Solenkata88

"Сълзи от злато? на Катлийн Удиуиз

Аз снощи си зочетох "Падналите ангели" на Лорънс Кейт, Ради да си и жива здрава че я похвали, иначе щях да я подмина. Много ми хареса книжката, даже е меко казано. Да не си кривя душата, доста места извикаха в главата ми спомени за "Здрач", но не съм подразнена от приликите. Сюжета, не мога да твърдя че е супер оригинален, все пак става въпрос за невъзможната любов между човек и митично същество, но беше поднесен доста добре, поне за моя вкус. Хареса ми стила на авторката, някак съчетава една доста мрачна обстановка с тънък хумор, който те кара да се подхилкваш ехидно, а самата любовна история - няма как да не те стопли. Малко се издразних от финала, защото очаквах да разбера доста от нещата, които не ми бяха ясни, но тепърва ще се видят в следващите книги от поредицата. Главните - Даниел - идеален герой - страшен и недостъпен пред света, а отвътре като памук, много се терзаеше и обичаше силно главната, няма как да не ви спечели Колкото до Лус - еми ще си го кажа, шматка заспала, дето не знае какво иска и въпреки това не ме дразнеше особено - чела съм за доста по-критични случай от нейния. Тъй като си нямаме отделна тема за книги с такава тематика, ще използвам тази за да дам на романа една тлъста десятка и да го препоръчам горещо - просто си има нужната доза от всичко - романтика, страст, трилър и фантастика, а комбинацията е изключително сполучлива

Мила няма как да си чела нещо на авторката на роден език, защото това е дебюта й на българския пазар Ако отбираш от руски, мога да ти пусна линк където рускините коментират книжлето...ако ли не, можеш подобно на мен да се довериш на положителното им мнение

Щом не си харесала "Падналите ангели" няма смисъл да продължаваш нататък...Тази поредица е много силна в емоционално отношение и щом историята на Рафи и Марго не те е докоснала...не вярвам останалите да ти допаднат. Може би след години ще погледнеш на книгите от друга страна и ще се влюбиш в героите, както се случи с повечето от нас Да споделя какво и аз чета, че от много време не съм го правила: "Падналите ангели" на Лорънс Кейт. Да си кажа взех си я само заради горещата препоръка на Ради, доверявайки се напълно на вкуса й. Още съм съвсем в началото, но увода беше уауууу - много обичам такива моменти. От първата глава съм малко объркана, но като цяло много ми допада стила на авторката - лек диалог и много тънък хумор, да не коментирам, че самата история ми е адски интересна, определено увлича. Като напредна повечко със сюжета ще дам по-обстоен коментар, както обичам

Ох, мила първото ти изречение ми докара сърдечен пристъп...друг път не си прави шеги с такива сериозни работи Много се радвам, че ти е харесала, книжлето наистина заслужава максималната ти оценка Колкото до почерпката, благодаря много, да ти бях казала, нямаше така хубаво да ме уцелиш

