Solenkata88

Благодаря за книжката. Яна, ще помоля за някакъв жокер, че играта нещо остана на заден план

Ползвам този сайт http://smajliki.ru/smilies-56.html?start=50 лявото червено каре е за иконки, дясното за картинки...като си харесаш иконка, цъкваш върху нея и ти се зарежда нова страница, в която под избраната иконка има няколко адреса, копираш първият и си го поставяш в съобщението и си готова...дано си ме разбрала

Ти сега да не се обидиш за "Под игото", в никакъв случай не съм искала да натяквам нещо...като цяло имах друго предвид, но не мога да го формулирам достатъчно добре... Сега за сексуалните сцени, донякъде съм склонна да се съглася, че някой са скучни и досадни (най-пресен пример "Лъвът" на Конито, не само че изобилстваха, но бяха толкова тъпо написани...), но има книги, които са си попадения в това отношение. Веднага давам пример с "Неприлично предложение" на Мери Джо Пътни - е там с тоз билярд, просто ме разбиха в добрия смисъл...И да кажа нещо друго, на моменти имам усещането, че авторки като Кони Мейсън и Сюзън Джонсън се опитват да създадат изкуствена илюзия за страст между героите като ги оставят да се "чапрастят"(лаф от унито, отдавна си търся повод да го споделя)през две странички, според мен за да бушуват страсти и огнени емоции, трябва да се оставят главните по-продължително на сухичко...Аз лично не прескачам интимните сцени, за мен ако са добре написани са в перфектен унисон с останалата част от книгата! Но наистина страшно се дразня когато са в повече, губи ми се интимността между героите и сладкото очарование когато хем много им се иска, пък все нещо става и не могат да се награбят!

Миа прекрасен коментар, чак ти завидях че я четеш за първи път! Тъй като си разказала пефектно сюжета, мога само да те допълвам... Въпреки, че Катрин според мен изпълняваше функцията на главна героиня - моята любимка бе Алекса, просто историята им с Робърт бе толкова вълнуваща, трогателна, няма такава любов! Има моменти свързани с тях, които са ми останали толкова силно запечатани в съзнанието и за които щом се сетя почвам да плача - когато Алекса помогна на Брин след спонтанния аборт...когато бяха за пръв път заедно в "Скалата на розите"...в началото на връзката им Алекса буквално излекува душевните рани на Робърт! След това когато се разделиха заради оназ шавнрантия Хилъри, направо ми идеше да трОша мебели, после когато Алекса даде дъщеричката си на сестрата на Робърт пак много рев...и накрая когато всичко се нареди, там вече се разбих от щастлив рев! Колкото до другата любовна история тази на Джеймс и Кат, също беше много интересна и емоционална, пък и цялата кримка около Кат поддържаше доста добре напрежението в романа. Четиримата главни герои бяха перфектни, чист еталон - нито веднъж докато съм чела книгата не са ме подразнили с действие или мисъл, адмирации за което към авторката! Много ми допадна контрастта между Алекса и Кат, различни като деня и нощта, но чрез общия живот, трудности и перипетии, както и хубавите неща те преоткриха обичта си една към друга и отново се сближиха! А Джеймс и Робърт, оххх мъжете мечта , намерете ми един такъв и директно се понасям към олтара Не знам какво още да кажа за тази книга...мога да изброявам до утре любими моменти, но красотата им се губи, ако просто ги цитирам няма да се усети силата им...Мога само да препоръчвам книжлето, не вярвам да остави някой читател равнодушен, независимо дали е почитател на съвременния поджанр! Аз лично съм я чела минимум 10 пъти, а днес си я поприпомних за 11 В обощение - Перфектната драма, страхотна интрига и адски много любов във всичките й възможни измерения!

Еми като си рекла, да спамиме, и без това не прекъсваме особено задълбочен разговор...та за "Под игото" - аз не го подценявам Съни, просто не ми е в топ 10, но в никакъв случай не смятам, че е лоша книга, пък и да съм честна, мисля че всеки българин трябва задължително рано или късно да я прочете... П.С Хесии, току що би общоналожения рекорд...наистина си била доста мъничка, нищо чудно че не си спомняш книжлето!

