Solenkata88

И повярвай няма да съжаляваш, позволявам ти да ме държиш пряко отговорна, когато се изкефиш максимално с тази уникална книга...и щях да забравя - пия всичко без мастика, ако искаш да почерпиш

Амииии "Неприлично предложение" на Мери Джо Пътни?

Аз все още не съм прочела всички исторически книги на Макнот, но до тук "Сега и завинаги" ми е любима, страхотна е, същинско удоволствие за четене

Е това е много неприятна новина, как не ги е срам Само докато си пиша коментара и ми минават различни идеи - защо не организираме нещо като протест или подписка в подкрепа на авторката, все пак нали ние ще ги купуваме, не може да не обърнат внимание на солиден глас! Как мислите момичета?

Точно тя Крисе, ти си на ход

Хммм похвалихте я, но след този коментар я пращам на дъното на шкафа няма да се чете, много мразя такива неща

Неее, далеч от истината. Цитата е много як, но си е нищо особено, разбираемо е че не се сещате, ето още един цитат - много по-лесен. "Когато й омръзна да се крие, подаде лице изпод кожите. Главния седеше пред огъня и разтриваше ръцете си. — Имам чувството, че никога няма да се стопля. Тя проследи изненадано как той свали дебелия си жакет. Смеховете и песните в залата не преставаха. — Не е ли признак на лоши маниери, когато домакинът напуска рано-рано собствения си празник? Главния вдигна рамене. — Омръзна ми да слушам наздравиците им. Жалка сбирщина, нали? Щом им напълних шкембетата с прясно глиганско печено, забравиха подозрителните погледи и започнаха да пият за мое здраве. Качих се в спалнята си с надеждата да намеря топло легло, но явно не съм попаднал на правилното място. Думите му бяха избрани много лошо. Главната ядно стисна устни и отново се зави презглава. Главния сложи още две цепеници в огъня, изяде едно от пастетчетата, които беше донесъл за Главната, легна си и се зави с няколко кожи. Огънят гореше буйно, но в стаята беше все така студено. Навън вятърът свиреше, зарадван от падащите температури. Капаците на прозорците скърцаха жално под непрестанния напор, през тесните процепи проникваше леден въздух. Главната много скоро усети студенината на камъните под дебелите кожи. Разтрепери се неудържимо и макар че обгърна с ръце тялото си, не намери утеха в собствената си телесна топлина. Купчината кожи не можеше да се сравни с девет топли тела под една-единствена скъсана завивка. Къде беше малкият Фреди да се сгуши в нея? Тя пропълзя към огъня, влачейки кожите, направи си постеля пред камината и си легна, треперейки. Сенките, които танцуваха по стените, създаваха впечатление за уют и топлина, но то беше лъжливо. Скоро Главната замръзна до кости и зъбите й затракаха. Уви се по-плътно в кожите, седна на пейката пред камината и опря буза в топлите камъни. Силен порив на вятъра отвори един капак и Главната се стресна. В стаята нахлу леден вятър, завъртя снега в ослепителна вихрушка. Главния скочи, ругаейки, и затвори капака. Когато се обърна към камината и започна, да изтупва снега от дрехата си, откри Главната на пейката. Единствено очите и буйната руса грива се виждаха над тъмната кожа. Без да каже дума, Главния си легна отново. — Как искаш да заспя, като зъбите ти не престават да тракат? — попита почти грубо той след малко. — Най-смирено моля за извинение, милорд — отговори Главната през здраво стиснати зъби. — Ако толкова ви преча, изгонете ме в стаята на сестра си. Не съм свикнала да спя сама през зимата. — Аз пък съм. Но не с половината от завивките си. Това е смешно. И за двама ни няма полза да замръзнем на разстояние само няколко стъпки един от друг. — Той отметна кожите и й махна. Това беше недвусмислена покана. Главната отвори широко очи. Зачервеното връхче на нослето й се подаде над кожите, но тя само се уви по-плътно в тях. Главния сърдито извъртя очи. — Колебанието ти е ласкателно, но аз мога да те уверя, че онази част от мен, която е склонна да ти досажда, в момента е абсолютно замръзнала. Главната го огледа крадешком, все още несигурна. Той издиша шумно, тя стисна за миг очи, скочи, изтича до леглото и се хвърли до него на дюшека. Леглото се залюля и тя се сгуши под завивката, обърната с гръб към него. Главния се вгледа в съвършената извивка на гърба й под простата риза и се запита дали не беше дал обещание, което не можеше да изпълни. Нахвърля отгоре й кожите, обърна се на другата страна и затвори очи. Скоро се чу шумолене и леглото се залюля. Главния отвори очи и се обърна. Стройното тяло на Главната се разтърсваше от силни тръпки. — Велики боже, жено! Явно не зъбите ти вдигат този адски шум, а кокалите! Главната скочи от леглото и светкавично се уви в една пухкава кожа. — Моля за прошка, милорд. — Талантът за подигравателни забележки и този път й помогна да намери точните думи. — Може би все пак ще предпочетете да ме вържете с верига за леглото и да ме принудите да удовлетворя най-тъмните и противоестествени желания на тялото ви. Главния зарови пръсти в разбърканата си коса. Думите, които Главната хвърли в лицето му, бяха неговите собствени: беше ги казал на един похотлив стар граф от Лондон и на една дама, за която можеше да бъде сигурен, че ще ги разпространи до най-далечното кътче на Англия. Разумът се опита да го предупреди, но ръцете не го послушаха: сграбчи Главната за раменете и я дръпна към себе си. Тя опря ръце на гърдите му, за да запази известно разстояние между телата им. — Това е много изкусителна покана, милейди, но и двамата знаем, че не са нужни вериги."

