Само че психотерапия не се учи с литература, още повече самостоятелно. Магистърската теза, която и аз съм защитавал, както и клиничният стаж някъде нямат нищо общо с извънклиничната психотерапия, за която в България няма закон. Оставете мен за момент. Говоря ви за световната практика, която от 20г. е навлязла и у нас. Виждам, че не правите разлика между основни понятия, но тази каша е нормална за страната. Да четеш за психотерапия и да я учиш и прилагаш са коренно различни неща. Като да четеш за втората световна война и да си участвал в нея.

Вижте, аз просто обяснявам за тези, които имат желание да завършат психология - все пак това е темата, която се обсъжда.

А по повод кашата в понятията, нека да погледнем следното:

Ние говорим за хора които страдат от шаблона си. Естествено, че ако вие сте си ОК с вашия, няма да го сменяте.

"Шаблон" (pattern, англ.) се отнася за нещо конкретно в поведението на човека, а самото поведение се нарича "поведенчески модел", "когнитивен модел" или пък "характер", в зависимост от конкретната школа. Поведенческият модел е създаден от множество шаблони. Та ако някой има проблем, то това няма да е заради някакъв шаблон, а заради цялостния му поведенчески модел. Виж, ако бяхте казали "стереотип", работата щеше да е съвсем друга!

Да се хващаме за думата не е удачно. Не мислете, че аз обезценявам психологията като наука която се изучава в университета - напротив. Тя е началото дори и за психотерапията. Както и много ценния клиничен стаж, без значение, че после специалиста ще работи със здрави хора. Но както казвате, всяка школа, която се учи в "история на психологията", ако някой иска да я научи и да я прилага работейки с хора се случват съвсем други неща - обучение по психотерапия. И това е практиката в цял свят. Добре е психолозите, които се обучават и четат да знаят какви пътища има пред тях. Естествено могат да се задоволят със своята диплома. Според настоящото законодателство в страната не е нужно друго. Но както казахме, закон се прави и скоро "психотерапевт" ще бъде законово запълнено с точно определено съдържание. За сега е запълнено само с препоръчително съдържание, с което имах желанието да ви запозная. Понякога законите изостават. Не всеки лекар може да е сърдечен хирург. За второто се иска много повече. Същото е и с психологията и психотерапията.

Редактирано 21 ноември 201114 г. от t.todorov (преглед на промените)

Вижда се, че имате желание да елиминирате конкуренцията на вашите колеги, но, както казах по-горе, има закон за висшето образование, а вашите разсъждения противоречат с него.

Пропуснаали сте кавичките на думичката - колеги

За един терапевт е необходимо да има тапия по психология. А това, че някаква асоциация има свое мнение по въпроса, не е нещо меродавно.

Бакалавърът по психология е годен да се занимава с психология чисто практически.

Магистърът по психология е годен да се занимава с психология чисто практически и да участва в различни проекти, тъй като е защитил магистърска теза - тоест, писал е изследване.

Докторът по психология освен с тези неща може да се занимава и с научно-изследователска дейност, като неговите изводи имат научна тежест, тъй като "доктор" е и научна степен, докато другите две са само образователни.

За да си психотерапевт, е нужно да можеш да се занимаваш с психология чисто практически.

Разбира се, по-високото образование предполага и по-голяма компетентност, но в случая вие говорите за съвсем други неща, които не са особено коректни към читателите на тази тема.

В България и, навярно, не само тук, няма бакалавърска степен по психология, така както няма бакалавърска степен по медицина и право.

В България и, навярно, не само тук, няма бакалавърска степен по психология, така както няма бакалавърска степен по медицина и право.

А това какво е?

........................................................................................

Добре е да се обърне внимание на това какво е нужно да се направи, за да може да се каже, че дадена психологическа школа има легитимно присъствие у нас. Тук става въпрос за определени принципи в образованието и науката. Това са следните две неща:

1. Трябва да има преведена литература на български език от авторите на съответната школа, като този превод трябва да е направен от специалист в съответната област, а не от някого, който има само знание за езика, без да има знание за дисциплината.