Мдам, точно тя, ти си Боби

Отново нещо историческо: "— Оу! Задръж така, големи човече. — Главната разпери ръце сякаш за да се предпази от рицаря, извисяващ се над нея. Напрежението му изчезна на мига. Той отпусна меча и се засмя. — Ха. Това е просто едно момче. Внимавай друг път, момче, да не изненадваш воин, когато смята, че се намира единствено в присъствието на Бог и никой друг. — Широка усмивка разтегли устните му. — Днес имаш късмет. Някой по-незначителен от мен мъж щеше първо да отдели главата от тялото ти, а после да се замисли дали така е трябвало да постъпи. — Предполагам, че трябва да изпитвам благодарност. — Главната се втренчи в него. — Не че съм направила нещо, което да предизвика отсичането на главата ми от твоя страна, но предполагам, че ако такива са правилата, ще трябва да се съобразявам с тях. Веждите на Главния се сключиха объркано. — Нищо не разбирам, момче. Думите ти имат чуждестранен оттенък, който ми е непознат, а значението им е объркано. — Изражението му се проясни. — А, разбирам. Бедното момче. Побъркан, без съмнение. — Побъркан? — Тя едва произнесе думата. — Побъркан? Главния кимна сериозно. — Повтарянето на думите е сигурен знак за размътен мозък. — Повтаряне на думите? Аз не повтарям думите си. - Главния я изгледа със съжаление, сякаш беше някакво незначително същество, което не заслужава да си губи времето с него, и пъхна меча в ножницата. — А сега се махни оттук и ме остави с молитвите ми. - Главния се обърна и Главната се втренчи в широкия му гръб. Той явно не само я вземаше за момче, но и за глупаво момче при това. Е, няма да е задълго. — Чакай малко. Трябва да изясним някои неща. Главния бавно се обърна и погледът му срещна нейния. Очите му се присвиха и в тях блесна предупреждение. Това не беше мъж, свикнал да изпълнява заповеди. Обзе я тревога. — Какво искаш, момче? — Искам доста неща, но ще започнем с основните. Първо на първо, не съм момче. Той сви рамене. — Едва ли можеш да се наречеш мъж. — Не съм мъж. Момиче съм… ъъ… жена. Погледът му обходи късата й къдрава руса коса, тъмносиния блейзер, бялата риза и дънките, после се върна на очите й. — Никоя жена с подходящо поведение, дори и к***а, не би облякла дрехи като твоите. — Погледът му омекна, явно от съчувствие. — Хей, момче, откъде се взе? — Не съм момче! — Главната изскърца със зъби. Очевидно имаше само един начин да убеди този средновековен неандерталец. Тя сграбчи реверите на сакото си и го разтвори широко. — Виж. Погледни. Как наричаш това? Тъмните му вежди се сключиха замислено. — Необичайно облекло. Тя погледна надолу и изпъшка. Ризата напълно прикриваше женствените й извивки и тя точно затова я и обличаше, когато имаше часове, но от това сега едва ли имаше полза. Страхотно. Нищо чудно, че той продължава да я смята за момче. — Добре, гледай тогава. — Тя изпъна ризата си. — Ето. Какво ще кажеш сега? Цици. Тя вдигна поглед и замръзна. Той се взираше в гърдите й така, сякаш никога преди не беше виждал нещо подобно. Може би бе отишла прекалено далеч. Това бяха Средните векове все пак. Може би не използваха думата цици, въпреки че беше абсолютно сигурна, че е схванал значението й. Тя бързо затвори сакото си. — Това е достатъчно. Схвана за какво става дума. — Наистина. — Той й направи нисък, подигравателен поклон. — Милейди."

Хохо, това е сцена от форумния роман, това са любимците ни Бет и Алекс

Марси, мерси че сподели мнението си за поредичката. Аз да си призная - харесвам я Фийдър (да отбележа, че кофти книгите не съм ги чела още) и много се радвам, че и тези двечките са от хубавките й. Особено за "Брачни игри" - взех си я най-вече заради заглавието, пък и щом главния е лекар - супер, директно я мятам в купа за четене!

