Нека да разгледаме наказанията,на които хората са подлагани заради греховете си според различните религии.

Да започнем с физическите такива в Християнството,Йодаизма,Будизма,Хиндуизма,Исляма,малки и големи секти,сатанизъм...всички.

Как ,защо, от ,,горе,, ли са постановени или идват или от хората?

И помислим какво правим ние за религията си,вярата и заслужаваме ли физическо наказание тук на земята

За религията ли работят или против нея?

Нека да разгледаме наказанията,на които хората са подлагани заради греховете си според различните религии.

Да започнем с физическите такива в Християнството,Йодаизма,Будизма,Хиндуизма,Исляма,малки и големи секти,сатанизъм...всички.

Как ,защо, от ,,горе,, ли са постановени или идват или от хората?

И помислим какво правим ние за религията си,вярата и заслужаваме ли физическо наказание тук на земята

За религията ли работят или против нея?

Али, като казваш за Йодаизма нали нямаш в пред Джудаите, а -Джадаите?..

Наказания при Кришна-съзнание няма. Както и в ранното християнство. Наказание има там, където се намеси сянката на Бога-сатана("противоположния").

Само да ти кажа логиката на хронологията при упадъка на съзнанието и необходимостта от 'наказание' за това.

В първата епоха на битието грях е нямало(не става дума за ябълката в Джанна.. ), а просто съществата, които са населявали Земята ни са били с най-високо съзнание и почти безгрешни в това ДА СЕ ВРЪЩАТ при Бог, а не да продължават в матицата. Имало е минимален грях, болести и старостта е настъпвало след много време. те са били само най-висшата каста-брахманската. Постепенно са се появили и другите касти, като успередно на това грехът е растял и необходимостта от наказание за това, което касае САМО матрицата.

При появата на извънкастовите наказанието е било не само необходимо, но и постоянно съпътстващо тяхното битие в матрицата. Те са живеели в постоянен ужаст и страх, като са го генерирали и на околните.

Тука е редно да ти спомена, че докато циганите са извънкастови, то абрахамските религии са комбинации от брахмани и извънкастви(брахманите са "познавали" извънкаствои жени), т.е. -"упаднали брахмани", псевдо-брахмани, те и за това се наричат "а-брахам"("а-брамин", "и-брахмин"). "А" е отрицателна частичка, която води началото си от санскрита...

Относно архетипните състояния:

Двата началнически архетипа -"Лъв" и "Козирог"(и Скорпион, като негова по-ниска версия). Лъвът е склонен да прощава, въпреки, "хищник-контрольор" на материалната енергия, докато при Козирог и Скорпион -това е невъзможно, поради тяхната "завършваща" функация в материалното битие, поради Лунния им(акумолиращ) характер, докато Слънчевият е генериращ..

Наказанията касаят само материалния свят. Наричат се изкупващи кармата. Кармата се изкупва в 10-ти дом, дома на Козирогът, чиито управител е Лунната страна на Сатурн.

Редактирано 10 юни 200916 г. от Maat (преглед на промените)

Нека да разгледаме наказанията,на които хората са подлагани заради греховете си според различните религии.

Да започнем с физическите такива в Християнството,Йодаизма,Будизма,Хиндуизма,Исляма,малки и големи секти,сатанизъм...всички.

Как ,защо, от ,,горе,, ли са постановени или идват или от хората?

И помислим какво правим ние за религията си,вярата и заслужаваме ли физическо наказание тук на земята

За религията ли работят или против нея?

Не мисля, че действително има реално наказание заради грехове, защото доказателствата за реални наказания за прегрешилите в повечето случаи се митологизират или изопачават. По-скоро има страх от наказание след прегрешение. Страхът от наказание за грешниците би трябвало да е по-силен от самото наказание.

Незнам дали е истина или не, но ако научим малко повече за на Прелатуратата на Светия Кръст и „Опус Деи” ( Opus Dei в буквален превод — „Божие дело”), ще намерим за доста интересно "самобичуването" или т.нар. "Умъртвяване на плътта"(доста ясно засегнато в "Шифърът на Леонардо").

През 1940г някои йезуити, водени от Фр.Анжел Карийо Де Алборноз, който по-късно напуска Society of Jesus, осъждат доктрината на Опус Дей и я наричат „новата ерес”.Това не е общоприето, казват те, да проповядваш, че миряните могат да бъдат святи, без да положат публична клетва и без да носят характерните дрехи.

Когато Eскрива започва да разпространява посланието на Опус Дей, че всеки е възможно да стане светец и, че обикновенният живот е път към светостта, той се изправя пред предизвикателства, неразбиране и полемики.

Според сведения, идващи от Испания, Върховният Водач на „Обществото на Исус” Fr. Wlodimir Ledochowski (1866–1942), заявява на Ватикана, че той смята Опус Дей за „много опасна за църквата в Испания”.Той казва,че култът има „скрито естество” и вижда „знаци за тайни наклонности,които доминират в света под формата на Христианско Масонство”.Тези изявления против Опус Дей от вътрешни, влиятелни кръгове (Ескрива ги нарича „опозиция от добри хора”), които се появяват отново и отново в историята, се считат за корените на деншните обвинения, идващи от различни посоки.Това е заключението, до което много писатели достигат,включително и Джон Л. Алън младши-работещ за CNN анализатор на Ватикана.

Според John Allen един от най-ранните източниците на критика към Опус Дей са някои членове на Society of Jesus, които не могат да разберат голямата разлика между Опус Дей и религиозните ордени.Опус Дей е била съставена от обикновени християни, които вярват, че с покръстването поемат по пътя към святост, така както са правели първите християни, без да се прави някакво външно разграничаване от другите граждани на Римската Империя,обяснява Ескрива.

Алборноз е бил първият, който организирал кампания срещу Опус Дей, и който по-късно напуска Society of Jesus.През 1941г той казва, че Опус Дей е новата църковна ерес за проповядване, която прави обикновенните християни светци, без да има нужда да носят специални одежди и да живеят в манастир.Това изказване достига до Ватикана чрез Superior-General of the Jesuits, Fr. Vladimir Ledochowski, който бе казал, че Опус Дей има „потайна, скрита природа”, че е „опасна за църквата в Испания” и че Опус Дей има за цел постигането на световно господство чрез методите на християнското масонство.

Като изключим кампанията през 40-те години на XX век е имало и други атаки от йезуити през 50-те, които са имали за цел да кажат на някои членове на Опус Дей в Италия, че техните синове ще бъдат прокълнати.Друг противник на Опус Дей е Майкъл Уолш.Според Aлън атаките на йезуитите, които са уважавана група в Църквата, са в основата на много от днешните атаки срещу Опус Дей.

Според Mесори, йезуитите и някои бюрократически кръгове, са създателите на „мита” и „черната легенда”, че Опус Дей е подкрепял фашизма.Оттогава насам Опус Дей се свързва с ултра десните режими.

Голямо обществено внимание е насочено към Опус Дей, когато те насърчават практикуването на усмиряване, потъпкване на плътските желания-доброволно нанасяне на болка или неудобство.Потъпкването на плътските желания има дълга история в много световни религии, включително и в Католическата църква, но приложението става необичайно рядко явление сред съвременните християни.

Членове на Опус Дей поддържат идеята, че усмиряването на плътските желания им напомня за страданията на Исус на кръста и има положителни психологически и духовни предимства.Поддръжниците на тази практика посочват, че унижението има дълга история в Католическата църква, че много от папите подтвърждават тази практика и тя е използвана и от много светци.Критиците пък сочат това унижение и потъпкване на плътските желания като една от основните тези за тяхната опозиция към Опус Дей.

