Е, това, се чудя и си мисля дали се води като астрално тяло или е душата/духа както на прага на смъртта виждаш. Все пак беше така реално, както вие сега, ако погледнете в стаята си я виждате напълно реално.

Това, което си преживяла не е нещо уникално, но е безполезно да го споделяш във форум. Какъв отговр очакваш да получиш? Намери ли си онази книга, за която ти споменах? Ако не си, ще ти потърся линк (ако ти е интерeсно).

Редактирано 9 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Това, което си преживяла не е нещо уникално, но е безполезно да го споделяш във форум. Какъв отговр очакваш да получиш? Намери ли си онази книга, за която ти споменах? Ако не си, ще ти потърся линк (ако ти е интерeсно).

Дел.

Няма повече.

Това, което си преживяла не е нещо уникално, но е безполезно да го споделяш във форум. Какъв отговр очакваш да получиш? Намери ли си онази книга, за която ти споменах? Ако не си, ще ти потърся линк (ако ти е интерeсно).

dagpo, ха стига с тези тайни, де и с този поучителен тон!

На мен, пък, ми е интересно каквото споделя Someone_Else .

Хайде, кажи и на нас коя е тази онази книга?

dagpo, ха стига с тези тайни, де и с този поучителен тон!

На мен, пък, ми е интересно каквото споделя Someone_Else .

Хайде, кажи и на нас коя е тази онази книга?

Интересно е, но е безполезно. Книгата е озаглавена "Тибетска книга за живота и смърта", а автора е Согиал Ринпоче. Не е най-доброто нито като информация, нито като превод, но може да свърши някаква работа. Радвам се, реагираш на мой пост - бях се притеснил, че си се разсърдила, обидила и т.н. Между другото (това е сериозно), благодаря ти за информацията и мненията в темата за Исляма. Това е важно... и който не го разбира сега ще го разбере след 15-20 г.

Интересно е, но е безполезно. Книгата е озаглавена "Тибетска книга за живота и смърта", а автора е Согиал Ринпоче. Не е най-доброто нито като информация, нито като превод, но може да свърши някаква работа. Радвам се, реагираш на мой пост - бях се притеснил, че си се разсърдила, обидила и т.н. Между другото (това е сериозно), благодаря ти за информацията и мненията в темата за Исляма. Това е важно... и който не го разбира сега ще го разбере след 15-20 г.

Споко - едно от малкото неща, които не ми се отдават, е това да се обиждам, наред с това да завиждам или да тая омраза. Тези вълнения са органически чужди на същността ми.

Книгата съм я чела. Една от малкото, които си заслужава да прочете човек.

За Исляма - няма значение каква религия изповядва човек. Човекът не е религията, но малцина го разбират, понеже се отъждествяват погрешно с нея. Ако един човек е обвинен несправедливо за нещо, бих го защитила независимо от това дали е мюсюлманин или там каквото е решил да изповядва. Навремето без малко да отнеса сериозни наказания за това, че защитавах турците при смяната на имената им и принудителното им изселване от Бг. Това беше голяма гадост! Мен още ме е срам, че се случи в моята родина. И наричах турците с имената им по рождение, и бях привиквана, и бях заплашвана, ама кой ли ги чу другарчетата.

Слава богу, имунизирана съм по рождение от това изкуствено разделение между индивидите от човешкия род, каквото се явяват всички религии, или духовни учения, или партийни системи - то е едно и също, според мен и затова в основата на политиката по цял свят, стои религията - най-тъпото възможно човешко изобретение.

Ако има Бог, за мен той се нарича Истина.

Редактирано 9 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Книгата съм я чела. Една от малкото, които си заслужава да прочете човек.

Книгата е редактирана, опростена и направена лесно смилаема и читаема. Затова стана и бестселър по едно време. Все пак като въведение е полезна, но истинската Дхарма, скъпа Лу, е нещо доста по-различно...

Навремето без малко да отнеса сериозни наказания за това, че защитавах турците при смяната на имената им и принудителното им изселване от Бг.

Браво на теб! Въпрос, на който може да не отговаряш: в каква социална, политическа и т.н. позиция си била, че да ги защитаваш? (аз напр. по това време ходех на училище)Но информацията за геноцида над арменците и т.н. е полезна и наистина ти благодаря, щото аз не бих имал търпение и време да обяснявам толкова подробно.

