И аз нещо й се чудех на книжката....се да я почна, ама не я почнах! Сега обаче след твоето мнение просто се захващам.....и след това веднага ще кажа какви са ми впечатленията!!!

Надявам се романа не само да ви хареса, момичета, но също така и да ви развълнува, и покори. От Патриша Гафни съм чела още "Изпитаните на чувствата" - също така силен роман и по принцип авторката ми харесва, затова скоро ще се хвърля и на нейния "Крадец на сърца".

Първо: толкова е жалко, че няма повече преведени романи на авторката, но защо ли се учудвам, кога ли не е така. Второ: ей, тази жена умее да пише. Трето: беше СТРАХОТНА КНИГА. Отначало едва се захванах с нея, защото никак не си падам по шпионски сюжети (и каубойски истории между другото) поне не толкова колкото обичам такива със сменени самоличности... или брак по неволя... или шейхове... е, по-добре да не се увличам с изброяването. Но историята беше ужасно увлекателна, хареса ми колко много се промени Изабел, от невежа празноглавка накрая започна да пише статии, а как само се радваше на очилата си, възхищаваше се как е заприличала на сериоэна дама и т.н. Но беше жестоко как я презираха заради ужасната й репутация, толкова мъки изживя, също и Филип не й вярваше, тя го убеждаваше да не приема за чиста монета това което са му казвали за нея,но твърдоглавец като него чува ли какво му говорят... почти през цялото време ми идеше да го Но на моменти беше невероятно чаровен, а когато се напи преди да го оженят за Бел пък беше върховен, неустоим пияница Но този Куин страшно се постара да им развали щастието, здравата ги измъчи и то на няколко пъти, беше ми по-гаден и от Уейд, ако това е възможно. Някои други книги са по-интересни в началото, а после се изчерпват силните моменти, но тук беше обратното- напрежението се залилваше, интригата ставаше все по-завъртяна, не знам дали обяснявам правилно, е, ще кажа само и за главните и спирам да ви измъчвам- отдавна не бях чела за толкова затрогваща, страстна, всепоглъщаща любов, особено Филип отчаяно се бореше срещу чувствата си, съзнаваше пропастта между себе си, богагашът, обещаващият политик и бедната, със съсипана репутация, дъщеря на предател. Обаче с течение на времето ставаше все по-мил с Бел, по-обичлив и любвеобилен, напомняше ми на кученце, което се старае да угоди на господарката си с всички сили.

А може ли филма да коментираме?

Да, може да коментираме и филма, паралелно с книгата, сигурно ще намерим много разлики. Аз съм гледала само филма и много ми хареса, надявам се и книжката да е хубава!

Страшно се радвам за новата книга. Филмът по нея ми е един от любимите. Дано и книгата да ми хареса п.п. Още не съм прочела предходната, затова с коментарите - по късно.

И аз съм така - снощи гледах филма и с радост ще прочета и книгата , колкото и малко врема да имам. Сто на сто има разлики с филма, но се надявам книгата да е по-хубава

Пак е петък – ден за коментари. Снощи прочетох „Тетрадката" и много, много ми хареса. Една прекрасна любовна история, пропита с много страст, романтика и поезия. В началото ми се стори, че чета сценарий, но това усещане се загуби още след 5-тата страница, а на края доста подсмърчах и в гърлото ми остана горчива буца. Затворих последната страница с усещането, че много искам един ден, някой, някъде – да ме обича така, както Ной обичаше Ели в продължение на 60 години. Не искам да се впускам в преразказ на историята и да доказвам тезата си защо толкова ми е харесал романа, всеки който го прочете и го оцени ще разбере защо. Той ме докосна по един особен начин, както много рядко ми се е случвало. Някъде – по горе прочетох, че може да коментираме и филма паралелно с книгата. Това, че първо гледах филма, а след това прочетох книгата ме направи малко предубедена. Филмът толкова ми хареса, че просто не можех да си представя, че и книгата ще ме впечатли чак дотам. Слава богу, промених си мнението. И двете си имат своите достойнства. Единственото, което малки ми липсваше в романа са някои от любимите ми моменти, сполучливо добавени във филма. Онзи момент с виенското колело - когато той я молеше за среща, сцената когато лежаха посред нощ на кръстовището и после танцуваха под звуците от песента на Били Холидей, или сцената на плажа когато се правеха на птици, и още няколко подобни. Но и книгата ми въздейства много силно, особено накрая и задължително ще си я добавя в колекцията - „любими книги", както филмът отдавна стои в другата ми колекция – „любими филми". П.П. Много ми се иска да добавя накои от откъсите от романа които ми останаха в главата - ето няколко: "Обичам те, Ели. Аз съм такъв, какъвто съм, благодарение на теб. Ти си всяка причина, всяка надежда, всяка мечта, която съм имал, и каквото и да стане с нас в бъдеще, всеки ден, в който сме заедно, ще бъде най-прекрасният ден в живота ми. Винаги ще бъда твой.И ти, скъпа, винаги ще бъдеш моя." или пък този : "Аз чакам. Думите й наистина ще ме наранят. Те ще откъснат парче от сърцето ми и ще оставят там уродлив белег. — Кой сте вие?" Ох, ако почна да ги изреждам всичките, трябва да копирам тук половината книга.