Опус Дей прилагат няколко форми и видове на унижение.Повечето са действия, които биха причинили неудобство или жертви от рода на взимане на студен душ, спане без възглавница или спане на пода, постене или запазване на мълчание в определени часове от денонощието.Някои от формите са малко по-крайни, например веднъж седмично членовете за кратко се самобичуват с малък въжен камшик, наречен „дисциплина”.

Една от по-дискутираните форми на самонаказание включва употребата на cilice-малка метална верига със сочещи навътре остриета, шипове, която се поставя около горната част на бедрото.Така поставени шиповете причиняват болка и оставят малки белези, но не придизвикват кръвотечение.Членовете на Опус Дей поставят cilice всеки ден за два часа.

„Те са обсебени от cilice”-казва католическия социолог Massimo Introvigne-„сякаш не става въпрос за доброволен избор на свободни възрастни хора, а сякаш са принудени да го правят.”

(Цитиран източник)

Как изглежда cilice и "дисциплина":

Редактирано 11 юни 200916 г. от icicle_78 (преглед на промените)

Не мисля, че действително има реално наказание заради грехове, защото доказателствата за реални наказания за прегрешилите в повечето случаи се митологизират или изопачават. По-скоро има страх от наказание след прегрешение. Страхът от наказание за грешниците би трябвало да е по-силен от самото наказание.

А защо има страх?.. ...самият факт, че страхът идва след като си сгрешил говори нещо?..

Тука става дума за страхът, който се насажда преди да си сгрешил. А това идва от фалшива концепцията за Богът.

Фалшивите религии разглеждат човекът, като един "окаян грешник", докато Бог не иска да му козируват, а освободно, без страх да го обичат.

Бог не иска да бъдем хедонисти, но не не иска и да сме садо-мазохисти. Последните са абсолютно свързани с телесното разбиране за Бога. Астрологолично архетипа на хедониста е Телец(Ганеша), а на аскета и садиста е Козирог и Скорпион(Шива). Оста "Скорпион-Телец" е свързана с хоризонталната ос в света на сенките.

Обърни внимание, че звярът се асоциира със Сабатичния Козел(Сатурн със сатъра)... Това е съвсем симболистично и няма нищо общо с милите козички или доста милите хора със "Слънце в Козирог". Това е от чисто Астрологическа концепция, че кармата се изкупва в дома на Козиргът-10-ти.

Тази част от материалната енергия, която оттам не иска да се подчинява на духовната се нарича демонична.

И за това доста често, тези, които се стремят да наложат Христос със старозаветни прийоми доста често се свързват именно със Сабатичения Козел, тъй като попадат по неговата илюзорна енергия.

Незнам дали е истина или не, но ако научим малко повече за на Прелатуратата на Светия Кръст и „Опус Деи" ( Opus Dei в буквален превод — „Божие дело"), ще намерим за доста интересно "самобичуването" или т.нар. "Умъртвяване на плътта"(доста ясно засегнато в "Шифърът на Леонардо").

През 1940г някои йезуити, водени от Фр.Анжел Карийо Де Алборноз, който по-късно напуска Society of Jesus, осъждат доктрината на Опус Дей и я наричат „новата ерес".Това не е общоприето, казват те, да проповядваш, че миряните могат да бъдат святи, без да положат публична клетва и без да носят характерните дрехи.

Когато Eскрива започва да разпространява посланието на Опус Дей, че всеки е възможно да стане светец и, че обикновенният живот е път към светостта, той се изправя пред предизвикателства, неразбиране и полемики.

Според сведения, идващи от Испания, Върховният Водач на „Обществото на Исус" Fr. Wlodimir Ledochowski (1866–1942), заявява на Ватикана, че той смята Опус Дей за „много опасна за църквата в Испания".Той казва,че култът има „скрито естество" и вижда „знаци за тайни наклонности,които доминират в света под формата на Христианско Масонство".Тези изявления против Опус Дей от вътрешни, влиятелни кръгове (Ескрива ги нарича „опозиция от добри хора"), които се появяват отново и отново в историята, се считат за корените на деншните обвинения, идващи от различни посоки.Това е заключението, до което много писатели достигат,включително и Джон Л. Алън младши-работещ за CNN анализатор на Ватикана.

Според John Allen един от най-ранните източниците на критика към Опус Дей са някои членове на Society of Jesus, които не могат да разберат голямата разлика между Опус Дей и религиозните ордени.Опус Дей е била съставена от обикновени християни, които вярват, че с покръстването поемат по пътя към святост, така както са правели първите християни, без да се прави някакво външно разграничаване от другите граждани на Римската Империя,обяснява Ескрива.

Алборноз е бил първият, който организирал кампания срещу Опус Дей, и който по-късно напуска Society of Jesus.През 1941г той казва, че Опус Дей е новата църковна ерес за проповядване, която прави обикновенните християни светци, без да има нужда да носят специални одежди и да живеят в манастир.Това изказване достига до Ватикана чрез Superior-General of the Jesuits, Fr. Vladimir Ledochowski, който бе казал, че Опус Дей има „потайна, скрита природа", че е „опасна за църквата в Испания" и че Опус Дей има за цел постигането на световно господство чрез методите на християнското масонство.

Като изключим кампанията през 40-те години на XX век е имало и други атаки от йезуити през 50-те, които са имали за цел да кажат на някои членове на Опус Дей в Италия, че техните синове ще бъдат прокълнати.Друг противник на Опус Дей е Майкъл Уолш.Според Aлън атаките на йезуитите, които са уважавана група в Църквата, са в основата на много от днешните атаки срещу Опус Дей.

Според Mесори, йезуитите и някои бюрократически кръгове, са създателите на „мита" и „черната легенда", че Опус Дей е подкрепял фашизма.Оттогава насам Опус Дей се свързва с ултра десните режими.

Голямо обществено внимание е насочено към Опус Дей, когато те насърчават практикуването на усмиряване, потъпкване на плътските желания-доброволно нанасяне на болка или неудобство.Потъпкването на плътските желания има дълга история в много световни религии, включително и в Католическата църква, но приложението става необичайно рядко явление сред съвременните християни.

Членове на Опус Дей поддържат идеята, че усмиряването на плътските желания им напомня за страданията на Исус на кръста и има положителни психологически и духовни предимства.Поддръжниците на тази практика посочват, че унижението има дълга история в Католическата църква, че много от папите подтвърждават тази практика и тя е използвана и от много светци.Критиците пък сочат това унижение и потъпкване на плътските желания като една от основните тези за тяхната опозиция към Опус Дей.

Опус Дей прилагат няколко форми и видове на унижение.Повечето са действия, които биха причинили неудобство или жертви от рода на взимане на студен душ, спане без възглавница или спане на пода, постене или запазване на мълчание в определени часове от денонощието.Някои от формите са малко по-крайни, например веднъж седмично членовете за кратко се самобичуват с малък въжен камшик, наречен „дисциплина".

Една от по-дискутираните форми на самонаказание включва употребата на cilice-малка метална верига със сочещи навътре остриета, шипове, която се поставя около горната част на бедрото.Така поставени шиповете причиняват болка и оставят малки белези, но не придизвикват кръвотечение.Членовете на Опус Дей поставят cilice всеки ден за два часа.

„Те са обсебени от cilice"-казва католическия социолог Massimo Introvigne-„сякаш не става въпрос за доброволен избор на свободни възрастни хора, а сякаш са принудени да го правят."

(Цитиран източник)

Как изглежда cilice и "дисциплина":

Редактирано 11 юни 200916 г. от Maat (преглед на промените)

Лусия ме вдъхнови за темата и благодаря на icicle_78 за разказа и снимките!

Средните векове си носят славата,само какво въображение са имали

Освен за ,,засилване на вярата,,физическата болка цели да предпази обществото

от грехове,чрез показно наказание на грешниците,най-често жени.

