"Илюзии" на Ричард Бах...разбърка всичко в главата ми...за да разбера...

МАЙСТОРА И МАРГАРИТА на Булгаков, ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ на Казандзакис,НА ИЗТОК ОТ РАЯ на Стайнбек, ДЮН-цялата поредица на Фр ХЪРБЪРТ- да не продължавам щото веднага ще се хвана за някоя стара много четена и... край на нета

Редактирано 11 май 200917 г. от radost71 (преглед на промените)

Тайнственият остров на Жул Верн определено е страхотна книга

Една книга да остане завинаги в съзнанието ти вероятно значи, че и завинаги те е променила. Затова бих казала - книгите на Кастанеда, Лао Дзе, и мъдреца на новото време - Тери Пратчет :-)

1984 на Оруел...и да се опитам да я забравя, не мога

Оруел и 1984 е тежичка, но за сметка на това незабравима заради силната емоция

В момента съм на А. Азимов - Фондацията (Великолепна е - както и всичко до каквото съм се докопал на азимов, включителни и научен труд, който случайно ми се врътна в ръцете по доста нестандартен начин)

Хобит, Властелинът на пръстените и Силмарилион - най-доброто фентъзи излизало някога !

Марсиански Хроники - горе доло бива.. може би бях по-млад когато я четох

Пътеводител на галактическия стопдажия - мачка класациите

Почти всичко на Аркадий и Борис Стругацки - Малко мрачно чувство за фантастика имат братушките, но са добри писатели

Фарс или Никога вече самота на К.Вонегът (прочетох я в четвърти курс на 1-я чин преди 8 години)

Искрица живот,Е.М.Ремарк - не мога да кажа точно с какво,но се е "запечатила" в съзнанието ми.

"Името на розата" - защото да се напише такава книга се иска не само талант...

"Граф Монте Кристо", Майсторът и Маргарита" и един роман на Агата Кристи който направо ме заплени нз даже с какво казва се "Безкрайна нощ"

Редактирано 29 юни 200917 г. от Katity_99 (преглед на промените)

На мен много ми харесват книгите на Стефани Мейър от поредицата "Здрач" поради това че, незнам просто много харесах сюжета им, освен това книгата на Агата Кристи "Десет малки негърчета" много ми допадна, защото начинът, по който е написан, защото там стават много убийства, но никой не знае кой ги е направил, това става ясно чак към края на книгата и убиецът се оказва човек, кайто най-малко очакваме. :rolleyes:

Редактирано 2 юли 200917 г. от bibi_1234 (преглед на промените)

Не мога да не спомена един по-нов автор-Матю Райли.До момента няма книга,излязла на български,която да не съм чел.Всички се четат на един дъх,страхотна динамика.Не са тежки,сериозни книги,но като приключения са върха.Много зарибяващи са.

За мен един страхотен автор, на който всяка книга грабва читателя още от първата страница е Сидни Шелдън :yanim: Може би най- невероятната му книга, като не искам да подценявам всички останали, но на мен най- много ми харесва "Ако утрото настъпи"

За мен "Параграф 22" и "Приключенията на храбрия войник Швейк" са едни от най-впечатляващите книги които съм прочел има и други разбира се .....но няма да ми стигне времето да ги изброя

Лично мен книгите който до сега (на 14 съм) са ми направили най-голямо впечатление са Пикник край пътя от А. и Б. Стругацки,На Западния Фронт Нищо Ново от Е.М.Ремарк и разказите и романите на Х.Ф.Лъвкрафт. Пикник край пътя просто те завладява със историята си, На западния фронт нищо ново ме завладя със представянето на войната,дори от пацифстичен автор и разказите на Лъвкрафт са единствените,който са успели да ме накарат да претръпна от страх. Сега смятам да прочета Цар Плъх на Дж.Клавел и Параграф 22 на Хелър. P.S. Другата книга която ми направи голямо впечатление беше 1984 на Оруел,просто страхотна книга за силата на държавата и борбата на един (по късно двама) човек с/у нея.

Редактирано 15 юли 200917 г. от CountOrlok (преглед на промените)

Хрониките на Амбър на Зелазни и Колелото на Времето на Джордан

"Престъпление и наказание" на Достоевски (Уикипедия)

Едва ли има какво да коментирам.

