Ми много просто бе пич не пуша понеже за мен това е загуба на пари

(или иначе казано пари на вятъра или пушека)

Не съм ги и пробвал а и защо да ги пробвам след като не искам. Огромно влияние е оказал чичо ми той пуши като кумин и да ви кажа честно сега като го гледам до къде я е докарал не мисля и да ги докосна някога.

Та за тези, които пушат:Как са започнали, какво им допада толкова, крият ли се пред някого  и какви цигари използват?

Майка ми непрекъснато тършуваше и бъркаше по дрехите ми когато бях на 16 да търси цигари, веднъж намери. Самоче бяха на моя приятелка която пушеше заразлика от мен. Тя обаче беше гузна, защото пуши и криеше цигарите си у мен, аз пък не бях гузна, защото просто нямаше какво да крия. Така майка ми намери цигарите, реши да подходи разумно и разбиращо като родител и ме хвана на някакъв досаден разговор от сорта на:"Знаеш, че това е вредно, но аз не съм човека който ще те застави да не го правиш, ти имаш съвест и си вече достатъчно голяма, сама да взимаш решения, както и да отсяваш кое е правилно, кое е полезно и кое е вредно..." и бла-бла), когато най-накрая се опомних след този изтощителен разговор, се размислих, че всъщност майка ми го е приела добре, това, че "пуша", с детския си акъл прецених думите и като пооооооочти удобрителни. И реших, че ще пропушвам...

В цигарите нищо не ми допада 'Толкова", това е един неприятен и вреден навик... Но е навик, от който немога да се отърва

Не не се крия от никой, на всички отдавна им стана ясно, че неможе да се излезе на глава с мен, пуша леки цигарки

От около 4 месеца не съм запалвал и се гордея с това си постижение. Предишното ми беше цяла година Ако можех да пуша само по 2-3 цигари на ден с кафето нямаше да искам да ги отказвам, но аз мога без едно, ама с едно не мога Та това е при мен

Пушим, пием, по жени ходим... така де, пушим

Не се крия ПРЕД нито ОТ някой

Иначе вредни са, но аз без цигара просто няма да съм аз и просто живота ще е един... абе неа да е живот туй.

Почнах като малък, ей така на майтап, ма сега наистина съжалявам, в процес на пушеме... т.е намаляване де, ама то става обратното )

<{POST_SNAPBACK}>

Ох и аз съм така...

Започнах отдавна, пуша по 1 кутия на ден и все си повтарям, че трябва да ги откажа...

<{POST_SNAPBACK}>

Колко познато и все не става...

Добре деистват на нервичките ..успокояват но може и без тях

<{POST_SNAPBACK}>

Абе аз не мога...

Пропуших на 13 години и за съжаление от тогава не съм спирала цигарите Започнах ги от любопитство, да не остана по - назад и както се казва "гъзария" поне преди 4 год. беше така. След като нашите разбраха правиха какво ли не, за да ме накарат да ги спра, но накрая се примириха и близо 2 год. пуша с тях и от никой не се крия. Цигарите са част от моя живот и без тях немога, може би неискам и аз вече незнам. Знам само едно изпитвам нужда от тях...

Това, че пуших 2 месеца и то не редовно - не е достатъчен повод да кажа, че съм пушила и съм ги отказала, по-скоро съм опитвала по-продължително и сега продължавам да опитвам от време на време - като пия или като ми е весело. Просто имам дни, в които ми се пуши - мога да изпуша цяла кутия от най-леките цигари и на другия ден съм си същия чист и непорочен непушач Мразя всякакъв вид зависимост... и кафе не пия

И да попитам нещо пушачите - смятате ли, че това, че пушите ви прави по-слаби по някакъв начин, от бившите пушачи или от непушачите? Или смятате, че просто това е вашето желание, а не е зависимост?