Това нещо,но нагорещено до червено е имало за цел да предизвика болка,разкърви и изтръгне гърдите на християнките през средновековието,които са направили аборт или прелюбодейство.

Ако днес се практикуваше,ехейййй

Маата-нещо забравяш за някои много любопитни кришнарски ритуалчета!?

Изисква се не наказание или самонаказание,а саможертва.

Казано направо:самоубийство.Това не се ли счита за

наказание според тебе,още повече,че се предпоръчва изгаряне на жива жена?

Маата-нещо забравяш за някои много любопитни кришнарски ритуалчета!?

Изисква се не наказание или самонаказание,а саможертва.

Казано направо:самоубийство.Това не се ли счита за

наказание според тебе,още повече,че се предпоръчва изгаряне на жива жена?

"Кришнарските ритуалчета" не касят физически(грубо-материални) саможертви и жертви.

Те касят само "жертва" на най-фината материя- "егото". Тъй като са ТРАНС-сатурнови- т.е.-"Уранически" и "Нептунови".

Но ти добре критикуваш йОдеите-злодеи и юОдеизираните християни , но забравяш, че братята мюсли са ги имали не по-малко жестоки, което е обяснимо- пак са от абрахамските религии, които са сатурнически-ТЕ ИСКАТ МАТРИЦАТА.

Ето ТУКА си поприпомни..

Самоубийството се счита за обладаване от паднали духове(лунно-сатурнически), тъй като само Бог Кришна може да отнема живот, тъй като Той го дава.

В Кришна-съзнание всеки един живот е ЦЕНЕН. Там не се практикува никаква екзекуция("верник", "неверник" няма никакво значение), както и на НИКАКВИ животни, с което абрахамските религии далеч не са наясно...

....за разлика от Курана, където се казва, че "неверника/'куфара' може да убиеш с двете си ръце"..

Редактирано 11 юни 200916 г. от Maat (преглед на промените)

Я да видим какво пише в Корана. Част от някои сури:

Когато не повярват - гибел за тях (47:8).

За неверниците са предвидени мъчения и наказания. За неверниците има болезнено мъчение (58:4),

За неверниците има унизително мъчение (58:5).

Самите наказания за неверниците са особено жестоки: Да се отсекат ръцете и нозете им кръстом (5:33), т. е. ляв крак и дясна ръка и обратно.

Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници (8:12).

За неверниците е мъчението на огъня (8:14) и др.

Върхът на всичко е в сурата "Нух": Господи мой, не оставяй на земята нито един неверник! (71:26).

Ами тука: Целомъдрените жени са послушни. Пазят съкровеното си, както Аллах ги е създал. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, после се отдръпнете от тях в постелите и (ако трябва) ги удряйте! (4:34).

Али, имаш ли още въпроси?

Редактирано 11 юни 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Я да видим какво пише в Корана. Част от някои сури:

Когато не повярват - гибел за тях (47:8).

За неверниците са предвидени мъчения и наказания. За неверниците има болезнено мъчение (58:4),

За неверниците има унизително мъчение (58:5).

Самите наказания за неверниците са особено жестоки: Да се отсекат ръцете и нозете им кръстом (5:33), т. е. ляв крак и дясна ръка и обратно.

Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници (8:12).

За неверниците е мъчението на огъня (8:14) и др.

Върхът на всичко е в сурата "Нух": Господи мой, не оставяй на земята нито един неверник! (71:26).

Ами тука: Целомъдрените жени са послушни. Пазят съкровеното си, както Аллах ги е създал. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, после се отдръпнете от тях в постелите и (ако трябва) ги удряйте! (4:34).

Али, имаш ли още въпроси?

Али малко по късно ще зададе въпросът дали "йОдеинът" Йосиф(Жозеф) Гилотен няма да плати авторски права("copy rights") на шариата за "инвенцията" си...

Редактирано 12 юни 200916 г. от Maat (преглед на промените)

Повечето са действия, които биха причинили неудобство или жертви от рода на взимане на студен душ, спане без възглавница или спане на пода, постене или запазване на мълчание в определени часове от денонощието.Някои от формите са малко по-крайни, например веднъж седмично членовете за кратко се самобичуват с малък въжен камшик, наречен „дисциплина”.

Една от по-дискутираните форми на самонаказание включва употребата на cilice-малка метална верига със сочещи навътре остриета, шипове, която се поставя около горната част на бедрото.Така поставени шиповете причиняват болка и оставят малки белези, но не придизвикват кръвотечение.

Сегааа...Вижте какво съвпадение:

1.Взимам си студен душ (то в тия жеги...)

2.По принцип спя без възглавница

3.Като дойдат гости спя на пода

4.Постя (кога нема пари за мръвка)

5.Когато спя (а аз спя много) мълча като пукъл

6.Веднъж-два пъти седмично с жена ми се попляскваме с камшик (ние му викаме "любовна игра")

7. ?!? Може да пробвам веригата (ше питам жената)

Е,това не е случайно...след толкова форми на самонаказание,сигурно съм божий ангел,нали?

Редактирано 12 юни 200916 г. от visentii (преглед на промените)

Наказанието за убийство в Тората и Корана

Автор Д-р Адил Юксуз

04.07.2008

Животът е едно от най-висшите ценности при Всевишния. Защото крайната цел на съществуването е именно животът. Той е началото и основата на всяко нещо. Където и да се всели сякаш го прави господар на всичко. Всяко живо създание може да каже: “Всички неща са моя собственост, светът е мое жилище, Вселената е моето богатство, отредено ми от Създателя.” Защото животът го свързва и облагодетелства с всичко.

Човешкият живот е част от дървото на живота и стои в основата на битието. От тази гледна точка, тоест тъй като всичко е насочено към една обща цел, животът е и най-явният признак за единството на Всевишния Аллах. Той е най-изящното отражение и най-прекрасната украса. Накратко, ако няма живот, то съществуването не би се различавало по нищо от несъществуването.

Затова важността на живота, не се разглежда като количество, а като качество. Тоест животът е еднакво важен за всички хора, и тъй като животът на даден човек с нищо не се различава от живота на всички останали, в Корана Аллах е определил живота на едно лице като ценност, равна на живота на всички хора и счита убиването на един човек като убиване на всички хора, а спасяването на един човек – като спасяване на цялото човечество (5:32). Изразявайки този факт, Коранът подчертава, че това се отнася и за синовете на Исраил, тоест същото важи и за Тората.

И в Корана и в Тората убийството се счита за престъпление и голям грях. Тази забрана е правило за всички небесни религии. Наказанието за предумишлено убийство и според Корана и според Тората е смърт (2:178-179; Изход, 21:12; Левит, 24:17-18).

Забраната в Тората е “Не убивай.” (Изход, 20:13) и е шестата от “Десетте Божи заповеди”. С тази забрана се опазва най-ценното за един човек – правото му на живот и се подчертава свещеността на човешкия живот. В юдейството “убийство” означава слагане край на живота на някого. Ислямските богослови определят това като “деяние, при което душата напуска тялото”.

А сега ще разгледаме какво наказание се отсъжда според Тората и Корана за отнемане на човешки живот.