Мхмм, точно тя, ти си Боби

За да не бавим играта, жокерче - главната е с "ориенталско" възпитание

Наистина е много хубава книжката и само благодарение на твоята пропаганда я прочетох Моят исторически цитат: "Главния опря гръб на стената и протегна меча си, за да държи противника си на разстояние. — Най-добре се предайте веднага, Гадняр, защото вече сте изгубили битката. Изненадващото ни нападение обезвреди повечето ви хора. Хвърлете оръжието! — Никога не се предавам, Главен, и вие го знаете. — Дошъл съм да взема жена си, Гадняр. — Тогава вървете по дяволите! И двамата ще умрете! Стоманените острия се сблъскаха и от метала изскочиха искри. Бесните проклятия на Гадняра се смесиха с оглушителното дрънчене на мечовете. Гадняра се биеше като луд и безмилостно изтласкваше противника си стъпало по стъпало нагоре. Главния беше престанал да усеща болката в раненото бедро и твърде неохотно отстъпваше пред ударите на врага си. Най-после нанесе удар, който Гадняра не успя да парира. Гадняра изрева и се улови за раненото си рамо, но само след миг отново размаха меча си. — Е, добре, тогава няма да ви нанижа на меча си — изкрещя той. — Изкачването по стълбата ще ви изтощи бързо. Виждам, че раната още не е зараснала, а и отровата в тялото ви продължава да подкопава силите ви. Дълго, много дълго трябваше да чакам този ден. Ще ви отмъстя за всичко, Главен. Сега ще умрете. — За какво си отмъщавате? Защото ++++++ предпочете мен, нали? Вече знам, че не сте обичали """""""", а богатото наследство. Но не забравяйте, че и аз имам причина да си отмъстя, Гадняр — отговори остро рицарят. По челото му изби студена пот. Раната пареше непоносимо. Той избегна поредния убийствен удар и усети в гърба си дървения парапет на площадката. По дяволите, Гадняра го бе принудил да се изкачи на върха на главната кула. Двубоят щеше да продължи на открито. От небето все още се лееше дъжд, мъглата се стелеше на гъсти вълни покрай стените. Човек не виждаше дори на две крачки от себе си. И двамата бяха изтощени от боя по тесните стълби. Влажният нощен въздух им пречеше да дишат, гърдите им се повдигаха и спускаха с мъчителни тласъци. Главния едва различаваше противника си. Вцепенението обхващаше крайниците му, слабостта заплашваше да го надвие. Усети как под металната шина се стича топла кръв и разбра, че раната на бедрото отново се е отворила. — Хайде, елате по-близо, Главен — проговори злобно Гадняра. Острието на меча му проряза въздуха с остро изсвистяване. — Оставете най-после тази игра на котка и мишка и се бийте като мъж. Нямаше нужда от това предизвикателство. Сега, когато разполагаха с повече място, стоманата зазвънтя в бърз ритъм. Удар след удар, нападение след нападение… В полумрака се чуваха само пъшкането и тихите проклятия на биещите се. Откъм двора на замъка долиташе шумът на продължаващата битка. Васалите на Гадняра изглеждаха решени да умрат, но да не се предадат. След известно време везните се наклониха в полза на Гадняра. Страшните му удари изтласкаха противника към ръба на зъбера. — Помолете се за душата си, Главен — изсъска ядно Гадняра. — Защото ей сега ще умрете."

"Войнствена любима" - Тамара Лий?

Ох, Пепи и аз за такива коментари се оглеждам, защото усещам изключително силно присъствието на финансовата криза...и ще го гледам след десетина дни! Но се порових по сайтовете посветени на поредицата и с леко сърце мога да кажа, че феновете са предоволни и се шири мнението, че е надминал предните два филма...дано да е така. Като видях, че са го пуснали и в нета, прегледах и коментарите в тракерите...като изключим изключително обидните коментари на "критиците", които засягат тези които харесват поредицата, а не самата нея - като цяло май този път са се справили

аз разбрах, но написаното отговаря на описанието на http://www.fantasticfiction.co.uk/ дано някой друг може да ти помогне повече, аз лично не сещам за друг сайт с подобна визия

сещам се само за тези: http://www.barnesandnoble.com/index.asp http://www.fictiondb.com/ http://www.amazon.com/ http://www.harpercollins.com http://www.mobipocket.com/en/HomePage/default.asp?Language=EN

Еми така и така си подкарала поредицата продължавай с "Нещо прекрасно" пак от Макнот, също е много готино книжле, а главния Джордан е просто трепач - няма такова гризли

