Момичета днес е петък - следователно време за нова книга, Теди посочи мен като избиращ и аз се спирам на исторически роман от поредицата на Калпазанов (номер 5) Сю Рич - "Таен обет", топла, топла: Избрах я, защото не сме я коментирали досега, авторката не е известна, пък и резюмето ме впечатли. Дано излезе хубава книжка. Относно тазседмичната книга, аз лично ще се включа с коментари в средата на седмицата, през тази не ми остана време да я прочета, но мисля да не я пропускам. Следващият петък, книжката за четене ще избира Йори (Yoringel).

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Момичета днес е петък - следователно време за нова книга, Теди посочи мен като избиращ и аз се спирам на исторически роман от поредицата на Калпазанов (номер 5)

Сю Рич - "Таен обет", топла, топла:

Избрах я, защото не сме я коментирали досега, авторката не е известна, пък и резюмето ме впечатли. Дано излезе хубава книжка.

Относно тазседмичната книга, аз лично ще се включа с коментари в средата на седмицата, през тази не ми остана време да я прочета, но мисля да не я пропускам.

Следващият петък, книжката за четене ще избира Йори (Yoringel).

Я, тази не съм я чела. Значи и аз активно ще се включа

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Не мога да я изтегля нито от единия торент , за единия пише че съм си изчерпала трафика , а изобщо не съм влизала от седмици , а другия дава грешка- ще пробвам утре пак. Прочетох книжлето от миналия път , и първия коментар отново е мой , по смело момичета. Книжлето ми хареса много. Имаше си всичко, даже това главния да е толкова студена буца при първата среща с героинята си е рядкост, което заплете още повече положението, а и това как тя му се "подчиняваше" - доста забавно беше. Имате ли идея дали има свързани книги с тази?

И такаааааа, аз готов. Много се колебах докато се навия да я почна. В началото ми беше тъпичка, ама после стана много интересна. Като останалите я прочетата, ще я коментирам по-обстойно, за тези които се колебаят, ще кажа, без притиснение, почвайте я.

Редактирано 19 септември 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

здравейте момичета, много ме е срам, напоследък нямах никакво време и не съм прочела нито една книга- сядам най-сетне да прочета и двете книжки днес и какво да видя Сърце в изгнание, която си бях дръпнала отдавна не е наред- на нейно място има някаъв филм - много ще съм ви благодарна, ако някой я качи някаде за да си я сваля!!

Книжката ще я кача по-късно от вкъщи само да имаш търпение. Аз я прочетох, приятна книжка е. Мадамата е своенравна и трудно може някой да й попречи като си науми нещо, има дарбата да чуства усещанията на другите. Отаначало с главния не искаха да чуят за женене, но бързичко след това и двамата се решиха, въпреки че всеки от тях си имаше своите причини и те далеч не бяха свързани с романтични чувства.

Засега книжката става.Само тези шотландски имена ми идват в повече-Беринхард,Емълрик,Джорсъл,Елъсдър,Яйън-направо ми се "върза" мозъка.

Благодаря много Янче за Сърце в изгнание - прочетох я и честно имах големи очаквания заради заглавието, но не ме грабна, едва я дочетох, на моменти скучна с предвидими сцени и някак ми липсваше комуникация между главните/ да де влюбените/! Започвам следващата и се надявам да напредна най-сетне и да се включа адекватно в обсъжднията!