А. Убийството като акт и неговото разкриване според Тората

Заповедта “Не убивай.” в глава Изход от Тората (20:13) идва от староеврейския корен “р-ц-х”. Според Рашба и Бекхор Шор този глагол се използва само за умишлено убийство. Той не се употребява за убийство по време на война или за раздаване на справедливост. В същото време не се използва и в изречения, в които подлог са Бог или ангелите. В глава Битие (9:6), забраната за убийство се опира на следното правило: “Който пролее човешка кръв, е необходимо и неговата кръв да бъде пролята; Всевишния създаде човека от Своята душа.” Това означава, че животът, който е вдъхнат от Бога, без съмнение е висша ценност и създаването или отнемането му е единствено в правомощията на Бога. Убиецът нарушава едно свещено право и се намесва в делата на Всевишния. Освен това, тъй като хората са свещени създания, убиецът се подиграва с величието на Бога. Затова опрощаването или заместването на убийството с парична глоба не са в правомощията на хората (Числа, 35:31).[66]

Тората подчертава, че подобно деяние трябва да се накаже със смърт, а Талмудът е утвърдил някои ограничения, от гледна точка на разкриването на престъплението. Според Талмуда човек, който е на път да извърши престъпление, трябва да е бил видян от двама свидетели, които да са му разяснили последствията от подобно деяние. Нужно е убиецът да потвърди, че е осведомен за последствията. Свидетелите трябва да са видели престъплението с очите си, защото колкото и да са достоверни, само доказателствата не се смятат за достоверни при определяне на наказанието. Делото на извършителя на престъплението може да бъде разглеждано от религиозен съд, съставен от двайсет и трима съдии. При вземане на решението един глас в повече е достатъчен за освобождаването на извършителя, а два гласа в повече – за неговото осъждане. Ако съдиите единодушно осъдят престъпника, наказанието му отново не може да бъде изпълнено. Р. Акива и Р. Тарфон споменават, че са участвали в подобен съдебен процес, в който нямало осъдени на смърт. Въпреки че съдилищата не можели да издават смъртна присъда, престъпниците били вкарвани за продължително време в затвора.[67] А днес в съвременен Израел не се прилага смъртно наказание за убийство.[68]

Наказанието за предумишлено убийство според Тората

Предписанията на Тората за убийство, както и в Корана, са разделени на предумишлени и непредумишлени. Според Тората, наказанието за предумишлено убийство е смърт (Изход, 21:12, 14, 23-25; Левит, 24:17-18; Числа, 35:16-21). Специалистите по Тората са дали подробни разяснения, свързани с подобен вид наказания. Според известния тълкувател Ибн Меймун предумишленото убийство нарушава една от “Десетте Божи заповеди” (Изход, 20:13, 21:20) и наказанието е смърт. Ако убийството е извършено с железен предмет или с огнестрелно оръжие, смъртното наказание се прилага със сабя.

Според известния изследовател на Тората Хирш, животът стои над всичко и е връзката с всичко останало на този свят. Определените правила “Ако един човек убие друг, то той трябва да бъде убит. Но ако е сторено неволно, ако съм му разрешил, ще ви кажа къде ще се спотаи човека.” (Изход, 21:12-13) и “И който убие друг, трябва да бъде убит също.” (Левит, 24:17), изразяват почти едно и също.

В тези стихове, жертвата на извършителя сякаш е само мъжът. Следователно убийството на жени и деца се разглежда в друга категория. Предумишленото убийство е пряко свързано с опита за нанасяне на смъртоносен удар. Нанасянето на удар в този случай и последвалото състояние на смърт се разграничават, като се правят опити за изясняване на обстоятелството и дали е имало умисъл. Тук смъртното наказание е за предумишлено убийство. В Тората непредумишленото убийство се разглежда в други стихове. Подчертавайки ценността на живота Хирш, счита, че ако жертвата е жена или дете, наказанието за убиеца не е изразено в споменатите стихове. Затова според някои познавачи на Тората, животът на един зрял мъж, жена и дете, се разглеждат в отделни категории.

Анализирайки същите стихове известният изследовател Раши, стига до извода, че е направено уточнение за “мъж” или “всеки един човек”. Той твърди, че “ако разгледаме двата стиха ще разберем, че не се набляга на самоличността на убития, а на намерението на убиеца и начина, по който е извършено престъплението.” Раши приема тезата, че дори жертвата да не загуби живота си, то наказанието на убиеца трябва да бъде изпълнено, тъй като намерението му е било да убива. Според библейското правило “ако един човек убие друг, то той трябва да бъде убит”, наказанието трябва да се изпълнява тогава, когато е нанесен смъртоносен удар. Освен това Раши не прави разлика между жертвите, дали са мъже, жени или деца, и поддържа тезата, че извършителят трябва да бъде осъден на смърт.

Други стихове за предумишлено убийство в Тората и мненията на еврейските учени за наказанията са следните: “Ако един човек, устрои клопка на съседа си и го убие с умисъл, където и да се прикрие, го открийте и го убийте.” (Изход, 21:14) Раши е уточнил някои неща по този въпрос. Според него убиването на безбожник; на пациент поради лекарска грешка; на човек, който е осъден на наказание, когато го бичуват; на дете, когато бива наказвано; на ученик, когато учителят го наказва с бой, с цел да го възпита; на човек, улучен с камък, хвърлен от друг човек, но към друга цел, не влиза в рамките на предумишленото убийство.[69] Всички видове споменати убийства са разграничени от предумишленото убийство, извършено чрез измама или уловка. Човек, който е извършил предумишлено убийство, използвайки уловки, трябва да получи смъртно наказание, дори да е свещенослужител в храм.[70]

Някои изследователи са на мнение, че изразът “един човек”, споменат в Левит (24:17-18) включва и жени и деца. В продължението се използва изразът “душа за душа”, който се отнася за животните и се тълкува, че трябва да се изплати обезщетение според убитото животно.[71] Стихът, гласящ: “Който убие някого, наказанието за убиеца е смърт”, се тълкува, че който отнеме живота на жена или дете също трябва да получи смъртно наказание.[72]

“Който убие едно животно ще даде друго животно, който убие човек, ще бъде убит. Ще имате един закон и за местни и за чужденци. Аз съм вашия Господ и който убие животно ще го изплати; който убие човек, ще бъде убит. Правилата за вас ще бъдат еднакви, каквито са за местния, такива ще бъдат и за чужденеца, защото аз съм вашия Господ.” (Левит, 24:21-22) В този стих от Тората ясно се прави разлика между стойността на човешкия живот и животинския. Според Тората човекът е личност, а животното – стока. Смъртното наказание за един човек, е резултат от престъпление спрямо друг човек. В края на изречението се подчертава, че правата са еднакви за всички.[73]

Изразът “който убие животно”, се отнася и за смъртоносно нараняване.[74] Наказанието е подобно и за човек, който нарани и причини смъртта на друго лице. Причинената рана на майката или бащата се третира като убийство. Не е задължително майката или бащата да починат вследствие на нараняването. Наказанието за дете, наранило родителите си, е смърт.[75]

“Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;”. “И ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;”. “Или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;”. “Отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви;”. “Ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре...”. “Или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне.” (Числа, 35:16-21).

Посочените стихове са критерии, свързани с предумишленото убийство. Например дават се общи сведения за убийството, използваните средства, доказателства и условия. Текстът е замислен, имайки предвид съдебното дело. В Числа (35:16) се описват теми като големината на оръжието, от какво е направено, качествата му, силата използвана от този, който употребява оръжието, физическото състояние на жертвата и получените наранявания.[76 ]Изразът “той е убиец” показва, че извършителят на престъплението непременно трябва да бъде убит.[77] Тъй като се знае, че понякога един малък железен предмет може да навреди много повече от голяма дъска и това желязо може да причини смърт, първо се споменава именно желязото и според смъртоносната рана се определя наказанието на извършителя.[78] На преден план излизат смъртоносното оръжие и намерението на убиеца.

В Числа (35:17-19) се набляга на железни и дървени предмети, които в нормални условия не биха причинили смърт, но ако предметите са по-големи, се подчертава до какви последствия могат да доведат.[79] В продължението се описва предмет, направен от желязо или дърво, с който може да бъде извършено убийство. И в двата стиха се подчертава, че предметът, с който се напада даден човек, трябва да е достатъчно голям. Наказанието за този, който удари човек с такъв предмет с цел да го убие, несъмнено е смърт. Дори убиецът да се е прикрил в молитвен дом, близките на убития имат право да убият извършителя, където го открият.[80]

Според Тората, ако съдът осъди виновника и близките присъстват на заседанието, то съдът може да им повери убиеца. Освен това, ако съдът осъди виновника, но близките на убиеца не пожелаят да им бъде поверен или ако убиецът избяга, то роднините на убития имат право да убият извършителя там, където го открият.[81] Тоест Тората приема правдата да бъде дадена на имащите право.

