Solenkata88

Момичета, привет от Семково, да не повярва човек че докопах нет по тез чукари! Първо да си кажа, разбихте ме с лошата новина за Тор и Уелси, но да си призная очаквах го още докато четях първата книга, аз имам две предположения - 1)Тор ще намери нова още по-голяма любов, в този случай жалко за Уелси и 2)ще се съберат отново в някоя следваща книга... Гледам нещо много сте хвалили Джеймс, нищоооооооооо не разбирате от мъже - Антъни е номер едно... По темата, от много работа не ми остава кой знае колко време за четене, въпреки че дойдох с куфар наполовина пълен с книги, но в момента чета "Кръвни братя" на Норчето и няма да повярвате - намерих сродна душа в лицето на една от колежките ми, ама тя пък по-зарибена по съвременните романи и й дадох да чете "Захарче" на Клейпас...За "Кръвни братя" - много интересна, пак с адски готини герои, нямам търпение да навляза по-навътре в трилогията, все още съм едва на средата на първата книга. Любимец ми е Гейдж!

Маги, Наде много сте мили , винаги се радвам на подобни думи, защото често си мисля че съм малко досадна, но да не си прося сега комплименти. По темата - Маги абсолютно съгласна съм с тебе за въпросния момент, изразява абсолютно друга черта на Зи, на някой може да не му се стори достатъчно мило или романтично, но да си признаем едва ли някой очаква Зи да започне да пише любовни стихотворения, даже си го представям как си го помисля и промърворва нещо от сорта на "по-скоро ада ще замръзне". Наде много ме радваш с информацията от издателството, Ибис ще ми станат любимци...няма значение дали другата поредица също е вампирска, просто стила на авторката страшно ми допада - тази комбинация от мрак, страст, бой, романтика и разбира се страхотен хумор, аз не мога да устоя. Колкото до Джон Матю, ох страхотен е и намям търпение да си върне спомените, може и да греша но кой друг герой би бил по-подходящ от него за преродения Дариъс! Стаси аз съвсем наскоро я четох, наистина страхотен роман, стана ми лиюбимият от Аманда! Чака те още доста смях, Софи не случайно носи това име, уникална героиня е!

Дочетох си снощи "Вечна любов", но сили нямах да пиша коментари...бях заета да рева Напоследък често ми се случва стабилно да си поплаквам, не знам на какво се дължи - на книгите ли, или просто остарявам. Както и да е, не смятам че книгата е тежка за четене, в крайна сметка нищо лошо не става, просто е много по-емоционална от "Тъмна любов"...и аз продължавам с бели букви, за да не развалям удоволствието на другите: Меко казано съм възхитена от идеята за сюжет на авторката, всичко си бях представяла, но не и това и останах супер изненадана. Но като се замисля точно така трябваше да стане, някак си нямаше да се получи ако Мери беше поредната красавица и заедно с Рейдж образуваха перфектната-съвършенна двойка. Признавам й на авторката, първите срещи между главните герои много добре го докарва, направо се разтопих докато се си "говореха" в коридора. И после това нещо с първата среща много ми хареса...Рейдж беше адски сладък . Всеки път когато Мери се чудеше защо е с нея, когато изпадаше в размисли за болеста си, в спомени за майка си просто се съсипвах от рев, беше толкова троготално, че не можеш да останеш равнодушен. Има много романтични моменти в книгата, особено в първата половина, направо ти стоплят сърцето и любимият ми е, когато Мери е в къщата на Бела, когато изтича боса след Редж и му се метна в ръцете, направо думи нямам...невероятно силен момент! Сега да кажа две три думи за "кръшването" на Рейдж, аз не смятам че той е спал с друга, просто не го вярвам, имаше недомлъвки, неясноти - за мен просто се беше посбил, за да изпусне парата! Но има друго нещо, което малко ме разочарова...следващата сцена, интимната. Защо авторките винаги правят така, когато героите много, много се искат и трябва да поизчакат и накрая след като наистина го направят...е просто не можех да повярвам, че така се развиха нещата Да кажа и едно голямо браво за образа на Джон Матю, който страшно ми хареса, просто е идеалният герой за следваща книга. Много ми беше жал за него, но намери идеалното спасение при Тор и Уелси, а те пък бяха толкова сладки! За Бела и Зи, без думи съм...много грозна работа от страна на издателството е да ни карат да чакаме до ноември, оставяйки ни за утеха само едно заглавийце, което доста гъделичка! Аз съм с най-големи очаквания за тази книга, само едно нещо леекинко ме притеснява. Това между Бела и Зи, което се случи в неговата спалня, не това което си казаха, а как почти го направиха...малко брутално ми се стори, силно се надявам в следващата книга да видим другата страна на Зи като любовник. В обобщение пак да се повторя, че много ми хареса книгата, ако трябва да я сравнявам с "Тъмна любов", не мога да кажа коя ми хареса повече, просто са прекалено различни за да имам база за сравнение. сега ми остава само да се радвам, че тази суперска поредица е и при нас и да чакам с настървение следващата книга! (авторката има още една поредица, дано след време от Ибис ни зарадват и с нея)

Аз започнах "Вечна любов", някак си устисках и не изчетох белите коментари. Само 40 страници съм минала, но си умирам от кеф - има смях, среща с любимите стари герои и появата на нови, но някак усещам и нещо друго...май ще се реве на тази книга, размислите в които се вкарават главните поне за това намекват. Но нямам проблем, в този момент съм в перфектното настроение за нещо по-драматично!