Днес е петък и време за дискусия. Снощи дочетох "Таен обет", оценка по десетобалната 6. Първо да кажа, че резюмето адски ме подведе и изобщо не очаквах такова развитие на романа. Първите двайсетина страници доста ме объркаха, защото се появиха всички герои накуп с историите си. Много оригинално беше подходила авторката с идеята за сюжета, особено това с отвличането, много ми хареса, и въпреки че не обичам големите раздели между героите, мисля че прехода между първата брачна нощ и деня, в който Виктория реши да тръгне да търси Адам не беше хич плавен, даже ми се видя претупано. Мисля че разбирам идеята на авторката, явно не е искала да изпада в излишни подробности, но все си мисля че можеше да им отдели поне по 2-3 странички, в които да опише живота им през тези 7 години, а не в пет изречения. Много ми беше забавно, когато Адам беше обвинен в хомосексуалност, а Колиър как му се предложи (представих си го обут в мрежести чорапи и накичен с пера, му помахва ), за пръв път попадам на книга, в която мъжествеността на главния е подложена на такова съмнение, а той реагира доста меко, очаквах брутално кървава сцена, след такава обида, но на злодея пак му се размина... Нещо, което ме подразни адски много бе че главната в началото бе на 15 години, е това си е чиста гнус, на 15 години момичетата с кукли си играят, на наща й "разпалват огън на забранени места" (всъщност май не съм особено права, ама не ми пречи да ми е гнусно), пак разбирам защо авторката е подходила така, за да не бъде прекалено възрастна Рия, когато се събират, ама поне на 17 да беше и им сложи по-кратка раздяла и проблема решен. Да обобщя, действието в Англия, се развиваше прекалено бързо, вече когато стигнаха до Америка, авторката се кротна доста, историята потече по-плавно. Нещо, което ме учуди, не можах да осъдя Адам за начина, по-който се държеше с Рия, след като я отвлече, въпреки че знам, че е невинна, на него му съчувствах повече, отколкото на нея. Много ми се щеше по-задълбочен диалог между главните, така и не разбрах кога точно се влюбиха...но пък бяха сладури, харесаха ми като двойка. Направо щях да се побъркам от любопитство, докато разбера защо Алейна беше напуснала мъжа и сина си, не можах да го измисля докато четях, но за това че Пади се оказа баща на Рия, бях сигурна на 7 страница. Другото, което много ме впечатли - Джейсън Кинкейд, това е моят любимец от книгата, с удоволствие бих прочела роман за него и Саманта, ама проверих, книгите на авторката не са в поредица, но не знам защо през цялото време, докато чтях "Обета" имах усещането, че съм пропуснала първата книга от "несъществуващата" поредица. Да кажа нещо и за главните, Адам - беше мрачен, намусен, сърдитко Петко, ама пък беше сладък, не обичам да чета за индианци, но този ми става любимец наравно със Сивия орел (от "Нежни екстази" на Джанел Тейлър). Много ме изкефи, това, че сам стигна до извода, че Рия не би могла да му причини ужасът, да бъде продаден в робство. Както и, че въпреки че се стараеше да у унижи и да й причини болка, той самият също се измъчваше от това, което прави. И накрая - страхотен жест от негова страна, бе къщата, която й купи. Сега за Рия - мога да кажа, че като цяло не ме изкефи като героиня. Аз не обичам прекалено твърдоглавите героини, които са безрасъдно смели и въртят пищови, мечове или вази над главите на любимия, ама пък тази мацка от какво ли не я беше страх и всичко предизвикавше истерия у нея, но пък ми хареса, че накрая на книгата не му три сол на главата, защото я е излъгал, определено бях изненадана, във всички други романи, подобна постъпка ще бъде наказана поне с бурен скандал. Много се разписах, като цяло мога да кажа, че ми хареса, не беше върха в писателското изкуство, но пък историята беше сладка, нямаше брутални изцепки или издънки, чела съм и съм чувала за доста по-лоши истории...