Гале, нещо не си ме разбрала, точно същото имам предвид - че са в огромно количество и не особено изпипани, и колкото и да е "увлекателен" сюжета в един момент почват да дразнят

Ооо не съм, все още съм си до частта в Шотландския парламент, но нали прихващам чужди навици и попреглеждам какво става по напред Още нещо историческо от мен, мъничък откъс, но има едно изречение, което ме спуква от смях! " След този невероятен екстаз Главната се отпусна в леглото, дишайки тежко, сякаш беше пробягала много мили. Големите й очи бяха пълни с учудване. Главния отговори на погледа й и тя разбра, че времето за игри беше отминало. Очите му се присвиха в тесни цепки и тя бе обзета от радостно очакване, примесено със страх. Ръцете на Главния затрепериха, когато се надигна на колене и започна да отвързва панталона си. Главната затвори очи. Държа ги затворени, докато той посегна и хвана едната й ръка. — Главна? — попита тихо той. — Какво? Главния привлече ръката й към тялото си. Ръцете й се отвориха и докоснаха нещо, което й заприлича на стомана, обвита в копринено кадифе. Пръстите й се плъзнаха любопитно по това непознато нещо и Главния изстена дрезгаво. Главната бързо издърпа ръката си. — Не мога — изплака отчаяно тя. — С това нещо можеш да ме убиеш, милорд! Главния скри лице в шията й с треперещ смях. — Ти ме ласкаеш, скъпа. — Опря се на лакти и я погледна в очите. — Това е нещо съвсем обикновено, кълна ти се. Повярвай, досега не съм убил никого с него."

Оооо това съм го чела - "Любов извън закона" на Сюзън Джонсън, но не съм много сигурна...

Точно тя Ти си на ход!

