perin2

Примерът и стандартът се изразяват в цял живот без грях, какъвто е бил животът на Христос. Осигуряването на справедливост се осъществява посредством смъртта и Възкресението. Вече обясних защо и как. Светът е максимално справедлив, защото Бог е преживял в максимална степен това, което поради наложения от Него закон преживява човекът и защото Бог е осигурил възможност за всеки човек, които наистина желае, да се завърне в истината и правдата. Дали хората вкл. християните водят или не водят по-праведен и справедлив живот е отделен въпрос, които зависи от тяхната свободна воля и от това доколко мислите и действията им се хармонизират с Божията воля. Да, знам и също така силно подозирам, че именно за да имаш възможност да изкажеш предварително установеното си решение си създал тази тема. Ако си я създал не като търсещ истини, а като отдавна установил истини, то вероятно участитето ми тук е излишно. Не, Христос дава тялото и кръвта си не на Сатаната, а на хората, като духовна храна, която засища чистосърдечната човешка същност и въжделения. Съгласен съм, че би могъл легитимно да наричаш този акт с думите "заличава", "изтрива" "канселира", защото Христовата божествена същност има способността да направи точно това с греховете, след като те са изкупени. Не, не съм пояснявал такова нещо. Примерът на Христос е в неговия безгрешен живот. Разпването и Възкресението не са, за да дават пример какво трябва да се прави от един човек, а за да осигурят справедливост. Има вероятно стотици апокрифи, с никой от които не съм особено запознат, затова никак не се наемам да ги коментирам, защото най-вероятно представляват човешки фантазии. Да, няма друго истинско изкупуване на греховете освен Христовото. Човек би могъл да опита да "изкупи" греха си пред някой друг човек като го компенсира с добро дело, но това не е нещо повече от акт на добра воля и не може да послужи за осигуряване на място в рая, където не се отива по заслуги, а единствено по Божия милост, чрез вяра, покаяние и упование в Христос. Добрите дела се извършват от чисто сърце като любов и благодарност пред Бога, за неговата милост, справедливост и съвършенство, а не от лукави сърца, целящи с подкуп и подмазване да се уредят на хубавото място. Вярата и упованието в Христос не са за идеалните хора. Човек идеално спазил Божия закон логично би се завърнал при Бога след смъртта на тялото си, защото в духовен аспект той никога не се е откъсвал от Него. Грехът е разрив в отношенията с Бога и грехът отлъчва човек от Бога. За всеки съгрешил т.е. всеки човек, е осигурена Христовата справедливост. Сатана не разполага и никога не би могъл да разполага с плътта, кръвта и живота на Христос. Хората разполагат с тях и ако откажат справедливия и милостив дар, то техните тела и живот стават собственост на Сатаната и греха.

Трябва да бъде човек и да изтърпи несправедливо страдание и смърт, първо, за да предостави морален пример и стандарт, и второ, за да осигури справедливост и възможност за реабилитация за всеки човек. Без подобен акт такива не биха били възможни. Не, не мисля, че не държиш, а просто, че не вярваш. Всеки човек държи да присъства в доброта, чистота, справедливост, красота, любов и щастие, които представляват част от Създателя, който е техен вечен източник. Ако сам избереш отсъствието на тези неща, то след смъртта на тялото, ще получиш точно това, защото истинската любов не включва принуда. Не, няма други начини. Този е идеално справедливият начин. Ние не сме избрали да се раждаме и да живеем под закон, затова не е справедливо Бог само да гледа от горе без да предостави възможност за изход. Първо, той трябва да живее като човек, за да сподели страданието и смъртта на тялото, и второ, той трябва да постави себе си за порта, през която всеки може да мине, за да получи вечен живот. Такава е Библейската метафора, текстът редовно служи с подобни хужодествени похвати и освен това аз просто следвам изискването ти историята да се разглежда през призмата на някакъв "откуп". Реално откуп няма, защото хората не биват откупени от Сатаната, а спасени от него и неговата власт. Греховете им биват изкупени, за да могат да се изкачат чисти след смъртта на тялото. Няма да го "речем". Ти можеш да го речеш, но не аз. Аз мога да следвам тази линия логически, доколкото е възможно и ако се налага, но не я смятам за правилна. Страданието и разпването не целят да направят хората подир тях съвършени и безгрешни. Ако Бог желаеше народи, които никога не могат да съгрешат, Той щеше да създаде роботи, които да се подчиняват на някаква програма без да имат дори шанс да се замислят да не го правят. Страданието и разпването са осъществени, защото Бог е създал и ще запази хората свободни и знае, че всички хора грешат, грешали са и ще грешат дълго след саможертвата му. Те са повратният момент в човешката история и ползата им е, че предоставят възможност за всеки човек да се поправи, да се роди повторно в дух, да получи ново сърце с нови желания да живее чисто, праведно и с любов към Бога. Не, не мисля, че четеш правилно и логично, а по-скоро изопачаваш мнението ми и също така добавяш много от себе си и навлизаш в съвсем нови пространства. За бягства, клади и безжалостност и т.н. не съм обелвал и дума. Не, няма такива дела, които да пратят някого в рая, освен ако човек никога в нищо не е съгрешавал. Идеален човек ще отиде в рая и без вяра в Христос, но идеални възрастни хора няма. Децата отиват винаги. Десетте заповеди не се спазват, за да се получи място в рая, а се вършат от добра воля и поради това, че по Божията милост и благодат вярващият човек, човекът с чисто сърце вече е получил място там. Ефесяни 2: 8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

