Solenkata88

Момичета ще ви помоля за мнение за няколко книжки, които си взех днес: Необмислена постъпка – Патриша Райс "Аристократът" - Катрин Каултър - за тази май някой беше споменавал нещо хубаво, но споменът ми е много блед... "Девицата и звярът" - Вероника Хол Благодаря предварително! П.С. Благодаря на всички за новите книжки!

Аз оставам вярна на максимата, че когато имаш най-много за учене тогава ти се чете романче та две не видиш...е на вълна съм съвременни романи. Почти преполових "Не ме забравяй" на Марлис Мелтън и големите ми очаквания за книжлето не ме подведоха, до тук - страхотна история + страхотни герои, особено униформените Много ми е интересно как ще се развие нататък книжлето, явно и тази нощ ще бодувам!

Ох не мога да кажа изчетох, защото думата е по-скоро глътнах "Гордост" на Макнот - уникална книга, буквално ми напълни душата! Страхотен сюжет, интригата беше отлична, героите супер сладки, Лорън - точно моят тип героиня, тоест не се притеснява да си изплаче очите, когато поводът го налага и в същото време не оставаше длъжна никому...а Ник - отново любима комбинация - развратен, похотлив и сърдитко, когато ситуацията го изискваше Няколко неща адски много ми харесаха - нескопосаното ухажване на Ник, докато работеха заедно и най-вече как я ревнуваше главната, милия направо му замина душевното равновесие, как промени отношението си към секса! Също така цялата история около майката на главния беше много интересна и доста тъжна като цяло - това ми прави впечатление в стила на авторката, явно тежкото детство, вследствие на изоставяне, пренебрегване и т.н. на някой от героите е нещо като запазена марка. И нещо за финала на романа, много ме изкефи - последните три страници бяха толкова романтични, мили и в същото време го нямаше леко лигавият момент точно на финала, който в други книги ме е раздразвал...да си призная честно даже пуснах няколко сълзички, наистина беше адски трогателно! "Лицето му бе запечатано в съзнанието й — помнеше всяка негова черта. Но помнеше също и последната им среща — тогава тя пак беше на колене… и плачеше в краката му. Гневът и унижението я заслепиха. — Махай се веднага оттук! — избухна Лорън, без да забелязва разкаянието, съжалението, които помрачаваха сивите му очи. Той се приближи към нея. Тя се отмести и чак тогава се изправи, а цялото й тяло се тресеше. Ник протегна ръце към нея, но тя замахна и го удари по лицето. — Казах вече, махай се оттук! — извика. Той обаче не помръдна и тя отново вдигна ръка. — По дяволите! Махай се! Ник се втренчи в ръката й и тихо изрече: — Хайде, направи го! Разтреперана от гняв, Лорън сломено отпусна ръка и заотстъпва встрани, правейки опити да заобиколи елхата, за да се измъкне от стаята. — Лорън, почакай… — Той застана на пътя й и протегна ръка. — Не ме докосвай! — извика тя, отвръщайки се като обезумяла от ръката му. Отстъпи още встрани, за да го заобиколи и да избяга от стаята. Ник не можеше да й позволи да излезе. — Лорън, моля те, остави ме да… — Не! — извика истерично тя. — Стой далеч от мен! Опита се да избяга, но той я хвана за ръцете. Тя се извърна към него като обезумяла, дърпаше се бясно и го удряше. — Мръсен кучи син! — ридаеше и го блъскаше с юмруци по гърдите. — Мръсен кучи син! Аз те молех на колене! Ник едва я удържаше. Останала без сили, тя се отпусна в ръцете му, а тялото й започна да се тресе от конвулсивни ридания. — Ти ме накара да прося милост на колене… — повтаряше в прегръдките му — …ти, ти ме накара да прося на колене. Той я държеше и си припомняше красивото, лъчезарно момиче, което влезе в живота му и го преобърна със своята усмивка. „Какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти бъде по мярка?” „Ще те превърна в красива жаба.” Очите му започнаха да парят от горчиво разкаяние. — Съжалявам — шепнеше дрезгаво Ник. — Толкова съжалявам. Лорън долови болката в гласа му и ледената безчувственост в душата й започна да се стопява." Да се повторя отново - невероятна книга, и тъй като нямаме отделна тема за съвременните романи ще си позволя в тази да й дам една огромна десятка и да я препоръчам горещо!

Ине много ме зариби с коментара си и аз подкарах книжлето преди два часа...явно ще бодувам докато я дочета, защото ми е адски интересна!

