. Рамки. "Бог не може да умре" - това е рамка. Нима?!

Твоят Бог е неможач. Има ли нещо, което Бог да не може? Може ли Бог да се роди, да умре, да страда, да бъде муха (ако щеш)? Ако Бог пожелае да се превърне в микроб, може ли? Може ли Бог да стане вятър, вода, дъга, или Звезда/Слънце? Способен ли е Бог, или е неспособен? Да не е импотентен? Неможач? "Асанга, един от най-известните индийски будистки светци, живял през IV столетие. Той отишъл в планините, за да живее в усамотение, и насочил цялата си медитационна практика към Буда Майтрея с надеждата той да му се яви и да му даде напътствия. Асанга медитирал при удивително трудни условия в продължение на шест години, но не постигнал нищо - дори не му се присънил благоприятен сън. Почувствал се обезсърчен, изгубил надежда да се срещне с Буда Майтрея и напуснал убежището си. Тръгнал надолу по пътя и видял един човек да трие голяма желязна пръчка с парче коприна. Асанга се приближил до него и го попитал какво прави. - Нямам игла - отговорил човекът, - така че ще трябва да си направя от тази желязна пръчка. Асанга го изгледал учудено - дори и да би успял да го постигне след сто години, каква би била ползата? И си казал: „Виж какви усилия полагат хората за напълно немислими неща. Ти правиш нещо много по-стойностно, а не притежаваш и част от тази всеотдайност." И се върнал отново в убежището си. Минали още три години - отново без никакъв знак от Буда Майтрея. „Сега вече съм сигурен - казал си Асанга. - Никога няма да успея." Той отново тръгнал да слиза надолу и зад един завой на пътя видял голяма скала - толкова висока, че сякаш докосвала небето. В подножието й седял един човек, който трескаво търкал камъка с мокро перо. - Какво правиш? - попитал го Асанга. - Тази скала е много голяма и пречи на слънцето да огрее къщата ми. Искам да се отърва от нея. Асанга и този път се изумил от упоритостта и неизтощимата енергия на човека и се засрамил от своята слабост. Отново се върнал в убежището Минали още три години без никакъв резултат. Решил, че за това, което иска, няма надежда, и напуснал убежището си завинаги. Денят превалил и късно следобед видял край пътя да лежи едно куче. То имало само предни крака, а задната част на тялото му гниела и била покрита с червеи. Въпреки окаяното си състояние кучето се зъбело на минаващите и се опитвало да ги ухапе, като се влачело по корем с помощта на предните си крака. Асанга бил обзет от дълбоко чувство на състрадание. Откъснал парче месо от собственото си тяло и дал на кучето да яде, след това се навел и понечил да почисти тялото му от червеите. Изведнъж обаче му минало през ум, че ако ги тегли с пръсти, може да ги нарани и разбрал, че може да ги махне само с език. Коленичил на земята, погледнал ужасното гъмжило и затворил очи. Навел се и показал езика си... И в този момент усетил, че езикът му се е опрял в земята. Отворил очи и погледнал нагоре. Кучето го нямало. Вместо него видял Буда Майтрея, обкръжен от ореол трепкаща светлина. - Най-после! - казал Асанга. - Защо не ми се яви по-рано? Майтрея отговорил тихо: - Не е вярно, че не съм ти се явявал. Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи. Ако не вярваш, качи ме на рамото си и провери дали някой друг ще ме види? Асанга качил Майтрея на дясното си рамо и отишъл на пазара, където започнал да пита всеки срещнат: - Какво имам на рамото си? - Нищо - отговаряли хората и той продължавал нататък. Само една възрастна жена, чиято карма била отчасти пречистена, отговорила: - На рамото ти има разлагащ се труп на куче, това е. Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат", завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в Будизма."

Не аз, а ти. Твърдението, че Бог не може да умре, че не може нещо, каквото и да е, е твое. Ако няма Бог, то е повече отколкото Бог да умре. Ашк_Олсун! Е, има ли нещо, което Бог да не го може?

Излиза, че човек с нещо превъзхожда Бога, че може нещо, което Бог не може - да умре. Е, най-накрая! Бог е по-малък и по-жалък от човека. Сбъдната мечта!

Откровение от Йоана, гл. 1 ... 10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: 11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. 12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; 13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; 14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; 15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; 16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. 17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; 18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. ... 20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.