Не е далавера. По този начин се постига завършена справедливост. Хората страдат и умират поради нарушаването на закона, но тъй като те не са избрали да има закон, то в един момент справедлив Бог трябва сам на стане човек, да живее човешки, но изцяло според закона и накрая да понесе напълно несправедливо, според човешките закони тогава, но справедливо в божествен план, наказание, изразено в лично страдание и смърт. Този акт осигурява възможност на всеки човек, чрез вяра, упование и покаяние, да се поправи и след смъртта на тялото да се завърне при Създателя си, за да има вечен живот. Такова нещо като "почтени атеисти" или "почтени християни" в пълен смисъл на думата не съществува. Всеки има грях, само Христос е бил почтен. Да, трябваше да напиша "откупа" в кавички. Ако държиш да разглеждаш историята през призмата на някакъв "откуп", то можеш да разглеждаш хората като откупени от греха. Който върши грях е слуга на греха, а Христос осигурява възможност хората да бъдат откупени, за да станат слуги на правдата, което, макар да звучи парадоксално, е единствената истинска свобода. Старият закон не е заменен с нов закон, а с благодат, нито е ревизиран, а пояснен в цялост. Разпъването е било необходимо за постигане на справедливост, която налага част от Бог да живее, страда и умре като човек от плът и кръв. Синът не "откупува" хората от Отца, а от греха. Грехът е господар, който плаща със смърт на тялото на края на работния ден, което в духовен план може да бъде избегнато, ако човек приеме "откупа" - Божия дар, изразен в страдание и разпъване на Христос. Това представлява Римляни 6:23 в метафоричен план. По-правилното изказване е, че Христос изкупува греховете, които хората притежават, но не са в състояние да изкупят чрез лични дела, заслуги и приношения. Можеш да си обясняваш текста както сам прецениш, но най-добре първо добре прегледай как самите християни го обясняват, но не такива по форумите, а тези в дебелите книги.

Не е откупил, а изкупил греховете на всеки човек, който уповава на него. Предишни собственици на тези грехове са именно хората, които са приели този откуп като Божи дар и тъй като те иначе биха платили за греха си със смърт, както е по закон, то чрез покаяние и вяра Нему получават вечен живот т.е. няма за какво да плащат с живота си.

Не, според Новия завет Бог Е Отец на всички хора, което съвпада с юдейското схващане. Единородният Му Син Е единствен по рода Си, но не единствен изобщо.

Правя разлика, но не е за това разговорът. Той е за познаваемостта и непознаваемостта на света. Определянето на понятията го изказах по-рано във връзка с полярностите във възгледите. Сега следвам направеното после от Режеп Иведик разграничение между вярата в познаваемост и непознаваемост на света и не се опитвам да определя какво са частични, пълни или нулеви познаваемости. Според мен човек за всяко нещо има и нулева или повече\по-малко ограничена познаваемост, а за света като цяло има винаги ограничена познаваемост. Да се твърди например, че познанията и наблюденията ни са илюзия или, че наблюдаваната реалност е относителна също е признание за познаваемост.

Съжалявам, но да се вярва в нещо само за разнообразие не ми се струва достатъчно сериозно. След като бихме могли да стигнем до такова разбиране, то признаваме реалността за познаваема. Ако не е такава, то не можем да твърдим, че е относителна. Ако искаш да говориш за нещо, то трябва да е определено. Колкото по-добре определено е, толкова по-твърда е скалата, на която строиш. Не е парадокс и не е пясък, съвсем съгласен съм. Принципно и аз не мисля, че може да се приеме само едното и затова се учудих колко категорично е разделянето. Единственот тълкуване, което можах да направя, беше за втората половина като вяра в "напълно непознаваем свят", а за първата като "поне донякъде познаваем свят". При такива положения, няма начин да избера втората.