Йей, вече коментираме. Айде и аз. И аз страшно много се подведох по резюмето. Така поднесено, никой не може да очаква, че става дума за индиянци. Направо бях леко шокирана, защото тръгнах с нагласата да чета за Английски благородници. Това че помислиха главния за гей, ми беше много смешно. И той го прие от забавната му страна. Но ето сега главната фантасмагория. Когато главния тъкмо успя да избяга от кораба, главната тъкмо беше заминала да го търси. Е това си е 1 на милион да се улучат толкова точно. Смятам, че ако авторката беше го сложила с няколко седмици да пътува и да се крие, щеше да е по-реалистично. Не ми допадна това, че главната се замисляше над авансите а братовчеда. Вярно е, че щом си мисли, че е изоставена и т.н. и тя е човек и тя иска да изпита какво е да си жена, ама айде бе, с гадняа братовчед ли точно? После като нашия я отвлече, беше ми многог интересно. Главната я беше шубе дори и от сянката й, а той колкото и да искаше не можеше да я накаже. Малко ми беше комично дето първите дни, оставяше наща да се разкарава гола насам натам, преди да й даде дрехи. И аз много се чудих, защо майка му го е зарязала, но си помислих, че има нещо свързано я с баща й, който я е върнал в Америка, почти винаги в книгите, бащата който не е съгласен с брака на дъщеря си я принуждава да се върне в дома като заплашва живота на любимия, и в този случай и на детето. В индиянския лагер очаквах нещо по-така. По-подробно описани сцени, малко повече за бащата, който е водач на племето и т.н. Там ми се видя малко претупана работата. Очаквах повече да се научи и за приятеля на Адам Джейсън, както каза Петето, и аз имах чувството, че съм пропуснала първа книга от поредица. Защото Адам обичаше в началото жената на Джейсън Саманта, самоче се загатна, че Джейсън и Сам са много влюбени, и си помислих, че трябва да има книга и за тях. Петето ме разочарова с новината, че няма. Дуго което ме ядоса е тва, че главната беше достатъчно тъпа да иде да спасява братовчеда. Това е клише и всички автори попадат в него. Н есъм видяла нито една авторка да направи така, че главната да каже, майната му, да го трепят, не те трябва да се засилят да го спасяват, макар, че знаят, че не заслужава. Много ми допадна момента, в който всички си мислеха, че Рия е избягала с братовчеда, защото не иска да живее с Адам, дори баща й си мислеше, че тя е тръгнала на своя глава, но Адам беше сигурен, че тя не би го оставила. Това беше един от най-приятните моменти. Каот цяло, книгата беше хубава. Има къде къде по-зле от нея. Като всяка книга си има и добрите и лошите моменти. Аз лично се радвам, че я прочетох.

Много се оплетох.Аз си чета още "Сърце..". Ще кажа,че е хубава,но съм прочела само половината.Няма много дразнители.Не знам от превода ли е или от автора,но от време на време срещам думички от 20-ти век.Най-фрапиращото е " първичен инстинкт".Айде първичен може и да мине,но инстинкт през 1548г??!Другото ,което вече казах е с тези сложни имена.Вероятно са достоверни и напълно шотландски,но ми се върза езика.То не бе Яйън,не бе Джорсъл,не бе Емълрик.С две -три ще се оправя,ама те всичките бяха такива. Друго ,което не ми хареса бе,че младоженката е 16 годишна.Тя Петя е права,че 15 годинки са малко(то на мен преди 18 са ми малко).Поне някои автори ги разделят двамцата докато порасне малко булката. Иначе това са кусури с мед да ги намажеш.Сега плюсовете.Не знам до колко е за добро,но много детайлно се описват мислите на хората-"Той си помисли,а тя си помисли,а едикойси като ги видя си помисли..."Всеки случай поне разбираш какво им е на хората. Друго хубаво е,че мъжете са много нормални.Въпреки,че е 1548 г,те се държат добре с жените и семейството си като цяло. Обстоятелствата,ритуалите и ежедневните обичаи са добре описани,приятно.И т.н. Хубава книжка,но няма да забравиш да ядеш докато я четеш.Да бях чела и правиилната книга,ама хайде.