Ако има Бог, за мен той се нарича Истина.

Чия истина - твоята или моята

- подарък Това е Прадджняпарамита хридая сутра (под формата на песничка) на един от най-красивите и мелодични езици, които съм чувал...

Редактирано 10 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Книгата е редактирана, опростена и направена лесно смилаема и читаема. Затова стана и бестселър по едно време. Все пак като въведение е полезна, но истинската Дхарма, скъпа Лу, е нещо доста по-различно...

Добре, Г-н Учителю.

Абе ти няма ли да спиш и ти като мен - караконджул такъв. :-)) Хайде, че Морфей ме зове в обятията си вече.

Браво на теб! Въпрос, на който може да не отговаряш: в каква социална, политическа и т.н. позиция си била, че да ги защитаваш? (аз напр. по това време ходех на училище)

В никоя. И аз ходех на училище, ала едно по-висше - вече бях в първи курс и сред нас имаше и турци, та затова. Заплахите бяха, че ще ме изключат от Университета и ми развиваха теории за лоялност към политиката на системата тогава. Тъжни времена. На тъжни хора. Всеобща голяма тъга.

Чия истина - твоята или моята

А има ли "твоя" или "моя" истина? Има ли "твое" или "мое" Слънце?

Много хубава тема и повод за спекулации от всякакъв вид, чудесно. Преди вярвах, че има живот след смъртта и бях убедена, после стигнах до извод, че от това нямам нужда и след като нямам, то няма да се случи. Подобна теза срещнах в някои теософски тези, които много ми допаднаха: ако искаш да си жив и след смъртта - ще си жив, ако искаш да си мъртъв - ще си. Реших, няма нищо по-хубаво от това. Извън аналитичните спекулации и далече от източната, както и от западната представа за добро и зло, край и начало, аз избирам да живея веднъж, не желая да се прераждам, нито после да съм жива, след като съм умряла. Някак си не ми е нужно, дори го намирам и за скучно. По-добре да живея вечно, вместо да умра веднъж и после битието ми да е живо, независимо под каква форма.

Много хубава тема и повод за спекулации от всякакъв вид, чудесно.

Преди вярвах, че има живот след смъртта и бях убедена, после стигнах до извод, че от това нямам нужда и след като нямам, то няма да се случи. Подобна теза срещнах в някои теософски тези, които много ми допаднаха: ако искаш да си жив и след смъртта - ще си жив, ако искаш да си мъртъв - ще си. Реших, няма нищо по-хубаво от това.

Извън аналитичните спекулации и далече от източната, както и от западната представа за добро и зло, край и начало, аз избирам да живея веднъж, не желая да се прераждам, нито после да съм жива, след като съм умряла. Някак си не ми е нужно, дори го намирам и за скучно.

По-добре да живея вечно, вместо да умра веднъж и после битието ми да е живо, независимо под каква форма.

Теософските тези са верни, но какво точно означават? Преобладаващите мисли на човек по време на земното му въплъщение ще изградят и обкръжението му след смъртта. Това е илюзорно състояние, което ще продължи докато енергиите породени от въпросните мисли не се изчерпят. Човекът който не вярва в съзнателното съществуване след смъртта, сам се обрича на полусъзнателно съществуване, но само за определен период от време. Ако желаеш наистина много силно да си безсмъртна, след смъртта ще си създадеш илюзията, че действително си такава и не можеш да умреш. И тази илюзия ще продължи толкова дълго, колкото по-силно е било породилото я желание. Само не забравяй, че животът е промяна, а еднообразието смърт. Така че прекалено дългото пребиваване в дадена илюзия, дори и такава в която си безсмъртен е по-близо до смъртта, отколкото до живота.

Теософските тези са верни, но какво точно означават? Преобладаващите мисли на човек по време на земното му въплъщение ще изградят и обкръжението му след смъртта. Това е илюзорно състояние, което ще продължи докато енергиите породени от въпросните мисли не се изчерпят. Човекът който не вярва в съзнателното съществуване след смъртта, сам се обрича на полусъзнателно съществуване, но само за определен период от време. Ако желаеш наистина много силно да си безсмъртна, след смъртта ще си създадеш илюзията, че действително си такава и не можеш да умреш. И тази илюзия ще продължи толкова дълго, колкото по-силно е било породилото я желание. Само не забравяй, че животът е промяна, а еднообразието смърт. Така че прекалено дългото пребиваване в дадена илюзия, дори и такава в която си безсмъртен е по-близо до смъртта, отколкото до живота.