Да, аз искам да построя къща на скала, а не в пясък. Всички полюси винаги са съществували в съзнанието на Отца. Кога и дали някой от тях ще дойде на земята зависи от първо от Неговата и след това от нашата воля. Първо има едно важно разграничение - има приели Христос има и такива, който си въобразяват и твърдят, че са приели Христос. Второ има един интересен парадокс. Приелите Христос следва постоянно да споделят определен общ набор от ценности. Това е причината други хора сутринта да ни обвиняват в тесногръдие и праволинейност. Извън споделените идентични възгледи, по отношение на всякакви странични или неизяснени неща, християните със сигурност имат твърде разнообразни разбирания. Това е причината същите други хора следобед да ни обвиняват в конфликтност и разкол. Защо човек би избрал да вярва, че светът е непознаваем?

В такъв случай бихме могли да се запитаме защо сме избрали да вярваме в едното или в другото и какво следва, ако то е истина. Трябва. По този въпрос не е необходимо да минаваш през девет планини в десета, нито ще ти помогне, защото реалността стои по съвсем прост начин - християство и нехристиянство са два полюса; будизъм и небудизъм са два полюса; средният път и несредният път са два полюса; нещо и нищо са два полюса; истина и неистина са два полюса и т.н. Живеем в свят на безбройни полярности и само по себе си това би било проблем, само ако ние изберем да го направим проблем.

Чудесно, значи хем е крайност, хем не е. Ако не са полюси, то какво са? Разбира се, че става такъв. Това е с цел да имаме възможност да го разберем и не е символика - по-точно нашето говорене е символика на Божието слово, то е дар и доказателство за подобието ни Нему. Иначе, ако имаш наум някакви представи за извънземни същества, то бъди сигурен, че ако са вярни, то Същият е и техен Създател.

В максимално широк смисъл всичко е крайност. Затова борбата с крайностите изобщо е безсмислена и невъзможна - може да има борба само с някои крайности. На теб и на Буда може и да не ви се нрави, но дори фокусът има същност. Няма такова нещо, което да няма същност и въпросът винаги е каква по-точно е същността на едно или друго. По мое мнение по-скоро Буда звучи като бълнуващ. Все пак, той не е говорил на български и не съм сигурен доколко неговата дума за същност се припокрива по съдържание с нашата.

Средният път е крайност и всеки религиозен и философски възглед е крайност. Етернализъм/нихилизъм и т.н. - това обособяване само на определени двойки взаимни крайности е твърде ограничено и непълно. Предвид факта, че не откривам аргументи относно например какво прави моите изказвания бълнувания, не виждам необходимост от своя страна да излагам по-сериозна аргументация. Реших, че твърдението ти е противоречиво на текста. След като Бог е спуснал стълбата към Яков, то да се говори за липса на абсолютно, всезнаещо същество е неприемливо - няма да го приема в моето съзнание като истина. Ерес ли е? Ерес е, но да не решите, че съм от хората, които подкрепят терора срещу ересите - той винаги е бил грешка, понякога голяма грешка. По отношение на засегнатия въпрос е просто. Разбира се, самата история не е толкова проста и от нея може да се извлече много повече смисъл. Не мога никак да претендирам, че я разбирам напълно и добре.

Будизмът също е крайност. Заливам ги първо с въпроси за будизма и след това с отговори на зададени към мен въпроси. Не съм направил нито едно произволно включване относно бълнуванията си. Не бих могъл да знам как изглеждам и няма смисъл да се опитвам да си представям. Това е така, може и наистина да не е необходимо да дълбаем толкова, но честно казано никъде не съм срещал изрична забрана. Ако наистина са безсмислени, то е било безсмислено да ме питаш за Троицата. 🙂 Добре, аз на два-три пъти го забравих. Отговорите ти поне дават вид на будистки за непросветените ми очи.

Не че нещо, но авторът дали е сигурен, че е проверил навсякъде? Иначе много интересен текст, може би и книгите са такива - доста пожелателни и фриволни, но интересни.

С това също не е свързана. Спуснатата от Абосолюта стълба просто означава, че има Абсолют. Едно съзнание в три ипостаса. Наистина ли не разбра какво се опитах да кажа или нарочно го подмина? Проблемът е, че участниците в тази тема до един поставяте определени изисквания към думите и възгледите ми, веднага след което отказвате да приложите същите изисквания към своите думи и възгледи. Благодарен съм ви за това, но ако желаете да си отворите повече път към бленуваното духовно развитие, то моят съвет е към себе си да бъдете дори по-критични, отколкото към мен. Каква е тази участ?