А новата книжка коя е? N0na ти беше наред,нали?

Момичета извинявам се за забавянето ... и моето предложение е Грешница на любовта - Барбара Смит, надявам се да ви хареса толкова колкото и на мен

Ооооо,книжката е много хубава.Радвах се на главната,че е много борбена и последователна.А главния се противопостави на висщето общество заради нея,макар в началото да й се мръщеше.Малко ми докривя за братовчедката/сестра-ми много една такава миличка,наивна и макар май да не беше влюбена в главния,а по-скоро привързана ,беше много наранена накрая. Честно казано,се надявах на книга,която не съм чела толкова скоро/един вид да решиш вместо мен,какво да чета/,но за онези които не са я чели СТРУВА СИ.

Момичета извинявам се за забавянето ... и моето предложение е Грешница на любовта - Барбара Смит, надявам се да ви хареса толкова колкото и на мен

ха аз я опатках преди броени дни, наистина е хубава. Като дойде време за коментирането й ще се включа.

Момичета има ли желаещи да възродим "Читателския клуб", отново с едномесеч срок за четене?

Аз съм за

ЗА отвсякъде. Моля.

ЗА разбира се, въпреки че едва ли ще мога да се включа във всеки избор, по знаете кви причини, но за мен тази тема все още е една чудесна хрумка.

Също бих се включила с огромно удоволствие http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Супер, че има няколко желаещи, сега трябва да си изберем книга, предлагам нейното "четене" да започне от утре, до 17.02 и първият, който коментира на 18.02 ще обяви следващата книга за четене, за да не се задълбаваме в анкети и проучвания само ще си усложним живота Някой има ли предложения за книга?

И аз съм за! Я предложете някоя книжка, че аз не се сещам сега.

Ами първият ми порив беше да предложа нещо известно и от по-четена авторка, но после реших да предложа заглавие, което не е толкова популярно. В смисъл, всички знаем как пише Линдзи, Дод, Браун, Робъртс, Макнот и т.н., но аз искам да откривам и други автори. Затова предлагам Опасен мъж на Анита Милс

Ами първият ми порив беше да предложа нещо известно и от по-четена авторка, но после реших да предложа заглавие, което не е толкова популярно. В смисъл, всички знаем как пише Линдзи, Дод, Браун, Робъртс, Макнот и т.н., но аз искам да откривам и други автори. Затова предлагам Опасен мъж на Анита Милс

Аз съм "ЗА", Гане може ли само едно линкче да пуснеш, защото е нямам на хартия, благодаря предварително

Аз съм "ЗА", Гане може ли само едно линкче да пуснеш, защото е нямам на хартия, благодаря предварително

http://www.escape-bg.net/torrents-details.php?id=958

И съм с две ръце ЗА възраждането на клуба

http://www.escape-bg.net/torrents-details.php?id=958

Благодаря за линка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif че и аз нямам

http://www.escape-bg.net/torrents-details.php?id=958

Аааа, чудесен избор, Гане http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Пак ще я изтропкам на бързи обороти, че детайлите са ми убягнали нещо

http://www.escape-bg.net/torrents-details.php?id=958

Благодаря Гане http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Благодаря,Гане! Хубаво е темичката да се съживи отново.Аз задължително ще се отчета,пък и книжката изглежда убиец!

Дам, аз успях да прочета една трета засега и ми харесва. Е, не е чак уау, ама има интрига. Като я прочета, ще коментирам, макар че не съм много-много по коментарите

Аз преди няколко дни дочетох "Опасен мъж" на Анита Милс и мога да кажа, че съм повече от изненадана от книжлето. Оказа една много сполочлива комбинация от добра история, забавни ситуации и романтика. Много ми хареса стила на авторката и мисля да прочета в скоро време и "Горчиво и сладко".

Тъй като първа коментирам - накратко за сюжета: Верена е учителка от Филаделфия (или Пенсилвания не си спомням точно), чиито баща напуска нея и майка й малко след Гражданската война, в която е взел участие. Сега бащата е мъртав и Верена трябва да прекоси страната, да стигне до затънтено местенце в Тексас, където е била фермата му, да се погрижи за имота и да разбере защо я е изоставил.

Съвсем в началото на пътуването си тя среща главния Матю, който си я хареса и реши да се пробва да я свали, обаче Верена го отряза директно, което още повече събуди любопитството му. И така се залепи за нея с идеята да я предпази от опасностите по пътя й, в началото се представяха за съпрузи, след това за брат и сестра докато се влюбиха тотално. Интригата се завъртя около стара история за бащата на Верена, оказа че той е откраднал много злато от Конфедерацията, но го скрил от съучастниците си, които след смъртта му погнаха Верена. Така се оказа че Матю трябва да я пази не само от пияните каубой по пътя, но и от старите врагове на баща й. Забравих да спомена, че Матю е професионален комарджия, ако мога така да се изразя, но заради малка неприятност в началото на романа му се налагаше да се укрива и да се представя за някой друг, така че Верена се оказа доста полезна като прикритие.

