Нпролет от буците лед се подава

зеленичко връхче на бъдещ живот

и въпреки кучия студ се надява

да стигне нагоре небесният свод

Поетите като малки цветенца,

красиво напъпиха днес!

И с влюбено-красни оченца

възскръснаха в тъмния лес

на зимата. И злото избяга,

покри се в гори тилилейски...

Красиво покри ги негата,

в рефрена на влюбени песни!

Надежда

И пак ще шарне цветният килим

орязан и разшит от магистралите

и пак прекрасен, нежен и раним

замислен щърк ще цопа из каналите...

-------------------------------------------

http://vbox7.com/play:5082b8dc

Редактирано 11 март 200917 г. от неверник (преглед на промените)

Надежда

И пак ще шарне цветният килим

орязан и разшит от магистралите

и пак прекрасен, нежен и раним

замислен щърк ще цопа из каналите...

-------------------------------------------

http://vbox7.com/play:5082b8dc

Добре че ти потри крака си тук,

та всяка дума се превърна в стих.

От поети стана наводнение-

отдавна не е имало

такова стълкновение.

това, любезни, хич не е поезия а стихоплетство и гаргара с рими но в свят тъй тежко болен от амнезия и едноокия е корифеин зримий

фиууу, шексспирувци мили де сти съ зътрили? де сти дъ въ зърна и дъ въ пригърнъъъъ... ох кък съ нъдявам да не съ прозявъм ми дъ съ нъмерим дъ съ накътерим... ............................... шегичка, да се се обиди някой...

Е дами Опера май крак повлече

вище колко пилци ви надовлече

водопадът от рими май потече

Рояци и всички само за лЮбоВ говорят

Щом ги кефи нека да творят...

Поздрави за дамите;

стягайте коланите,

че аз съм най-голям от "хулиганите"

това, любезни, хич не е поезия

а стихоплетство и гаргара с рими

но в свят тъй тежко болен от амнезия

и едноокия е корифеин зримий

фиууу,

шексспирувци мили

де сти съ зътрили?

де сти дъ въ зърна

и дъ въ пригърнъъъъ...

ох кък съ нъдявам

да не съ прозявъм

ми дъ съ нъмерим

дъ съ накътерим...

...............................

шегичка, да се се обиди някой...

========================

На земляче ми приличаш,

я признай, ако обичаш!

С този страшен аватар

плашиш гаргите - другар!

Диалекта ти добър

ми звучи от наший кър...

аз ни съм Агата Кристи,

но съмнясвам се, прости ми!

С умния си, кротък нрав

- мил, безкрайно далновиден

заблуждаваш май врага -

е, признай си братко свиден!!!

http://www.youtube.com/watch?v=igNKiYaRMus...feature=related

Редактирано 11 март 200917 г. от slindan (преглед на промените)

Ох, за любов ти говори ми

И пиши тук сладки рими

Може и за нещо по-така

Може и за нещо Опаляяя...

Май ще се разгорещя

Май ще трябва да се спра

Но не ща, не ща, не ща

Хулигани ний не щем

Искаме да се ...разберем

Тук по няколко въпроса

Някой с някого ще се ...сватоса

Не - по сладките слова не ме търси

"Неверник" - него намери

ще можете да си пишете за пчелички и кокичета

ще си чуроликате като влюбени птичета.

А за нещо по-така

надникни в близката гора

Ако търсиш някой за сватба

погледни зелените редове - и ще разбереш каде да забиеш свойта брадва

т.2.8

Редактирано 12 март 200917 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Над облаци дим в големия град изгрява изкъпан денят и птиците черни на нощния мрак напускат сломеният свят

Над облаци дим в големия град

изгрява изкъпан денят

и птиците черни на нощния мрак

напускат сломеният свят

Колкото и много да желая,

аватара ти

не мога да призная.

Тия превъзходни рими-

аватара някак си ги... трие

Започва денят,

и птици запяват-

добро настроение

те пожелават.