Редактирано 12 октомври 200520 г. от arti (преглед на промените)

И да попитам нещо пушачите - смятате ли, че това, че пушите ви прави по-слаби по някакъв начин, от бившите пушачи или от непушачите? Или смятате, че просто това е вашето желание, а не е зависимост?

<{POST_SNAPBACK}>

Аз за себе си винаги съм се чувствал слаб когато пуша, но не спрямо непушачите, а от собственото си безсилие да спра Адски ми е било кофти да кажа спирам ги и на следващата кръчма аре отначало

Да, пуша, да само цигари, не, не съм опитвал, и няма да опитам трева. Предпочитам да си тровя здравето по-малко всеки ден, от колкото да го тровя по-много ежеседмично. Защо пропуших? Беше отдавна, преди около две годинки и половина, и май пропуших заради компанията. Нали знаете всички са пушачи и т.н. Бях наясно с ефектите от цигарите тогава, и все още съм наясно. Дали искам да ги спра? НЕ! Извесно е че когато организмът и психиката привикнат към никотина (станат малко или много зависими), цигарите имат няколко благоприятни ефекта: успокояват и средоточават.

По-интерсният въпрос е дали цигарите освен психологическите "благоприятни" ефекти, дали имат други. Истината е, че имат, една до три цигари на ден, не вредят, а след ядене, помагат на храносмилането.

Е, не че се ограничавам до три цигари на ден...

...

...

...

И да попитам нещо пушачите - смятате ли, че това, че пушите ви прави по-слаби по някакъв начин, от бившите пушачи или от непушачите? Или смятате, че просто това е вашето желание, а не е зависимост?

<{POST_SNAPBACK}>

Не, защо да се чувствам по-слаб? Признавам си, че в една или друга степен съм зависим от цигарите, но предпочитам да си подържам този лош навик, от колкото да си намеря друг.

И да попитам нещо пушачите - смятате ли, че това, че пушите ви прави по-слаби по някакъв начин, от бившите пушачи или от непушачите? Или смятате, че просто това е вашето желание, а не е зависимост?

<{POST_SNAPBACK}>

Не смятам, че това ме прави по-слаб или по-малко човек от непушачите и отказалите цигарите. Всичко останало, което може да се каже в тази насока е въпрос на възпитание и личностни качества.

И да попитам нещо пушачите - смятате ли, че това, че пушите ви прави по-слаби по някакъв начин, от бившите пушачи или от непушачите? Или смятате, че просто това е вашето желание, а не е зависимост?

<{POST_SNAPBACK}>

Опитвала съм няколко пъти да спра цигарите и да си призная честно не стана,не защото чак толкова воля нямам,а защото не съм го искала достатъчно.Трудно ми е да си представя примерно какво ще правя сутрин докъто пия кафе или като седна с приятели на маса.Напоследък се замислям сериозно и май ще се пробвам пак,дано този път се мотивирам достатъчно ,пък и с тези цени,които се очакват...

Ами може и да съм по-слаба от бившите пушачи,но не и от непушачите

Като всеки съм пробвала и не е нищо особено, затова и не продължих да пуша. Не виждам смисъла в целия този процес. И това за нервите-леко не го виждам това?!?!?! Излишен разход на пари, погубване на здравето...знаете последиците.

Не съм пробвал цигара си4ките ми приятели пушат както и маиками и баштами (Не съм пробвал И НИКОГА НЯМА ДА ПРОБВАМ) те са по вредни и от наркотиците!!

Опитвал съм. Пуших около половин година заради компанията. Не са ми гадни или нещо друго, но просто видях, че няма смисъл от тях. Единствената причина поради която се отказах е че са вредни. Иначе не ме бърка дали ще пуша или не. И сега от 3 години не съм пушил.