Здравей Доника, аз съм Петя, и ми е много приятно! Веднага да попитам откъде си, а същия въпрос важи и за Габриела ( Carolly23)...ако сте от София бързам да ви поканя на почти езеседмичните кафета, които правим с част от останалите форумки Тихиии, не бъркаш мила, ама хич! Макар, че към днешна дата ако подхвърлиш една от нашите книжки на 10 годишно момиче, ако изобщо успее да я прочете, не вярвам да я изненада нещо, най-много да ти каже нещо от сорта на "Братле, баси в кви тъпи пози го правят..." Не знам защо обаче не ми се струва редно на 10 да четеш такава книга, и не заради конкретно горещите сцени, а по-скоро заради погрешните представи които можеш да добиеш за секс, любов и изобщо отношенията между двама души...Колкото и да ни се иска, нещата в реалния живот са доста далече от тези в романите, не знам дали разбирате какво искам да кажа... Доника колкото до "Под игото", аз също не съм му фен, чела съм го три пъти и все по задължение, не е лоша книга...но ако искаш да се отчетеш пред патриотичната си съвест горещо ти препоръчвам "Железния светилник" на Димитър Талев, за мен това е най-хубавата българска книга! Гале стана ми смешно, защото ситуацията при мен е обратна...аз купувам книжките и веднъж седмично съм на доставка при баба ми (и тя е вече почти на 70)да я зареждам, тя чете всичко наред без да се притеснява от кофти моментите! А майка само при мисълта за "пошлите" книги, които четем направо изпада в истерия...когато кажа нещо за някоя книга, когато си ги купувам, когато ги показвам...както казах истерия! Явно е вярно, че лудостта (в случая манията по романите) се предава през поколение!

Хубавото в случая е, че я имаме сканирана

Точно тя, Яне ти си на ход

Мила да ти кажа, почти 99,99% съм сигурна че не си я чела

Не, друга книга и друга авторка.

Явно интоицията ми работи перфектно днес! Следваща историческа загадка: "Все още в нея, той се наклони на една страна, за да я освободи от тежестта на тялото си, отърка буза в нейната и притисна устни в целувка върху челото й, като продължаваше да я държи. Главната положи глава върху гърдите му и той си пое дълбоко дъх. Отнемането на девствеността на Главната и изгарящата страст на единението, което последва, засегна дълбоко съвестта на Главния. - Защо не ми каза? Но той вече знаеше отговора. Тя му бе казвала. Много пъти. Обаче той не желаеше да я чуе. Бе я обвинил във всички възможни престъпления, предателство, измяна и блудство. Нямаше значение, че не бе използвал точно тези думи; намерението беше такова. Макар да знаеше, че я е обвинявал несправедливо именно Главната бе тази, която направи първата стъпка към него. Тя бе дошла при него с ясното съзнание, че той ще отнеме девствеността й. И тя му се бе отдала. Главния потръпна при мисълта за нещата, който й бе казал докато я любеше, като се опитваше дори тогава да я нарани. - Съжалявам, Главна - каза нежно той и притегли лицето й към своето. Тя го целуна по гърдите, преди да погледне нагоре към него. - Това беше нещо, което исках да ти дам, и го направих с желание. По-добре така, отколкото да бъде отнето от някой друг. Главния понечи да я поправи. Да й каже, че съжалява за предположението, че е заговорничила с Гадняра, но думите заседнаха в гърлото неизказани. Тя се раздвижи и се сгуши в прегръдките му. Главния усети как студения нощен въздух го притиска като стена. Когато равномерното й дишане показа, че е заспала, той се измъкна леко, покри я със свободния край на одеялото и тръгна към края на водата. Дълго след като луната се бе издигнала високо в небето, той седя там и си казваше, че честите посещения на Главната при Гадняра и явното й предпочитание към него нямаха никакво значение. Но те имаха значение."

Йори ще пробвам да научкам, и залагам на нещо, което чете наскоро - "Проклетникът" на Джил Барнет?

Аз преполових "Лъвът" на Кони Мейсън, до тук става книжлето, приятно е - класически брак по неволя между саксонка и нормандец...малко ми напомня на "Лъвското сърце", с разликата че главната Ариана ми лази 100 пъти повече по нервите, много заухав материал е...Като за рицарски роман главният се държи супер яко, а главната тепърва ще има да му се реваншира според мен! Очаквам голяма интрига със злодеите и до тук тръпна в напрежение кой точно ще се окаже най-големият!