Благодаря много http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ех Наде, срам нямаш - бива ли така да ни тормозиш, имай милост Шегата настрана, много се радвам че ти е харесала не по-малко от "Тъмна любов", хубаво е че книгата има достойно продължение и съм сигурна, че и останалите няма да останеме разочаровани! Аз имам едно въпросче към тебе, ако не е много нахално - може ли да ми кажеш главната каква е - вампир или й предстои да стане такъв, или пък е човек(може и на лични да ми го драснеш, да не дразним останалите).

Точно така, ти си на ред П.С. И според мен тя е най-добрата от поредицата!

Макар и с малко закъснение искам много да благодаря на журито и издателството за страхотния жест и подарък. Меко казано си умирам от кеф и нямам търпение да я прочета. За мен беше удоволствие да участвам в играта и да прочета творенията на останалите. Поздравления за хубавата идея, надявам се скоро пак да ни изненадате с нещо не по-малко приятно

Хихихи, Петето се завърна към цивилизацията по нощите и сестра ми едвам ме удържа и насилствено истръгна от мен обещанието да си гледам форума сутринта, ама сърце трае ли...както и да е, нещо съвременно от мен: "Главният слезе. — Безпокоиш се за мен, а? — Разбрахме се никой от нас да не излиза навън сам, особено по тъмно. — Почувствах нужда — само каза той, преди да поведе жребеца към конюшнята. — Разбрах, когато видях как яздиш. Не видях да те подгонват бесни кучета, но така изглеждаше. Имаш ли достатъчно доверие на конярите, за да оставиш на някого от тях да го успокои и прибере? Работата ще им се отрази толкова добре, колкото среднощното препускане на теб. — Долавям известен укор зад любезния ви тон, Ваше Величество. Умеете да се изразявате тактично. — Наследила съм тази дарба от майка си. Сама пое юздите, а после ги предаде с наставления на момчето, което дотича от конюшнята. Когато приключи, погледна Главния. — В настроение ли си? — Както винаги. — Би трябвало да кажа "в кисело настроение", но отговорът щеше да е същият. Исках да те поканя на вечеря, ако не си по-мрачен от обикновено. Насаме… надявах се да прекараш нощта с мен. — А ако съм в кисело настроение? — Може би хубавата вечеря и виното ще те разсеят и ще те накарат да ме отнесеш до леглото и да останеш с мен. Или ще поспорим за храната, а после ще си легнем. — Трябва да съм ритнат от кон в челото и получил мозъчно увреждане, за да отхвърля подобно предложение. — Добре. Гладна съм. "И бясна", помисли си той с известна насмешка. — Защо не ми изнесеш лекцията, която напира в теб, за да ти олекне? Може да навреди на храносмилането ти. — Няма да изнасям лекции дори и да съм имала подобно намерение. — Главната закрачи през двора царствено, както забеляза той. — Предпочитам да те сритам здравата заради тази опасна лудост. Но… — Дълбоко си пое дъх и после още веднъж, когато влязоха в замъка. — Зная какво е да изпитваш нужда да се измъкнеш поне за малко. Зная какво е да ти се струва, че ще се пръснеш от напрежението в себе си, ако не го направиш. Аз мога да се заровя в книги, докато умът ми се успокои. Изпитвал си нужда от този нощен бяг. Мисля, че има моменти, в които просто се нуждаеш от мрака. Той не каза нищо, докато стигнаха до вратата на стаята й. — Не зная как ме разбираш толкова добре. — Изучавам те. — Главната леко се усмихна и вдигна поглед към очите му. — Добра съм в ученето. Освен това ти си в сърцето ми. Нося те в себе си, затова зная. — Не съм те заслужил — тихо каза Главния. — Сега го осъзнавам. Не съм те заслужил. — Аз не съм залог или награда. Не искам да бъда заслужена. Тя отвори вратата на всекидневната си. Беше наредила да запалят камината и свещите. Студената вечеря и доброто вино вече стояха на масата, украсена с цветя от парниците. — Постарала си се. — Главният затвори вратата. — Благодаря. — Всъщност направих го за себе си, но се радвам, че ти харесва. Исках една нощ, една-единствена нощ, в която да бъдем само двамата. Сякаш всичко, което се случва, не е истина. Да седим и да разговаряме, докато се храним. Може би да пийна повечко вино. — Остави лъка и стрелите си и свали меча. — Нощ, в която да не споменаваме за битки, оръжия и стратегии. Да ми кажеш, че ме обичаш. Дори не е нужно да го изричаш, защото го виждам в очите ти. — Наистина те обичам. Погледнах назад към замъка и видях светлината в прозорците от тези свещи. Така мисля за теб. Като за ярка светлина. Мойра пристъпи към него и обхвана лицето му с ръце. — А аз мисля за теб като за нощта, нейната загадъчност и тръпката, която носи. Никога вече няма да се страхувам от мрака, защото го опознах. Главният я целуна по челото, слепоочията и устните."