От друга страна, в друг стих (Числа 35:20) относно убийство, предполагащо същото наказание е казано: “И ако го тласне...” Според известния изследовател на Стария завет Чумаш, изразът “и ако го тласне” означава, “ако бъде блъснат от високо място”.[82] Тъй като ситуациите, описани в Числа (35:16:18), са свързани с конкретни действия за извършване на убийство, са представени по-напред, а деяния, преследващи същата цел, в резултат на което се стига до смъртен случай, са описани по-нататък. Всъщност тъй като и в двата случая намерението на убиеца е едно и също, наказанието също е еднакво. Стихът: “И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт” показва, че единственото наказание за убиеца е смърт. Този стих ясно показва, че не може да се вземе друго обезщетение.[83] Правилото за възмездие съществува в Тората. Например: “Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.” (Изход, 21:24-25); “Да го не пожали окото ти; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.” (Второзаконие, 19:21; Левит, 24:20)

Убийството според Корана

В Свещения Коран има много знамения, които известяват, че убийството е забранено. Всевишния Аллах повелява: “И не убивайте човек - Аллах е възбранил това, освен по право! А който бъде убит с гнет, Ние даваме власт на неговия наследник, но да не прекалява в убиването! На него се дава подкрепа.” (17:33) В друго знамение се повелява: “Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора.” (5:32)[84] и се подчертава, че “освен по право”, убийството е престъпление срещу човечеството. В други знамения се повелява, че това престъпление няма да остане безнаказано и извършителят ще бъде наказан многократно повече (2:178-179; 5:45).

Свещеният Коран е определил убийството като престъпление и го счита за голям грях. Това прегрешение Пратеника на Аллах е определил като един от седемте големи гряха[85], поради коeто наказанието ще бъде вечният Ад. Отнемането на човешки живот е престъпление към човечеството и към Всевишния, който е сътворил хората като най-висши създания, и е заплаха за сигурността и обществения живот на хората.

Убийството като понятие, означава “убиване на някого, лишаване от право на живот и насилствен акт, в резултат на който душата напуска тялото”.[86] Човекът, който отнема правото на живот, се нарича убиец, а убитият – мъртвец.[87] Според исляма, безпричинното убийство е грях, който се нарежда веднага след съдружаването с Всевишния.[88] Животът е даден от Аллах. Никой няма право да го отнема без позволението на Всевишния и без да се спазват нормите, поставени от Него. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен. Той е под закрила, докато не заслужи смъртта. А правото да бъде убит даден човек е свързано с много специфични правила. Пратеника на Аллах е повелил, че кръвта на човек, който потвърждава единството на Всевишния и приема Мухаммед за Негов Пратеник, може да се пролее само в следните три случаи: или получава възмездие за убийство, или е женен/а, който е прелюбодействал, или изменник на религията, който не се покае в определения срок.[89]

По тази тема Пророка на исляма също има редица изказвания: “При Всевишния неправомерното убиване на невинен вярващ е по-голямо провинение от погубването на целия свят.”[90] “Ако обитателите на небесата и земята участват в убийството на един вярващ, Всевишния ще ги накаже с Ада и ще ги унижи.”[91] “Тъй както този месец, това място и този ден са забранени за вас, така и кръвта и имуществото на ближните ви са ви забранени.”[92] В друго изказване Пророка казва: “Пазете се от седемте погубващи неща.”, след което споменава, че едно от тях е “забраненото от Всевишния убийство, освен по право.”[93] Отново в едно негово предание се повелява: “Ако един човек убие дори неверник, сключил споразумение с мюсюлманите или човек, който е приел ислямските повели, няма да усети уханието на Рая.”[94] Ислямските учени са разделили убийството на няколко категории. Според школата на имам Ебу Ханифе, категориите са пет: предумишлено убийство, подобно на предумишлено, по погрешка, подвеждащо и причина за убийство.[95] Според други, категориите са три. И ние ще се спрем на тези три категории: предумишлено, подобно на предумишлено и по погрешка.

Предумишленото убийство и съответното наказание според Корана

След като в Корана се подчертава, че убийството е забранено (17:33; 5:32), се определя и наказанието за подобно деяние. Ако близките на убития не приемат отплата, възмездието за предумишлено убийство е наказание от същия вид (2:178; 5:45). Наказанието в Съдния ден за убийство на вярващ, поради неговата вяра, е вечният Ад (4:93; 39:53), ако няма покаяние или Всевишния не даде опрощение. Всъщност за вярващия моралната отговорност е най-голямото и най-тежко наказание. Това е наказание, от което вярващия би треперил и не би посмял и да помисли за извършване на подобно деяние. От тази гледна точка моралното наказание има много положителен възпитаващ ефект. Затова Всевишния е повелил: “А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.” (4:93) За никое друго престъпление в Корана, няма подобна заплаха.

Най-обширното знамение в Свещения Коран за убийството и наказанието е следното: “О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите, свободен – за свободен и роб – за роб, и жена – за жена. А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Господ. А който след това престъпи, за него има болезнено наказание.” (2:178) Това знамение ни разкрива, че възмездието е задължително, че това задължение може да отпадне само ако близките простят прегрешението, че прошката е по-добро и подходящо решение и че е възможна отплата за убийството. От друга страна, това знамение се разграничава от правилото за забрана за прошка в юдейството, че възмездието е преди отплатата, то се различава и от християнските правила за възмездие, както и отменя дотогавашните традиции на арабите, водещи до безправие и насилие и защитава правото на живот на всички хора.[96] Според ислямските учени, в оригиналния вариант на Тората е нямало опрощение и отплата, а само смъртно наказание.[97 ]Едно изказване на Пророка на исляма гласи: “При синовете на Исраил имаше само наказание от същия вид и нямаше отплата.”[98] В Тората, която е достигнала до нас това се потвърждава със стиха: “Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.” (Числа, 35:31) Според Тората не е възможно наказанието за предумишлено убийство да се избегне чрез отплата.[99]

Наказание от същия вид (кисас)

Като понятие думата кисас означава “разплата; компенсиране на отнето право”[100], а като термин – “наказание, равно по тежест на извършеното престъпление, т.е. според закона, убиецът да бъде убит, а човек, който е ранил или е лишил от телесен орган друг човек, също да бъде ранен или лишен от същия орган”.[101]

Затова наказанието за предумишлено убийство на човек е кисас. В знамение 178 на сура Бакара (Кравата), думата “ел-катла” е в множествено число и тъй като е с определителен член, означава предумишлено и несправедливо убийство, като включва в смисъла си убийството на свободни, роби, мъже, жени, мюсюлмани и групи, които са под опеката на мюсюлманите.[102] Ако няма споразумение за опрощение или отплата, изпълнението на кисас е задължително.[103] Ако държавата изпълни това, задължението за останалите вярващи отпада. С това коранично знамение се подчертава принципът на равнопоставеност относно ценността на човешкия живот.

От друга страна кисас се прилага и спрямо група, извършила предумишлено убийство. В противен случай, положението на съучастник може да послужи като аргумент за избавяне от наказанието кисас.[104] Освен това по смисъла на кораничното знамение, “който убие праведен и не сеещ развала човек, все едно е убил цялото човечество”, съвместните действия на група хора участвали в предумишленото убийство на един човек, се тълкуват така, сякаш всеки един от тях е извършил престъпление и всички се третират като престъпници.[105]

Както споменахме по-горе, като правило възмездието е заложено и в библейските текстове: “Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви... Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви. Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.” (Изход, 21:12, 15-16) Само че в тях не е предвидена прошка. Но в исляма, от една страна, се заповядва възмездието, а от друга страна, то отпада при положение, че един от родителите или настойниците се съгласи на отплата или прости на престъпника.

