Solenkata88

Гале в студентски град по общежитията дават стаи на хотелски начала и мисля, че не са толкова скъпи - утре мога да разваня на колеги да разпитат, такъв вариант устройва ли те?

С удоволствие бих ти препоръчала нещо, но от двете заглавия които си написала не мога да си направя никакви изводи за това какви книги харесваш . Само съвременни или и исторически - по-статични т.е. да се набляга на отношенията между героите или да има повече динамика - интриги, преследвания, гонка с лошите или пък повечко драма - да си поплачеш...

Момичета, благодаря ви за всички нови книги

Гале подкрепям те, книжлето като цяло ми харесва, но главната адски много ме изнервяше!

Първо огромни благодарности за книжката! malagaeli страхотна си, адмирации за желанието ти и трудолюбивостта ти. Мила "Райският поток" - преспокойно може да я пропуснеш, това е най-лошото ми четиво и съвсем наскоро се отървах от него с чиста съвест! Коминтирала съм я по-обстойно и ще самоцитирам: "И да споделя една от малкото гадории които имах "късмета" да прочета: "Райският поток" на Лайза Бингам, от поредицата на Хермес "Пламъкът и розата", номер 5. Накратко защо не ми хареса - главната е дъщеря на заможно семейство, банкери, доста заухава. И се появява един льольо, жаден за парички, съблазни я главната, направи й бебе, а тя влюбена - загубена си се радва, докато не го хвана на калъп с една фльорца. Набързо й рухнаха мечтите за любов и такива работи...ама позабременяло момичето, трябва да я женят. Намери се някаква позната и я прати на другия край на света да се ожени за племенника й. И замина главната за пущиняка, за да се жени за главния, който беше нещо средно между Тарзан и прасе, с три дъщери - абсолютни диванета. Ожениха се, главния толкоз я хареса главната, че щом останаха сами й се метна, ама беше толкоз възбуден, че нито разбра че не е девствена, камо ли бременна. И така главната заживя с новото си семейство, доста трудно свикна, все пак си беше префърцунена госпожица, децата я тормозиха (това можеше да е забавна част, ама не й се беше получило на авторката). Като почна да личи, че е бременна главния си помисли че детето е от него. Роди се момченце и той беше много щастлив, че най-накрая има син. В периода на бременността се влюбиха главните, ама ми бяха доста суховати отношенията. И сега започва "интересната" част. Появи се гадняра дето забремени главната, искаше чрез детето да се опита да докопа пари, опита се да я насили, ама падна по една стълба и пукна. Тука главния пак не се зачуди какво става. След това като хвана една зима, и всичко живо започна да се тръшка от шарка, деца, възрастни... През това време на главния му светна че синът му се е родил малко раничко и се усети, че не е негов. Изпокараха се с главната - много грозна история, и през времето докато си бяха сърдити бебето се разболя от шарка и почина! Беше просто ужасно... Беше таква зима, че дори не можаха да го погребат, ами го пуснаха в някакъв кладенец. Главната не можеше да го преживее и напусна главния, а когато си тръгна, главния се усети че я обича все още, тръгна след нея и се сдобриха - това е. Никакъв свестен диалог, много противни герои, много подтискаща обстановка - изобщо оценка лош едно!"

ДА Ине тя е,ти си на ход

Мале Инче и ти се имаш за фен, срамота... Стегни се

Нещо лесно и от мен, съвременно: "Главния беше слисан. Мамка му. Тази жена беше най-горещото нещо, което бе срещал някога. А му се беше случвало да го порази мълния един-два пъти. Червеният дим. Сигурно той беше причината. Освен това опиатът явно бе подействал и на него, защото беше повече от готов да я има. Последна цигара. Е, това е дяволски добро обяснение, каза си той. Много жалко, че този боклук беше релаксант, а не афродизиак. Тя отново изстена, тялото й се извиваше сладострастно, краката й се разтвориха широко. Миризмата на възбудата й го удари като куршум, изстрелян от упор. Ако не беше седнал, сигурно щеше да падне на колене. - Докосни ме - простена тя. Кръвта закипя във вените му, като че ли тичаше с всички сили. - Не съм тук за това - каза той. - Все едно, докосни ме. Съзнаваше, че трябва да каже "не". Не беше честно спрямо нея. Освен това трябваше да поговорят. Може би е по-добре да се върне пак по-късно през нощта. Тя се изви и притисна тялото си в ръката му, която държеше китките й. Наложи му се да затвори очи, когато гърдите й опънаха тениската. Време е да си върви. Наистина беше време да ... Но не можеше да си тръгне, без поне да я вкуси. Да, но ако я докосне дори само с пръст, значи е егоистичен негодник. Гадно, егоистично копеле, ако вземе това, което му предлагаше замаяна от опиата. Главния изруга и отвори очи. Боже мой, колко студен беше. Студен до мозъка на костите си. А тя беше гореща. Достатъчно гореща, за да стопи този лед, макар и за кратко..." Стига толкова, че ще скандализирам детската аудитория