Това в общи линии е историята, но беше много динамична. Всичко се разви в рамките на няколко дни, нямаше странични хора около главните, нямаше драматичност или нещо, което да ме дразни. Изобщо само ще хваля. А романа ми се стори адски забавен. Сега не мога да кажа, че диалога беше уникален, по-скоро традиционните фрази, които си разменят главните докато хвърчат искрите, но пък бяха предадени в точните моменти и ме изкефиха. Освен това имаше няколко забавни случки, особено една, на която направо се попиках от смях, за нечелите разказвам подробно: Главните трябваше да прекарат нощта в една стая, но Верена си беше доста принципна и се опита да изхвърли Мат от стаята, но пък и той си беше доста нахален и й предложи да цепят за леглото, и който изтегли по-голямата е на леглото, другият ще спи на пода. Верена изтегли 5-ца, Матю вале и съответно директно се метна полугол да спи сладко сладко. И когато откърти Верена вече се побъркваше, изобщо не й беше удобно на стола, стана приближи се, приседна лекоооо на ръба на леглото, което изкърца под тежестта й. Бавно вдигна краката си от пода и точно когато почти се намести удобно леглото изкърца болезнено и за секунди се строши на парчета!Беше толкова смешно написано, главния се чуди какво става, главната му пищи "Махни се от мен", и двамата оплетени в чаршафите върху останките от леглото, и точно когато си мислех ей тука се награбиха...половината къща се изсипа в стята да им гледа резила.

Както казах, но нека се повторя книжлето е адски забавно!

Сега за романтичната част няколко думи...много бяха сладки главните докато надлъгваха сами себе си, че в един момент ще успеят да се разделят, и когато момента дойде беше много тъжно и добре написано, и раздялата продължи наистина дълго - цели 2 часа . Интимната сцена беше само една, добре де почти 2, видяха ми се малко постни, но пък напоследък четох за вампири и Линда Хауърд, в сравнение с тях всичко ще ми се види скромно и не особено "вълнуващо".

За героите мога да кажа, че ми допаднаха и двамата като характери, като постъпки и най-вече като разсъждения. Нямах любимец, в смисъл че нито един от двамата не доминираше пред другия, което е още един плюс според мен.

За това се сещам в момента. Препоръчвам книжката на всички, които не са я прочели, наистина е хубава, аз съм без забележка и мога да и прикача една десятка като оценка.

Дам и аз я прочетох, но може би защото я четох едва ли не страничка по страничка и не можа да ме грабне чак толкова. Дам, хубава беше, сцената с леглото беше действително много смешна, но какво ще кажеш за сцената с комарите:

Тази мисъл бе обезкуражителна. Верена леко се отмести в леглото и крадешком повдигна влажната нощница, за да може нощният въздух да докосне краката й. Беше смъртно уморена, но не можеше да спи от горещината. Не, тихото, равно дишане на Макрийди зад гърба й опровергаваше тази мисъл. Може би ако беше изпила половин бутилка вино, нямаше да обръща внимание на жегата. Ако не заспеше скоро, кръговете под очите й щяха да станат тъмни като на насинения Матю.

Ако беше сама, щеше да спи по риза, но уви. Освен това дрехата бе изгладена и сгъната върху раклата, приготвена за утре. Не, трябваше да изтърпи огромната нощница, обвила краката й като сгромолясала се шатра.

Повече от две денонощия не беше мигнала и мозъкът й подскачаше от мисъл на мисъл. Отново отвори очи и погледна прозореца, като се чудеше дали се отваря. Спусна крака на пода, изправи се и пристъпи на пръсти, за да прогледа. Сигурно се отваряше — имаше въже. Тя го дръпна нагоре и стъклото се вдигна със стържещ звук. Но щом отдръпна ръката си, усети, че стъклото тръгва надолу. Трябваше да се подпре, за да стои отворен. Тя се обърна и едва не се спъна в един от ботушите на Макрийди. Отново вдигна прозореца и пъхна ботуша в процепа на височина около 10 см, за да влезе свеж въздух.

Едва легнала, Верена дочу зловещото бръмчене и усети ужилването от комар. Размазвайки го на място, тя се обърна на другата страна и чу друг. И още един. Като че ли се бяха натрупали пред прозореца в очакване на пир.

Дочу се плясване, едно промърморено «По дяволите!» и Верена разбра, че блаженият сън на Матю Макрийди е прекъснат. Тя лежеше мирно, без да трепне, докато той се изправи в леглото.

— Какво, по дяволите?…

Още едно плясване.

— По дяволите — измърмори той сънено. — Някой глупак е отворил прозореца.

Надигна се, пристъпи и се опита да го затвори. Порой ругатни разцепи нощния въздух, когато Матю откри ботуша си. Измъкна го, свали прозореца с трясък и се приближи към нейния край на леглото.