Йоан, гл. 8 ... 56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва. 57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? 58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. 59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде]. Марка, гл. 8 ... 27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз? 28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците. 29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос (Месията/Спасителя). 30 И заръча им никому да не казват за Него. Марка 14 ... 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание. Йоан 1 ... 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. 4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. ... 9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. 10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. 11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. 12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога. 14 И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. 15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. 16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат; 17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа. 18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Аллах = Елоах Ел Елоах - Бог на Силата, Бог Силен, Всесилния Бог... Йехошуа - Йехо + Шуа = Йод, Хе, Вав (първите три букви от Свещената Тетраграма, от Непроизносимото Име на Бога) + "Спасение"/"Спасява" (Шуа). Йоан 14 ... 8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. 9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

Всичко е непостоянно. Всичко е пусто*. Всичко утихва/угасва в покой* "Доктрината за взаимозависимото възникване разкрива механизма на процеса на непостоянство ( анитя ), което е една от фундаменталните характеристики на съществуването в будизма. Непостоянството, от своя страна, е основата за друго фундаментално учение на будизма - безкористността ( анатмавада ) [ 17 ] . „Всичко относително или зависимо е нереално, шунйа (свабхава-шунйа - празно от „самосъществуване“)“, е „в процес на постоянно ставане“ и не е нито независимо съществуващо, нито несъществуващо (Нагарджуна, „Муламадхямака-шастра“) [ 18 ] . В своето произведение „Муламадхямака-карика“ Нагарджуна полага концептуалните основи на Махаяна [ 19 ] : Във взаимозависимия свят няма независими същности, няма коренна причина, на която да се разчита; ето защо светът е празен (шуня) и празнотата също е празна. Всички теоретични и познавателни средства (прамана) са ненадеждни, абсолютната истина (парамартха-сатя) е неразбираема за тях и неизразима в каквато и да е система от знаци. Традиционно е прието да се разглеждат 18 или 20 аспекта на празнотата. За философския анализ обаче най-важни са първите четири аспекта, които постоянно лишават надеждата за намиране на поне някаква подкрепа за мисловните конструкции: Празнота на вътрешното (тиб. nang strong-pa-nyid) е отричане на абсолютния статус на субекта. Празнотата на външното (phyi strong-pa-nyid) е отричане на абсолютния статус на даден обект, т.е. отричане на независимостта на външния свят. Празнотата на външното-вътрешното (phyi-nang strong-pa-nyid) е отричане на възможността за намиране на каквато и да е абсолютна основа в субект-обектната връзка, тъй като няма абсолютна основа в никоя от участващите в нея страни. Пустотата на пустотата (стронг-па-ньид стронг-па-ньид) е отричане на абсолютния статус на самата празнота, която, както всичко останало, не може да бъде опора за конструктивно мислене, т.е. да се разглежда като вид субстанция. Теорията за празнотата може да се разбира като естествено развитие на най-древната будистка доктрина за „не-субстанциалността“ – Анатмавада . [ 20 ] В ранните школи празнотата на личността се разбира като празнота на индивида от независимо субстанционално съществуване, а празнотата на явленията изобщо не се разглежда там [ 21 ] . Принципът на „безкористността“ на личността, който се е състоял в Хинаяна Абхидхарма , е развит в Мадхямака и е допълнен от принципа на „безкористността“ на дхармите [ 22 ] . В терминологията на школата Прасангика Мадхямака се разграничават два вида празнота или „безкористност“: безкористността на личността (санскр. пудгала найратмя, тиб. бдаг мед) и безкористността на явленията (санскр. дхарма найратмя, тиб. чос кьи бдаг мед) [ 21 ] . Съществува разлика между разбирането за празнотата в двете основни философски школи на Махаяна - Мадхямака и Йогачара . От гледна точка на Мадхямака, празнотата е взаимозависимост, относителност, илюзорна природа, отсъствие на независима същност на всички явления. Природата на реалността (дхармата) и абсолютната истина са неразбираеми от всички известни методи на познание. Философите Йогачара са се съгласявали с Нагарджуна, че всички елементи на преживяването (дхарма) всъщност са относителни, празни (шуня). Но йогачарите не са се съгласявали, че празнотата е единствената реалност, считайки това за твърде нихилистично. От гледна точка на Йогачара, празнотата е празнотата на реалността извън съзнанието; в преживяването не са дадени обекти, а само идеи за тях, и реалността е изцяло зависима от съзнанието [ 23 ] . Идеите за празнотата на различните школи на будизма съответстват на техните доктринални основи. Школите на тибетския будизъм се придържат към следните възгледи: в Гелуг най-висшият философски възглед се счита за радикалния Мадхямака - Прасангика Мадхямака; доктриналната основа на Кагю е комбинация от Мадхямака и Йогачара; Сакя е синтез на умерената Мадхямака и Йогачара [ 24 ] . Учението на Дзогчен е като цяло близко до Йогачара, въпреки че специфичният термин Дзогчен „кунши“ (тиб. „основа на всичко“) съответства на разбирането за празнотата в Мадхямака [ 25 ] . За китайския будизъм (и за повечето школи на будизма в Далечния изток) е характерен синтезът на Йогачара и концепцията за татхагатагарбха [ 26 ] . Според доктрината за „татхагатагарбха“ (природата на Буда), истинската реалност, каквато е (татхата, бхутататхата), изглежда „празна“ (без същност и неописуема) само за замъгленото самсарично същество. В действителност, сама по себе си тя е „непразна“ (ашуня) и притежава безброй добри качества: чистота, блаженство, постоянство, същност [ 27 ] . Доктрината Татхагатагарбха е била обект на обвинения в неадекватност и ерес от така наречения „ критичен будизъм “. Един от аргументите за подобни обвинения е, че теорията за гарбха е по същество идентична с брахманическата атмавада, представлява субстанциализъм и есенциализъм. А това противоречи на будистката анатмавада (доктрината за безкористността) и шунявада (доктрината за празнотата). „Критичният будизъм“ възниква в Япония в средата на 80-те години на миналия век, провъзгласявайки принципа за връщане към индийските корени, към „автентичния“ будизъм [ 28 ] ." https://ru.wikipedia.org/wiki/Шуньята#Подходы_к_определению "Самсара по нищо не се различава от Нирвана; Нирвана по нищо не се различава от Самсара." "Формата не се различава от пустотата; пустотата не се различава от формата." Нагарджуна, "ММК" & ПраджняПарамита сутра "Няма невежество, няма край на невежеството, няма старост и смърт, няма край на старостта и смъртта; Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение." Праджняпарамита сутра "По този повод Далай Лама казва следното: "Може да кажем: “О, всичко е пустота! Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят. Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат.""

