Параграф 22

Ами в момента чета Тери Пратчет - каквото успея да докопам Но РОМАНЪТ за мен е "Шогун" на Джеймс Клавел( останалите му кнги са също толкова добри)

Рефрените на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" рекушират дълги години в главата ми. "Бог да ви поживи мистър Роузуотър!" "Майсторът и Маргарита"

"Дюн" - и шестте, но особено втората - "Месията на Дюн".

Всички книги на Паулу Коелю А Войнът е на светлината е настолната ми книга :bye:

"Синухе египтянина" - това е книга, която докосва сърцето...така познава човешката душа и изобразява живота във всичките му краски и багри. Невероятна книга за една човешка съдба, която минава през всички изпитанията на чувствата и случайностите. Заслужава си 100%, само който я прочете ще разбере какво имам впредвид.

"Пилето" е класика, освен това "Принцът на приливите" също е добра

Моята най - голяма слабост на фанстаскичните книги, онези, които звучат, като че ли са истина. Чела съм две такива, която никога няма да напуснат съзнанието ми, а именно Краят на Атлантида - на Марион Зимър Брадли и Вампир - на Том Холанд. Специално във втората се говори за живота на английският поет лорд Гордън Байрон. Чела съм истинската му биография и двете творби толкова си приличат, че наистина мога да повярвам, че станалото е истина. Съща така много си падам по фентазито и там съм двама автори, които няма скоро да забравя. Единият е Едгард Бъроуз с творбата си Боговете на Марс. Колкото и пъти да препочитам тази книга започна ли я не мога да я оставя, докато не я свърша. А другите книги са тези на Тери Брукс. При тях ми е дори трудно да определя коя ми харесва повече от някоя друга.

Винаги ще помня книгата "Без дом".Тя е олицетворение на тежкия и суровия живот.Никога няма да я забравя.Кара те да се замислиш върху трудностите,пред които се изправяш в битката за по-добър живот. Винаги съм се замисляла какво значи ''по-добър живот''?Та нали Бог ни е създал еднакви.....разбира се ключа е парите,но...сега всеки мисли за себе си...,а всъщност можеше ли всички да сме щастливи?Да имаме всички дом,независимо дали 5 метров и със слуги вътре или просто малка колибка с покрив?

Редактирано 15 юли 200620 г. от dundi_d (преглед на промените)

Книгата която завинаги ще остане в съзнанието ми ще бъде "Хари Потър"

Мисля че най-ми допада образа на Маргарита от "Майстора и Маргарита" на Булгаков

За книги останали в съзнанието ми няма как да говоря накратко!

Затова изреждам

най-впечатляващият роман за мен, чийто ефект не ме е оставил до днес е един от най-великите прикюченски романи на всички времена - "Тримата мускетари" - Александър Дюма , но не само първата, а трите части, защото те са неразривно свързани (поне за мен)

Съгласна съм, но все пак мисля, че не са за пренебрегване и другите му романи. Не мислиш ли?

Джеймс Клавел - "Цар Плъх"-човек е способен на всичко за да оцелее

”Титан” на Теодор Дрейзър Също и ”Приключенията на Авакум Захов” от Павел Вежинов

Редактирано 21 юли 200620 г. от Oddesey (преглед на промените)

Робърт Блох - Психо 2

Полет над кукувиче гнездо

Мегалодон

Съгласна съм, но все пак мисля, че не са за пренебрегване и другите му романи. Не мислиш ли?

напълно съм съгласна, но от другите ми е известен най-вече "Граф Монте Кристо", но винаги мога да изреждам: "Кралица Марго", "Мадам дьо Монсоро","Разбойникът", "Кавалерът Д'Армантал" , но просто Мускетарите са най-силно впечатлилата ме книга

Джек Лондон - "Морският Вълк"

"Лайла" на Робърт Пърсиг - невероятно изчистена и човешка... екзистенциализъм за начинаещи...