Ето следващия исторически цитат: " — Да не сте дошъл да посетите жена си? Главния презрително огледа гадняра от глава до пети, а когато най-сетне отговори, сарказмът в гласа му не можеше да бъде сгрешен. — Ако сте се канил да си тръгвате, господин Гадняр, не бих желал да ви забавям нито минутка повече дори и ако виждах някаква причина да ви обяснявам за какво съм дошъл. А сега, на-добър път. Главния демонстративно обърна гръб на гадняра, а в същото време умишлено пренебрегна и жена си в дъното на салона. Не помнеше някога да е вършил нещо по-трудно. Желанието да иде при нея беше толкова силно, че единствено благодарение на силната си воля той успя да тръгне към Приятеля, който се приближаваше да го поздрави. Обнадеждената усмивка на Главната бързо избледня, докато мъжът й се здрависваше с моделиера. Объркана и унизена, тя наведе глава и се втренчи в скиците си през мъглата на сълзите. Опита се да скрие лицето си от останалите присъстващи в магазина, като вдигна ръка към челото си, но това не успя да спре сълзите, които закапаха по скиците й. Припряно стана от стола си, обърна се настрани и с наведена глава изтича покрай разсилния, за да излезе през задната врата. А тъй като не погледна назад, не видя зелените очи, които се обърнаха към нея и я проследиха през прозореца, докато се скри зад високия жив плет в градината, където се намираше тоалетната. Едва когато се озова усамотена на това място, Главната посмя да даде воля на сълзите, които направо я задушаваха. Плака дълго, раздирана от мъчителни ридания, и се чувстваше така, сякаш животът й е рухнал в черна пропаст, водеща към ада. Нямаше представа какво е довело мъжа й в магазина, но й беше пределно ясно, че не е дошъл заради нея. Та той дори не благоволи да я поздрави! Приятеля също бе забелязал как Главната побърза да напусне помещението, затова загрижено се обърна към Джеф: — Не мислиш ли, че беше прекалено суров с нея, Главен? Ако не се лъжа, Главната плачеше, когато излезе. Главния загрижено въздъхна. Макар че сълзите на Главната жегнаха сърцето му и едва не го накараха да изтича след нея в градината, единствено твърдата му решителност да следва първоначалния си план му помогна да не покаже чувствата си. Все пак душата му плачеше, като гледаше как се измъчва Главната. — Трябва да я оставя да разбере съвсем ясно какво значи да бъдем разделени — отвърна Главния стоически. — Трябва да го почувства като реалност, колкото и болезнено да е за двама ни. "

Пробвам с научкване, щом главната е Бел - значи "Изабел" на Патриша Гафни, примерно Ако не беше написала имената, щях да предполжа "Нежният звяр", че в момента я чета и там доста играят пикет, а играта изглежда супер интересна!

Виж тук, доста са и все приличен размер: http://www.facebook.com/JonPaulRomanceArt?v=photos#!/album.php?id=222997563149&aid=133957&s=0&hash=d0cd50e30ee821f34cdcf9dbb3eb150d

Емиии доста съм се мъчила и не съм успяла, но преди много време Инка качва доста от картинките му в темата за обработените корици - 2-3 страница...така че прегледай началните страници и ще се изненадаш приятно

Хммм, аз не бих казала, че е на "ти" - по-скоро се е оженила за тях или са й най-добрия приятел! От трите нейни книги, които съм чела - винаги започва с хубави сюжети, героите й са едни горделиви с достойнство и т.н. - докато не им мине палава мисъл през главата. Та в "Лъвското сърце" главния се нави на веднагическа сватба, само защото гащите вече много го стягаха - беше покъртителна сцена Много пъти съм казвала, че нямам нищо против интимнити сцени, ама тя просто се улива Все пак всеки си има мнение и възприема нещата различно, не може всички да харесваме едно и също

Мими страхотен коментар за "Софи" - не че съм очаквала друг, книжлето наистина е фантастично. И да споделя - и аз адски много се дразнех на Шана като героиня, направо си я мразех, но има една която мисля, че е най-ужасната - главната от "Лъвът" на Кони Мейсън - Ариана, таз когато и да я пребиеш все си закъснял, дори само спомена за нея кара кръвта ми да кипне, но не от вълнение! Между другото, мисля че след големия топ 100 може да завъртим една класацийка на тази тема Да се върна на темата, чета арлекинчето "Предсказанието" по препоръка на Тихи, по-късно като го дочета ще дам цялостен коментар, но е супер сладко книжле!

Точно тя е, ти си на ход!