Всичко е непостоянно.

Всичко е непостоянно.

В същото време, от гледна точка на Тантра*, всеки бива да си мине през желаното, през това да се изживее като какъв и да е, ако това го кефи, ако му носи някаква удовлетвореност, и минавайки през тази опитност, човек може да разпознае дали това е същностното, дали му носи Абсолютното удовлетворяване, или не. Затова, ако някой иска да се изживява като алкохолик, или като изнасилвач, или като хитър плямпач и най-умен* тарикат из форумите, това си е негово право. Нека си го изживява. Длъжен е да го изживява! Длъжен е, задължително да мине през тази опитност и да усети вкуса, какво му носи и дали му е достатъчно. Затова Тантра не само не забранява, ами даже поощрява изживяването на щенията, на васани и самскари. Ако искаш да крадеш, кради. Ако искаш вино и жени, ок - вино и жени. Ако искаш да се друсаш - друсай се. Ако искаш да си химик, или пианист, бъди! Изживей го. Ако искаш анални топчета, ок. Но идва един момент, в който човек си казва, че всичко опитано и живяно, е суета и че не намира в него Търсеното. Тогава е повратния момент. Инак, когато тръгне Енергията, ако човек не е пречистен, Тя може да подбуди много дремещи в него семена и те да израстат с голяма сила. Семена на ревност, на гняв, на агресия, на страст и желание, семена на дрънкане, на маскаради и пр. и пр. ... Всичко това е описано в Йога/Тантра и въобще във всички "дебели книги", за да бъде хем съобщено, ,хем да поучи, хем да предпази искрения търсещ. Нека човек да си изживява Елвис, Мерлин, или Фройд, колкото си ще, ако толкова му е акъла. Щом го кефи и щом му "стига". Ако не пробва сладоледа, как ще разбере дали той е Нещото? "... Много е отегчително, много тежко. Ние трябва да правим нещо: да четем вестник, да гледаме телевизия, да се обадим на някой, да купонясваме. Правили сме това отново, отново и отново. Сега вече сме толкова преситени, че тези неща дори не работят вече. Телевизията е толкова отегчителна, вестникът е толкова отегчителен и купонясването всяка вечер е толкова отегчително. Нищо от тези неща вече не ни възбужда. Всъщност, някои от нас дори са приели убежище в камшиците и веригите. Скоро, за да можем да се възбудим, ще ни трябва електрическо ренде за сирене. Това е, защото сме станали толкова ненормални, толкова твърди. Умът ни е станал като сирене Пармезан, а ножчето за сирене изобщо не е остро. Затова нещото, което трябва да направим, е просто да седнем и да не правим нищо. Абсолютно нищо, включително и без мечтаене. Следователно най-безопасният начин е да правите нищо. По две минути всеки ден. И след това, ако сте дисциплинирани, по три минути, четири минути, пет минути." Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