По тази логика кое не е илюзорно състояние? И животът може да е еднообразие, както и смъртта е, и обратно - зависи от нагласата. За мен всичко е въпрос на психика и единствената реалност е психичната реалност. Нямам нищо против всеки да си вижда, каквото му се привижда или е убеден, че вижда. Живот след смъртта за мене няма, просто е.

По тази логика кое не е илюзорно състояние? И животът може да е еднообразие, както и смъртта е, и обратно - зависи от нагласата. За мен всичко е въпрос на психика и единствената реалност е психичната реалност. Нямам нищо против всеки да си вижда, каквото му се привижда или е убеден, че вижда. Живот след смъртта за мене няма, просто е.

Преди време с интерес наблюдавах спор между един фанатик и теб.

Той каза: "Аз никога не съм се раждал."

На което ти отвърна: "А аз никога не съм умирала."

Ето защо те обичам.

Не чакай, мила моя, да те разберат еднодневките.

Редактирано 13 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

По тази логика кое не е илюзорно състояние? И животът може да е еднообразие, както и смъртта е, и обратно - зависи от нагласата. За мен всичко е въпрос на психика и единствената реалност е психичната реалност. Нямам нищо против всеки да си вижда, каквото му се привижда или е убеден, че вижда. Живот след смъртта за мене няма, просто е.

Имах предвид чиста илюзия – изцяло създадена от самия човек субективна реалност. Както сънищата. А иначе не държа да умираш. Не държа и да живееш след смъртта си, нито да не живееш след смъртта си. Просто изказах мнението си по теософското съждение, което цитира.

май тази тема я има два пъти във форума. И мненията са си същите - всеки е толкова убеден в собствената си вяра, особено тези, които твърдят, че са неверници и рационалисти. Рационализмът е също тип вяра.

Да премахнеш съзнателния бунт, означава да заобиколиш проблема...

Да живееш, означава да съживяваш абсурда. А да го съживяваш, значи преди всичко да го съзерцаваш. За разлика от Евридика, абсурдът умира, когато не го гледаме. По този начин бунтът се очертава като една от малкото силни философски позиции. Той е постоянно сблъскване на човека с неговата неяснота. Той е желание за една невъзможна смисленост.

Албер Камю - Митът за Сизиф

Истината се намира в парадоксите. А смъртта не е нищо друго, освен абсурдът на живота.

Да живееш, означава да съживяваш смъртта.

Пътят на душата към задгробния живот

Въпросът "Има ли живот след смъртта? " със сигурност си задава всеки един от нас в определен етап от живота си. Какво се случва след последния ни земен ден? Добро или зло, черно или бяло, щастие или терзания ни очакват след сетния ни дъх? Има ли Ад? А Рай? И къде е нашето място там?

Християнската религия учи, че живот след смъртта има. "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят" (I Коринтяни 2:9).

А какво ли се случва с душата, след като тя се отдели от тялото? Въпреки напредъка на науката, съществуването на душата и къде отива тя след смъртта на земното си тяло, отговорът на въпроса все още не е открит. И всичко е въпрос на художествени интерпретации, свидетелства на хора, били на косъм от смъртта или библейски сведения.

Така например, според книгата на християните, душата преживява дълъг списък с препятствия и изпитания в първите 40 дни след смъртта на човек. Свети Макарий Александрийски ни учи, че когато душата се отдели от тялото, първите два дни престоява на земята.

Душата се скита около дома си и обикаля местата, на които човек е вършил добрите си дела. В третия ден душата отива до небето, за да се поклони пред Бога. Пространството от земята до небето е разделено на 20 съдилища, наречени още митарства. През всичките душата минава, за да бъде изобличена от бесовете в греховете.

Всяко съдилище съответства на определена група грехове. И така, по пътя към небето, душата най-напред минава през първото митарство, чиито зли духове я изобличават в греховете й на словото (многословие, пустословие, празнословие, сквернословие, насмешки, кощунство, смях, кикот).