В съвременното право на личността не се позволява да отсъжда наказание, това влиза в правомощията на държавата. Това означава, че държавата се поставя на мястото на личността, което е несправедливо спрямо тях. Би трябвало засегнатият от престъплението сам да реши дали виновникът да бъде наказан или да му бъде простено. Друг е въпросът, когато дадено престъпление засяга правото на цялото общество. На второ място, съгласно съвременното право в някои страни, освен че се прилага смъртно наказание, имайки предвид обстоятелствата, при които е извършено дадено престъпление, в повечето случаи наказанието е затвор. А ислямът, в пълния смисъл на думата, се основава на справедливостта. Пред закона животът на всеки човек е еднакво ценен.

Въпреки че престъплението е конкретно деяние, затворническата присъда, която често се дава съгласно съвременното право, е общо наказание. А всъщност и наказанието също трябва да е конкретно. На второ място, престъплението и наказанието трябва да се разглеждат съвместно, а не поотделно. Тъй като престъпленията са конкретни деяния, в исляма наказанията също са от конкретно естество. Така както петната от мазнини се изчистват със сапун, съдържащ мазнина в състава си. На трето място, наказанието трябва да отговаря на същността на престъплението. Тоест за всяко престъпление, трябва да се прилага наказание, равно по тежест на престъпното деяние. Например кражбата и убийството са престъпления от съвсем различен характер. Съвременното право прилага еднакво наказание и за двата вида престъпления – затвор. Разликата е само в продължителността на наказанието. А количеството никога не може да замени качеството. Ислямът определя наказанието според характера на престъплението. На четвърто място, наказателното право в исляма е изградено върху справедливостта и милосърдието. Освен това, повелята в кораничното знамение “във възмездието има живот” има възпитаваща роля по отношение на престъпника, угнетения и обществото, защото тук се взимат под внимание морално-етичните принципи, съгласно които се раздава справедливост и така потърпевшият бива удовлетворен и придобива увереност. Във възмездието има живот, защото по този начин се подчертава значимостта на човешкия живот, показва се колко грозно деяние е убийството и има респектиращ ефект. А затворническата присъда няма нито един от изброените ефекти. Затворът не само, че не възпитава, но и няма респектиращо въздействие. За някои дори може да се превърне в стимул. Освен това убива духовността и самоличността, изолира индивида от обществото и той престава да е в негова полза. Не удовлетворява потърпевшия и ощетения. Следователно както всичко останало, така и наказанието в исляма се гради върху справедливостта, уравновесеността, милосърдието и морала.

Прошка и отплата

Ислямът дава юридическо право на дадено лице да поиска наказание от същия вид за стореното спрямо него злодеяние. Защото справедливостта и уважението са ценности, които трябва да се спазват и почитат взаимно (2:94). Наред с това обаче този принцип не означава, че на злото трябва да се отвръща със зло, поради което Коранът призовава вярващите да прощават злините на останалите и счита това за една достойна постъпка.

Например: “А да се въздържате е по-близо до богобоязливостта. И не забравяйте благоволението помежду си! Аллах съзира вашите дела.” (2:237)

“Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.” (41:34)

“Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите.” (42:40)

“А който търпи и прощава, това е от значимите дела.” (42:43)

Ислямът отправя предупреждение, че когато се прилага наказание, не трябва да се престъпват границите на допустимото. (вж. Коран, 17:33)

Тук трябва да подчертаем и факта, че хората трябва взаимно да се насърчават да дават прошка. Но никой няма право да прощава нарушаването на ценностната система на обществото и повелите на Всевишния. Във връзка с наказанието Свещеният Коран предупреждава и обществото да не напуска границите на позволеното: “А който ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с богобоязливите!” (2:194)

Ако единият начин за избягване на възмездието е прошката, то другият е вземане на отплата и прощаване. Отплатата се счита за споразумение, което означава “откуп, който трябва да се изплати, за престъпление извършено срещу живота на човека”.[106 ]Това е позволено и от Корана и от Пророка. Всевишния повелява: “А онзи, който убие вярващ по погрешка – да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят.” (4:92) Това знамение, колкото и да е свързано с убийство по погрешка, учените смятат, че за да отпадне възмездието е необходимо да бъде поискана отплата.[107]

Наказанието за предумишлено убийство, предвидено в Корана, подчертава едно много важно условие, което липсва в Тората. То е правото на близките да поискат отплата и да дадат прошка: “О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите, свободен – за свободен и роб – за роб, и жена – за жена. А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Господ.” (2:178) Да бъде позволена прошката е облекчение за престъпника, а разрешението за откуп е положителен фактор за близките на жертвата. А да бъде избирано между тези три възможности, е благоволение от Всевишния, само за тази общност.[108] Това благоволение предполага изразяване на благодарност от страна на вярващите. Да не се поставя край на живота на някого да му се даде възможност да продължи да живее е отредено единствено на мюсюлманите.[109] И Пратеника на Аллах повелява: “Който убие предумишлено един човек, настойникът му има право да избере едно от следните три неща: да поиска възмездие, да му прости или да поиска откуп. Ако пожелае нещо друго, го спрете.”[110]

Ако един престъпник даде дори и малък откуп на брата на жертвата, то възмездието отпада.[111] От този момент нататък следва близките на жертвата да спазват традициите в това отношение, а престъпникът да изплати определения откуп с добрина.[112 ]Ако прошката е направена съвсем ясно, без да се иска някаква отплата, то настойникът няма право повече да търси откуп. Ако споразумението е прошка срещу откуп, то престъпникът трябва да се съгласи и да го изплати с добрина.[113] Тъй като душата е едно цяло и не може да бъде разделена, дори и най-малката прошка се смята за цялостно опрощение.[114 ]Освен това прошката на единия от близките на жертвата се приема като тяхна обща воля.[115]

Лишаване от наследство и завещание

Освен изброените по-горе наказания за предумишлено убийство в сунната (традицията) на Пророка на исляма е предвидено и друго наказание, което се изразява в това престъпникът да няма право върху наследството на човека, чийто живот е отнел. Убийството като престъпление се смята за пречка както за право на наследство, така и за право на възползване от завещание. Пророка на исляма повелява: “За нито един убиец няма наследство.”[116 ]В друго предание се повелява: “Нито един убиец не може да получи наследство.”[117] Друго изказване на Пророка гласи: “За нито един убиец няма завещание.”[118 ] Съгласно тези принципи, ако наследникът убие този, който ще му остави наследство или човек, притежаващ дял от дадено наследство убие този, който ще остави завещание, то престъпникът не може да се възползва нито от наследството, нито от завещанието. По този повод последователите на имам Ебу Ханифе смятат, че за да бъде лишен от наследство наследникът, убийството трябва да е било извършено лично от него, а не той да е станал причина за това. При това положение, няма значение дали убийството е предумишлено, подобно на предумишлено или по погрешка.

Трохо, в Тората и Курана е казано МНОГО ЯСНО за смъртни наказания(по жесток и унизителен начин) за тези, които се отлъчват от вярата си, както и на тези, които са "друговерци". Случаят с Исус Христос е подобен, тъй като юдеите са го екзекутирали защото не е спазвал законът на техния "бог".

Освен това за исламът има законът "шария", където се прилага осакатяване с цел 'божие наказание'.

Това нещо от гледна точка на Кришна-съзнание се счита за демонизъм, а от гледна точна на гражданското правосъдие е просто престъпление против хуманността на човешката природа.

