Един за друг, или както ние във форума си я наричаме- Да се влюбиш в негодник, е страхотна книга, безспорно я оценявам с 10. Интересна, увлекателна, чете се на един дъх. Много любим мой момент от книгата е когато Джереми учи главната да танцува. Много романтично.

Един за друг,страхотна книга 11 ...от мен,на едни дъх я прочетох,много увлекателна и интересна,въпреки,че я четох,преживях я отново,добре,че бяха момичетата да ме светнат за поредицата,дълго време се чудех какво толкова харесват на Джоана

Изчаквах да довърша книгата, за да коментирам впечатленията си изцяло. Най-сетне това стана. И така...

Книгата е The Switch на Lynsay Sands. С ръка на сърцето я препоръчвам на всеки, който чете на английски, на руски или на какъвто там език може да я докопате. За съжаление я няма на бг /каква изненада /

Щом пиша в темата, значи става дума за раменени роли естествено и то в най-изначалния си шекспиров вариант.

Историята е за две близначки - Шарлот /Чарли/ и Елизабет, които губейки родителите си в катастрофа с карета, остават под опеката на чичо си Хенри /ако не ме лъже паметта/. Чичо Хенри хич не си губи времето, ами набързо урежда бракове и за двете, подкупен от двама господа със съмнителна слава /гуляйджия за Елизабет и садист за Чарли/. Двете решеват, че не искат подобна съдба и бягат, но за да затруднят чичо си ако реши да ги преследва, решават Чарли да се преоблече като момче. Двете се измъкват от прозореца на крайпътен хан, докато чичото пие вътре. Така ги сварва минаващия по това време оттам лорд Радклиф. Решава да им помогне да избягат като им даде покровителство, още повече че е бил приятел на покойните им родители. Странно защо интересът му бива мигновено привлечен от момчето Чарли...

Много комични ситуации има - смяла съм се с глас. Не само на притеснението на главния герой, че се възбужда от момче, но и на объркването му, когато изпитва привличане ту към брата, ту към сестрата /защото Чарли и Елизабет решават, че ще е забавно да сменят местата си, така че никоя да не изпусне забавата в ролята на мъж/. Пък да не говорим, че Елизабет се влюбва в един млад лорд, а Радклиф ту умира от ревност, ту се помайва в братско одобрение.

Не ми се иска да давам повече спойлери, намерете си я и който има възможност, нека да я включи към списъка за превод, така че и другите да могат да й се насладят, пък макар и по-късно.

Едит: забравих да дам оценка, ама че съм блейка!

9/10

Не давам пълна 10-та, защото някой моменти бяха ръшнати. НО както и да е - една от най-добрите книги, които съм чела през последните месеци.

Ще ми я изпратиш ли - скайпът ми е tsveti123 че не мога да я намеря

Или някой друг който я има

Редактирано 25 декември 200916 г. от flo0 (преглед на промените)