Да, разбира се. Затова се казва (в Йога), че и най-големия грях за несъзнателния човек е по-малък и от най-малкия грях на светеца. В първият случай грехът, макар и най-голям, е с тежестта на косъм, а във втория, макар и най-малък, е с мащабите на бездна. Да и всичко е с т.н. "Зависим Произход", от 12 Нидан. Взаимо-Зависим Произход. Абсолютно точно. Supplicate Your Master, Receive Empowerment, Merge Your Mind with Wisdom, and Rest. The sign of a genuine practitioner is a weakening of the destructive emotions, And not hankering after current experiences is a sign of progress on the path. If the opposite happens, then you'll become obsessed with this life, Your emotions will take over, and you'll become a hypocrite— Someone skilled in talking about the Dharma, but for whom liberation is far away. … In particular, the wisdom of the ground Lies beyond all words, concepts and verbal expressions. Understanding, experience and realisation must arise through the power of blessing. Cultivate, therefore, the devotion of seeing the gracious guru As the Buddha in person; Supplicate, receive empowerment, merge your mind with wisdom, and rest. The nature of awareness isn't tainted by thoughts of the three times. Remain in that genuine state without spoiling it through alteration. Natural awareness is, and has always been, pure and free of conceptual elaboration; To recognise this unchanging primordial nature is the view. To remain within, without distraction or grasping, And allow everything to settle of its own accord is the crucial point of meditation. Carry awareness, which is the union of the view and meditation, Onto the path, and whatever arises within that state is the conduct. Let go of hopes and fears and ideas of dos and don’ts, and allow them to be naturally freed. With application, you'll naturally render evident the three-kāya nature of primordial awareness. There is no need to search for another method. Jamyang Khyentse Chökyi Lodrö From A Blissful Path to Awakening Не. Това е илюзиорно усещане за свобода... Но винаги, било тук, във виртуалното пространство, било извън, в "реалния живот", всеки е под Закон, под Закона на Бога, или на Дхармата, или на Абсолюта (който както иска да си го нарича). Законът си е Закон, без значение, дали във виртуалното пространство има, или няма "справедливост" и дали във "външния", "реален живот", има такава. Привидно може да няма. Може да няма съдебна система, съд, присъда, наказание, може да няма модериране в дадено виртуално пространство, но това не означава, че няма Закон. Закон има и всеки си натрупва каквото си натрупва и то си действа с обратна сила към него, без значение дали човек вярва в това, дали не, дали знае за това, дали не знае, дали отрича, дали не... Никой (от обусловените) не е свободен от Закон. В това се заключва самото обуславяне - в несвободата. По този повод Далай Лама казва следното: "Може да кажем: “О, всичко е пустота! Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят. Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат." Тоест е много важно да се знае Причинно-Следствения Закон, в това число идеята за Взаимо-Зависимостите (традиционно, в Будизма са 12 на брой, които са известни като 12 "Нидан"), както и т.н. Четири Благородни Истина, които обясняват, общо казано, страданието, като същност, причина и начин да се излезе от него.

"... Не можем да кажем, че ума съществува, тъй като той няма субстанция, И не можем да кажем, че умът не съществува, тъй като все пак мисълта възниква. Умът от време на време е спокоен, от време на време се движи, Наблюдавай го внимателно, без прекъсване." Кунга Тензин

Според Будизма, е причина. Според теб, може и предпоставка да е. Ако повече ти резонира.

Не е въпроса как е, а как се възприема от последователите и какви менталности градят. Инак, добре си написал как би трябвало да се възприеме. Но не всеки има този шанс за трезв ум.

Именно „Зависимият произход“ с 12 Нидан, отговаря на този въпрос. Инак казано, заради т. н. „първични кармични причини“, които са точно две (2) - неведението и желанието. Неведението прожектира усещането за „аз“, а този „аз“, поради дълбоко усещане за неоудовлетвореност и поради страх, страда от непрекъснато, и почти неугасимо желание. Не споделям, че виждането е пасивен процес, но кой знае какво влагаш в тези думи... Колкото до медитацията - тя също не е пасивна. Но и тук не е много ясно какво влагаш в „пасивност“. Има динамични форми на медитация, като тя, сама по себе си, по-скоро е в неутрална, наблюдаваща позиция, ако се случи. По-скоро така бих се изразил. Бих се съгласил, да. Но бива да се уточни също, че медитацията не е нещо задължително, като условие за постигане на Нирвана, ако въобще Нирвана може да бъде постигана и да има постигащ Я. Може и без медитация да се случи прозрение за Реалността. Може само с работа, ей тъй в обикновена дейност от бита. Може да се случи по време на творчески процес, или по време на силна любов, или при най-простата, но истинска прегръдка. Индивидуално е и зависи от кармичния воал на дадения човек. Написано от теб звучи малко като “Нирвана/Атма Шаткам“ на Шанкара Ачаря, или малко на „Праджяпарамита сутра“. И си, и не си. При това едновременно.

Да, всичко, което е свързано с „аз“, е в следствие от неведението и дуалното възприятие.