2. Трябва да има изследвания на наши автори за тази школа, които да се публикувани като книги.

Положението в това отношение за бъдещия студент по психология обаче е доста трагично. Затова ще е добре той да има предвид, че е хубаво да може да работи с някакъв чужд език, за да има по-голям достъп до психологическа литература.

Та нашите асоциации вместо да умуват закони, няма да е лошо да се хванат да свършат малко полезна работа!

Редактирано 22 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Добре, другарю проф.Вучков!

Накратко-психолозите не решават проблема вместо теб, не ти дават отговори, не те насочват към дадено решение, а са просто хора, на които можеш да споделиш и да ти вземат парите

Редактирано 22 ноември 201114 г. от Гост (преглед на промените)

Вече в някои университети се предлага и психотерапевтично обучение в малки затворени групи, естествено допълнително платени. Но те дават основите на някакви психотерапевтични познания в метода, в който се водят групите. За да е терапевт трябват поне 1500ч. работа в такива малки групи. Само теорията, в никакъв случай не е достатъчна за да се работи психотерапевтично на практика, дори и да се трупа някакъв практически опит той не е психотерапевтичен.

В кои университети има групи, доколкото разбирам, за личностно развитие?

По това, което сте написали тук, а и на други места, методът, в който се водят групите, трябва да е психодраматичния на Морено, възникнап, като метод за разрешаване на социални конфликти и, днес, работеш добре при разрешаване на междуличностни конфликти в колективи. Малка е вероятността да греша.

А това какво е?

........................................................................................

Някога не беше така.

Според мен, бакалавърската степен по психология е допусната, с цел да се подготвят учители по философските предмети в гимназиите и педагогически съветници в основните и средните училища.

Редактирано 22 ноември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Някога не беше така.

Според мен, бакалавърската степен по психология е допусната, с цел да се подготвят учители по философските предмети в гимназиите и педагогически съветници в училищата.

Разбира се, че не е било.

През 1999-та година влезе в сила нов закон за висшето образование, който синхронизира степените със западния модел. Това, което преди беше висше образование, се трансформира в бакалавърска степен, като отпадна само писането на дипломна работа. Всъщност, днешните бакалавърски степени се припокриват като курсове и хорариум със старата степен за висше образование.

Истината е, че тези промени навремето бяха направени доста нескопосано, което доведе до това законът за висшето образование да се променя в движение на няколко пъти. Понеже този тип реформи у нас се правят, без да се вземе предвид спецификата на нашата система, те винаги водят до недомислици и проблеми, които впоследствие трябва да се оправят.

Та бакалавърът по психология си е висшист. Друг е въпросът, че има и по-високи степени.

Редактирано 22 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Добре, другарю проф.Вучков!

Накратко-психолозите не решават проблема вместо теб, не ти дават отговори, не те насочват към дадено решение, а са просто хора, на които можеш да споделиш и да ти вземат парите

Абсолятно вярно, но само с допълнението към изречението (мисълта) ви, което е: , и да ти помотнат да си решиш проблема".

Абсолятно вярно, но само с допълнението към изречението (мисълта) ви, което е: , и да ти помотнат да си решиш проблема".

И как ти помагат да решиш проблема-като ти вземат парите?

Разбира се, че не е било.

През 1999-та година влезе в сила нов закон за висшето образование, който синхронизира степените със западния модел. Това, което преди беше висше образование, се трансформира в бакалавърска степен, като отпадна само писането на дипломна работа. Всъщност, днешните бакалавърски степени се припокриват като курсове и хорариум със старата степен за висше образование.

Истината е, че тези промени навремето бяха направени доста нескопосано, което доведе до това, законът за висшето образование да се променя в движение на няколко пъти. Понеже този тип реформи у нас се правят, без да се вземе предвид спецификата на нашата система, те винаги водят до недомислици и проблеми, които впоследствие трябва да се оправят.

