Solenkata88

Аз съм чела само "Компаньонката" и мога да кажа, че адски ми хареса. Абсолютно в стила на авторката, главен герой който е здраво стъпил на земята и главна, която вятър я вее на бял кон (е Аманда е имала и по-хахави героини).Аз много се забавлявах с героите, кримката ми допадна, освен това си имаше и балове и преследвания, и бивши годеници и естествено любов...Аз съм без забележки към романа, препоръчвам го горещо и се надявам в близко бъдеще да ми се удаде да си го препрочета!

Мдам

"Слънце за един"

"Захарче"

Завидна скорост, ти си мила

"Страхливият дявол"

"Целувката на черната вдовица"

Аха

Дневен грозник

Точно тя

Още нещо историческо: "Без дори да осъзнава, че го прави, той наведе глава и притисна устни към нейните и усети тяхната мекота и сладостта им, когато тя разтвори устни. Прониза го огнена страст и той се наведе несдържано, като я притисна между себе си и дървото. Но дори така не бе достатъчно близо до нея. Искаше да бъде още по-близо… — Лорд Главен, моля ви — успя да каже тя, задъхана. — Може да ни видят. Той леко се отдръпна, точно толкова, за да успее да види лицето й. — Не се дръж толкова официално, любов моя. Би трябвало да се обръщаш към мен на малко име, не смяташ ли? Не долови ли някаква острота в гласа му? — Ти не си… защо се съгласи да се ожениш за мен? — А ти защо искаше да го направя? — тросна се той. — Изглеждаше единственото решение. — Можеше да го отхвърлиш най-нахално. — Да го отхвърля ли? Защо да го правя? Аз те предупредих какво ще се случи, ако ни открият. — Ти се шегуваше! — напомни й той дрезгаво. — Е, да, защото не предполагах, че ще ни открият. О, не искам да споря. Станалото — станало. — Не е така — рече той напрегнато. — Можеш да развалиш годежа. — И защо да го правя? — Защото не искаш да се омъжиш за мен, Главна — отвърна той с мек, почти заплашителен глас. — Не искаш! — Сетне се усмихна нежно, а очите му галеха лицето й. — Искаш да станеш моя любовница, защото аз ще те любя до забрава. — За някое време, нали така, милорд? — попита кратко тя. — Да. — И после всеки ще поеме по пътя си, нали? — Да. — Няма да стане. — Ще те имам, знаеш го — предупреди я той. — Да, след като се оженим. — Ние няма да се оженим, скъпа. Ще се осъзнаеш много преди сватбения ден. Но аз ще те имам, така или иначе. Знаеш, че това е неминуемо, нали? — Очевидно ти мислиш така."

Ъъъъм "Женкарят и разбойничката"

Като си казала, хайде и аз да се разпиша: - Дмитрий: - Роуз: - Кристиян: - Лиса:

Според мен е "Нежен вихър" на Джоана Линдзи

Точно той

Близичко си...нещо подобно

Хммм "Поробената"

Според мен е "Докосни зората"

Същата

"Господарят"

"Мургавият ездач"?

Точно, ти си на ход

Още един цитат: "Главният се приближи още повече. Прекалено близо. — Подценяваш се, Главна. Внезапно нощта престана да бъде толкова студена. Кръвта кипна във вените й. Коленете й се разтрепериха. — Не, не се подценявам. Неомъжените жени без семейства не могат да си позволят такова нещо. — Ако питаш мен, ти си имаш семейство, много голямо при това. Главната се зачуди дали той включва и себе си в това семейство Отказа да мисли за това. Щеше да я накара да си въобрази куп невъзможни неща. — Тези момчета зависят от мен, защото нямат никакъв друг избор. Веднъж след като се установят някъде и започнат живота си сами, ще забравят за мен. — Зависи. — От какво? — Не съм сигурен. Не мога да кажа, че те разбирам. Всъщност той бе заинтересуван. Главната се запита дали той се интересуваше от нея, защото я намираше дребна, но привлекателна, или защото никога не бе срещал човек като нея и се надяваше в бъдеще да може да избегне такива срещи. — Това не е трудно. Аз не съм по-различна от останалите. Той се приближи толкова много, че почти я докосваше. — Ти не приличаш на никоя жена, която съм срещал досега. — Това не би трябвало… да те изненадва Ти… не може да си срещал тук… много жени. Главният беше толкова близо, че Главната чувстваше как мислите й се объркват. Той беше толкова близо, че тя трябваше да вдигне глава, за да го погледне в очите. — Достатъчно. След това, за нейна изненада и ужас, той я хвана за раменете, наведе се и я целуна. Въпреки че Главната нямаше опит, разбра, че това не бе страстна целувка. Главният просто я питаше и опознаваше с устни, като че ли и на него му бе трудно да повярва, че това се случва. Точно така се чувстваше и тя. Не беше възможно просто да стои тук и да позволява на един мъж да я целува, мъж, с когото бе спорила само минута преди това. Дори и една глупава жена не би целувала мъж, когото не харесва. И въпреки това нямаше сили да се отдръпне. Дори по-лошо, осъзна, че му отговаря. Обичаше да бъде целувана и, изглежда, нямаше нищо против, че Главният е този, който я целува."

Съжалявам, но не

Предполагам, че не искаш особено набиващи се на очи интимни сцени, мога да ти препоръчам "Спомен" на Джуд Деверо. Четох я преди по-малко от месец и се нареди в списъка с най-любимите ми книги. Страхотна история (копирам коментара си от една друга тема): Прочети я, сигурна съм че ще ти хареса