Да пиша в рима,

в рима за трима.

О, матр'ял има...

но кой да взима?

Ще взима, но не иска

нищо друго освен рима...

На рима за трима,

неразбрана!?

......

Да сте живи и красиви

труженички в Каладата,

Бог да пази Вас с децата!!

С обич - Ади

Да си жива и красива-

и ти, и винаги засмяна...

Римички да пишеш,

без да ни забравяш!

някой май,че прекалява

няма ли мъже тъдява

http://www.vbox7.com/play:e9a0be52

Там е закотвен черният вятър,

мъртвият кораб на старият свят............

..................................

На З......

Иска ми се пак морето

с дланите ти

да ме милва.

Няма вече очакване,

мечтите отлетяха с чайките.

В спомени се някак живее,

но без теб -

Не!!!!

Жалко доброто всеки забравя, а злото помни до гроба! Лицемерието е на мода...

Моля Ви

къде е Каладата!

Нали не от мен се уплаши -

ах, аю горката.

Момчето срамежливо възмути се

от бабишките приказки покри се...

Прости ми - ще си взема аз поука -

кажеш ли -

изнасям се от тука!!! Ади

http://www.vbox7.com/play:ecef0277

Сънливке,

В нулу-нула

през ноща,

ме чакай -

ще ти се явя.

Да видиш ревност

после,

аз ти обещавам.

Та помисли

дали е нужно

сладкия ти сън

с присъствието си

да го смущавам.

Не можеш ти съня ми да смутиш,

че той е програмиран, заявен...

И след романчето прелистено набързо - виж

излитам към света от мене сътворен!

Аз имам там и дом, и много обич,

цветя, безгрижност - имам Любовта!

И никой, без да е поканен не, не може

да бъде рицаря на моята неземна Приказка!

Някой като мен се мъчи

истината да научи,

но за зла беда-

няма да я бъде тя.

Хайде тук и аз да се разпиша, че от алчност светът веч издиша, макар за много без значение- в изкуството има спасение.

Смирена и наведена главица, казват брадвата не я сече... Аз ще посипя свойта с пепел и водица, че де е текло, пак ще потече ! С аромат на дъхави цветя, на пойна птица с песента, със цветовете на прекрасната дъга, и тук ще дойде нявга пролетта !

Навънка е сякаш пролет, ала знам аз, че зима е, като малка птица в полет ще разперя днес криле

Редактирано 11 март 200917 г. от potrebitel (преглед на промените)

ще разперя днес криле

и римата ни пак ще потече...

И пак ще има красота

и наш ще бъде пак света !

Днес на спомени съм се отдала, връщам се във годините назад, колко хубости съм си събрала- стичат се върхуми като водопад

Нека те залива красотата, на отминалите свидни дни и да прелива добротата видяна пак през детските очи. Че по красиво нещо няма от ангелското мъничко лице, в което лисва всякаквоа измама... Бъди отново днес дете !

Дете ще бъда днес и утре, както всеки следващ ден, защото то е в мене, вътре, нивга не ще излезе от мен

И цъфнат ли цветя в полето, със малки босички крачета, отправя се на там детето, да събира в кошничка цветчета. И сладкогласно с птиците ще пее, като камбанка медна ще се смее... Сега съм истински щастлива, пролетта в очите ми прелива !

Когато си ти щастлива,

сърцето в мен лудо бие,

радостта от мен прелива

и сладко винце ще пие

Отде почнах, пък на де отивам

Раничко е още, птичко моя,

със вино да рушим покоя

на този чуден, нежен ден...

Целувчица изпращам ти от мен !

Днес искам да стопя снега

и до където стигне моята ръка,

да се простира цвят и красота !

Дете ще бъда днес и утре,

както всеки следващ ден,

защото то е в мене, вътре,

нивга не ще излезе от мен

Пожелах си тайно аз веднъж

от дете да стана силен мъж,

грешка величайша направих

и адски трудно я поправих...

Редактирано 11 март 200917 г. от Fixt00l (преглед на промените)

Нищо, че нявга ти сгрешил си, важното е, че няма стрес, "проблема" стар разрешил си и отново ти дете си днес

живеенето няма отношение към бърз възход, застой или падение...

живеенето

няма

отношение

към бърз възход,

застой

или падение...

Страшен аватар бе, ''бате''

котенцето се уплаши,

а иначе съм впечатлена-

добре със римите си служиш,

но пък други-нема.

страхът е було, закриващо зората - като завеса плюшена задържаща тъмата...

Ха, в стил "чалга" грапавите рими без музика, без порив, без душа от безадресни пориви незрими с немити преди лягане крака...

Ооо какъв ответ - брилянтно списан, като в тефтер на попрепил кръчмар. Едно е ясно - всеки е орисан да отнесе поредния шамар.

Нпролет от буците лед се подава зеленичко връхче на бъдещ живот и въпреки кучия студ се надява да стигне нагоре небесният свод

Я гледай!

талантлив си, Невернико млад!

изпълни очите ми с думи

отвя онзи зимен хлад,

който някак скова ми душата,

и ми прати усмивката в склад...

ручей ли чух?

или буен поток?

все едно... водоскок!

Приветсвам те, драги!

но сега ще грабна дисаги

и ще си тръгна, така се налага!

утре за брънч ще намина,

може и по обед...

ако ли не, по икиндия!

интернестска слабост!

зависимост... орисия!

Редактирано 11 март 200917 г. от Нел (преглед на промените)