Solenkata88

Наистина е Аманда, но все още не сте улучили романа

Още едно цитатче: "Главният затвори вратата зад себе си и я погледна. — Поне веднъж, мисис Главна, сме изцяло на едно мнение. — Не вярвам да се задоволя с кана горещ чай. Необходимо ми е нещо по-силно. Главната прекоси помещението и отвори дъбовия шкаф. Извади кристална гарафа, почти пълна, и се засмя облекчено. — Имаме късмет. Това е най-доброто лекарство. Ако бъдете така добър да се погрижите за огъня, аз ще налея по една чашка. — С удоволствие. — Главният се отпусна на колене пред камината. Лицето му изведнъж се напрегна. Главната смръщи чело. Извади две чашки и попита: — Да не сте наранили крака си, сър? — Стъпих накриво. Нищо сериозно. — Главният разпали умело тънките съчки. — Кракът е излекуван, но в дни като този ми напомня за фаталната грешка. — Грешка ли? — Моля ви, не се притеснявайте за мен, мисис Главна. — Като запали огъня, Главният се хвана за перваза на камината и се изправи отново на крака. Когато се обърна към нея, лицето му беше учтиво и безизразно. — Уверявам ви, че нищо ми няма. Беше ясно, че не иска да даде други обяснения, а и състоянието на крака му изобщо не я засягаше. Освен това нямаше никакви, наистина никакви причини да изпитва съчувствие към Главният. Въпреки това не беше в състояние да скрие загрижеността си. Очевидно той бе прочел нещо от това в очите й, защото лицето му се затвори и в погледа му блесна гняв. — Шерито ще реши проблема. — Нямате основание да ми викате, сър. — Главната напълни и втората чашка. — Просто проявих учтивост. — Между нас двамата, мадам, няма нужда от учтивости. Ние сме партньори, както знаете."

Еми за нея не знам, ама в "Изкушенията на съдбата" главната Мара, от червенокоска се прави супер чернокоса, за да се представи за годеницата на врага си. Мило, така е, като си прочела всичко възможно, сега ще препрочиташ На каква вълна си в момента?

Супер , аз я имам само нея на книга, другите от поредицата едва ли ще ги огрее скоро. Иначе от авторката на бг знам, че са още "Бялото цвете" и "Да откраднеш рая" и май последната допълва поредицата. Ине, мерси за мнението ти, радвам се, че е готино книжлето, напоследък не мога да се оплача все хубави заглавия уцелвам

Отново нещо историческо: "Главната притисна томчето до гърдите си. — Аз съм на мнение, че всяка по-нататъшна връзка между нас двамата ще бъде съпътствана от разгорещени спорове и шумни караници, да не говорим за лошото настроение. Той кимна. Очите му останаха сериозни. — Съгласен съм с теб. Но трябва да призная, че аз намирам разгорещените спорове и шумните ни караници за безкрайно стимулиращи. Главната се усмихна и остави книгата на писалището си. Двамата се погледнаха дълбоко в очите. Тя направи крачка към него и го прегърна. — И аз ги намирам стимулиращи — призна шепнешком тя. — Но какво ще кажеш за лошото настроение, което ни обзема? — О, това ли? За щастие имам ефективно средство срещу него. — Главния очерта устните й с върха на палеца. — Признавам, че средството действа само временно, но пък мога да го използвам отново и отново. Всеки път, когато е нужно. Главната избухна в смях. Главния впи устни в нейните и я накара да престане. И после продължи да й доказва правотата си."