Аз си дочетох "Аристократът" на Каултър, уж ми беше четиво за градския транспорт, но уви стана ми интересно и не можах да я оставя! С една дума - много сладко книжле, главните страхотни заедно и по отделно, особено Дафни - обожавам такива героини - кротки, плахи, свити и под подходящото внимание се превръщат в страхотни жени! Сюжета - без интриги и кримки, което го превръща в перфектно ненатоварващо четиво. Много ми харесаха жаргонните изрази, които авторката беше вкарала, заради които на места съм се смяла с глас! Чете ми още нещичко в неделната утрин (всъщност обяд), но не съм решила какво...и както често става в такива случай в петте свободни часа вместо да прочета някоя книга, аз ще се чудя коя да е

Искам да споделя мнението си относно коментара на MandorSawall, като предварително се извинявам, че изобщо подхващам темата, защото не се занимавам с редакторска дейност, но всичко в мен се разбунтува срещу подобно отношение! Наложи ми се да прочета три пъти написаното, за да се убедя, че съм разбрала правилно...Аз съм направо потресена...нямам думи да изразя възмущението си (а който ме познава знае, че рядко ми се случва)! Значи Хеси ни призовава да се разровим в библиотеките си, да им намерим книги, които нямат в сайта и в следващия момент "господина" се изказва по най-бруталния и презрителен начин, сякаш тук се е събрала всичката кал по обувките му! И накрая ще предявява претенции какво точно да му сканираме - "лично аз бих предпочел"...може, ама когато цъфнат налъмите (поне от моя страна). Момичета забелязвате ли как винаги веднъж месечно се намира някой, който да развали хубавата ни атмосфера и съжалявам, че се връзвам, но не мога да понасям подобна наглост...това за мен е чисто обиждане! За финал нещо, което винаги ми се е струвало просташко, но ми изглежда изключително подходящо за случая - "направи добро, хапни лайно"... П.С. Благодаря за пакета редакции, тамън на време дойдоха, сега компа ще поолекне и благодаря на всеки, който е положил труд, за да достигне до нас! Момичета страхотни сте!

Точно за каубой ми е трудно да дам препоръка, но ако ти се чето нещо за пустоща в Америка, а не за балове и лондонски джентълмени - препоръчвам горещо "Края на дъгата" на Ребека Брандуйен, както казва Боби "разкошен роман", с удоволствеи бих му дръпнала един стабилен коментар в някоя от подтемите, но не знам къде точно да го причисля Мерси за топлото посрещане Гане, определено подценявах съвременните книжки, което повече няма да си позволя. Сега ми остава само още една голяма стъпка - да се запозная с Норчето, обещала съм си след сесията да сгъна някоя нейна поредичка! Да се върна на темата, почнах "Аристократът", но съм едва на 30 страница...до тук всичко върви супер - главната я превръщат от грозното пате в лебед, а главния от футболист в лорд, и надушвам брак по неволя в 21 век - идилия! Въпреки малкото, което съм прочела се посмях доста, събирайки погледите на околните

Браво Ине (Йори същото важи и за тебе), ето така се познават истинските фенове! Инче ти си на ход

Направо съм разбита как почти цял ден няма предположение за цитата ми - или от зор да ви затрудня максимално със супер лесна книга пуснах прекалено общ цитат, от който нищо не се разбира...затова жокер - първа книга от голяма поредица, а издателството е "Ирис".