Редактирано 8 август 200620 г. от vboychev (преглед на промените)

Ричард Бах, "Мост през вечността" ..."Има моменти, в които ни се струва, че един-единствен дракон, че дори и един храбър рицар не е останал на света. Никоя принцеса не броди сред тайнствените гори, за да омагьоса сърни и пеперуди със своята усмивка. Има такива мигове, в които ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви приключения и вълшебства не могат вече да ни се случат. Съдбата, това е път, който се простира отвъд хоризонта. Светлите призрачни видения са потънали далеч в миналото и изчезнали завинаги. И какво щастие е за човека да разбере, че съвсем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията... Те всички не само съществуват тук и сега, но са всичко, което някога е съществувало на земята! В нашия век, разбира се, одеждите им са различни. Драконите днес са облечени в официални костюми, скрити зад маската на високи постове и служби. Само да посмеем да вдигнем погледа си, който все е забит в земята, или да свием надясно вместо наляво, както ни се заповядва, и демоните на обществото веднага ще зафучат насреща ни. Толкова лукави са станали външните форми на нещата, че принцесите и рицарите понякога могат да останат скрити едни за други, дори от самите себе си скрити. И все пак, учителите на истината все още ни посещават в нашите сънища, за да ни уверят, че никога не ще изгубим своята броня срещу драконите; че в нас тече свещен огън, който ще ни позволи да променим този свят според своето желание. Интуицията вярно ни нашепва: ние не сме прах, ние сме магически същества! Това е разказ за силите на мрака, които са илюзия, и силите на живота, които са действителност. Най-странното в неразрешимите загадки е, че отговорите им са до един прости. Защо най-посветените личности, тези, чиито учения се превръщат в религии, просъществували векове наред, защо тъкмо те винаги са живеели сами? Защо никога не ги виждаме край сияйни съпруги или съпрузи, нито мистични сродни души, които да споделят духовния им път и тяхната любов? Дали тези съвършени същества живеят без сродни души, защото са се издигнали над човешките потребности? ...нали те трябва да ни посочват как да живеем. Дали не искаха да ни кажат: Забравете за всякакви сродни души, сродни души не съществуват? ...Сънят ми бе дал отговора: Онези просветени и съвършени души могат да предложат, да намекнат каквото си искат, но аз трябва да решавам сам за себе си. А аз вече съм решил, че няма да изживея живота си в самота. Онова, което ни възхищава, също ни води и закриля. Когато с цялата си страст сме отдадени на една любов - независимо дали това са платноходки, самолети, идеи - магическа лавина проправя пътя пред нас, надмогва законите, здравия разум и разногласията, превежда ни през всички трудности, страхове и съмнения. - А как смятате да изпратите писмо двайсет години назад в миналото? - Не зная . Но нали ще бъде ужасно, ако дойде ден, в който ще узнаем как се изпраща нещо назад във времето, а нямаме какво да изпратим? .... започнах да правя списък на качествата, който озаглавих: Съвършената жена. Към деветата страница започнах да се отчайвам. Всеки ред, който изписвах, беше особено важен, всеки ред задължителен. Но никой не можеше да бъде... аз самият не можех да бъда на нивото на тези изисквания! ...Моите са само три: 2. Желание за Слушане - с уши, със Сърце, с тяло... 1. Желание за Промяна, сега и завинаги (наричано още Растеж, себепоЧувстване и себеразгръщане, ...) - собствена първо, и, впоследствие, на света. 3. Вяра в безграничните Човешки възможности. ...Позна ли се, Приятеле? Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разберат. Човек може да получи отговорите си отвсякъде, дори и от миналогодишния вестник .... Затвори очи, задръж въпроса в ума си, докосни каквото и да било написано и ето ти отговора. ...Оставих книгата на коленете си, затворих очи и попитах: Как да намеря моята единствена най-скъпа, най-съвършена жена? Задържах въпроса в ума си, опитах се да се изпълня със светлина, отворих книгата, посочих с пръст и погледнах. ..."За да постигнеш нещо в живота си, представи си, че вече го имаш." Преди време бих си поръчал бекон или наденица за закуска, но напоследък не. Колкото повече се убеждавах, че животът е неунищожим, толкова повече не ми се щеше да допринасям, дори и невинно, за унищожението на живи същества. Ако едно прасе има шанс дори едно на милиони за някаква еволюция, ако не бъде изпечено за моята закуска, все пак струва си човек да се откаже от месото." откъс от "Мост през вечноста"

Никога не мога да забравя два разказа на О.Хенри - "Даровете на влъхвите" и "Зелената врата". "... Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите."

Франц Кафка - "Преображението". Интересно ми е, някой от вас чел ли е книги на Кафка?

Редактирано 10 август 200620 г. от Lence (преглед на промените)

"Солунския чудотворец", "Дъщерята на Калояна", "Иван АсенII", "Последният Асеновес" на Фани Попова-Мутафова. Страхотни исторически романи!!! Струва си да ги прочетете...

Не мога да изброя само една! Това са най-вече българки класически произведения, като "Под игото', "Гераците" и др!

Редактирано 5 септември 200620 г. от vankata_6 (преглед на промените)