— Ти ли го направи? — Попита той.

Тя се преструваше на заспала, докато друг комар се гощаваше на шията й. Дори успя да задържи очите си затворени, когато той намери кибрит и драсна една клечка, за да запали керосиновата лампа на масата. Чу го да се приближава, но бе напълно неподготвена за шляпването отзад. Тя се изправи и изсъска разярено:

— Какво беше това?

— Убих един от комарите, които си пуснала вътре — промърмори той. — Ставай! — заповяда й. — Навсякъде е пълно.

С лампата в ръка, той огледа стаята, като търсеше нещо, каквото и да е, което да използва за бръскалка. Когато се обърна, Верена се беше скрила под чаршафа. Той дръпна края му и го махна от леглото.

— Ти ги пусна вътре, ти ще ги убиеш — каза той кратко. — Проклет да съм, ако прекарам още една нощ като предната, Рена. Ставай и започвай да ги трепеш.

На жълтата светлина насиненото му око изглеждаше зеленикаво и обезобразено и му придаваше демоничен вид. А когато тя не помръдна, той се втурна към нея, готов да я издърпа от леглото. Преди да бе успял да я хване, тя се претърколи на другия край и избяга.

— Мили боже! Какво?…

Преди Сара Брасфийлд да беше изрекла въпроса, до ушите й достигна отговорът:

— Комари! Татко! Еди! Донесете бръскалката. Те са навсякъде!

Сет Брасфийлд влезе, залитайки, очевидно объркан от внезапната суматоха. Едно насекомо бръмна наблизо и той заподскача и заразмахва ръце.

— Сари, кой глупак е оставил прозореца отворен?

— Няма значение, те са навсякъде! Еди! Пабло!

Двете момчета се спуснаха от тавана надолу по стълбата и се приземиха едно връз друго. По-голямото хлапе, облечено само с панталони, се втурна в стаята, като размахваше някакъв пожълтял вестник и разпръскваше кръжащите комари.

— Не този! — изплака Сара. — Щях да поръчвам от онуй ленено платно!

— Ако не убиеш тез гадини, ще ти трябва нещо ободрително за пийване — заяви Сет, докато вземаше вестника от момчето. — Дай вестника — заповяда той, удряйки по стената — и затвори проклетия прозорец, преди да са напълнили цялата къща!

Макрийди бе свалил взетата назаем риза и я използваше като кърпа, за да повали един странстващ комар. Вместо това обаче хвана ръката на Верена. Разгневена, тя се обърна и го удари силно по рамото.

— Изпуснах го — съобщи тя сладко.

Ръката му сплеска носа й.

— Аз улучих заради теб.

Преди да беше успяла да отвърне със същото, той й показа на дланта си мъртвото насекомо.

— Един е повален, остават още деветдесет и девет.

Зад гърба й Сет мърмореше, че тексаските комари били достатъчно големи, за да закарат човек в гроба, а Сара се опитваше да го усмири, шепнейки:

— Татенце, те не са от тоя край, нали разбираш. Ами че как да знаят, че трябва да има мрежа, ако рекат да отворят прозореца?

След десет-петнайсет минути повечето насекоми бяха убити. А през това време Брасфийлдови се бяха разсънили напълно. Сет, сложил ръце върху ластика на червените си вълнени гащи, огледа чаршафите на пода и заяви, че би пийнал още една бутилка вино, ако и някой друг иска да се включи.

— Май ще трябва да сръбна малко, ако искам да заспя — нервите ми се поопънаха с гадините.

Оттегли се в другата стая и наля по една голяма тенекиена чаша за всеки, включително и за децата, и всички насядаха около масата, отпивайки от виното. След като изпрати момчетата да си легнат, той отново напълни останалите чаши.

ААААААААаааааааааааааахахахаххахахааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа

хахаха Гане, и това беше добро, но на другия ден, когато Верена буквално се разпадаше от ужасния си махмурлук, ей това беше култово и ме присети за едни други не свикнали да си пийват (имам предвид "Джейк"). Ако можех щях да й предложа едно аналгинче

За себе си мога да кажа, че най-вероятно уцелих подходящият момент за четене, доста добре си запълних няколко особено скууучни лекции

Имаше и една много сладка сцена, след като се разделиха главните, моментът в който се събраха! Матю яздеше с триста и се опитваше да си съсипе коня, а Верена тичаше към него, и когато се изправиха един пред друг, ох каква сладка прегръдка беше, да ти се сгрее душата!

Момичета предлагам следващата книга за обсъждане да е "Шепот в полунощ" на Карън Робърдс:

http://www.escape-bg.net/torrents-details.php?id=80

Ицглежда ми интересна, пък и напоследък сякаш по-често изниква името на авторката в дискусиите, и ми стана любопитно какъв е стилът й.

аз съгласна