Момичета имам едно въпросче относно Джудит Макнот, пред малко влязох в страницата й във фикшъна и там пише, че ще има нова нейна книга през 2011 - пета в серията за Уестморланд - "Can't Take My Eyes Off of You ", не намирам резюме, но пък корицата е от 2007 година...аз ли нещо бъркам и това е вече издадена книга, тези от фикшъна ли се объркали или трети вариант, на който най ще се зарадвам - книгата е с отложено издаване... http://www.fantasticfiction.co.uk/m/judith-mcnaught/can-t-take-my-eyes-off-of-you.htm П.С. Благодаря на всички за новите книжки!

Преди две години я дадох на една "приятелка" и така и и не ми я върна, още ме яд за книжлето http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif защото книгата е страхотна! Една от малкото съвременни, които съм чела и ми е адски любима! Пиши като я дочетеш, да я обсъдим

Оххх, честно направо ми бръкна в сърцето, като заклет фен на историята за "Красавицата и звярът" - мога да кажа само уаууу, а детето в мен подскача радостно. И филма и книгата изглеждат много интересни, да не кажа яки (аз дето толкоз съм плюла по фантастичните елементи, накая ще излезе че ми допадат при това доста!). Мога само да се надявам, че след като излезе филма ще пуснат книжлето на български, все пак към днешна дата такива истории са манна небесна за тийновете и съответно яко кинти за издателствата! Това последното не го казвам случайно, току що докато се прибирах станах свидетел как две момичета на видима възраст 16 (като махнеш грима 12) обсъждаха книга - сюжет, герой, какво ги е разсмяло - не можех да повярвам...стоях си с отворена уста и чаках земята да се разтвори... А въпросната книга беше "Белязана", някаква вампирска история. Е може жанра да изглежда бозав и "критиците" да вдигат скептично вежди, ама щом "младежта" се е захванала да ги чете, вместо да чака да излезе филма, може би не е толкова лошо да ги издават. Както и да е, извинете лекото ми отклонение от темата, но бях изключително впечатлена и трябваше да споделя

Продължение на темата: "Кой любовен роман четете в момента?" (част 1) От заглавието на темата мисля че се подразбира, но да уточня - пишем за книгите върху които сме ориентирали вниманието си в момента - какви са ни очакванията ни, доволни ли сме от сюжета и, разбира се, след дочитане - един цялостен коментар!

Благодаря за отговора Инче!

Момичета току що напарвих много добър пазар на Славейков, но за някои от книжките нищо не знам...та ако някой е чел, нека сподели едно мнение: "Далечна звезда" - Ан Ейвъри "Необичайно предложение" Бети Нийлс - арлекин романс "Шантал, любимата лъжкиня" - Мари Кордоние "Магията" - Робин Лии Хатчер Благодаря предварително!

Боби, специално от тази поредица книгите са три, втората е за въпросния злодей Джеймс Ардмор, който докако крои отмъщението за Грейсън попада на лейди Диана и се влюбват (явно двете книжки се развиват паралелно), а третата - за мен лично е с най-интересно резюме, а героите са за Хонориа и Кристофър - Кристофър също е пират и главната го посещава докато е в затвора, прекарва една нощ с него и се омъжват тайно. Хонориа предполага че Кристофър е мъртъв, и е сгодена за друг, но изведнъж мъжа й се появява жив и здрав и си иска жената Сключват уговорка, отплават заедно за да търсят съкровище, като уговорката е че като го намерят, Кристофър ще освободи Хонориа от нежелания брак... Да не повярваш, какво попадение от страна на Ирис! Браво на тях!

Жане, Тихи благодаря за отговорите А Тихи вие я коментирахте, доста ласкаво при това...но понеже споменахте че "Любимецът на кралицата" е дублиран, не се досетих... Пък за "Краят на дъгата" - просто резюмето ми изглеждаше познато, добре че попитах и вече ще знам, че са двенки

Мерси много Боби, имам едно въпросче - книгата е от "Пламъкът и розата", нали, ако да може ли да ми кажеш номерчето й Резюмето зглежда яко, ако ми кажеш и малко инфо за книжлето си златна! Така и така стана въпрос за "Хермес", да попитам за книжка №40: "40.Краят на дъгата - Патриша Грасо (violets in the snow) Изабел Монтгомъри осиротява твърде рано и израства при своята зла и алчна мащеха. Джон Сейнт Джърмейн, млад, красив и богат, преживява лична тргедия, свързана със смъртта на съпругата си. Изабел тайно се надява да се сбъдне предсказанието за мрачния принц, който ще я спаси и дари с любов. Джон живее с горчивите си спомени и с клетвата, че няма да позволи отново да разбият сърцето му. По волята на съдбата пътищата на Изабел и Джон се пресичат. Нещо ще се случи. Нещо красиво и истинско..." - има ли я издадена от от някое друго издателство и за какво става дума в нея? П.С. Сега открих номера на "Изгаряща светлина", то с ровене всичко става!