Аз захванах "Изкушенията на съдбата" на Жаклин Рединг, като изобщо не ми беше в плановете за четене, ама мернах я и нещо ме привлече към нея. Добре почва, май ще има ранна сватба, надявам се да е хубаво книжлето

"Неприлично предложение" - Мери Джо Пътни...Ох колко много я обичам тази книга, Боби голямо благодаря, че ме подсети за нея

Точно тя

Нещо много лесно: "****** подхвърли: — И ето идеален момент да минеш на въпроса, ####, преди да съм умрял от старост. #### стрелна брат си със студен поглед. — Ти не си поканен, така че защо не отидеш да си легнеш? — Не мога, мили момко. Това, по което си влачиш краката е пода на моята спалня — #### леко се изчерви при това напомняне, но ***** не беше приключил — Главна, това което брат ми… Това беше. #### прелетя разстоянието помежду им и блъсна ****** назад с такава сила, че и двамата паднаха на земята от другата страна на бюрото. Главната скочи на крака и невярващо попита: — Вие двамата луди ли сте? Главата на ****** се показа първа, докато се изправяше. — Определено не — той подаде ръка на брат си, за да стане. — Извинявай, Главна! — каза ####, докато заобикаляше бюрото, прекарвайки ръка през косата си, за да я оправи — За съжаление това е нещо обичайно за нашето семейство. — Имаш предвид между нас, нали скъпо момче? — добави ****** с втренчен поглед — Никога няма да свариш старците да се удрят насам-натам, така че не я плаши, като подмяташ, че всички са като теб и мен. — Така е — съгласи се #### смутено — ****** и аз сме просто по-енергични. Наречи го братско съревнование, ако искаш. Все още леко разтърсена от техния “прилив на енергия”, Главна каза: — Тъй — като аз самата нямам братя и сестри, страхувам се, че ми е малко трудно да го приема."

"Кралството на мечтите" - Джудит Макнот

Мдаа, дори не можах да те затрудня. (много любима ми е книгата между другото)

Ох, най-накрая, късмета съвсем ме напусна тези дни отново нещо историческо: "- Главна... - поде той с нетърпелив тон. Тя си пое дълбоко дъх и избъбри: - Не искам да се омъжвам, сър. Никога не съм искала да се омъжвам. Няма да се омъжа. Това като че ли накара маркиза да замълчи. Той се намръщи още повече. Прокара ръка през ниско остриганата си тъмнокестенява коса от върха на челото чак до тила. Този жест бе болезнено познат на Главната. Правеше го всеки път, когато бе замислен дълбоко, когато забелязваше някоя подробност или обмисляше план за действие. А напоследък това винаги караше коленете й да омекват. Главния се обърна и се приближи до масивния махагонов шкаф. Наля си вино от сребърната гарафа в една метална чаша, отпи замислено и се обърна към Главната. - Нека се опитам да разбера. Не искаш да се омъжиш за мене лично или мисълта за брака по принцип не ти харесва? Гласът му бе изгубил язвителната си нотка и в него се четеше просто любопитство. Ако смятах, че има дори най-малък шанс да ми обърнеш толкова внимание, колкото обръщаш на конете си, или да ме намираш толкова интересна, колкото политиката или тази проклета война, вероятно бих се омъжила за тебе, без да питам, помисли огорчена Главната. Всичките й измислени мнения за безбройните неизгоди на брака за една интелигентна или независима жена щяха да се изпарят веднага, стига само маркизът да бе показал поне мъничко интерес към нея като човек, вместо като към някакво удобство. Тя изрече с безразличен тон: - Не се интересувам от брак с когото и да било, лорд Главен. Не виждам предимствата от него...поне за себе си. Това беше толкова необикновено и смешно изказване, че Главния се засмя..."

"Девицата и звярът" на Вероника Хол

Ох колко познато, толкова да не ми върви тази книга не е истина! Почвала съм я има няма 10 пъти и съм до 60 страница. И аз не знам защо така съм запецнала, не ми е скучна или дразнеща, даже напротив, но явно не уцелвам настроението когато я захващам. Сподели си мнението, ако я пребориш...аз съм почти убедена, че книгата си е яка, само ми трябва още малко побутване

Честито на синчето Гале, да му е леко и спорно следването, и изпълнено само с хубави емоции

Онзи ден я прочетох на един дъх, на мен много ми хареса, абсолютно в стила на Амандичка

Инче, Гале благодаря за коментарите ви http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif ! Веднагически издърпвам книжлето най-отгоре на купа и утре му се мятам.