Не говорим за убийството по време на война а за убийство на цивилни с различни убеждения според действаща ценностна система.

Редактирано 12 юни 200916 г. от Trichocephalus
много голям цитат (преглед на промените)

За шериат чувал ли си ?

За шериат чувал ли си ?

Точно това не, но не се изнендавам, тъй като шарията, както и ислямския рай е "САМО ЗА МЪЖЕ" ,сиреч-облагодетелстват мъжете.

Това е най-кофтия вариант- когато има не само сурови закони но с двойни стандарти. Познати нам дори в светската държава, тъй като, особено комунизмът е строен по моделът на юдаизмът, само където "яхова" е заменен с "в името на народа".

ПС: сега се замислих, като стана дума "по време на война". Веднага правя аналогията с КАЗАРМЕНОТО гражданско общество по време на комунизма, който си е форма на юдаизъм. Т.е. целта е ЦЯЛОТО общество да е "по време на война" за да има заповеди -постоянно и за всички.

Същото нещо е при ислямът...

Редактирано 12 юни 200916 г. от Maat (преглед на промените)

Трохо, в Тората и Курана е казано МНОГО ЯСНО за смъртни наказания(по жесток и унизителен начин) за тези, които се отлъчват от вярата си, както и на тези, които са "друговерци". Случаят с Исус Христос е подобен, тъй като юдеите са го екзекутирали защото не е спазвал законът на техния "бог".

Освен това за исламът има законът "шария", където се прилага осакатяване с цел 'божие наказание'.

Това нещо от гледна точка на Кришна-съзнание се счита за демонизъм, а от гледна точна на гражданското правосъдие е просто престъпление против хуманността на човешката природа.

Не говорим за убийството по време на война а за убийство на цивилни с различни убеждения според действаща ценностна система.

Да вметна, че с прозвището Христос евреите са наричали всеки един, който е друговерец.

Хм, интересни неща четем във Вавилонски Талмуд. Евреите се отнасяли към обитателите на Земята, не-еврейските хора, като друговерци, гои - тези, които не са от еврейските "избрани хора". Малко извадки от там:

1. Евреите са наричани човешки същества, но не-евреите не са човешки същества. Те са чудовища. [Талмуд: Baba mezia, 114b.]

2. Не-евреинът е като куче. Да, еврейските писания учат да третираш кучето по-добре от не-евреина. [Ereget Raschi Erod, 22, 30.]

3. Бог създава и не-евреите, но те не са хора, а са животни в човешка форма. Не е прилично евреин да бъде обслужван от животно. Затова е обслужван от животни в човешка форма! [Midrasch Talpioth, страница 255.]

4. Бременна не-еврейка не е по-добра от бременно животно. [Coschen hamischpat, 405.]

5. Душите на не-евреите идват от нечисти духове, и са наричани прасета. Jalkut Rubeni gadol, 12b.]

6. Въпреки, че не-евреина има същото тяло като евреина, сравнен с евреина, е все едно да сравниш маймуна с човек. [schene luchoth haberith, страница 250 b.]

7. Ако ядеш с не-евреин, все едно ядеш с куче. [Tosapoth, Jebamoth, 94b.]

8. Ако евреин има слуга или прислужница не-евреин и той/тя умре, не бива да изказвате съболезнования. Кажете на евреина: Бог ще замени загубата ти, все едно е умряло едно от неговите магарета или волове. [Jore dea, 377, 1.]

9. Сексът между не-евреи е като секс между животни. [Талмуд Sanhedrin, 74b.]

10. Позволено е да отнемаш тялото и живота на не-евреин! [sepher ikkarim, III, 25.]

11. Закон е да убиеш този, който отрича Тората! Християните принадлежат към тези, които отричат Тората! [Coschen hamischpat, 425; Hagah 425, 5.]

12. Позволено ти е да убиеш не-евреин еретик със собствените си ръце! [Талмуд, Abodah Zara, 4b.]

13. Всеки евреин, който пролива кръвта на безбожните не-евреи, сякаш прави жертвоприношение на Бог! [bammidber raba, 21; Jalkut, 772.]

14. Талмудът е най-святата еврейска книга! Влиянието й е над това на Стария завет в юдаизма! [Erubin, 21b.]

15. Който не се подчини на равините заслужава смърт и ще бъде сварен в горещи изпражнения в ада! [Erubin, 21b.]

16. Ако евреин е изкушен да направи зло, той трябва да иде в град, в който не е познат и да направи злото там! [Moed Kattan, 17a.]

17. Евреите са божествени! Ако не-евреин удари евреин, то не-евреина трябва да бъде убит! Да удариш евреин значи да удариш Бог! [sanhedrin, 58b.]

18. Препоръчително е за евреите да мамят не-евреите. [sanhedrin, 57a.]

19. Евреите не са длъжни да плащат на не-евреите дължимите за работата им заплати! Евреите имат висш легален статус! [baba Kamma, 37b.]

20. Евреите могат да крадат от не-евреи. [baba Mezia, 24a.]

21. Ако евреин намери предмет загубен от не-евреин няма нужда да го връща. [baba Kamma, 113b.]

22. Бог няма да пожали евреин, който даде дъщеря си на стар мъж, който вземе жена за невръстния си син и който върне загубена вещ на не-евреин. [sanhedrin, 76a.]

23. Евреите могат да крадат и убиват не-евреи. Когато евреин убие не-евреин няма да има смъртно наказание. Това, което евреин открадне от не-евреин може да задържи. [sanhedrin 57a.]

24. Не-евреите са извън защитата на закон и Бог е определил парите им за собственост на Израел! [baba Kamma, 37b.]

25. Евреите могат да лъжат не-евреи. [baba Kamma, 113a.]

26. Евреите могат да използват лъжи, за да изхитрят не-евреите. Всички не-еврейски деца са животни. [Yebamoth, 98a.]

27. Не-еврейските момичета са мръсни по рождение. [Abodah Zarah, 36b.]

28. Не-евреите предпочитат секс с крави. [Abodah Zarah, 22a-22b.]

29. Съдовете на не-евреите носят лош вкус на сготвената в тях храна. [Abodah Zarah, 67b.]

30. Майката на Исус Христос е била к***а. [sanhedrin, 106a.]

31. Радост от ранната смърт на Исус. [sanhedrin, 106]

32. Исус е магьосник и е бил екзекутиран, защото е практикувал магии [sanhedrin, 43a]

33. тук се казва, че Исус в момента бива варен във врящи изпражнения. [Gittin, 57a]

34. а тук, че Исус е заслужил екзекуцията си. [sanhedrin, 43a]

35. който чете Новия завет няма място в бъдещия свят. [ Sanhedrin, 90a]

36. Евреите трябва да унищожат книгите на християните. [shabbath, 116a ] /между другото истинските ръкописи от ранното християнство са повечето унищожени, наистина.

37. И най-добрия от не-евреите трябва да бъде убит. [ Soferim, 15, rule 10] (Евреите всяка година участват в поклонничество до гроба на Шимон бен Йохай, за да почетат този равин, който е призовавал за изтребление на не-евреите.

...

има и други интересни нещица там, но не касаят темата, а и са противни на естеството ми, та си спестих омърсяването...

Пълният текст на Вавилонския Талмуд: http://www.come-and-hear.com/talmud/index.html

На някой още говори ли му се за мъчения, наказания и нечовешки извращения???.....................

Ако съпоставим двете абрахамски сатурниански религии ислям и юдаизъм, то юдаизмът е по-суфистициран в методите си за налагане на казармените си принципи, докато ислямът ми е много смешен в днешната епоха, когато има транс-сатурнови методи - комуникация, висши технологии и т.нат., да НАГОДИ ВСИЧКО към примитивната си пещерна доктрина. Докато юдаизмът не прави никакви опити да доказва "правотата си" или "супериорността" с публични поучения.