Дочетох "Прелъстен" на Вирджиния Хенли и честно да си призная ми е доста трудно да й дам оценка...Книгата много ме обърка...В един момент разкрива прекрасна сцена,в друг ужасна,за моя вкус...Като цяло идеята е замислена разкошно,описват се много екзотични картини,главния е силен характер,преживял много за 32-годишния си живот,трудолюбив,находчив,умен...главната е красива,обаятелна млада дама без никакви задръжки ...Дотук добре,но...Имаше доста учудващи моменти,като напрамер,че главния цитирам "яздил в продължение на 20 часа" или ,че работил почти всеки ден по 18-20 часа,разбирам какво се е опитала да каже с това авторката,но мисля,че леко е прекалила,до такава степен се труди човекът,че в стремежа си да прибере реколтата преди да завали дъжд,светкавица опърлила кутрето му как пък му уцели кутрето? ...но това дори са малки незначителни неща,липсваше ми любов между главните,тяхното си беше чиста страст,чак накрая на книгата,след като главната се пребори с леопард показаха аджеба някаква загриженост,иначе при тях всичко се обръщаше на секс,което е хубаво,но не е достатъчно Освен това Антония-главната ми се струваше голяма мъжкарана и то не е заради факта,че се преструваше на брат си,а просто е доста вулгарна и като действия, и като думи за жена...Четох книгата цяла седмица и за това време не успях да усетя изцяло характерите на героите,някак ми бяха далечни,недостатъчно разкрити и то точно в онази си част,в която трябва да са...Имаше много хубави моменти в книгата,направо страхотни,особено моментът във Венеция,той много ми хареса...Имаше страшно много действие в цялата книга,дори в един миг сякаш авторката прескачаше от една сцена на друга и това малко пренасищаше сюжета...Най-дразнещо от всичко беше намесването на принц Джордж и дукесата на Девъншир - Джорджина...Напълно излишно и безсмислено беше да вкарва тези персонажи,които отгоре на всичкото са и исторически личности,а начинът по който говореше авторката за тях си беше доста компрометиращ и аз не се съмнавям,че те са си били точно такива,но да ми говори за любовните им авантюри и да ми описва кралските полови органи ми дойде в повечко,това никак не ми се хареса...Всичко останало в книжката си беше супер,но както се вижда от коментара ми,мнението ми като цяло е доста противоречиво,затова оценявам с 5.

Не знам в настроение ли не бях за подобен тип история или просто не е по мой вкус,май и двете неща в крайна сметка ги има ...надявам се да не съм засегнала някой с мнението си,виждам,че на много от вас тази книжка им е от любимите...в края на краищата всеки има различен вкус и усет за тези неща Лек ден на всички

Редактирано 27 декември 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Наканих се вчера и започнах да чета "Един за друг"(или по-точно "Да се влюбиш в негодник"). Много хубава книга, главната е много пекана. Само как говори Много се хилих с този й нейн език. Главния,просто е голям сладур . Няма какво да го обсъждам, същински женкар. Давам 10 на книгата. Страхотна е, ще взема да се заловя и с другите книжки от поредицата.

Редактирано 27 декември 200916 г. от djeni_993 (преглед на промените)

Наканих се вчера и започнах да чета "Един за друг"(или по-точно "Да се влюбиш в негодник"). Много хубава книга, главната е много пекана. Само как говори Много се хилих с този й нейн език. Главния,просто е голям сладур . Няма какво да го обсъждам, същински женкар. Давам 10 на книгата. Страхотна е, ще взема да се заловя и с другите книжки от поредицата.

Мисля че въобще няма да съжалиш, всяка от книжките за Малори е уникана, каквито са и самите Малори, ненапразно са толкова коментирани и всепризнати, всеобщи любимци

Naismith написа на 21 декември 2009 - 15:39 :

Изчаквах да довърша книгата, за да коментирам впечатленията си изцяло. Най-сетне това стана. И така...

Книгата е The Switch на Lynsay Sands. С ръка на сърцето я препоръчвам на всеки, който чете на английски, на руски или на какъвто там език може да я докопате. За съжаление я няма на бг /каква изненада /

Щом пиша в темата, значи става дума за раменени роли естествено и то в най-изначалния си шекспиров вариант.

Историята е за две близначки - Шарлот /Чарли/ и Елизабет, които губейки родителите си в катастрофа с карета, остават под опеката на чичо си Хенри /ако не ме лъже паметта/. Чичо Хенри хич не си губи времето, ами набързо урежда бракове и за двете, подкупен от двама господа със съмнителна слава /гуляйджия за Елизабет и садист за Чарли/. Двете решеват, че не искат подобна съдба и бягат, но за да затруднят чичо си ако реши да ги преследва, решават Чарли да се преоблече като момче. Двете се измъкват от прозореца на крайпътен хан, докато чичото пие вътре. Така ги сварва минаващия по това време оттам лорд Радклиф. Решава да им помогне да избягат като им даде покровителство, още повече че е бил приятел на покойните им родители. Странно защо интересът му бива мигновено привлечен от момчето Чарли...