Айде и аз вече да се включа в клуба.Моето мнение не е много по-различно от предходните две.Определено бих казала,че тази книга ми подейства освежаващо,защото е първата с индиански сюжет в моя читателски опит(като изключвам,разбира се,някои моменти от "Ласки и насилие" ).Първото нещо,което ме подразни в "Таен обет" бяха началните страници,в които,както каза Петето,авторката беше споменала почти всички герои.Това наистина е малко объркващо,а факта,че се беше опитала да не разкрива напълно историите им веднага, допринасяше още за объркването ми.По едно време станах малко ,но като се зачетох по-нататък това се преодоля .Много оригинално беше да съчетае херцог и индианец в една личност,не съм попадала на подобно нещо досега,но не съм и много сигурна дали ми харесва.По принцип индианските истории не ме влечат много,та затова.Но тези,които харесват такъв сюжет определено ще останат доволни от книгата.Описанията бяха на ниво - природата,реакциите и действията на героите.Малко неадекватни ми се струваха диалозите на моменти - все пак главаната си мислеше,че е отвлечена от някакъв дивак,който я влачеше като чувал с картофи,но въпреки това те си говореха съвсем спокойно,разказваше му защо я било страх и не знам си какво,все си мисля,че това не е нормална реакция за отвлечена,разсъблечена и изплашена жена.Вярно,че целта на авторката е била да ги накара да се опознаят и влюбят,но ми дойде леко прибързано.Както винаги ми правеха впечатление малки,незначителни грешки,които ми разваляха удоволствието от книжката,като например факта,че на едната страница пишеше,че главния има сърповиден белег на лявата ръка,а на другата страница пишеше,че е на дясната ръка...Озадачих се и от "гладката голота на мъжки крак" ,някак гладка голота не ми звучи много като за мъж,но...Хареса ми много сравнението за косата на Виктория с цвят на черешово дърво.Характера на главаната ми допадаше повече от този на мъжа й.Леко наивна,невинна,емоционална,объркана...свързвайки всичко това с живота й,много лесно се долавяха и нейните чувства.Не,че съм й фенка,но просто бях по-наясно с нея,отколкото с променливия й съпруг.Адам в началото на книгата ми харесваше повече,във всяка негова дума имаше бунт и арогантност и доста се забавлявах с факта,че не знаеше какво е това животно "секундант" .Милият,тръгнал да се дуелира,а не може и да стреля .После обаче след дългогодишното робство ми изглеждаше по-примирен,макар и бесен до някаква степен,много бързо му мина ядът към Виктория,очаквах сблъсъкът между тях да е по-голям.Толкова пък да е любвеобилен при положение,че си мисли,че е виновна за страданията му...но пък това,че се чувстваше виновен като й причиняваше болка беше сладко.Като цяло бяха големи сладури и двамата,но книгата няма да се нареди сред любимите ми.Ако действието не се беше пренесло в Америка,а си бяха останали в Англия определено щях да съм много по-доволна Достатъчно интересни интриги можеха да се завържат от факта,че е индианец и лорд едновременно,голямо шоу щеше да падне,но...въпреки това,както каза Инчето,не съжалявам,че прочетох книгата.Доста ободряващо ми подейства,имах нужда от нещо по-различно като сюжет.Ако обичате индиански истории ви преопъчвам тази книжка и не защото е единствената такава,която съм чела ,а защото си струва отделенето време и макар да не е сред най-добрите от жанра,мисля,че заслужава внимание .

Редактирано 25 септември 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Въпреки че още не съм довършила книгата, защото скоро започнах да я чета и се забавих, ще кажа една-две думи. Чете се леко, интригуваща е, сега съм едва на бягството на Адам и значи предстои срещата между двамата и големите драми и обвинения, нямам търпение. Адам ми харесва, напъхан в английския аристократичен свят, а му стига само къщичката му и не ламти за богатство. Мрачен, мълчалив, но някакси очарователен- как изтърси на любовницата си: "Трябва ми мъж!" и тя взе да мига на парцали, а то се оказва че си търси секундант, като дори не знаеше какво означава. И това че не може да танцува и затова напусна собствената си сватба. И объркването когато Виктория и братовчед й бяха сигурни, че е обратен. А когато братовчедът му намигна подканящо щях да се гътна. Очаквах че ще последва но Адам реагира спокойно и само си помисли че някой път ще го пребие както си трябва. Виктория ми е малко безлична, всеки я подмята как си ще, но вече е по-решителна и прецени че трябва да си намери съпруга и да му постави ребром въпроса ще се съберат ли или всеки ще си хваща пътя. Иначе и аз съвсем се обърках на първите страници кой е Джейсън, кой Бо, коя е тази изчезнала дъщеря и изобщо на кой е дъщеря, много бяха наблъскани нещата.