"Пламъкът и цветето", "Неуловимия пламък", "Не предавай любовта", "Графинята и сребърния меч", "Неочакваната годеница", "Роза през зимата", "Най-силната магия" - за тези се сещам веднагически! П.С. Инче я кажи две дми за "Девицата и звярът", че съм я извадила от рафта и седи в купчинката за четене, но е на последни позиции (Боби много ми я похвали - ама за сюжета, нищо не сподели), да я издърпам ли за утре?

Съвсем напосоки, без отново да съм я чела - "Правилата на капитулацията" - Кристина Дод?

Еми изчакай до довечера когато ще съм я дочела, по обстоен коментар и оценка ще й дам в темата за Лондонското общество, но книгата до тук е трепач - без забележка съм, аз лично й се настървих след суперските коментари на Инка и Галя

Аз преполових "Годеницата на дявола" (Михаела много ти благодаря http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif ) и съм страшно доволна, да са живи и здрави от Ирис, този път наистина уцелиха десятката! Много приятно върви сюжета, още от началото се запознах с доста членове от фамилията Синстър, които определено ловят окото. Ох какъв ли е шанса нещо да им стане на Ирис и да издадат поне първите от поредицата(следващата е за Вейн, после Ричард, след това Демон, Гейбриъл, Луцифър и натам не съм гледала, защото направо ме заболя сърцицето) Главния Девил е страхотен и е твърдо решен да се ожени за главната, която също много ми допада - устатница е, малко безрасъдна, но пък адски чаровна и си умира от желания по Девил! Страхотна комбинация са, големи инати и всеки дава нужният отпор на другия! Нямам търпение да се оженят!

"Мрак преди зората" на Лори Макбейн? Да се поправя - "Грешницата" на същата авторка!

Първо от сега да си кажа не критикувам правото ти на мнение, далече съм от тази мисъл, просто коментар за няколко неща, които ми направиха впечатление. Значи да ти кажа честно, струва ми се, че не знаеш какво искаш от книгите. Поне от коментарите ти до тук, не видях да си писала за един роман, който да ти е харесал, общо взето "това ме дразни, онова ме дразни, а това пък колко ме дразни...ама книгата става, прочетете я". Според мен драстично бъркаш жанра или до такава степен робуваш на мнението, че този тип книги не струва, че се стремиш по всякакъв начин да им намериш кусура. Ако приемаш съвети - не се вглеждай до такава степен, всяка книга, колкото и да сме я хвалили и да сме й се възхищавали има недоизмислени или дразнещи моменти, и вместо да се наслаждаваш на хубавката и приятна история, ти се стремиш максимално да уловиш до каква степен се е издънила авторката, демек сама си разваляш удоволствието. Така и не разбрах какво точно ти харесва в "Мрак преди зората", защото 99,99% от коментара ти беше изцяло негативен, и ако не бяха мненията на останалите момичета, аз лично щях да си поставя въпросителна до въпросното заглавие и дълго време да се чудя да я чета ли или не! За "Рийган", не ми е в най-любимата книга, ама това което си написала ме кара да скоча в защита. Ето, на тебе ти е направило впечатление колко несамостоятелна, доверчива и кротка беше в началото - абсолютен факт, ама нали ако не беше такова агънце никога нямаше да видиме промяната в нея, как всъщност се превърна в силна и независима жена. Както казах зарежи това вглеждане, кусур и недостатък винаги може да се намери, по-трудно е да откриеш хубавото. П.С. Да добавя нещо за възрастта на героините, че сме на такава вълна, изобщо Ейми и Уорън не са единствения пример, специално при Малори и при Антъни и Рослин, и при Джеймс и Джорджина се наблюдаваше същото (е добре плюс-минус 1-2 години). Понякога просто самият сюжет задължава такава на пръв поглед голяма разлика - когато главният е врял и кипял, и какво ли не му е минало през главата, няма как да е 2 години по-стар от главната-дебютантка. Пък и авторките така ги представят героите, че аз лично нямам нищо против да се сдобия с такъв 36-7 годишен "старчок"