Във второто митарство разобличават душата за лъжите й (нарушение на клетвата, излишно призоваване на Божието име, неизпълнение на обетите, дадени пред Бога, премълчаване на греховете пред духовника на изповед).

Третото митарство е на клеветата - оклеветяване на ближния, осъждане, ругатни, насмешки. Четвъртото митарство е на чревоугодничеството - преяждане, пиянство, хранене без молитва, нарушаване на постите, сластолюбие, пресищане, пиршества, чревоугодие.

Петото митарство е леността - неслужене на Бога, оставяне на молитвата. Шестото митарство е на кражбата. Седмото митарство е на сребролюбието и скъперничеството. Осмото – на лихвите (лихвари, рушветчии и присвоители на чуждото).

Деветото митарство е на неправдата - неправдиви съд, мярка, тежест и всички други неправди. Десетото митарство е на завистта. Единадесетото – на гордостта (гордост, тщеславие, самомнение, самовъзвеличаване, непочитане и непослушание). Дванадесетото митарство е на яростта и гнева. Тринадесетото на злопаметността. Четиринадесетото на убийството. Петнадесетото – на магьосничеството, чародейство, правене на отрови, заклинания и магии.

Шестнадесетото митарство е блудството и всичко, което се отнася към това - мисли, желания, наслада от греховете, сладострастни гледки, скверни осезания и докосване. Седемнадесетото митарство е на прелюбодеянието, тоест на несъхраняване на съпружеската вярност. Осемнадесетото митарство е содомското - блудни грехове и кръвосмешения. Деветнадесетото митарство е на ересите - лъжливи мъдрувания за вярата, съмнения във вярата, отстъпления от православната вяра, богохулството. И последното, двадесето митарство, е на немилосърдието и жестокостта.

Въпросите около душата вълнуват не само нас, но и учените безспорно. Преди време специалисти от медицински център в Швейцария успяха да измерят колко тежи душата на човека. Опитите бяха извършени с 23-ма доброволци. Те са били поставяни на легла с вградени в тях свръхчувствителни измервателни уреди. Накарали ги да заспят.

Когато човек преминава границата между бодърстването и съня, губи от теглото си от 4 до 6 грама. При пробуждането измервателните уреди са регистрирали нарастване на теглото със същите 4-6 грама.

Опитът дава основание да се предположи, че душата на човек е с тегло между 4 и 6 грама, съобщават швейцарските специалисти.

Според друга терия обаче душата тежи 21 грама. Хора са претегляни преди и след смъртта им и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко.

sanovnik.bg

“Раят наистина съществува”

"Раят наистина съществува" - така се нарича книгата на американския пастор Тод Берпо от щата Небраска, превърнала се в хит около великденските празници. В книгата се описва историята, случила се с 11-годишния син на пастора Колтън преди 7 години, съобщи ИТАР-ТАСС.

Когато момчето било на 4 годинки, му се спукал апендиксът. Лекарите, оперирали момчето, били уверени, че няма да могат да го спасят, но детето оживяло.

Колтън по-късно разказал на родителите си, че докато бил в клинична смърт на операционната маса, е бил в рая. Поразителното е, че там той научил неща, които нямало откъде да знае в обикновения живот.

Колтън например разказал на баща си, че в рая се е срещнал със сестричката си, за чието съществуване не е знаел нищо.

Родителите на момчето не са му разказвали, че майката е претърпяла спонтанен аборт. Малкият Колтън също така твърдял, че в рая се е запознал с прадядо си, когото в действителност никога не е виждал.

Когато на детето показали различни снимки, то безпогрешно разпознало на една от тях прадядо си. Фотографията е направена, когато той бил млад.

По думите на Колтън в рая всички хора били млади. "Там ще ви хареса", убеждавал после той всички.

Пастор Тод Берпо е описал случилото се със сина му няколко години след операцията. Книгата неочаквано се превърна в бестселър.

Първоначално през ноември миналата година тя беше издадена в тираж 40 000 екземпляра. Веднага привлече интереса на читателите. Досега от нея са продадени 3,4 милиона копия. През последните 3 седмици около Великденските празници тя заема челно място в списъка на бестселърите в САЩ, посочва БТА.

Момчето се е превърнало в знаменитост. Често го показват по телевизията. Не е изключено по книгата да бъде заснет филм.

Американският в. "Ю Ес Е тудей" му посвети водещата си статия за Страстната седмица.