Ох да тва го бях забравила. Много недовършено е със сестрата. Уж всичко от там тръгва. Оставаха му само 2 момичета, едната беше наща. Трябва другито момиче да е било сестрата, но авторката тотално заряза тази сюжетна линия, което според мен е малко грубо. Аз бих се радвала, ако беше открил сестрата и я беше закарал у дома при братята й.

Другото, което много ме впечатли - Джейсън Кинкейд, това е моят любимец от книгата, с удоволствие бих прочела роман за него и Саманта, ама проверих, книгите на авторката не са в поредица, но не знам защо през цялото време, докато чтях Обета имах усещането, че съм пропуснала първата книга от несъществуващата поредица.

Очаквах повече да се научи и за приятеля на Адам Джейсън, както каза Петето, и аз имах чувството, че съм пропуснала първа книга от поредица. Защото Адам обичаше в началото жената на Джейсън Саманта, самоче се загатна, че Джейсън и Сам са много влюбени, и си помислих, че трябва да има книга и за тях. Петето ме разочарова с новината, че няма.

Има, имаааааааааааааааа. Във Фикчъна не пише, ама аз взех да проверявам по-обстойно. Така че, мили мои, скивайте ТУК

Иначе и аз съвсем се обърках на първите страници кой е Джейсън, кой Бо, коя е тази изчезнала дъщеря и изобщо на кой е дъщеря, много бяха наблъскани нещата.

Чела съм я преди време, но доколкото си спомням Джейсън е приятеля на главния Адам, Бо е баща на Джейсън. Изчезналата е дъщеря на Бо и сестра на Джейсън и Адам се ожени за Виктория само защото мисляше, че тя е изчезналата сестра на Джейсън.

Редактирано 25 септември 200916 г. от ganinka (преглед на промените)

Има, имаааааааааааааааа. Във Фикчъна не пише, ама аз взех да проверявам по-обстойно. Така че, мили мои, скивайте ТУК

Браво Гане, точно тази книга подозирах, че е във връзка с "обета", само тя е писана преди нея, но във фикшъна е без резюме и не е посочено че са поредица, не бих се учудила, ако има още някоя книга, например за трапера Александър, имам чувството че на няколко пъти авторката намекна за него, като за бъдеш герой, в смисъл защо ще споменава, че жена му е починала и в същото време го показа като много привлекателен и загрижен, типичет "главен" герой, та Гане ако изровиш нещо за Брейгън Александър, свиркай

Ине това за сестрата, беше много тънък момент, който в бързината на четене почти го прескочих, второто момиче беше Никол, и те братята сами са си я намерили и са я завели вкъщи, така поне разказа стареца, в чиято колиба бяха "отседнали".

Браво Гане, точно тази книга подозирах, че е във връзка с "обета", само тя е писана преди нея, но във фикшъна е без резюме и не е посочено че са поредица, не бих се учудила, ако има още някоя книга, например за трапера Александър, имам чувството че на няколко пъти авторката намекна за него, като за бъдеш герой, в смисъл защо ще споменава, че жена му е починала и в същото време го показа като много привлекателен и загрижен, типичет "главен" герой, та Гане ако изровиш нещо за Брейгън Александър, свиркай

Ине това за сестрата, беше много тънък момент, който в бързината на четене почти го прескочих, второто момиче беше Никол, и те братята сами са си я намерили и са я завели вкъщи, така поне разказа стареца, в чиято колиба бяха "отседнали".

Изобще не съм го открила тоя момент, сигурно съм дремела некъде. мерси, раздвам се, че са я намерили. И супер че има и книга за Сам и Джейсън, макар че я няма издадена у нас. Някой ден може да й с епорадваме.

