Чела съм почти всички книги на Медейрос,с изключение на Some Like It Wicked и Some Like It Wild и мога да кажа,че това е една от любимите ми писателки и всичките й книги са страхотни - емоционални,с много хумор и страст.А "Твой завинаги" за мен е най-хубавата.Единствената по-слаба книга според мен е само "Отмъстителят".

мерси щте гипрочета

Даа,"Отмъстителя" и на мен не ми хареса.Все едно,че друг я е писал.Но "Твой завинаги" е поне 10. Имайки предвид,че напоследък недолюбвам историческите,тази страшно ми хареса. А края ме изненада и е пълен бонбон.

Има романи, които като ги прочетеш казваш си ех, че хубав роман... след време сигурно ще го препрочета и просто се мяташ на следвашият, но има и такива, които направо ти вадят душичката и се загнездват дълбоко в сърчицето ти, оставят те като гръмнат, защото си преживял нещо изключително за сетивата ти... Такъв роман за мен стана Твой завинаги на Тереза Медейрос. Вчера я подхванах, тази нощ по малките часове я приключих. Романът стана един от любимите ми. За някои романи стига да кажеш много ми хареса и до там, но за други просто не достигат думите. В случая е точно така... искам по някакъв начин да покажа как романът ме грабна, стисна ме за гърлото...просто през цялата вечер съм била в двете крайности... Хилила съм се като побъркана на сблъсъците между болногледачката Саманта и "болният" Гейбриъл ... да си кажа честно щях да се самозадуша във възглавницата да се хиля, за да не събудя малкия... В същото време смехът изчезваше и оставяше място на всепоглъщаща романтика и нежност, от които се разтичах като локва на пода (нали съм си безнадеждна романтичка ) А също така ревах като магарица... възглавницата ми подгизна . Много много трогателна история, много нежна и такава огромна любов, че сърцето ти се чуди дали да думка като барабан или да спре да бие... Но това, което ме разтърси из основи беше епилога...

"15 декември 1809 година

Скъпи мой лорд Шефилд,

Днес е третата годишнина от сватбата ни и се чувствам задължена да ви уведомя, че вие сте все така безсрамен, непоносим и арогантен, да, дори повече от преди, особено откакто непрекъснато разнасяте дъщеря ни на раменете си из къщата и парка. Въпреки моите възражения и въпреки предупрежденията на скъпата ви добросърдечна майка, моята най-вярна съюзница, вие настояхте да й дадем името Саманта и това доведе дотам, че щом някой я извика по име, пристигат малката и кучето. Известно време не можехме да бъдем сигурни кого от двамата ще заварим да дъвче блажено ботушите ви. Маниерите на момичето по време на ядене показват забележителна прилика с някогашните маниери на баща й. Тя отказва упорито да се храни с вилица и лъжица и пръска кашата си по стаята с въодушевление, което ужасява мистър и мисис Бекуит.

Пиша ви освен това, за да ви уведомя, че благодарение на вашите самопожертвователни (и твърде чести) знаци на внимание аз съм отново в благословено състояние. Надявам се този път да ви подаря син със зелени очи и златни къдрици. Той със сигурност ще командва прислугата с дръзкото високомерие, което може да се очаква от наследника на името Феърчайлд.

Твоята вечно предана Сесили

16 декември 1809 година

Моя любима лейди Шефилд,

Ако позволите, ще насоча ценното ви внимание върху обстоятелството, че нашето малко ангелче е наследило повечето си качества от скъпата си майка. Тя обича от време на време да се прави, че е някой друг (или нещо друго) — веднъж е приказна принцеса, друг път градинска жаба. Освен това има навика да изчезва точно когато имаме спешна нужда от нея. Едва вчера, докато отчаяно чаках новоизпеченият камериер Филип да ми върже шалчето за неделното отиване на църква, я намерих дълбоко заспала в гардеробната ми под огромна купчина шапки.

Значи сега искате да ми подарите син? Благодаря ви! Без съмнение той ще бъде същият възхитителен и неустоим досадник като майка си и сестра си.

Веднъж ме попитахте, скъпа моя, дали ще ви обичам и когато устните ви се набръчкат и очите ви избледнеят. Смея да ви уверя, че ще ви обичам дори когато ще имам съвсем малко силици (и няколко зъба), за да целувам набръчканите ви устни. Ще те обичам, сърце мое, дори когато отслабна и костите ми щръкнат, заплашвайки да пробият изтънялата ми кожа. Ще те обичам и когато зрението ми отново изчезне, но знай, че твоето сладко лице ще е последното, което ще видя на този свят. Защото съм и винаги ще бъда

Твоят любящ съпруг Гейбриъл"

И сега докато пускам цитата и като го чета ми се насълзяват очите... Просто както казах от самото начало този роман така щурмува сърцето ми, че не 10, ами 10 000 са му малко!

До сега от Тереза Медейрос бях чела само Драконът със зелените очи и много ми беше харесал, но сега след това свое второ попадение, няма да остане нейн непрочетен (преведен) роман

Мимче, огромно благодаря, че отново ми припомни един от най- най-блестящите ИЛромани с невероятно трогателен финал http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Бях позабравила защо обичам толкова много тази авторка

Редактирано 19 септември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Блекииииииииии ич няма те цитирам. Замина седма глава ама моли добра душо заметай го тва да са окьорява като хората. Ако те набарам на скайп нема съм толкоз мило-нежна!

И аз много харесвам този жанр и смятам, че е адски забавен Чела съм само някои от книжките в началото но скоро смятам да прочета и осаналите. Почвам с "Прелъстен" книжката не е никак лоша, интересна беше но в сравнение с другите които ще спомена ми направи по слабо впечатление за това и давам 9. Покорителят определено много ми хареса, но бих казала че Да се влюбиш в негодник го надмина определено засега ми е любимата книжка от тези за Малори от тези които съм чела(защото още не съм чела за Дрю и Бойд), и определено и за двете книжки и Покорителят и Да се влюбиш в негодник им давам 10, че и повече Точно довърших и "Лунен танц" на Ан Стюарт и определено останах доволна, първата нейна книжка която прочетох но много ми хареса толкова бързо и неусетно я прочетох и на нея съвсем заслужено и давам 10 и отгоре, а и е хубаво малко за разнообразие и мъж да се преоблече като жена

И аз много харесвам този жанр и смятам, че е адски забавен

Чела съм само някои от книжките в началото но скоро смятам да прочета и осаналите.

Почвам с "Прелъстен" книжката не е никак лоша, интересна беше но в сравнение с другите които ще спомена ми направи по слабо впечатление за това и давам 9.

Покорителят определено много ми хареса, но бих казала че Да се влюбиш в негодник го надмина определено засега ми е любимата книжка от тези за Малори от тези които съм чела(защото още не съм чела за Дрю и Бойд), и определено и за двете книжки и Покорителят и Да се влюбиш в негодник им давам 10, че и повече

Точно довърших и "Лунен танц" на Ан Стюарт и определено останах доволна, първата нейна книжка която прочетох но много ми хареса толкова бързо и неусетно я прочетох и на нея съвсем заслужено и давам 10 и отгоре, а и е хубаво малко за разнообразие и мъж да се преоблече като жена

Слънчогледче определено ми топлиш душата с тоз коментар.

Редактирано 17 февруари 201313 г. от BlackRose (преглед на промените)