Не! Не беше тъмна нощта та нима не видя? Има пълна Луна, дори и звездите не бяха забулени с фереджето на гъста мъгла. Нощ за влюбени, за света изгубени, но намерили себе си! Пеперуди притихнали в чашка на цветенце... но вече разбудих се! Денят превзе и последната крепост на романтиката в клетото ми сърце, слушах "Металика", четох за галите а сега, сега ще пия трето кафе.

Да, Луната царува в черно и бяло и в мътно-сребристо лежи си света под фосфорен блясък приспивно и вяло прокрадва се в мрака дълбока тъга...

Къде отиде добротата, о, кажи ми, мили Боже? И искам пак красотата да рисува, както може

Тук съм провилно рече,

тъгата е грях, Човече!

накъсай като ненужна салфетка,

изхвърли я през рамо

и не се обръщай!

много грозна гледка!

нека мине мъничко време,

тогава на пети се завърти,

обърни се назад

И се усмихни!

Днес ще се забавлявам!

ще пиша в рими, обещавам!

Къде отиде добротата,

о, кажи ми, мили Боже?

И искам пак красотата

да рисува, както може

А ти къде я търсиш, мило момиче?

Добротата???

Та тя от тебе наднича

и весело смига на тълпата!

сакън да не излезе, че се имам за Бог!!

а не, не и не,

по-скоро съм Еднорог порцеланов

застинал в поза...

и в проза

Дете на Зората си аз пък - на мрака и корени в тъмни усои съм впил ти светла си тебе те щастие чака а аз съм прокълнат нещастник унил...

А ти къде я търсиш, мило момиче?

Добротата???

Та тя от тебе наднича

и весело смига на тълпата!

сакън да не излезе, че се имам за Бог!!

а не, не и не,

по-скоро съм Еднорог порцеланов

застинал в поза...

и в проза

Това за себе си не казвам,

съдия друг ми е нужен,

самохвалка не се казвам,

но търся още, впрочем.

Търся я навсякъде, наоколо,

там, де нявга съм я срещала,

дали нещо не се е объркала

и навеки добротата е изчезнала

Тази тема бях забравил, скоро с римите не съм боравил, да се включа беше време, хайде тук пишете с мене

Тази тема бях забравил,

скоро с римите не съм боравил,

да се включа беше време,

хайде тук пишете с мене

Приятелче, къде се губиш ти?

Нима забравил си ти за нас?

Хайде отново римички пиши,

да си се смеем пак със глас

Хап вземи си,

що в главата

зло, в добро

размътва.

Разклати

добре бозата.

На малки глътки

глътвай.

Ти, дозата,

защо да даваш

друг да ти я мери?!

Мерси,

благодаря - кажи им

на тия лицемери!

Гълтока на живота,

размътва ни главата, а

дозата друг ще изпие!

Мерси, не казвам

без причина...

А лицемерието пак

се шири!

Дете на Зората си

аз пък - на мрака

и корени в тъмни усои съм впил

ти светла си

тебе те щастие чака

а аз съм прокълнат нещастник унил...

в гърдите ми вик се оформя:

Дежа ву?! нима те познавам,

или поредната майя?!

познато звучене на топло,

скрито зад ледени тухли,

прихлупено с облаци черни...

Нима те познавам, Неверни?!

или просто си от тези,

които обичам?!

дето крият си светлото

и в мрака се вричат?!

Едва ли. Отдавна не съм тук минавал и думите кухи не съм ги редил Но може би някога в друга реалност съм шепнел от нежност край сини вълни...

Това "тук" някак неточно звучи интернетът е и някъде "там", нали? Не е късно, приятелю! да стигнеш пак до вълните, и кухите думи да бъдат пропити със смисъл и свежест, а от върховете на пръстите ти да искри неподправена нежност. ех, да можех! бих те завела да чуеш прибоя на малкото щастие, което, приятелю не е навън, а е в теб - в сърцето!

Ех, малкото щастие... него го няма и никога никаде няма го - знай! А щастие има, но с буква голяма - щастие пълно, свършено, без край...

Той Неверника е грозен

Погледни му аватара

Само някой непретенциозен

Ще реши да го набара

Не е грозен Неверник - прилича на една паричка,

не е и зъл - добро момче е той.

Психо-портрет при него си поръчай.....

и глей сеир!