Браво Гане, точно тази книга подозирах, че е във връзка с "обета", само тя е писана преди нея, но във фикшъна е без резюме и не е посочено че са поредица, не бих се учудила, ако има още някоя книга, например за трапера Александър, имам чувството че на няколко пъти авторката намекна за него, като за бъдеш герой, в смисъл защо ще споменава, че жена му е починала и в същото време го показа като много привлекателен и загрижен, типичет "главен" герой, та Гане ако изровиш нещо за Брейгън Александър, свиркай

Ине това за сестрата, беше много тънък момент, който в бързината на четене почти го прескочих, второто момиче беше Никол, и те братята сами са си я намерили и са я завели вкъщи, така поне разказа стареца, в чиято колиба бяха "отседнали".

Като казваш братята, нямам спомен Джейсън да има брат. Има ли? А колкото до сестрата, на Адам му бяха останали да провери две имена от списъка с имена на семейства, които са били в Америка по него време и скоро след това са се завърнали в Англия. Едно от двете беше семейството на Виктория и той след като поразпита, разбра, че майка й е заминала само с коняра за Америка на гости на сестра си и се е върнала с бебе на ръце. Заблуди го и външния й вид и най-вече очите, които толкова приличали на очите на Джейсън, а после като се разкри, че коняра й е баща, той се усети, че Рия е наследила очите на баща си. Затова не провери и последното момиче.

ПС: Ще го видя тоя Брейгън

Като казваш братята, нямам спомен Джейсън да има брат. Има ли? А колкото до сестрата, на Адам му бяха останали да провери две имена от списъка с имена на семейства, които са били в Америка по него време и скоро след това са се завърнали в Англия. Едно от двете беше семейството на Виктория и той след като поразпита, разбра, че майка й е заминала само с коняра за Америка на гости на сестра си и се е върнала с бебе на ръце. Заблуди го и външния й вид и най-вече очите, които толкова приличали на очите на Джейсън, а после като се разкри, че коняра й е баща, той се усети, че Рия е наследила очите на баща си. Затова не провери и последното момиче.

ПС: Ще го видя тоя Брейгън

Ама последното момиче, наистина се оказа сестра на Джейсън - Хидъртон беше последната фамилия в списъка му, а стареца каза че сестрата се казва Никол Хидъртон, и Адам наистина се заблуди по външния вид на Виктория. И да близнаци са Джейсън и Ник, същият старец, който каза на Адам, че Кинкейд са намерили сестра си, разказа че Саманта и Джейсън също имат близнаци, каквито са Джейсън и Ник.

Гане виж го, нека наредим още една поредица в огромния ни списък, с надеждата някой ден да прочетем

Е! Това е! Направо си режа вените! Или се самоубивам! Не знам, не съм решила още. Има книжле и за Брейгън и познайте коя е главната.... тадаааааааааа... изчезналата сестра на Джейсън и Ник Wayward angel. И понеже ме загложди любопитство, си взех книжлето (имам го на книжен носител) и го поразрових: Джейсън и Ник са близнаци, така че не може да има за единия близнак, а за другия да няма. Ама за сега не съм открила, ще се поразровя по-надълбоко...

Като казваш братята, нямам спомен Джейсън да има брат. Има ли? А колкото до сестрата, на Адам му бяха останали да провери две имена от списъка с имена на семейства, които са били в Америка по него време и скоро след това са се завърнали в Англия. Едно от двете беше семейството на Виктория и той след като поразпита, разбра, че майка й е заминала само с коняра за Америка на гости на сестра си и се е върнала с бебе на ръце. Заблуди го и външния й вид и най-вече очите, които толкова приличали на очите на Джейсън, а после като се разкри, че коняра й е баща, той се усети, че Рия е наследила очите на баща си. Затова не провери и последното момиче.