Едно от най смешните нагаждания в ислямът днес, проповядвано от някакви "ислямски образователи" на куфарите(неверниците) е, че "Мухамед бил последен и ОКОНЧАТЕЛЕН пророк". Сега,... айде да приемем, че мусулманите не зачитат някой друг преди Мухамед, ма откъде-накъде Мухамед щял да бъде "ОКОНЧАТЕЛЕН"?...

Това е все едно да кажеш на баща си, че си по-велик от него и да не очакваш детето ти да не стори същото това...абсолютни игноранти!

Другият главен "Ъпзурд", на който се натъквам при адвокатите на ислямът е, че "пророкът Адам" едва ли не е имал същия статус като "пророкът Иса(Исус)"?... Аз знам, че мусулманите "си падат" по райХската градина къде растат джанките, ма да изопачаваш, че Иса бил "пророк и месинджър на аллах с райската градина" означва да приемеш, че Исус е проповядвал "райска наслада" ?...

Егати за кави балъци ни вземат?...

Редактирано 12 юни 200916 г. от Maat (преглед на промените)

Едно от най смешните нагаждания в ислямът днес, проповядвано от някакви "ислямски образователи" на куфарите(неверниците) е, че "Мухамед бил последен и ОКОНЧАТЕЛЕН пророк". Сега,... айде да приемем, че мусулманите не зачитат някой друг преди Мухамед, ма откъде-накъде Мухамед щял да бъде "ОКОНЧАТЕЛЕН"?...

Това е все едно да кажеш на баща си, че си по-велик от него и да не очакваш детето ти да не стори същото това...абсолютни игноранти!

Другият главен "Ъпзурд", на който се натъквам при адвокатите на ислямът е, че "пророкът Адам" едва ли не е имал същия статус като "пророкът Иса(Исус)"?... Аз знам, че мусулманите "си падат" по райХската градина къде растат джанките, ма да изопачаваш, че Иса бил "пророк и месинджър на аллах с райската градина" означва да приемеш, че Исус е проповядвал "райска наслада" ?...

Егати за кави балъци ни вземат?...

Виж сега синко.Бяхме се разбрали да не лъжеш тъй на дребно.А ти, на туй отгоре го правиш по възможно най-тъпия начин.

Ясно е че ако ние мюсулманите не зачитаме някой преди Мухаммад, то няма как да се натъкнеш на твърдението за равенство м/у пророците.

Опитай малко по-смислени изречения и по-възможност без налудничеви фрази.

Редактирано 12 юни 200916 г. от badr (преглед на промените)

Виж сега синко.Бяхме се разбрали да не лъжеш тъй на дребно.А ти, на туй отгоре го правиш по възможно най-тъпия начин.

Ясно е че ако ние мюсулманите не зачитаме някой преди Мухаммад, то няма как да се натъкнеш на твърдението за равенство м/у пророците.

Опитай малко по-смислени изречения и по-възможност без налудничеви фрази.

Виж сега ,Баба.Али баба,в тоя си пост не каза абсолютно нищо.Освен лъжата,че опонента ти лъже. Такъв му е начина на изразяване,ако имаш добро желание лесно ще го разбереш.Той просто пита,след като почитате други преди него,защо точно той ще е окончателен ???(ако е истински)

Интересна особеност,последователите на един луд по съвременни критерии човек,претендират да са едиствените нормални на света!

Виж сега синко.Бяхме се разбрали да не лъжеш тъй на дребно.А ти, на туй отгоре го правиш по възможно най-тъпия начин.

Ясно е че ако ние мюсулманите не зачитаме някой преди Мухаммад, то няма как да се натъкнеш на твърдението за равенство м/у пророците.

Опитай малко по-смислени изречения и по-възможност без налудничеви фрази.

Характерен за неверието, което се облича във верие, е снизходителния, поучително-заповеден тон.

Ами да... темата е точно такава - за назидания... давайте още примери.

Виж сега синко.Бяхме се разбрали да не лъжеш тъй на дребно.А ти, на туй отгоре го правиш по възможно най-тъпия начин.

Ясно е че ако ние мюсулманите не зачитаме някой преди Мухаммад, то няма как да се натъкнеш на твърдението за равенство м/у пророците.

Опитай малко по-смислени изречения и по-възможност без налудничеви фрази.

Да, извинявам се, не се изразих съвсем точно, но то се подразбира в контекст, ако човек не се хваща за думата.

Да, верно е, че "пророкът Адам" и "пророкът Иса" са зачетени като "muslims", но аз имах в пред вид, че Мухамед е с най-голямо зачитане от тях, да кажем с най-голям "коефициент на зачитане". Не е ли вярно?.. Ако Мухамед има коефициент на зачитане 0.9, то имах в пред вид, че Адам е 0.6, а Иса-0.5. Нещо от този род. Не знам как по-точно да се изразя?..

леко маат-ко,пак си измисляш

аватара ти ме притеснява,освен ако момиченцето не ти е роднинче

няма % на зачитие вишно,това да не ти е кришнарството:онзи бог,пък аватара му,пък незнам си какво

За жените в Рая;пророците и т.н. може да попиташ в Ислямската тема(пак)

Тук си говорим за наказанията само.

Благодаря на всички за интересната информация.Дълга тема се очертава..

Интересни промени търпят религиозните наказания,

пораждат се от различни фактори,но източника е един и същ

леко маат-ко,пак си измисляш

аватара ти ме притеснява,освен ако момиченцето не ти е роднинче

няма % на зачитие вишно,това да не ти е кришнарството:онзи бог,пък аватара му,пък незнам си какво

За жените в Рая;пророците и т.н. може да попиташ в Ислямската тема(пак)

Тук си говорим за наказанията само.

Благодаря на всички за интересната информация.Дълга тема се очертава..

Интересни промени търпят религиозните наказания,

пораждат се от различни фактори,но източника е един и същ

Ааа, най-после един ЧЕСТЕН абрахамец! Щото се намери един яхувистки "християнин" тука, който бе казал, че за б'иблията цвета не e важен.. Явно не стоят нещата с "fastest growing religion in the world"(and the fastest growing population also! )

Религиозните наказания, относно за жените в ислямът, са за любителки за силни усещания само!

Тя започва от религиозната униформа, която е отредена за тях. Поради "съвършенството на ислямската жена" и "несъвършеснтвото на ислямския мъж", склонен към консумация на това съвършенство, то жената бива "наградена" с най-стилната уни-форма в цялата религиозна хореография...

Редактирано 13 юни 200916 г. от Maat (преглед на промените)

Стига философстване моля-има си подфорум!

Тук говорим за наказанията.

Дрехите на мюсюлманките не се приемат от тях като наказание:ни най-малко.

А какво другите мислят ,тях не ги интересува

Нека да разгледаме наказанията,на които хората са подлагани заради греховете си според различните религии.

Да започнем с физическите такива в Християнството,Йодаизма,Будизма,Хиндуизма,Исляма,малки и големи секти,сатанизъм...всички.

Как ,защо, от ,,горе,, ли са постановени или идват или от хората?

И помислим какво правим ние за религията си,вярата и заслужаваме ли физическо наказание тук на земята

За религията ли работят или против нея?

Хай,Aliah

отдавна не сме си бърборили , хехе

виждам ,че ти е интересна тая тема с наказанията ,но оставам с неяснота към въпроса ти!

Този въпрос го отнасяме за в бъдеще време или гледаме какво са правили различните

папи,попове,имами,балсами,сюлеймани и т.н. "праведници"

които са овластени(отгоре)и могат да разполагат с хората(долу) както им ГО пошушне Той(един от всичките)

п.п.много хубав подпис имаш и кой е ?