Присъединявам се към Боби, Чет също е моят любимец и във всеки момент от "Бък" когато се изявяваше направо си умирах от кеф! Сами се досещате, че нямам търпение да изчета историята му! По темата - снощи най-после си дочетох "Не ме забравяй" и ми идеше просто да се ритна отзад, защото най-интересното го бях оставила чак за снощи. Страхотен финал, особено ако сте малко по-кръвожадни, каквато съм си аз - първо когато Гейб спаси Мал и Хелън най-после го видя в действие - точно такова нещо исках да прочета, после всичката лудница на корабчето, докато разбраха кой е "лошия" - много напрегнато, много динамично - чак подскачах на стола докато четях... Епилога ми напълни душата, защото стана ясно, че тепърва ще се заплита интригата със злодеите, пък и си имаше откровен намек как скоро ще се чете за Лутър и Уести (ох нямам търпение!). И не на последно място - на фона на цялата лудница Себастиян и Лийла просто ме разбиха, имах чувството, че докато хвърчат снаряди и бомби двамцата ще се награбят насред канонадата - многа са сладкии, дано скоро успеят да си направят бебе! В обобщение - книгата много, ама много ми хареса, стила на авторката също, препоръчвам я горещо с оценка минимум 10 и се мятам на "В тъмнината". Междувременно си пъхнах и "Аристократът" на Каултър в дамската чанта за четиво докато се возя в трамвая - какво да ви кажа съвременната вълна ме носи на гребена си и дори не си помислям за нещо историческо

Извинавям се за закъснението - нещо мега лесно и историческо: "Главната седеше изправено и вдървено. — Трябва да ви разочаровам, лорд Главен, но не това е причината. Бих си стояла и вкъщи тази вечер. — Както и аз, ако бяхте с мен. Но все още има време, знаете. Можем да се върнем у дома. Тя поклати отрицателно глава. Напушваше я смях. Откакто го бе видяла, чувстваше някакъв постоянен, странен порив да се смее. Заради едничката радост. Просто преливаше от нея. Но сега бе време да го остави и да забрави тази нощ. — Трябва да тръгвам — каза тихо тя. — Сигурно трябва. — Пръстите му се сключиха около ръката й, облечена в ръкавица, но не направи даже и едно движение да й помогне да слезе от каретата. Ръката му не й позволяваше да мръдне от мястото си. — Искам да ви целуна още веднъж, преди да си тръгнете. — Не. — Просто една целувка за лека нощ. — Не. Свободната му ръка обхвана бузата й. Не си бе дал труд да си вземе ръкавиците или шапката, преди да излязат от къщата му. Пръстите му горяха върху кожата й. Главната не можеше да помръдне. Очакваше със затаен дъх Главния да открадне целувката, която му бе отказала. И той го направи. Устните му притиснаха нейните в една целувка, която по нищо на приличаше на целувките, получавани до сега. Топли и изкусни, устните му вкусваха нейните, докато Главната си помисли, че ще експлодира. — Тръгвайте, преди да съм се забравил — каза грубо той. Страстта правеше гласа му плътен."

Гале, Боби, мерси много за изчерпателната информация! Много се радвам, че всичките са попадения!

"Златната невеста" на Хедър Греъм, наистина страхотен момент, благодаря че ни го припомни!

Честито мила, пожелавам ти всичкия късмет и за държавния изпит и мога само да ти завиждам благородно! Браво на теб!

Не те е срам, така да тормозиш студентка - остават ми 10 дни до заверка и адската сесия, а с тези приказки ще прецакаш нещата , шегувам се разбира се - кой ми е виновен че съм толкова лабилна! Колкото до книга номер 4, Инчето така ми я разказа навремето, че само заради нея подкарах поредицата, нямам търпение да стигна и до там! И се присъединявам към всеобщите молби издателството да довърши тази страхотна поредица, срамота е да я зарежат по средата!

Аз все още съм на "Не ме забравяй", останаха ми едни керливи 50 страници предната неделя, така и цяла седмица не им дойде реда, но утре я приключвам. Книгата е страхотна - сюжета, героите, а стила на авторката - направо се влюбих в него. Цялата банда от отряд 12 (може и да бъркам това последното) страшно много ми допадат, особено Себастиян, но май май няма книга за него, много жалко между другото. Малъри е голям образ, много симпатично хлапе, че и как иначе с такова име , но да си призная Хелън малко ми лази по нервите, не с нещо друго, а с едва ли не омразата си към работата на Гейб, отнася се някак малко пренебрежително, все едно си е ходел на екскурзийка човека, не на война...но се надявам на финала да го види в пълния му блясък на тюлен и да го оцени като истински герой! Като изключим тази незначителна част, всичко е супер...особено Гейб - много интересно е измеслено всичко от авторката, сякаш със загубата на паметта си е сменил и личността, но на мен ми допада и в двете си лица - това на войник и това на семеен мъж с отговорности! Нямам търпение за развръзката!