аз отказах цигарите преди 3 месеца

съвсем случайно една колежка от работата ми даде една книга за отказването на цигарите. аз я прочетох повече за да си докажа че не може една книга да ти помогне но пък така стана че взе че ми помогна хем беше разгара на поправителната и ликвидационната сесия сещате се

супер е наистина. пушех 9 години и си мислех че ще ги откажа някой ден в неопределеното бъдеще без да се замислям мн мн. прочетох тази книга и просто ги отказах изпуших една цигара последно и това беше. край. нарочно не казвам името на книгата защото я хваля мн и да не мине за реклама. който иска ще му кажа и автора и името на книгата и издателството даже ако иска може и да му я дам да я прочете ако му се идва до пловдив де . от тогава даже и не ми се иска да запаля. е отвеме на време паля но не и тютюн ама там работата е др. и така супер е имаш чувството че са ти сложили турбо на белия дроб къртиш се направо. ама не съм поддръжник на хората дето "аз никога неща да пуша гадно е и тн" аз мисля че тр да се опита от всичко.

и още веднъж всички които биха приели на серозно една не толкова сериозно звучаща и изглеждаща книга и биха я прочели /независимо от отвратителния и превод/ могат да ми пишат лп ще им помогна с удоволствие с името на книгата

такааа как тъй съм пропуснала тази темичка

ами.. признавам си без бой и аз пуша. От около.. повече от година и половина. Защо почнах ли? Направо ме е срам да си призная! Заради една глупост -- момче. Когато влязах в новото училище /преди 3 години/ всички пушеха вече, а аз само ходех и им палех и доста се задържах така, но.. уви не достатъчно дълго. Дали се чувствам по-слаба - ами в известен смисъл да, но не защото нямам волята да ги спра, а по-скоро защото нямах волята да не ги почна. Спирала съм ги за по месец два на 2 пъти вече и не изпитвах някаква нужда от тях, просто ей тъй като излезем компания и сички пушат, на тебе ти става тъпо и айде запалиш 1,2,3.. цигари и то само си тръгва отначало. Аз обаче имах /може би и все още имам, трябва да отида аз пак на преглед/ проблеми с бъбреците и преди 2-3 седмици след една луда вечер и повече от кутия цигари се прибрах в нас /по точната дума е довлачих се/ и както бях изморена, не можах да мигна от болка. И след тази случка почнах да ги намалям малко по малко - първо по 1-2 цигари на ден, после през ден, миналата седмица бях само на 3 цигари. Вярвам че ще мога да ги спра, а пък ако ми се припуши ми трябва само да се сетя за оная вечер и цялото ми желание се изпарява моментално.

Иначе пуша Victory Ultra -- на принципа съм "поне като се тровя, да се тровя по-малко", а почнах с бяло Виктори, което си е напредък, дори и малък

На непушачите ще кажа само едно.. това е една съвършенна, божествена и адски безсмислена глупост и.. ами хора не ги почвайте. Нарочно не казах "не пробвайте", защото съм на мнението, че е хубаво да се опита, за да може човек да прецени сам какво е. И тъй като напоследък цигарите се почват на възраст около 4 клас, просто едно ВСЕ ОЩЕ дете на тази възраст не може да си направи сметката какво всъщност го следва оттук нататък и как ще се отрази този вреден навик на НЕразвития му организъм.

Пък и могат да се измислят интересни начини да спреш цигарите.. например един солиден бас, или пък да се навиете с гаджето или с приятел заедно да ги спрете.. Ако човек си направи равносметка за НАИСТИНА важните неща в живота си е напълно ВЪЗМОЖНО да се откаже от този навик. Някой по-горе беше казал нещо мн интересно "Не искам да умра здрав" -- абсолютно споделям! Какъв е смисъла да умреш и организма ти да е здрав, то да те хване яд че си умрял. Ама като искате да се тровите има и др начини -- алкохол, храната, която ежедневно ядем, въздуха, който дишаме. Общо взето живеем във времена, в които всеки ден се тровим по много. От алкохола поне има някакъв ефект, а цигарите какво - успокояват и то съвсем малко. Няма смисъл! Пък и сега като им вдигнат цените ще ми е жал да хвърля 5 лв отгоре за един ден.