Михаела радвам се, че не съм те подвела и романа те е изкефил. За съжаление няма книга за Дороти, аз навремето много се бях настървила, че има книга за приятелската двойка - мъжът беше приятел на Джейсън, ама сега ми зхвръкнаха имената им от главата Та по този повод проверявах и си останах адски разочарована, бройката на историческите й книги е изключително малка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Хихихи, така е, все пак като се има предвид че на български има сигурно не повече от 10 книги с такава тематика, наистина си беше голяяяма подсказка. Ти си Боби

Едно жокерче, че да не забива играта - книгата е за викинги

Хихихи, дебнех от засада! Моят исторически цитат: "- О, Главен - прошепна тя. - Защо трябва да ме гледаш така? Той продължи да се усмихва. - Как така? - По този начин. Като хищник. Толкова различно от учтивия поглед, който ти е присъщ. - Но сега нямам желание да съм учтив, сърце мое. Би трябвало да го разбираш. Защото това, което искам да ти направя, може да бъде определено като всичко друго, но не и учтиво. - Тогава прави го - каза Главната и затвори очи. - Но, моля те, не ме карай да гледам как ме изяждаш. Той се засмя тихичко. - Да те изяждам? О, Главна, как можеш да продължаваш да мислиш по този начин за плътската любов след миналата нощ? - Не зная. Просто така мисля. - Отвори си очите. - Няма. - Да. Отвори ги и ме остави да ти кажа, че си едно малко глураче. При тези думи тя отвори наполовина очи и го погледна. - И все пак ти искаш ли да се ожениш за мене или не? - попита той настоятелно. - Искам. - Тогава престани с тия глупости и нека се държим като хора, които наистина се обичат. Или ще ми вярваш, или не. Не искам да се отнасяш към мен като към безсъвестен похитител, който те е отвлякъл от вкъщи. - Но аз...аз наистина не зная какво трябва да правя. - Нека тогава ти покажа - продължи той и сложи ръка на кестенявите й коси. - Сега вече това не е изнасилване. Не е просто нещо, което аз ще ти направя, а нещо, което ще правим заедно."

Сърце от лед - Джуд Деверо

Точно тя, ти си на ход!

Нещо лесно и историческо от мен: "Тя отметна завивката и се наметна с дебелия халат, който й беше дала Снаха й. Трябваше да намери Главния и да му каже, че е била несправедлива спрямо него. Да му каже, че ще имат дете, и да го помоли за извинение. Къщата беше тъмна, коридорите тихи и пусти. В дневната гореше свещ. Вратата беше притворена и Главната видя, че огънят в камината е почти угаснал. Обърна се да си върви и в този миг чу хихикане на жена. — Толкова ми липсваше. Никой мъж няма като твоите ръце… Главната отвори вратата с трясък и се втурна като фурия в стаята. Главния седеше в едно клесло, напълно облечен. В скута му се беше настанило младо момиче с разголени гърди. Едната ръка на мъжа стискаше чаша с вино, другата милваше гърдите на момичето. Движението беше равнодушно, без въодушевление. Кучето, което не се отделяше от господарката си, оголи застрашително огромните си зъби и момичето изпищя. Скочи от скута на Главния и избяга в един ъгъл. Стивън вдигна чашата. — Добре дошла — поздрави той, заваляйки думите. Очевидно беше пиян. Главната не смееше да помръдне от мястото си. Сърцето й се пръскаше от болка. Главния беше докоснал друга жена! — Как ти хареса сцената? — попита дрезгаво мъжът й. Очите му бяха зачервени, движенията бавни и несигурни. — Сигурно най-после ще разбереш как се чувствам аз, когато те виждам с други мъже. — Нарочно си го направил! — пошепна невярващо тя. — Искал си да ме накажеш. Раменете й се отпуснаха безсилно. В следващия миг в сърцето й лумна луд гняв. Трябваше да му причини болка, да го накара да се гърчи от мъка, да страда, както страдаше тя."

Ох как обичам да познавам книжки, които само са ми разказвани - Йори това е "Спомен" на Джуд Деверо