Охо това е нещо много любимо - "Съвършен герой" на Саманта Джеймс

Аз си дочетох "След полунощ" и затвърдих вчерашното си мнение - романа е меко казано разкошен и съм болна, че втората книга не е издадена, направо е грехота Историята е уникала, разказана по невероятен начин - а главния ми влиза в личния топ 10 за любими герои - просто неустоим Все още ме държи историческата вълна и подхванах "Нежният звяр" на Колийн Шанън, и след 100-тина странички хич и не съжалявам. Главната е доста цапната в главата и в устата - упорита като магаре, комарджийка, супер нахакана - пък под красивата външност е доста по-крехка. А Главния - ммм разкошен - млад, богат и скандално известен - винаги ходи маскиран, никой не знае кой е в действителност и безумно желае да съсипе семейството на главната. До тук се виждат за четвърти път и за втори се награбват като невидели - голямо привличане, голямо нещо. Силно се надявам да стане някаква врътка и да се оженят скоро, скоро Иначе сблъсъците между двамцата - ммм наслада за сетивата, имат страхотни остри езици, и двамата едни упорити - демек уникална комбинация. Нямам търпение да осъзнаят, че се обичкат

Мхмм, бърза си признавам! Ти си на ход

Знам че Маги не е потвърдила, но съм абсолютно сигурна, че съм познала за това, за да не спира играта ето следващия исторически цитат: "Главната усети как от облекчение й се зави свят. Чувстваше се сигурно и уютно в ухаещата на сандалово дърво и лавър прегръдка на Главния. Беше заявила, че не е от типа жени, които припадат при най-малкото вълнение в мъжките обятия, но неговата непоколебима сила изведнъж направи тази представа странно привлекателна. Особено когато се сблъска пряко с властната му самоувереност. Не можеше да се отърве от впечатлението, че той принадлежи към типа мъже, които знаят много добре какво да правят с жената, попаднала случайно в обятията им. — Кой, по дяволите, сте вие? — попита сърдито светлокосият младеж и ухилената му физиономия се смени с обидено смръщване на челото. Гласът на Главния прозвуча съвсем спокойно, почти приятелски. — Аз съм онзи, който си хапва големи зли вълци и не оставя от тях нищо освен няколко кокалчета. Момчето хвърли несигурен поглед към тъмнокосия си спътник. Той излезе напред и двамата опряха рамене, за да си дадат опора. — В тази прекрасна пролетна нощ сме тръгнали да си потърсим малко забавление — обясни тъмнокосият и свали шапка. — Не искаме да се караме с вас, сър. — Ако казвате истината, предлагам двамата с приятелчето ви да се махате оттук и да забравите, че някога сте минавали по тази алея. — Това е несправедливо! — извика русият и се изпъчи с глупавата дързост на младостта. — Ние я намерихме първи. Тя е наша! Преди Главната да отвори уста, Главният отсече властно: — Вече не. Сега принадлежи на мен. Това собственическо заявление, произнесено с непоколебима убеденост, накара Главната да потрепери. Хватката му стана поздрава, сякаш за да й покаже, че е усетил трепването й. — Можете да я имате след нас, ако желаете — включи се в пазарлъка тъмнокосият момък, който очевидно планираше дипломатическа кариера във външното министерство. — Ние двамата знаем как трябва да се отнасяме към хубава млада дама. — Той прокара език по устните си и измери Главната с дързък поглед. — Отначало може би ще моли за милост, но когато свършим с нея, ще иска още. Тялото на Главния се напрегна, сякаш се готвеше за скок. Ала гласът му прозвуча все така спокойно: — Не, благодаря. Винаги съм имал предпочитание към прясно месо. Отблъсната от съзнателната му грубост, Главната се скова. Опита се да се обърне, за да го погледне в лицето, но той го предотврати с безмилостна хватка. — Това са глупости — заяви светлокосият. — Ние сме двама, а той е сам. Аз казвам да си я върнем. Когато двамата си размениха многозначителни погледи, Главния прошепна в ухото й: — Извинете ме, мила моя. Няма да трае дълго. — И меко, но решително я бутна настрана. Оказа се напълно прав. Двамата младежи се хвърлиха дружно върху него, но само след секунди вече лежаха на земята и стенеха. От обсипания с лунички нос на русия капеше кръв. Другият изплю един избит зъб, а спуканата му устна се подуваше със застрашителна бързина. Главният застана в средата на алеята и завъртя елегантно бастуна си. На челото му нямаше нито една капчица пот."