Много комични ситуации има - смяла съм се с глас. Не само на притеснението на главния герой, че се възбужда от момче, но и на объркването му, когато изпитва привличане ту към брата, ту към сестрата /защото Чарли и Елизабет решават, че ще е забавно да сменят местата си, така че никоя да не изпусне забавата в ролята на мъж/. Пък да не говорим, че Елизабет се влюбва в един млад лорд, а Радклиф ту умира от ревност, ту се помайва в братско одобрение.

Не ми се иска да давам повече спойлери, намерете си я и който има възможност, нека да я включи към списъка за превод, така че и другите да могат да й се насладят, пък макар и по-късно.

Едит: забравих да дам оценка, ама че съм блейка!

9/10

Не давам пълна 10-та, защото някой моменти бяха ръшнати. НО както и да е - една от най-добрите книги, които съм чела през последните месеци.

Ще ми я изпратиш ли - скайпът ми е tsveti123 че не мога да я намеря

Или някой друг който я има

и аз да се включа,ако имаш възможност да ми я пратиш и на мен,много ще съм ти благодарна.много ме заинтригува резюмето ти и бих желала да я прочета

скайпа ми е sension_jmy11

Редактирано 3 януари 201016 г. от Jamey (преглед на промените)

От много време са пуснати резюметата на "Покорителят" и "Един за друг", а аз все отлагам да се разпиша за тях, защото просто не знам какво повече може да се каже за тези книги - лично аз съм една от досадниците, на които това е любима тема и може да дърдори безпирно за тях.

За "Покорителят" - какво да кажа, Джордж и Джеймс не са най-големите ми любимци (аз съм от фенклуба на Антъни), но опроделено книгата е най-добрата от цялата поредица. Романът съчетава в себе си не само перфектната любовна история, но и толкова много хумор - чела съм адски много други забавни авторки които са ме карали да се хиля като зелка, но хумора на Малори е единствен и неповторим и мисля че в точно тази книга е най-силно изразен.

Сюжета няма да го коментирам, излишно е, нямам никакви забелжки към романа, а хвалебствия мога да сипя до утре без да ме заболи устата (в случая пръстите). Една от най-скъпите ми на сърцето книги и гордост за колекцията ми, и просто не мога да кажа точно колко пъти съм я чела. Оценка - 10.

"Един за друг", не мога да опиша колко съм го чакала този роман и как съм си мечтала да го прочета. Още в първия миг когато четох за Джеръми знаех, не бях убедена че ще се насладя и на неговата история. За това винаги когато си погледна книгата ще се сещам за Съни и за това колко съм й благодарна, защото тя е човекът който сбъдна една моя мечта.

Романът по нищо не отстъпва на останалите от поредицата, напротив нареждасе абсолютно достойно сред тях. Това го казвам само защото, преди да излезе бг преводът четох мненията на рускините за книгата, които се бяха изказали по-скоро отрицателно, и до днес не проумявам защо. Чарът на Джеръми е пресъздаден по неповторим начин, а Дани - страхотен образ!Перфектна двойка бяха, и след като се свалиха и преди това, неповторими сблъсъци, пък и имаше толкова много романтика - както когато я учеше да танцува (просълзявам се само като си спомня).

Много се радвах на специалното внимание, което беше отредено на Реджи (личната ми любимка) в романа, също така бях впечатлена от криминалния момент, много беше изпипан. Оценката ми е 10.

Преставам, защото каквото и да кажа, няма да е достатъчно, и всеки върл фен като мен, знае какво имам предвид Сега остава да чакаме поредната книга, аз лично вече се побърквам от нетърпение да докопам Бойд, и ще се пръсна от любопитство докато не разбера за кого е последната книга от поредицата, която излиза през лятото!

Редактирано 17 януари 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Голям пропуск от моя страна, че до сега не изкоментирах "Покорителят" (Джоана Линдзи), книга емблематична за поредицата Малъри (ех, все ми иде отвътре да ги напиша Малори, ще извинявате, старите навици умират трудно). Но едно притенце, на което сърдечно благодаря, ми припомни, че имам коментар за писане.