"Един за друг" на Джоана Линдзи?

Аз да се ожаля заточена съм в пустоща, там където няма цивилизация, но добре че съм си умно дете и си взех кашончето с книги. Да се похваля, горда съм от себе си защото направих сефтето с Нора Робъртс, и не беше само веднъж, а цели три. Прочетох трилогията "Кръгът" и майчице как ми харесаха не е истина. Сега ме е яд, че нямам достатъчно време да им дръпна един стабилен коментар, какъвто заслужават, но по-нататък ще се реванширам. Напоследък ми прави впечатление, че все налитам на типа книги, от които преди бягах упорито - тези с фантастични елементи, но пък се оказа че много ми харесват. Най-любим герой от поредицата, естествено Кийън, мммм какъв вампир, искам и аз един такъв! Нещо, което ми направи впечатление за книгите освен любовните истории, първата беше като приказка - лека и приятна, втората задоволи кръвожадната ми страна - повече бой и млатене, а третата - естествено любимата - е за нея нямам какво да кажа, предстои ми цял живот да си я препрочитам! Не мога да повярвам, че се зарибих по Нора Робртс, огромно тенкю на Инчето че ме агитираше за въпросната трилогия и голямо мерси за Дани, която ме снабди с нея В момента съм на половината на "Прелстяване" на Аманда Куик, за да напредна малко с класацията, излишно е да казвам че е страхотна! Главните и двамата са много сладки, и като че ли по изключение не са толкова хахави, колкото останалите герои на Аманда

Време ни е

Както каза Йори подранихте с коледните подаръци! Огромни благодарности на Мариета за превода, както и на Кристи и Тори за редакцията! Да ни е честита и другата книжка, много се радвам, че вече можем да й се насладим! Момичета страхотни сте! П.С. kristina_87_ писах ти на лични

Абсолютно научквам - Кристина Дод - "Загубена в твоите обятия"

Абсолютно...Бърза и точна, както винаги, ти си на ход мила

Личните ми любимци Моят цитат, нещо много лесно, любимо и съвременно: "Главния изкрещя, когато усети че Главната пада на пода. Втурна се нагоре по стълбите и влезе в салона. Слънцето прогори кожата му като излят върху нея разяждащ химикал и го принуди да отстъпи към тъмнината. Изтича до стаята си, грабна телефона и се обади горе. Телефонът иззвъня продължително, но никой не отговори. Дишаше шумно, гръдният кош се надигаше и спадаше консувилно. В капан. Беше хванат в капан. Стоеше долу, докато тя... От устата му се откъсна рев, викаше името й. Усещаше как аурата й се замъглява. Някой му я беше отнел и я отнасяше далеч. От сърцето му изригна ярост, черна, безмерна, мразовита ярост, от която огледалото в банята се счупи с трясък." Това ми е толковааааааа любим момент!Всеки път настръхвам когато си го препрочитам

"Неуловимия пламък" Катлийн Удиуиз?

Тук изобщо не беше проблема, че детето беше от друг, по принцип нямам проблеми с тия неща, стига в самата книга главните да не "шават" по чуждо, преди началото на сюжета, всеки правил каквото правил...преглътвам го...ама в тази книга, всичко беше скучно, някак простовато, да не кажа че и двамата главни бяха доста неприятни, абе не става за четене, дори в графата "загуба на време"

Книгата е направо "повърня", още ме е яд като се сетя за нея, как си я купих и я четох...ужас. Виж http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=150287&st=0тук съм писала по-подробно мнението си, но много се радвам, че я шитнах на един чичко и се отървах от нея скоропостижно! Благодаря за новите книжки! И да благодаря на всички отзовали се за търсенето ми на "Като цвят по течението", с която се сдобих благодарение на Йори, мила задължена съм ти !

Много ще се радвам, ако успееш да ми я докопаш, наистина я търся от много време...ще имам да черпя

Не съм я чела, но по обясненията ти съм почти убедена, че става въпрос за "Прелъстена невинност" на Джоана Линдзи.

Инче дай малко жокерче, познато ми е, ама не достатъчно

Да, точно тя, ти си на ред

Мнееееееее, пробвай отново

Честно не знам как изобщо може да сравняваш двете авторки, поне според мене Конито може само да й целува краката на Катлийн Удиуиз. И Катлийн наистина е добра авторка, и щом няма да се сдобиваш с "Като цвят по течението" би ли споделила къде си я видяла, аз лично я търся отдавна, само тя ми остана от книгите на Удиуиз, и не мога да я докопам или все засичам едната от двете части