Току що си дочетох "Ястребът и гълъбицата" на Кит Гарланд и направо си умирам от кеф, защото случайно я грабнах от рафта, а тя взе че се оказа едно малко бижу. Първо да подчертая, че пролога е изключително подвеждащ и навява мисли за предстояща драматична история, на която ще си изплачете очите. ХА! Всъщност става въпрос за изключително свежа и забавна история, а динамичния сюжет направо ще ви ускори пулса - аз лично в последните 100 страници направо се побърках от любопитство какво ще стане! Слагам я в тази тема защото маскарада беше пълен - главния Майлс (бивш военен, преживял много тежки дни навремето) се подвизава като Нощния ястреб - нищо в стил Робин Худ, човека просто подкупва британците, които са блокирали американските води, за да може да осигури безопасен път за цялата си реколта от плантацията. В същото време, докато Майлс си върши необезпокояван работата се появява Главната - Теди. Много готина героиня, страшно ми допадна, отбелязвам го защото си беше същински огън, пък аз обичам по-кротички Та тя беше принудена да шпионира, за да спаси брат си от плен и използва прикритие, предрешавайки се като Нощния ястреб - по-ниската му и не толкова мускулеста версия. Но освен по бреговете гонейки се един друг, главните се срещнаха и на едно друго, по-цивилизовано място и им се наложи на бързо да се оженят. Префектния брак по неволя, даже и споразумение подписаха да няма консумация на брака...ама нали забранения плод е най-сладък, та 300 страници се гледаха като вълк-агне. Много се притеснявах от момента, в който завесата ще се вдигне и героите ще разберат и за скритите си самоличности, очаквах сръдни, сълзи, драма, но авторката ме изненада приятно. Освен това цялата галамация, в която прецакаха гадняра, освободиха брата-затворник и главните въстановиха честта и доброто си име - е беше супер измислено. Сега да спомена и за любимата ми част - брака по неволя - много ми хареса как беше описана промяната в героите, как постепенно се привързаха един към друг, докато се влюбиха лудо и как победиха демоните си. Да подчертая доста и допринесе сексуалното напрежение между тях, както казах доста им се искаше и на двамата, ама все нещо се явяваше пречка за да стигнат до края, но пък на финала си наваксаха стабилно. Точно тук е единствената ми лека, ама много лека забележка - вместо Теди да се види с брат си, който толкова отчаяно копнееше да спаси, тя се отдаде на разврат с мъжа си , но това да му е кусура на романа! Страхотна е книгата, препоръчвам я горещо на всички нечели и я оценявам с огромна десятка!

Аз не съм чела въпросните книги на Лори Макбейн, ама пък с ръка на сърцето мога да кажа АМЪН от бойни мадами, дето въртят меч/пищов/брадва по-добре от 90% от мъжките персонажи в книгата, и само Главния герой успява да ги победи и то по-чисто стечение на обстоятелствата. Нали трябва да има някакво разнообразие, и без това книгите от жанра достатъчно си приличат, да не кажа че някой направо са шаблонно написани. Друго исках да кажа, защо не погледнете от друг ъгъл на романа и не се зачудите защо е толкова добра и наивна Реа, всичко е заложено в сюжета, който не винаги позволява вилнеенето на една по-хард героиня. По темата - започвам "Годеницата на дявола", направо нямам търепние! П.С. Галя току що дочетох "Ястребът и гълъбицата" - без забележка съм и мисля че можеш да си я довършиш. Пролога е изключително подвеждащ, аз лично изобщо не очаквах такова развитие на романа