Редактирано 8 ноември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Здравейте, момичета!

Днес отново е петък - време за коментари!

Понеже миналата седмица NELG ме избра да посоча книга, която да коментираме следващата седмица и след дълго колебание, реших книгата да е на авторката , която ме доведе в този форум - Сюзън Елизабет Филипс,а книжката - Избрах теб

За следващия път книжката ще избира - margc

Сега коментара ми за "Тетрадката" - не успях да прочета цялата книга, още малко ми остана, но безспорно стана една от любимите ми книги.А филмът отдавна си стои в категорията "любими".

Като дочета книгата може да напиша още един коментар, но за момента си спомням един цитат, който ме грабна - "....Ной погледна звездите и си спомни за хилядите пусти нощи, които бе прекарал, от както се бяха видели за последен път.Идването й бе събудило всички онези някогашни чувства и той не можеше повече да ги отблъсне. Знаеше, че отново иска да й даде любовта си и да получи любовта й в замяна.Повече от всичко на света..."

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Божичко, това се казва съвпадение- от няколко дни чета точно "Избрах теб" и се случи пък тази книжка да е на дневен ред. Обемът на книгата е голям, направо страшничък, и я чета от компа... но буквално не успявам да се откъсна от нея. Сериозно, дами, заслужава си! Време е най-после да се изкажа за Тетрадката. Признавам си, че отначало не ми привлече много интереса, особено много губеше от сравнението с филма (а той си е забележителен). Виках си "Е, за пръв път филм ще ми допадне повече от книгата, не може да бъде!" Романът ми се стори прекалено кратък, приличаше на преразказ, непрекъснато се повтаряше колко безкрайно голяма е любовта между двамата, а пък не виждах особено убедителни доказателства в подкрепа на това. Имам предвид, че са се обичали едно лято, малки са били и са се разделили, повече не са се видели и то само защото майката на Ели е криела писмата. Вярно, Ной постоянно си мислеше за Ели, обаче тя направо си го беше разлюбила. Но явно не съвсем щом се върна в градчето да го търси. И до този момент романът не ми допадаше особено. Но когато възрастният Ной ден след ден разказваше историята на любовта им на болната Ели, седеше кротко до нея, не й се натрапваше, за да не я изплаши,но се бореше ожестечено против забравата в ума й, това вече ме трогна. Почти съм убедена, че никой мъж на тази земя няма да мине през този ад, болка, мъка, страдания и болести само заради кратък проблясък на опомняне, няколко думи на обич и усмивката на една жена. Поне не както Ной абсолютно всеки ден се бореше срещу болеста на любимата си Ели, дори когато беше на прага на смъртта и съзнаваше че му остава малко време. Книгата е история на вечната любов в най-чистия й вид, не знам как по друг начин да го кажа.

Редактирано 12 ноември 200916 г. от Ayase (преглед на промените)

Момичета, ще дам едно предложение, защото нещо напоследък нени върви общото четене. Искате ли малко да си удължим срока за четене. Аз лично имам огромното желание да прочета всяка предложена книга, но дори и 200 страници да е не мога да смогна за една седмица, заради всички други задачи които са ми на главата, а предполагам и с вас е така, след като темата съвсем умря. Та какво мислите по въпроса - да направим времето за четене поне 2 седмици

Аз съм за, защото поради същата причина и аз не успявам да се включа в дискусиите!!!А имам огромно желание!

Добра идея, наистина една седмица не е достатъчна, особено когато книгите са по-дебелички. Предполагам условията си остават същите?

И аз съм навита за по-дълга седмица, че напоследък нито една не дочетох. Че като трябва да се чете на компа става страшно бавно.