Ехее Боби, страхотен цитат! Много съм впечатлена, за това ще помоля за едно съобщение на лични със заглавието

Точно тя, ти си на ход!

Моята историческа загадка: " Като позна кутията, тя се опита да му я върне. — Със сигурност не мога да задържа тези изумруди. Те са твърде скъпи. Той вдигна вежди. — Ако ти бях дал цветя, щеше да ги приемеш. Каква е разликата? — Поне пет хиляди лири — отсече тя. — Може би и доста повече. Той положи ръка върху нейната, която почиваше на кадифената кутия. — Цената няма значение. Има значение само това, че са от сърце, нито повече, нито по-малко, отколкото биха били цветята. Топлината, която се разля по събраните им ръце, отслаби съпротивата на Главната. Истината беше, че тя искаше тези изумруди не толкова заради красотата им, колкото заради това, че бяха от Главния. — Много добре — каза тя тихо. — Ако наистина искаш да ги задържа, така да бъде. — Бих искал да ти дам много повече. Думите му отприщиха изблик на ярост. Защо трябваше да казва това и да развали всичко? Тя скочи на крака, оставяйки бижутата на пейката. — Не искам да ми даваш нищо повече — каза тя през зъби. — И това е много. Вземи си тези проклети изумруди и ги дай на жената, която ще изрази възхищението си така, както ти искаш. С изправен гръб тя пристъпи на светло под слънцето и откъсна една роза от храстите. И докато късаше тръните от стъблото, си казваше твърдо, че няма да изгуби присъствие на духа. Още едно решение, обречено на провал. Главния се приближи зад нея и положи ръце на раменете й. Макар че в допира му нямаше нищо явно чувствено, неговата близост невъобразимо лесно подкопаваше добрите й намерения. Той произнесе с дълбокия си, разтапящ глас: — „Ела, живей със мен, бъди ти моя обич, и всички удоволствия при нас ще дойдат…” Тя се изскубна и се обърна към него едва когато се отдалечи на безопасно разстояние. — Проклет да си, Главният, вече минахме по този път! Няма да ти бъда любовница! Той можеше пак да се приближи до нея и да пусне в действие всички омайващи оръжия на сетивата, за да се опита да промени намеренията й, но не го направи. Вместо това каза тихо: — Не те моля да ми станеш любовница. Моля те да станеш моя жена. Главната бе смятала, че нещата не могат да станат по-лоши, но грешеше. Главният й предлагаше да осъществи най-дълбокото желание на сърцето си, но думите му отключиха в нея замайващ пристъп на страх и болка. Без да посмее да се вгледа в дълбините на тъгата си, тя каза твърдо: — Правите ми голяма чест, ваша светлост, но и двамата знаем, че когато мъже като тебе се женят, те избират богати, красиви, осемнадесетгодишни девици. — Тя се изсмя остро. — Аз не съм нито едно от тези неща. Опасните приключения могат да действат като наркотик, не позволявай на няколкото дни вълнения да объркат преценката ти. Въпреки недвусмисления й отказ Главният усети искрица надежда. Главната не беше казала, че не го обича, поради каквато причина бе отказала на притяля си и която причина бе единствено от значение. — Аз не съм „мъже като тебе”. За добро или за зло, аз съм единствено и само Името на Главния — каза той с възможно най-разумния си тон. — Имам и достатъчно пари за двама души или дори за сто души, затова състоянието не е от значение. Красота? Тя е в очите на този, който гледа, а в моите очи ти си най-пленителната жена, която някога съм срещал на този свят. Винаги си била. И винаги ще бъдеш… Колкото до годините — той скъси разстоянието помежду им и улови погледа й, стараейки се да я убеди, — единствената осемнадесетгодишна, която съм срещал и която не ме е отегчавала до смърт, си ти… и жената, в която си се превърнала, е дори още по-неустоима, отколкото момичето, което беше. Когато устните й се открехнаха, за да отговорят, той ги докосна с показалеца си: — Щом положението е такова, защо не се омъжиш за мене?"