изт.

Има ли живот след...? Две бебета си говорят в корема на бременна жена. Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането? Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си. Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса. Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само. Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака. Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас. Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя? Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме. Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува. Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти? (По материали от Интернет)

По-логично е да има прераждане от колкото живот някъде на небето или под земята. Защото както знаем в природата енергията не се губи, а само се трансформира от един вид в друг.Тъка ако приемем, че душата е някакъв вид енергия при смъртта преминава от едното състояние и се преобразува във друго при приемане на ново тяло. Сега като го пиша ми се струва по-малко от времето когато просто ферментираше в главата ми. Иначе към автора на темата, да не Ви пука кой какво пише/мисли, вярвайте в това което искате и Ви кара да се чувствате по-добре. Няма да има бонус за позналите истината като настъпи края на живота им.

Прочетете тази книга

Смъртта не съществува

 

Много от нас се страхуват от смъртта. Вярваме в нея, защото ни е казано, че ще умрем. Асоциираме себе си с тялото си, а знаем, че телата умират. Нова научна теория обаче заключава, че смъртта не е краят, за който я мислим, смята експертът по научни клетъчни технологии д-р Робърт Ланза.

Познат аспект в квантовата физика е, че определени наблюдения не могат да бъдат предсказани с абсолютна сигурност. Има диапазон от възможни наблюдения, всяко едно с различна вероятност. Едно от широко споделяните обяснения - това за "многото светове", постановява, че всяко от тези вероятни наблюдения е свързано с различна вселена. Нова научна теория, наречена биоцентризъм, прецизира тези идеи.

Има безкраен брой вселени и всичко, което е вероятно да се случи, става в определена вселена. Смъртта не съществува в какъвто и да е реален смисъл в тези сценарии. Въпреки че човешките тела са обречени на саморазрушение, усещането, че си жив, всъщност е един 20-ватов фонтан от енергия, действащ в мозъка. Тази енергия обаче не изчезва със смъртта. Един от най-категоричните закони е, че енергията никога не се губи. Тя не може нито да бъде създадена, нито да бъде унищожена. Но дали енергията се прехвърля от един свят в друг?

Модерната физика потвърди, че частиците притежават много възможни състояния и те са налични, докато настоящият акт на наблюдението им придаде реални физични свойства. Докато това не се случи, не съществува в миналото. Дори велики физици като Стивън Хокинг и Джон Уилър (един от последните сътрудници на Айнщайн) са съгласни с това.

Биоцентризмът разглежда миналото като рамка от събития, дефинирани от нашето съществуване. Голяма част от тях са все още в потенциални състояния и предстои да бъде определена.

Преди няколко години екип от френски учени публикува резултатите от ключов експеримент в престижното списание Science и доказа, че това, което правим днес, в настоящето, може да промени всяко събитие, което вече се е случило в миналото.

Ние можем да променим миналото си чрез промяна на възприятието си за него. Единственото значение на миналото е влиянието му върху настоящето. Чрез промяна на миналото в съзнанието ни, ние променяме и връзката му с реалността на настоящето ни. Чрез промяна на миналото ние променяме усещанията си в момента, който наричаме Сега. Настоящата ни реалност всъщност е под въздействие на мислите ни за миналото.

Можем да променим миналото си чрез промяна на спомена за него. Когато променим начина, по който мислим за случилото се в миналото, ние преминаваме в друга времева линия в миналото, където въображението ни се превръща в друга реалност. Тази алтернативна реалност в миналото променя и реалността в настоящето. Промяната във възприятието за миналото води до синхронични събития в настоящето и близкото бъдеще.

Така според биоцентризма времето и пространството не са устойчивите обекти, за които ги мислим. Махнете с ръка във въздуха и ще видите, че след нея не остава нищо. Същото се отнася и до времето. Всичко, което виждате и изпитвате, е вихър от информация, който се появява във вашето съзнание. Времето и пространството са просто инструментите, които съединяват и свързват всичко.

Смъртта не съществува в свят без време и пространство.

Дори Айнщайн признава: "Бесо отпътува от този свят малко преди мен. Но това не означава нищо. Хора като нас знаят, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само упорито поддържана илюзия". Безсмъртието не е безкрайно съществуване във време без край, а по-скоро се осъществява извън времето като цяло, смята Ланза.

interest.actualno.com