ПП: CountOrlok, след прочита на "Цар плъх" на Клавел, нищо няма да бъде същото... Класика!

Редактирано 15 юли 200917 г. от icicle_78 (преглед на промените)

"Да убиеш присмехулник" - Харпър Лий

тъй ката темета е за книга в ед число, ще кажа "На изток от рая" на Стайнбек

Колелото на времето - Робърт Джордан Песен за огън и лед - Джордж Р.Р. Мартин Без дом - Хектор Мало Тайнственият остров - Жул Верн Пипи Дългото чорапче - Астрид Линдгрен Ян Бибиян - Елин Пелин за тези се сещам в момента

Хари Потър и най вече,Хари Потър и Даровете на Смъртта. Велика книга,така ме заплени,че на един дъх я прочетох. Досега съм я чел 4 пъти и ще я чета още пъти по толкова. Здрач също винаги ще я помня защото е страхотна и с много емоции и приключения. Хрониките на Спайдъруик,също велики 5 книжки които много ме заинтригуваха и са страхотни просто. Островът на съкровищата,стара но много обичана от мен книга. За тези се сещам в момента

Играта на Ендър - от Орсън Скот Кард Пиша това заглавие без да се замисля, въпреки, че съм чела мнооого книги... Но тази ме трогна най-много, и остана в съзнанието ми. Продълженията й също са хубави, даже донякъде са по-зрели и доразвити, но като емоции и впечатления, тази е книгата, която има значение за мен

Така, я да посмиля:

"Престъпление и наказание" на Достоевски

"Записки от подземието" (разказ) пак на Достоевски

"Шогун" на Клавел

"Парфюмът" на Зюскинд

"За мишките и хората" - Стайнбек

"Спасителят в ръжта" - Селинджър

"Гордост и предрасъдъци" на Остин

"Източен вятър, Западен вятър" - Пърл Бък

"9.99лв." - Фредерик Бегбеде

"Сняг" на Орхан Памук

Сигурно има и други...но в момента мозъка ми е в отпуска, съжалявам

Към този списък с книги от преди 3 години добавям следните заглавия:

"Жюстин" на Маркиз дьо Сад - чудя се как съм я пропуснала, имайки предвид, че тази книга уби детето в мен. Бях между 11-13г. когато я прочетох. Днес уважавам дьо Сад като автор, защото освен сексуалните извращения в текстовете си засяга много други социални проблеми (актуални малко или много дори и днес), но по онова време...сценката на Жюстин със свещениците ми дойде в много.

Книгата няма да я запомня с добро.

"Слепота" на Жузе Сарамаго.

Толкова силна книга не бях чела от години! Отделни цитати ще си останат в съзнанието ми цял живот (книгата съм я чела на английски, за това превеждам цитатите на прима-виста):

вие не знаете, не можете да знаете, какво означава да си зрящ в свят, в който всички останали са слепи. Аз не съм кралица, не, аз съм просто свидетеля на целия този ужас - вие можете да го почувствате, аз мога да го почувствам и видя...

И разбира се:

Не мисля, че ослепяхме. Мисля, че сме слепи, Слепи, но виждащи, Слепи хора, които виждат, но не умеят да виждат.

"Спасителят в ръжта", просто това е една от любимите ми книги А иначе има още безброй много заглавия, които ще останат в съзнанието ми. Например - "Зеленият път" на Стивън Кинг

Преди години бях попаднала на една мъничка книга, която и до ден днешен е запечатана в съзнанието ми.

"Източен вятър, Западен вятър" на Пърл Бък.

Историята беше много красива и силна - обикновено китайско момиче бива омъжена за китаец, който обаче е прекарал много години на Запад. Историята беше разказана през нейните очи, как всички тези неща, които са нас са нормални, за нея са непониятни, странни и дори фрапиращи.

Имаше една много мъчителна сцена, в която съпругът й я накара да си свали превръзките на краката (беше описано как китайките носят дървени шини, за да регулират размера на ходилата си и да останат малки - изключително болезнена процедура) и тя умираше от болка, защото не е свикнала краката й да са свободни.

Беше много красива история на претопяване...

Книгите от детството които са останали в съзнанието ми - Червеният змей на Франс Бенгтсон, Кръстоносци на Хенрик Сенкевич и всичко на Карл Май и Джек Лондон. Най вече Белият зъб и Морският вълк.