ertyu

Има ли съдба? Може ли човек да промени съдбата си? От нас ли зависи всичко, което ни се случва? Това са едни такива въпроси, които мнозина наричат екзистенциални. Въпроси, на които всеки сам намира отговори или ги търси цял живот. И аз съм се питала много пъти подобни неща. Но реших че няма смисъл. Просто живея. Сремя се към поредната цел и когато не я постигна не обвинявам Съдбата, Господ, себе си или някого другиго. Само си казвам "Добре, ще опитам пак"

Казват българите сме много красиви, умни, но мързеливи. Може би е вярно. Не знам! Но знам че сме страшно таклантливи - кой с рисунките си, кой с гласа си, кой с поезията си, кой с прозата си.... Редовете горе ме трогнаха! Обичам когато, някой умее по такъв начин да изразява мислите си...Просто си личи... Щастлива съм, че съм българка!

Мога да кажа само едно: "Много прочувствено!"