И за да се поправя, макар да е ясно на всички каква ще е оценката им, ето ги и моите няколко реда за книгата:

Едно от нещата, които характеризират произведението е неподправения хумор, вплетен в динамичен сюжет и много интересна любовна история. Не случайно "Покорителят" се нарежда на второ място в личната ми класация, що се отнася до поредицата Малъри (първенството съм си запазила за "Твоята магия", може би защото беше първата прочетена от мен книга за семейството). То не беше смях, то не беше чудо, а и как иначе, след като най-отявления противник на брака доброволно се остави 5-тима яки мъжаги да го оженят за сестра им. И то разбира се, не можеше съвсем джентълменски да поиска ръката на дамата, а обяви на всеослушание, че я предпочита в бричове. Да не говорим, че и обяснението му в любов не беше от най-обикновените - изкрещяно с цяло гърло на пристанището в Лондон. Кажете как да не дам една грамаданска 10-ка, особено след като не липсваха сцени от типа на паметното напиване на Джеймс и Антъни, представянето на Джорджина на семейството, а също и истеричния смях на Антъни, когато разбра, че брат му се е оженил. Все нови и нови плюсове. Спирам, че както съм тръгнала, ще преразкажа книгата сцена по сцена.

Сетих се за една много хубава книжка с такъв сюжет - "Твой завинаги" на Тереза МедейросИст орията е много сладка - накратко: Гейбриъл среща Сесили и се влюбва в нея, започва да я ухажва, но младото момиче го смята за повърхностен и го кара да й докаже любовта си - убеждава го да се включи във войната (мисля, че беше тази с Наполеон), по време на която той е много тежко ранен и губи зрението си. Сесили го посещава в болницата, но понеже не може да понесе да го гледа така прави огромната грешка да избяга, а Гейбриъл изтълкува супер погрешно реакцията й, помисли я за бездушна гаднярка и направо я намрази.

Гейбриъл не можа да се примири с новия си живот, не можа да го понася и не можа да свикне с новото си положение на незрящ. Затвори се в семейното имение и отказва да се вижда с когото и да било. Излива целият си гняв върху прислугата, но все пак му е нужна болногледачка, която да се грижи за него. Но всички кандидатки бягат ужасени от него, докато не се появява Сесили. Тя вече е осъзнала какво е направила и иска да му помогне, но знае, че той няма да й позволи, затова се представя за болногледачката Саманта и той я наема. Буквално за два дни Саманта го влуди Гейбриъл - караше му се, обърна къщата му наопаки, сърдеше се, терореше го и плюс всичко това, той взе че лапна по нея, защото на няколко пъти ръцете му попаднаха некъдето трябва и главата му почна да се пълни с разни неприлични мисли И така Гейбриъл започна да се влюбва в болногледачката си. Имаше много интересни случки, Саманта също се влюби лудо в него, и имаше един момент, в който Сам беше в голяма опасност и Гейбриъл едвам я спаси, при което някаква греда го шибна в главата и той взе че си върна зрението. Е не беше веднагически, първоначално само някакви сенки и образи, и Саманта реши да си тръгне преди да е разбрал коя е всъщност.

Гейбриъл, милия беше съсипан. Къде ли не я търси, но естествено не можа да я открие и като въстанови напълно зрението си реши да се върне към военната си кариера. Замина за Лондон и там на един бал я срещна, но като Сесили и си размениха малко любезности. Сесили като разбра, че ще се връща на фронта нещо й бръмна в главата и отиде в дома му, само по палтенце и прекараха ноща заедно.

На другата сутрин Сесили замина за провинцията, а Гейбриъл трябваше и той да заминава, но разбра истинската самоличност на Саманта (само не помня как), настигна я и се събраха. Бяха суууупер сладка двойка. Книгата е много лека, забавна и приятна за четене, и определено ме спечели за фен на Тереза Медерос (така се надявам да пуснат нещо ново нейно от Ирис). Оценката ми е абсолютно 10.