ПС: Ще го видя тоя Брейгън

Ами в началото като Адам си спомняше, че е учил с братята, там еди кои си не се сещам за фамилията. И после пак че братята търсели сестра си. Аз поне така помня

Чакайте и аз да се включа, макар още да не съм я дочела съвсем. Малко ми остана, но днес ме емнаха на разходка и не успях да я довърша. Все пак съм към края, а и преди да я почна, сериозно я разлистих, та ми е ясна цялостната картинка. Честно казано и аз малко се бях обатачила в началото с историята за Бо, Джейсън, изчезналата сестра, майката на Ястреб... манджа с грозде се беше получило. Но все ми се струва, че тук и превода е спомогнал за объркването. Аз съчувтсвам повече на мадамата. Вярно, че имаше моменти, в които все я е страх от нещо и т.н., но всъщност е супер мила, любвеобилна и винаги мисли повече за другите отколото са себе си. Докато Адам ми вдигна кръвното още отначало, вярно, че съм любителка на мрачните, непреклонни красавци, но грубото му отношение ми идваше в повече. Или поне авторката беше описала леко брутално държанието му през "недовършената" брачна нощ (извинявам се, какво беше това нахръвляне) и не съм съгласна съвсем, че е бил по-мек след пленничеството. Той направо я изтормози тази жена, с дни я кара да върви вързана за въже и гола, дърпана от коня му... Вярно, че му беше гузно, но... Споделям мнението, че резюмето е доста подвеждащо. Никакъв намек за индианци и още на първите страници... Не мога да определя точното си отношение към този жанр книги, но ако трябва да оценя цялостно тази, бих й дала... между 6 и 7. Имаше едновременно доста сполучливи и не толкова моменти. П.П. Ине, съгласна съм с теб по въпроса за "привличането" на Виктория от братовчед й. Това ми дойде в множко и на мен. Миа, не само на теб са ти направили впечатление малките грешки. Може и да е мое недоглеждане, но в един момент от книгата не бях сигурна какъв е цвета на косата на главната. Защото веднъж я бяха писали чернокоса, после червенокоса и един, два пъти се пулех леко озадачено. Ако след допрочиатането имам още впечатления, ще пиша.

Ине, съгласна съм с теб по въпроса за "привличането" на Виктория от братовчед й. Това ми дойде в множко и на мен.

Не мога да не се съглася с това, наистина беше много дразнещо, първият път като прочетох как "той леко докосна устните й със своите" се задавих, ама то не беше само веднъж, и този братовчед, във всяка сцена в която участваше ми изглеждаше все по-различен, така и не остана у мен някаква по-трайна представа за външния му вид, даже и характера, въпреки че си беше класически злодей, даже и не беше описано как гушна букета. А по този повод, крят на "бойната сцена" също ми изглеждаше не на място, разбирам ако Рия си мислеше че Адам е умрял в продължение на месеци, ама при условие че "чуденето" продължи няколко часа, не ми се струва подходящо(имам предвид това, че не се разбра какво е станало след като стигнаха ръба на скалата).

Понеже съм на вълна корици, да изкоментирам и тази на книгата, съвпада с оригиналната, малко ми е грозновата, но пък мисля че пасва с доста от сцените след отвличането.

П.С. Гане довърши ме, значи то си се оказа адската поредица, до тук най-малко трилогия, както всички установихме, авторката има много добри проблясъци и все си мисля че не са превели най-хубавата й книга на български...

П.С. Гане довърши ме, значи то си се оказа адската поредица, до тук най-малко трилогия, както всички установихме, авторката има много добри проблясъци и все си мисля че не са превели най-хубавата й книга на български...

Явно е трилогия, щото не открих в нито една от останалите й книги герой на име Ник Кинкейд или нещо от този род. А се рових достатъчно. Във Фикчъна някои книги нямаха резюмета или в някои не се споменаваха геройте, но успях да издиря резюмета и мнения за книгите от читателите, където се споменават имената, но... ядец. Намерих и една друга нейна - Violet, която я нямаше във Фикчъна, но не е за Ник. Накрая попаднах и на сайта й http://www.richvisio...rich/index.html и там окончателно се убедих. Но пък може да реши да напише...

Хей, а новата книга? Кога ще я давате, аз съм подготвена психически да почна нещо ново