Мисля, че към тази тема мога да причисля "Лунна страст" на Мари Ферарела. Тази книга ми е една от любимите и повече не мога да се сдържам и да не споделя по-обширно мнение за нея. Книжката има много ударно начало, действието се развива в Америка, веднага след освободителната война на колониите - главната Рейчъл по нощите чака брат си Райли и се притеснява за него, а той в това време се почерпва в кръчмата. И когато вече е стабилно пиян на помощ му се притича Син Джин (по-кофти превод на името не са могли да измислят) и го завежда у дома. Да уточня две неща - Рейчъл и Райли са ирландци, напуснали дома си, заради гнета на англичаните и съответно мразят, ама яко мразят всичко живо от Кралството (особено Рейчъл), пък главния Син Джин си е чистокръвен английски граф И представете си прибира се мрътво пияния Райли, подкрепян от омразния англичанин и Рейчъл напълно нормално реагира - директно хваща пушката. Много щурава героиня, направо беше като буре с барут, от най-малкото нещо се взривяваше. Да, ама точно в тази ситуация главния й показа, че не всички мъже са такива смотани, каквито тя ги знае й я нацелува едно хубаво И така се запознаха главните, като Син Джин си я хареса адски много, а Рейчъл направо го намрази и постоянно му се заяждаше и се опитваше да му натрие носа, уви не й се получаваше! Рейчъл и Райли правеха вестник, единствения в града и един ден, докато Райли отсъстваше дойде един мазен, гнусен, гаден тип и й налетя на Рейчъл, заради нещата който се пишеха във вестника, а и защото си я беше харесал. И тука, като се появи Син Джин, като го размета по пода, бой, бой (аз нали съм си кръвожадна - обичам такива сцени), демек спаси изпадналата в беда девица. И от този момент Рейчъл почна лека по лека да омеква, пък и главния си я ухажваше стабилно, да не е от желязо та да му устои. След още малко време в града се появи Бенджамин Франклин (не съм 100% сигурна за името), тази действителна личност присъства в почти всички романи свързани с освобождението на колониите. Та той се оказа много близък приятел на Рейчъл и Райли и предложи на Рейчъл да го придружи в пътуване до Франция, където щеше да се подпише мирния договор между Англия и Америка, един вид тя да отрази събитието. Рейчъл естествено се нави, обаче й трябваше придружител - кой друг ако не Син Джин и заминаха тримата с корабче за Франция, като Рейчъл и Син Джин споделяха една каюта, един креват и ги делеше много "стабилен" параван, който първите няколко вечери удържа на страстта между двамата, ама само първите вечери... Пристигнаха във Франция, главните влюбени, едни сладкиии, ходиха по заседания и всякакви политически щуротии...Обаче им се отвори една - две седмици почивка и решиха да скокнат до Англия, в графството на главния. Той беше втори син, но брат му беше много болен, направо на смъртно легло - а жена му Виктория (уф голяма гаднярка) си харесваше главния и се опита да му се намърда в леглото, ама не й се получи естествено, защото Син Джин излезе много стабилен! И тука вече стана завръзката, Виктория направи една мръсотия, няма да я разказвам за нечелите, но главния успя да спаси Рейчъл, накрая имаше женски бой и естествено Рейчъл размаза Виктория И за финал - много сладко предложение за брак от страна на Син Джин. Книгата е страхотна, една от най-свежите, забавни и динамични истории която съм чела. Главните герой нямат равни, а отношенията между тях са описани по неповторим начин. Само да отбележа за по сълзливо настроените също има по нещо, и Рейчъл и Син Джин са преживели по нещо тежко в миналото си, което им тежи и ще ви накара да подсмърчате. Не знам още какви супер лативи да изредя, може би да кажа, че е в личния ми Топ 5 за най-любима книга, и мога само горещо да я препоръчвам. Оценката ми е естествено 10, без забележка съм!

Това ми напомня на "Уитни, моя любов", отново на Макнот, но вероятността да бъркам ми се струва голяма

Ради, зариби супер много, в понеделник отивам на пазар и ще си я взема, ако можеш да ми кажеш кога излиза втората книга, от тогава ще ги подкарам да ги чета, че само с една, ако ми хареса много няма да мирясъм!

Ех Ради, предната седмица я гледах и ми се досвидяха парите, ама този коментар ме кара да се замисля...доста! Я кажи любовната история как е? Претупана ли е за сметка на интригата и друго нещо, хумор, забавни сцени - има ли нещо такова? Мерси предварително.

Еми Съни, на мен Инчето ми го праща навремето, и не знам от къде го е сваляла, освен това Гането също го беше дърпала, ако може тях да попиташ, защото аз в чуждите тракери не мога да се оправя и да ти пратя линк

Тук можеш да видиш какви още сме обсъждали по темата за филмираните книги: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=123600&st=0 Единственият филмиран роман, от жанра на историческите, любовни за който се сещам е на Джули Гарууд. Книгата "For the Roses" не е преведена на български и е първа от серията Claybornes' Brides...ето го и самия филм: http://www.imdb.com/title/tt0117515/ Но да си кажа честно, на мен хич не ми хареса, но това си е личното ми мнение.