Да се отчета и аз, в петък по нощите подкарах "Тъмна любов" и не мирясах докато не прочетох последното изречение. Направо я глътнах за няколко часа. Страхотна книга, имах големи очаквания и се оправдаха на 100 %. Да почна отдалече - докато четях имах чувството, че се намирам в миксер, в който са забъркани "Матрицата", "Блейд", "Здрач" и някой много любим роман. И въпреки, че звучи страшно, комбинацията е убийствена в добрия смисъл. Чак сега разбирам защо причисляват "Здрач" - поредицата към детските книги, "Тъмна любов" си е 16+ - малко вулгаризми, секс - нормална доза като за нашите романи, малко агресия - аз нямам проблеми с нея, важното е злодеите да си получават един як пердах накрая и съм доволна. За сюжета няма да разказвам, че тепърва Йори и Тихи ще я четат и са ми позволени са коментари от типа - "хубаво", "много хубаво" и "турбо мега яко хубаво" - е момичета последното важи в случая. Какво да кажа за братството - всичките членове ми взеха акъла, но определено Рейдж ми е любимеца, след Рот разбира се Главната - абсолютна класика, но и нейния образ много ми допадна. Майчице голям огън, голяма страст, голямо нещо беше между главните - направо ми напълниха душата, все съм чела за скоростно привличане, ама това тяхното направо ме разби Така мога да редя доста хвалебствия, но наистина не искам да разкривам нещо по-специално от романа, но който е забелязал сходство във читателските ни вкусове да хуква към книжарницата - няма да съжалява! А днес си отморявам с още една вампирящина, която съм преполовила - "След полунощ" на Тереза Медейрос. След всяка нейна книга, която прочитам все по-силно се убеждавам, че авторката е същински талант и мога само да съжалявам, че повечето й книги не са преведени. Книжлето е много свежо - главната Каролайн заминава за Лондон с по-малката си сестра Порция, където другата им сестра Вивиан си е харесала мъж и те трябва да се запознаят. Въпросния мъж - Кейн е главният, носят се слухове, че май е вампир и сега Каролайн се заема да го "проучи" дали става за сестра, ама взе че хлътна, пък и той по нея - много са сладки...знам какво става нататък, но все пак нямам търпение за развръзката...