"Твой завинаги" е страхотна книжка!Една от любимите ми,разказала си я прекрасно Пете,само да допълня,че имаше един от най-сладките финали,които съм чела...

"15 декември 1809 година

Скъпи мой лорд Шефилд,

Днес е третата годишнина от сватбата ни и се чувствам задължена да ви уведомя, че вие сте все така безсрамен, непоносим и арогантен, да, дори повече от преди, особено откакто непрекъснато разнасяте дъщеря ни на раменете си из къщата и парка. Въпреки моите възражения и въпреки предупрежденията на скъпата ви добросърдечна майка, моята най-вярна съюзница, вие настояхте да й дадем името Саманта и това доведе дотам, че щом някой я извика по име, пристигат малката и кучето. Известно време не можехме да бъдем сигурни кого от двамата ще заварим да дъвче блажено ботушите ви. Маниерите на момичето по време на ядене показват забележителна прилика с някогашните маниери на баща й. Тя отказва упорито да се храни с вилица и лъжица и пръска кашата си по стаята с въодушевление, което ужасява мистър и мисис Бекуит.

Пиша ви освен това, за да ви уведомя, че благодарение на вашите самопожертвователни (и твърде чести) знаци на внимание аз съм отново в благословено състояние. Надявам се този път да ви подаря син със зелени очи и златни къдрици. Той със сигурност ще командва прислугата с дръзкото високомерие, което може да се очаква от наследника на името Феърчайлд.

Твоята вечно предана Сесили

16 декември 1809 година

Моя любима лейди Шефилд,

Ако позволите, ще насоча ценното ви внимание върху обстоятелството, че нашето малко ангелче е наследило повечето си качества от скъпата си майка. Тя обича от време на време да се прави, че е някой друг (или нещо друго) — веднъж е приказна принцеса, друг път градинска жаба. Освен това има навика да изчезва точно когато имаме спешна нужда от нея. Едва вчера, докато отчаяно чаках новоизпеченият камериер Филип да ми върже шалчето за неделното отиване на църква, я намерих дълбоко заспала в гардеробната ми под огромна купчина шапки.

Значи сега искате да ми подарите син? Благодаря ви! Без съмнение той ще бъде същият възхитителен и неустоим досадник като майка си и сестра си.

Веднъж ме попитахте, скъпа моя, дали ще ви обичам и когато устните ви се набръчкат и очите ви избледнеят. Смея да ви уверя, че ще ви обичам дори когато ще имам съвсем малко силици (и няколко зъба), за да целувам набръчканите ви устни. Ще те обичам, сърце мое, дори когато отслабна и костите ми щръкнат, заплашвайки да пробият изтънялата ми кожа. Ще те обичам и когато зрението ми отново изчезне, но знай, че твоето сладко лице ще е последното, което ще видя на този свят. Защото съм и винаги ще бъда

Твоят любящ съпруг Гейбриъл"

От мен получава десятка!

Редактирано 2 февруари 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Пете, благодаря ти ,че ми припомни тази страхотна книжка -"Твой завинаги" на Тереза Медейрос.Наистина много интересна история .Ще я препрочета непременно.

Да се включа и аз в оценяването. От посочените романи съм чела само "Покорителят" и "Един за друг". И за двете пълно 10.

И двата романа са страхотни, забавни и интересни. Ако някой е дал друга оценка освен десет, според мен е сбъркал форума

Признавам си, вчера ме предизвикахте с този "Прелъстен" на Хенли и аз се поддадох. Току що я приключих. Определено и от мен една 10-ка.

само си допушва цигарата и си лягам

Както казах на едно друго място-как само си завиждам,че не съм чела някои книги и тепърва ще ги почна-ммм! Чела съм една единствена книга на Медейрос(допадна ми,но не вярвах,че другите й стават) и сега си я слагам в листа топ 10 автори. Цитата е много сладък.