Момичета и аз много мислих- прави сте, една седмица е наистина кратък срок, като се вземат предвид ежедневните ни ангажименти и дългите любими списъци с книги и аз не мога да смогвам, какво ще кажете да започнем с книга на месеца например - първите 2 седмици се чете ,а през следващите се водят дискусии и така на всяко 1во число от месеца се посочва книга какво ще кажете?

Момичета и аз много мислих- прави сте, една седмица е наистина кратък срок, като се вземат предвид ежедневните ни ангажименти и дългите любими списъци с книги и аз не мога да смогвам, какво ще кажете да започнем с книга на месеца например - първите 2 седмици се чете ,а през следващите се водят дискусии и така на всяко 1во число от месеца се посочва книга какво ще кажете?

Аз съм за

На мен тази идея за 1 месец вместо за седмица ми харесва. Ще има достатъчно време и за четене и за коментари. Пък и напоследък голяма част от активните участвници в клуба са доста ангажирани с новите реорганизации.

Редактирано 13 ноември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

И аз съм за промяната, макар че цял месец... хм. Но ще бъде по-добре така, а не хубавата тема съвсем да замре. Беше ми тъжно че почти никой не пише. Но сега ще има предостатъчно време да се справим с книжката, особено след не всички разполагат с истинската книга, а си изваждат очите на монитора. А и с всичките нови теми, коя от коя по-приятна съвсем не остава свободно време. Но честно, сякаш из форума ни се е развихрила революционерска дейност, сърбят ме ръчичките да се включа и аз, само да имам повечко време и се захващам Само че колко дълго сега трябва да четем "Избрах теб" и кога ще се коментира?

Подкрепям идеята. Аз самата въобще не смогвам книга да хвана, пък камо ли да я изчета за една седмица. А и ако е на компа... Ще е жалко да оставим така хубавата тема, тъй че се радвам на предложението.

И съм ЗА момичета.Напоследък хич не ми остава време от ангажименти,а както поех и темата съвсем не ми остана време да чета.Мисля,че ще ни дойде добре да имаме повечко време.Но и аз питам как ще процедираме сега.По стария начин трябваще аз да избера книгата и да посоча друг

И съм ЗА момичета.Напоследък хич не ми остава време от ангажименти,а както поех и темата съвсем не ми остана време да чета.Мисля,че ще ни дойде добре да имаме повечко време.Но и аз питам как ще процедираме сега.По стария начин трябваще аз да избера книгата и да посоча друг

Хайде този месец сме на Избирам теб /четене-дискусии/ , а ти на 1 декември ще ни предложиш ново заглавие и следващия предлагащ.

Идеално сте го решили момичета,аз при най-добро желание съм изчела само половината предложени книжки, работата, къщата, семейството, редакциите,просто не ми оставаше време в седмицата.

Редактирано 14 ноември 200916 г. от sanian (преглед на промените)

Хайде този месец сме на Избирам теб /четене-дискусии/ , а ти на 1 декември ще ни предложиш ново заглавие и следващия предлагащ.