"Вярност" на Катрин Сътклиф

Мхм, точно тя, ти си на ход

Нещо много лесно (не ми се мислеше повече) и историческо от мен: "Тази нощ тя лежеше трепереща в леглото и не можеше да заспи от студ. Изведнъж вратата се отвори и Главната чу гласове в съседното помещение. После всичко утихна, но няколко секунди по-късно чу Главния да влиза тежко в стаята с огромните си ботуши. „Трябва да е пиян” — помисли си тя, тръпнеща от страх, но се лъжеше. — Кажи още веднъж, че си невинна! — каза той с тих, дрезгав глас. — Невинна съм — отвърна тя и го погледна право в очите. Тогава той се приближи усмихнат към нея, но тя се сви назад. — Главния, ти не можеш просто така… — О, мога, съкровище мое! — и той вече бе я уловил за китките и въпреки отчаяните й протести и клетви я беше прегърнал. Тя започна да удря с юмруци по гърдите му, но той само се засмя и я вдигна нагоре. Но от мятането й той загуби равновесие и двамата се строполиха на леглото. — Главния... — Мълчи и ме слушай, Главната! Всъщност тя нямаше друг избор, тъй като той продължаваше да стиска китките й, а тялото му я притискаше към леглото. Когато говореше, устните му се допираха до нейните и тихият му спокоен глас проникваше до дълбините на сърцето й. — Вярвам ти. Вярвам, че си невинна. А сега ме изслушай, любов моя, но слушай добре, защото нямам намерение да повтарям. Аз също съм невинен. Трябва да си призная, че в дългите самотни дни понякога ми се е приисквало жена, но знай, че освен теб за мен не съществува никоя друга. Никоя друга няма тази копринено нежна кожа, тези вълшебни смарагдови очи и такъв кадифен глас. От първата нощ, в която те видях, не съм желал друга жена. И това ще продължава да е така. А сега, мила моя, ако искаш, изхвърли ме! — А ще си отидеш ли? — усмивка плъзна по лицето й. — Не. — Тогава пусни ръцете ми. — Защо? — Защото иначе не мога да те галя."

Бррррр това ми напомня на "Райският поток" на Лайза Бингъм, но не съм напълно сигурна...

Същата, ти си на ход

Не Не това, пробвай пак... Мнеее Ще ви дам малък сюжетен жокер - Главният и Главната са принудени да се оженят заради малко разгорещена сцена, състояща се на публично място... по време на която са хванати в крачка.След сватбата главния офейква...и се връща отново след 4 години, точно когато младата му булка съвсем го е забравила... Издателството е Ирис, а авторката е една от доста издаваните...

Моят исторически цитат: "— Докторът каза, че вече можете да влезете, милейди. Негово благородие дойде в съзнание. Главната се втурна покрай него е разтуптяно сърце и влетя в стаята. Не видя нито иконома, който шеташе покрай леглото на господаря си, нито лекаря, който прибираше превръзките и лекарствата си. Виждаше единствено Главния. Той бе седнал в леглото, завит до кръста. Гърдите му бяха голи. Раната му бе превързана с нова, чисто бяла превръзка, а лицето му вече не беше с онзи мъртвешки сивкав цвят. Тя се спусна към него. Краката й сякаш не стъпваха по земята. — Главния! Главният впери поглед в нея. — Добре ли си? Очите й се наляха със сълзи. — Аз? — Главната се засмя нервно и приседна до него. Ръцете им се сплетоха. — Ти си простреляният, скъпи, не аз. Погледът му потъмня. — Това гальовно обръщение ми харесва, Главна. Тя навлажни устни. — Главния, ако беше умрял… — Беше толкова развълнувана, че не успя да продължи. Главният я погали по бузата със здравата си ръка. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че ме обичаш, Главна? Главната кимна, все още неспособна да говори. Сега и в неговите очи се появи подозрителна влага."

Това трябва да е "Неприлично предложение" на Мери Джо Пътни

Не съм хич сигурна, но да пробвам - адски ми прилича на "Нещо прекрасно" на Джудит Макнот

Голямо благодаря на целия екип за труда!Браво момичета! П.С. Резюмето изглежда много добре, определено ми прикова вниманието...някой може ли да каже няколко думи за цялата поредица?

Ех момичета, като говорите за библиотеки, онзи ден гледах по новините, че в Плевен са открили нова библиотека (за пръв път в България от 20 години ) и е огромна, колкото един мол...честно да си призная леко заленясах от благородна завист, заради това което показаха...чак ми се прииска там да работя! А аз да се похваля, днес ми беше мега ужасен ден...но внезапно се оправи преди час, когато се сдобих с три суперски придобивки: "Нежният звяр" - Колйин Шанън "Огньовете на Рая" - Бренда Джойс "Ястреба и гълъбицата" - Кит Гарланд Каквото съм подучувала и трите са готинки, но за последните две, ако някой може да ме светне малко за сюжета ще съм много благодарна! И да споделя колко добра душа съм, докато си купувах книжките, до мен беше застанала една много симпатична госпожа, която си взе едно романче и аз реших да я заговоря...Питах я дали ползва интернет и след утвърдителния й отговор на едно листче й драснах адреса на форума...Така де, трябва да се рекламираме

Нещо на Сидни Шелдън ли е?