Добре, прочетох и Лунен танц на Стюарт, книжката е забавна, ама някак мнооого бързо ми се развиха нещата между Фелън и Жулиета в началото. От мен 8ца.

Скоро не съм се разписвала в тази темичка и виждам, че сте обсъждали Твой завинаги.......на мен много, много ми хареса!!!Беше много мило как и двамата пазеха писмата си....и двамата бяха нещастни заради грешките си. Между другото той точно така разбра коя е била болногледачката му, като намери едно от писмата, които й беше писал.....много сладки! Заслужава 10!

На мен също "Твой завинаги" много ми харесва.Хареса ми начина по който главната въдвори ред в къщата,харесаха ми и каранаците.Много трогателен момент беше когато тя трябваше да си тръгне от къщата и после когато се събраха.Давам 10

Редактирано 7 февруари 201016 г. от margc (преглед на промените)

Подмамихте ме ей!

Покорителят - безусловна 10-ка, всъщност се хванах да чета цялата поредица за Малори, установявайки, че част от книгите съм ги чела. Признавам, всеобщи любимци!

Днес водях коментарите на hol_back_girl и The Duchess относно "Твой завинаги" на Тереза Медейрос. Не устоях и веднага проверих дали е в списъка със сканирани книги. И беше! Незабано се регистрирах в fanagoria-bg.net и я изтеглих. Няколко часа по-късно мога да потвърдя - страхотна е. Очарователна, като самия епилог. Момичета, благодаря ви че я препоръчахте. Искрено се забавлявах! Изключително много ми хареса и това фиктивно разделяне на части чрез което са вмъкнати обръщенията от писмата. ПП: Другите които сте споменали не съм ги прочела още, но на тази давам 10.

Редактирано 20 март 201016 г. от yvsot (преглед на промените)

Втората книга която реших да "прелистя" бе на Джоана Линдзи - Мъжът на моите мечти. Големи вълнения, едно късане на маргаритки... шегувам се. Не съм почитателка на насилието и заплахите, което отнема една точка, но шизофреничните диалози бяха не само добре дошли, но и добре приети. Оценката ми е 9.

Редактирано 21 март 201016 г. от yvsot (преглед на промените)

Ще откарам до малките часове тази вечер,заинтригувахте ме с тази книга Твой завинаги изтеглих я и започвам да чета.А иначе за Покорителя и от мен една голяма 10 както и за цялата поредица за Малори страхотни са и най вече любимия ми Антъни невероятен е

Редактирано 21 март 201016 г. от dani_kostadinova (преглед на промените)

Прочетох я страхотна книжка другите книги на тази авторка и те ли са толкова хубави?Споделете впечатления.Ако имаше по висока оценка от 10 бих я дала за тази книга ''Твой завинаги''. (извинявам се че не бях уточнила)

Редактирано 22 март 201016 г. от dani_kostadinova (преглед на промените)

Прочетох я страхотна книжка другите книги на тази авторка и те ли са толкова хубави?Споделете впечатления.Ако имаше по висока оценка от 10 бих я дала за тази книжка супер е

За коя книжка е десятката Дани? Ама,че съм голяма бяла птица,схванах

Редактирано 21 март 201016 г. от plqsak (преглед на промените)

За коя книжка е десятката Дани? Ама,че съм голяма бяла птица,схванах

Поправих си грешката

Прочетох я страхотна книжка другите книги на тази авторка и те ли са толкова хубави?Споделете впечатления.Ако имаше по висока оценка от 10 бих я дала за тази книга ''Твой завинаги''. (извинявам се че не бях уточнила)

Чела съм почти всички книги на Медейрос,с изключение на Some Like It Wicked и Some Like It Wild и мога да кажа,че това е една от любимите ми писателки и всичките й книги са страхотни - емоционални,с много хумор и страст.А "Твой завинаги" за мен е най-хубавата.Единствената по-слаба книга според мен е само "Отмъстителят".