Да,така е добре,ще имам време да прочета книгата

След като си устроих маратона с Катрин Каултър най-после успях да довърша и книгата, зададена от клубът. Възхитителен, интригуващ роман от началото до края, особено напрегнат последните страници, невероятно добър. Това е втората книга на Сюзън Елизабет Филипс,с която се захващам и само мога да съжалявам, че не съм чела повече от нея, жената има безпорен талант. Въобще не очаквах толкова да си падна по книгата, защото е съвременна (а те всички ми изглеждат еднакви), а и е цяла тухла. Разправя се за американски футбол, а бягам от спорта като дявол от тамян. Освен това става дума за жена, която бъкел не разбира от футбол и трябва да стане шеф на футболен отбор. Това е идея разработвана милион пъти в комедиите- човек, нямаш си понятие от еди какво си, но поради различни обстоятелства се налага да се занимава с него, следват абсурдни комични ситуации и накрая се печели състезанието, конкурса, мача или каквото и да било друго. Но историята е поднесена толкова завладяващо и се чете невероятно леко. Фийб е голям заплес, надроби едни каши, особено на погребението на баща си, уж трябва да е тъжно, а стана фиаско. Интересно беше как се правеше на съблазнителка за да държи под контрол мъжете, само се фъшкаше с прилепналите си рокли, клинове, възкъси поли, крещящи бижута, а след нея беше оплезило езици цялото мъжко съсловие. Дан ми заприлича на викинг- огромен, рус, с чудовищни мускули мъжкар, раздаващ заповеди наляво и надясно. Но беше смешно когато обясняваше на Фийб, че е експериментирал достатъчно с жените, изживял е каквото му е било нужно и й се молеше да няма ексцентрични и странни игрички в спалнята, защото му било писнало. Но не ми допадна, че не разбра веднага колко неопитна и уплашена е в леглото, а само я подиграваше (не че тя не го предизвикваше с държанието си). Обаче беше трогателно, когато Фийб най-после му разкри травмите и страховете си и той внимателно я излуша и приласка. Бяха страхотна двойка, чувствата им бяха жарки и дълбоки. Футболистите от отбора пък бяха незабравима гледка- ужасно грамадни и страшни, а как мило се държаха с Фийб, Рон също беше незабравим образ. Страхотно беше когато преди мача всички изпълняваха ритуалите си за късмет и Фийб научи, че трябва да шляпне Боби Том отзад и си умря от срам. Тъкмо убеди Боби Том да променят традицията на целуване по устните и той си тръгна доволен, тя си отдъхна малко и взе че дотича друг играч при нея и изтърси, че ритуалът му за късмет е тя да му наговори една мръсотия. Фийб с примряло сърце, изчервена до уши се примоли:"Не може ли... Не може ли просто да те шляпна по задника..." Това ме уби! И въобще романът е пълен с подобни смешни моменти и какво ли не, страшен е.

Така ме зариби с думите си,че прочетох книгата. Историята е забавна,мила и леко се чете.Малко дълга ми се видя,но защото времето ме притискаше. Честно да си кажа Фийб в началото не ми хареса. Не я разбирах докрай. Не разбирах защо се държи така.Но тя и книгата почва с погребението, и съвсем малко вътрешна информация. Не разбрах как съвместява в себе си страхотния външен вид и огромната неувереност. Под целия този театър тя изглеждаше като изгубено момиченце,вятърничаво и лекомислено. Обаче много скоро човек почва да разбира един по един мотивите и страховете й. Така да се каже ,когато разполагаш с пълните данни картинката ти се изяснява. В последствие напълно я оправдах.Баща й е бил тъпанар и половина.Преживяла е неприятни неща.Цял живот е подценявана от най-близките си.И въобще не е глупава.Така де-всеки се справя по различен начин. За главния Дан нямам никакви забележки-огромен,сприхав,но търпи щуротиите на бившата си.Винаги внимателен и грижовен. Няма да забравя как щеше да я изнасили по погрешка.Милия си мечтаеше за нормален секс. А да не забравя братовчедът(не се появява често) може спокойно да влезе в класацията на ГАДНЯРИТЕ. И епилогът беше хубав и забавен. А и президента,и Доналд Тръмп , тоалетите,кадемите за късмет. Мога още да дрънкм,но по-добре да оставя и малко изненади за нечелите.

И аз прочетох книгата.Много ми хареса и стана една от любимите ми книги.Книгата е интересна,затрогваща и забавна.Фийб ми хареса като характер и тези нейни изчанчени тоалети.Както и Дан,един такъв едър и рус и не искаше нищо повече от нормален сексуален живот,съпруга и деца.Разбирам ,че не рзбра какво и е още първият път,но той с такъв сексуален опит си помисли,че е поредната игра.Наистина сцената,когато тя му призна всичко и той я разбра е много емоциоална и как после се разправи с гадняра Тази сцена ми харесаСъщо ми харесаха момчетата от отбора понякога бяха много забавни и после как е приеха в отбора,имаше много забавни моменти с тях и със ритуалите им.Както и някои любовни истории,които мисля,че заслужават отделна история.Още веднъж казвам страхотна книга ,препоръчвам я на всички

И на мен книжката ми хареса, главните герои същоо - особено Дан хаха - зелени очи...избухлив, дожаля ми за него в началото, заради откачената му жена, но после ме ядоса- типичен мъжкар- особено след първата им нощ. Фийб също ми хареса - милата през цялото време се представяше за мъжемелачка, а се оказа супер невинна! А Пух си беше най-големия сладур, иска ми се и аз да си имам един такъв Пух!

Иначе две неща ме подразниха - обема - без да има смисъл, нито имаше много герои, нито пък много действие- локумии на места, и другото нещо - американския футбол- не го понасяям