Нещо историческо и от мен: "Смотаният гледаше замислено през прозорчето към Главната, докато пътят направи завой и каретата се скри от погледа. — Е, добре — каза Главната весело и пооправи бонето си. — Приключихме с тази история. А сега и самите ние трябва да тръгваме, милорд. Сигурна съм, че до града ще има да пътуваме още дълго време. Главният хвана брадичката й с палец и показалец и повдигна лицето й нагоре, така че да не може да скрие очите си, като наведе глава. Вече беше почти тъмно, но Главната виждаше мрачното му изражение съвсем ясно. — Главна, не искам дори и за миг да си помисляш, че тази история е приключила — каза Главния. Тя прехапа устни. — Божичко! Знаех си, че ще сте доста раздразнен. — Това е меко казано. — Работата е там, че това наистина не беше нещо повече от една неудобна ситуация за всички замесени — побърза да го увери Главната. — Приятелите ми не искаха да направят нещо лошо. Признавам, че ви поставиха пред доста неприятности и много съжалявам за това, но не се е случило нищо, заради което да заплашвате Смотания така ужасно. — По дяволите, жено! Та той се опита да избяга с теб! — Но бе така добър да осигури и двама почтени придружители. Не можете да го вините, че е нарушил благоприличието. — Проклятие, Главна… — Дори и да бе успял да ме заведе чак до Гретна Грийн, което беше малко вероятно, нищо ужасно нямаше да се случи. Просто щяхме да обърнем каретата и да се върнем. — Не мога да повярвам, че стоя тук под открито небе и обсъждам подобно нещо с теб — Главния хвана Главната за лакътя и я поведе към файтона, спрян наблизо. — Този мъж си бе наумил да избяга с теб и да се ожени за теб — той с лекота повдигна Главната на седалката. Главната приглади полите си, а Главния седна до нея и пое юздите в ръце. — Милорд, надявам се не мислите, че щях да се омъжа за Смотания. Та аз съм сгодена за вас! Главния я погледна косо, докато обръщаше файтона в посока към Лондон с много бавен ход. — Но този факт съвсем не попречи на приятелите ви да се опитат да ви спасят от лапите ми. — Да, но те просто не разбират, че съм съгласна да съм в лапите ви, милорд."

Хихихи това е много любима моя сцена от "Клариса" на Джуд Деверо

Еми според мен книгата заслужава още един шанс...но ти си знаеш! Друго, което мога да ти препоръчам е поредицата на Мери Джо Пътни за падналите ангели и самата книга "Падналите ангели", която се явява втора подред

Като каза крими елемент веднага се сетих за "Любов по неволя" на Аманда Куик - сюжета е уникален, по нищо не отстъпвма на "От местопрестъплението", но да предупредя любовната история е по-слаба. А ако държиш на всичко в комплект, горещо ти препоръчвам "Перлата на любовта" и "Рубинът" на Кристина Скай - за мен това си е класика в жанра - не само от към любовна история, но и интригата със злодеите е перфектна!

Охххх "Софи" е меко казано страхотна книга - изключително забавни ситуации, поднесени по страхотен начин...а главните са такива сладури! Софи същинска фурия, много е сладка в реакциите си...а Колин ммммм мамин сладък Мими чак ти завиждам, че я четеш за пръв път

Момичета имам едно питане към феновете на "Здрач" - поредицата. Видяхте ли това "допълнение" към "Затъмнение" " Гледните точки винаги са повече от една... Стефани Майър започва тази история отдавна. Далеч преди четирите романа от поредицата „Здрач“ да се превърнат в световен феномен. „Тогава редактирах „Затъмнение“ и бях потопена изцяло в моя вампирски свят – разказва тя. – Мислех много за новородените вампири, представяйки си тяхната страна на историята. Започнах да пиша от гледната точка на Бри за тези последни дни и за това какво е да си новороден.“ Днес този текст се превръща в самостоятелна книга, друга гледна точка към невероятния свят на „Здрач“." "Прочетете го преди да гледате филма", препоръчва авторката. Не мога да разбера дали се опитват да изкопчат още парички или е нещо, което наистина си заслужава. Някоя вече да я е чел? Аз дълго ще се колебая дали изобщо да си я купя...

Бреххх какъв хубав пример за мъжката свинщина...със сигурност не съм чела тази книга, но да се пробвам да научкам - "Грешница на любовта" на Барбара Смит