ПП> d_n_g, кажи я тая книга де!

Не само ти kitty,но и аз съм я изтървал(темичката де)!

Такаа..,сега и аз да ви кажа.Започнах да пуша редовно някъде от осми клас.Бях стигнал до две кутии,че и малко отгоре на ден.та така допреди десетина години,докато един ден.....взех че ги отказах .Да майтап не си правя,ей така на инат на жена ми.Тя ще ми каже че съм нямал воля да ги откажа. Аз воля може да нямам но инат колкото си щеш.И така къде на инат къде с воля до днес.Е... някой път в компания паля по някоя цигара но ми става гадно и на половина я хвърлям,но това е много рядко,може да е на 3-4 месеца веднъж,а може и по-рядко. :bye:

Аз също пуша.

Защо ли?

Защото няма по- голямо удоволствие от една цигара, докато се разхождам в студената тъмна зимна нощ, а снегът засипва всичко наоколо...

Пуша от много време по 1 кутия на ден. Спирал съм 3-4 пъти за по 3-4 месеца. Лошото при мене е че след 2 рия месец започвам да си покачвам килограмите и след 3 тия или 4 тия ги пропушвам отново.

не пуша много-даже съвсем малко,но мисля че никога няма да се откажа от сутрешната ми цигарка с кафето...или когато седна в някои хубав бар,и си поръчам чаша добро питие...но съм на мнение че като се тровим,поне да се тровим с качествена отрова,и да го правим за удоволствие,а не от вече-зависимост.

Пуших в 7 клас,заради компанията в училище.Преместих се в друго училище,а там беше на мода точно обратното - да не се пали цигара.Затова ги спрях,като на майтап. Оттогава не пуша,защото ми се отразява зле,става ми лошо и т.н. Като студентка,ако запуша от учене,предпочитах да си чупна малко шоколад,който ми действаше по-добре. А и мразя вкуса в устата на пушач.Представете си,целувате се, а в устата на любимия мирише на пепелник...

Гласувах "понякога" , защото макар че ми харесва да пуша, понякога минават 5-6 дни без да се сетя за цигара (или нямам възможност да запаля). Наясно съм колко са вредни и един ден ще ги спра - когато поискам. Все още не съм го поискала. Сигурно когато реша да имам дете ще го направя!

А с цигарите започнах доста късно - 5ти курс в гимназията (12 клас). Поради много лоша причина, бях съсипана от смъртта на един от най-добрите ми приятели. Разбира се, това не може да е оправдание, но факт е , че тогава запалих за пръв път и започнах сериозно с цигарите (сериозно ще рече купувах си през 2-3 дни...)

Но както казах ми харесва да пуша - не много, умерено (1-2 цигари на ден) и въпреки това с дни не се сещам за цигара. Така че не смятам че съм пристрастена, нито че ще стана.

Цигарите са личен избор, но аз също съм на мнение , че едно дете 4-5 клас , та дори и 7ми да е , не може да знае дали иска да пуши или не. По този повод племенницата ми (12 годишна) си изяде боя миналата седмица , защото призна, че е "опитвала" , сякаш това беше някакво геройство. След сериозен разговор с нея успях да я убедя , че за всичко си има време и ако след 10 години пак иска да пуши, тогава никой няма да може да й каже нищо - разликата е, че тогава тя самата ще знае че го иска.

Редактирано 24 декември 200520 г. от Serenity (преглед на промените)

Пуша чай сега сериозно-първата си цигара изпуших в 1 клас ей така за гъзария...Но вече пуша много рядко като се съберем с приятели на купон.

Не съм пушила, не пуша и няма да пропуша! Просто твърде много се обичам

Не пуша.Не съм и пробвала.Просто смятам пушенето за безсмислено

При мен е веселба...

Ето я хронологията:

17 години не пуших,

7 години пуших,

7 години не пуших,

2 години пуших и

от 1 месец пак не пуша...

.....на колко съм години?