Точно той Ти си на ред Инче

Не ден, ами незнам какво, май трябваше да скокна до тото-пунка. Иначе Боби, напълно съм съгласна с тебе, книгата ми е една от любимите, а Даренго - мамма миа, като чета за него и ми се поравя настроението Следващия цитат, едва ли ще ви изненадам, като кажа че е от историческа книга: "— Вече си будна? — попита и гъвкаво, сякаш се плъзна, тръгна към осветения от слънцето правоъгълник. Ботушите му за езда бяха лъснати до блясък, а над тях плътно прилепналите панталони в цвят каки. Видя как тя трепна, но почти мигновено се овладя и възвърна израза си. — Така излиза. И сега, когато отново си тук, искам да ми помогнеш да напусна това ужасно място! — Очите й бяха изпълнени с решимост. Имат цвета на океана при залез, помисли си той. — С носилка или на кон, мадам? Тя премигна при тази неочаквана отзивчивост. — Което е по-бързо. — О, най-добре е с носилка. Но за да се измине пътя до Коломбо по крайбрежната ивица, ще потрябват десетина носачи. Предполагам, че ще стигнете най-много за седмица, ако не ви пресрещнат леопарди или бандити, които просто чакат невнимателните пътници. С кон за десетина дни може да се добереш до планините Канди. Е, може и с волска каруца, но сигурно ще ти бъде много неудобна. Небрежно се подпря с рамо на вратата. От позата му личеше явна подигравка. — Каквото и да е! На колене ще пълзя, само и само да се махна от тебе! — Наистина ли? Както и да е, няма да се наложи, защото не можеш да пътуваш по нито един от изброените начини. Нямам излишни нито носачи, нито коне, нито волски каруци. В случай, че не си забелязала, мусонът ще връхлети днес-утре, а аз трябва да събера чаената реколта преди да завалят дъждовете. Ако е останало нещо за събиране. Не, засега оставаш тук, Главната. Може би по-късно ще се опитам да уредя нещо, ако ме убедиш, че не си изпратена при мен от Гадняра. — Ти си долен лешояд! — пръстите й се свиваха и отпускаха в скута й. — Не можеш ей така… Главния щракна с пръсти. — О, каква липса на маниери, скъпа! Страхувам се, че думите, които излизат от устата ти, напълно развалят представата за благоприличие, която вдъхва лицето ти. — Нищо не вдъхвам, отрепка такава! Аз съм това, което изглеждам — благоприлична английска дама, която иска да избяга от нахалния глупак, явно слънчасал от безмилостното тропическо слънце! Тънките й бели пръстчета се свиха в юмручета. ”Не си значи толкова хладнокръвна, колкото изглеждаш, Главната. До довечера ще бъдеш още по-притеснена, обещавам ти!” — Обърни се и ми покажи какво е направила Слугинята с гърба ти! — Я върви при сатаната, скапан господин Главен! Искам да се махна оттук! Сега!Не чу ли? Главният гледаше как върху лицето й се изписа цяла палитра от цветове и емоции. Прекалено красива беше, по дяволите! Жена, която може да превърне в действителност всички мечти и надежди, които един мъж е решил вече за безвъзвратно погребани. Той бавно се отблъсна от рамката на вратата и тръгна към нея, като през цялото време я изгаряше с погледа си. — Не се доближавай! — просъска тя, очите й потъмняха от ярост. И може би от мъничко страх? — Така или иначе, искам да видя гърба ти, Главната. Уверявам те, че за теб ще бъде по-достойно, ако не се съпротивляваш. Тя демонстративно кръстоса ръце на гърдите си. Край на търпението ми, реши Главния. — Я се обръщай да видя гърба ти — изръмжа той. Тя не помръдна. Веднага! — Ти, добри човече, можеш да вървиш там, където вече ти казах! Ониксовите му очи станаха ледени. — Току-що подчертах каква изискана дама си с всичките тези труфила върху теб. Но ако искаш да поддържаш това впечатление и занапред, ще трябва да се научиш да държиш езика зад зъбите си. — Хич не ме е грижа за впечатлението, което правя. Особено пък на теб!"

Не съм много сигурна, но този сърдитко страшно ми напомня Даренго де Навар, за това мисля, че е "Краят на дъгата" на Ребека Брандуейн.