Та бакалавърът по психология си е висшист. Друг е въпросът, че има и по-високи степени.

Завършилите психология и педагогика преди реформата имат магистърска степен. В тази му част, познавам закона твърде добре от разговори с юристи.

Завършилите психология и педагогика преди реформата имат магистърска степен. В тази му част, познавам закона твърде добре от разговори с юристи.

И това е вярно, понеже предишната степен за висше образование се учеше 5 години, механично я направиха магистърска степен по новата система. И се получи така, че за един и същи изучен материал на мен ми дадоха бакалавърска степен, а на този преди мен му дадоха магистърска степен.

Не само психодрама. Макар че в България това е най-развития за момента дълбинен и психодинамичен метод. Всъщност в НБУ има такива опити, във ВСУ също с когнитивно-поведенческа. Сигурно има и в СУ и други ВУЗ-ове. Но това не може да се нарече в никакъв случай обучение в психотерапия, а по-скоро докосване до групов процес и колкото е възможно работа с личните преживявания по време на този процес. Така студентите преживяват психотерапията, а не четат за нея и съответно могат да вземат много по-мотивирано решение, дали ще стават терапевти, или ще работят в други области на психологията. Ако решат да стават психотерапевти ги чака много много работа в обучителни групи, а по-късно и под супервизия, докато станат такива. Апропо има преведена литература за всички школи, които извършват регламентирана обучителна дейност. Разбира се има много какво да се свърши в тази област. Естествено най-добре е подобна литература да се чете на езика, в който е създадена, защото въпреки това че се превежда и редактира от специалисти в областта има доста смислови неточности, което е неизбежно, но това са подробности.

Естествено най-добре е подобна литература да се чете на езика, в който е създадена, защото въпреки това че се превежда и редактира от специалисти в областта има доста смислови неточности, което е неизбежно, но това са подробности.

Това изобщо не са подробности. Рецепцията на дадена дисциплина е основата, на която тя може да се развива, както е в случая с България. Понеже липсва такава, у нас се издава на килограм изключително некачествена психологическа литература. Това, от своя страна, води до възможността за дефинирането като "психология" на нещо, което е много далеч от тази дисциплина, като следствието от това е не особено доброто отношение към психологията.

Защо е важно това? Защото е пряко свързано с реализацията като психолог. Има доста хора, които наистина са много разколебани заради специфичното положение, в което се намира тази дисциплина у нас.

Редактирано 22 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Дисциплината изобщо не е в деликатно положение. Аз не ви говоря за литература "популярна психологя", а за литература, която подпомага практическото обучение в психотерапия по метод, който е изцяло научно обоснован. Иначе психологията има много ясни дефиниции, както и психотерапията. Може би липсата на информация поставя студентите в такава ситуация, както и интересите къде да отидат парите от обучението им по психотерапия. Но това са нормални неща за целия свят. В това отношение ВУЗ-овете са много по-толерантни, а и заинтересовани да предоставят на студентите колкото се може повече информация за тяхната реализация след дипломиране, което се прави обикновено в практически насочените магистърски програми.

Аз не ви говоря за литература "популярна психологя", а за литература, която подпомага практическото обучение в психотерапия по метод, който е изцяло научно обоснован. Иначе психологията има много ясни дефиниции, както и психотерапията.

Вижте, сериозната психологическа литература, която е преведена на български, е изключително малко. Значи, ако един психолог разчита да добие знания само от наличната литература на български, той доникъде няма да стигне. Един психотерапевт трябва първо да има много добра теоретична подготовка и да знае в много тънки детайли понятията, с които работи, и чак след това да започне да прилага знанията си. Та като сте загрижени за психотерапията, вие и вашите колеги вземете се организирайте малко да превеждате книги и да пишете монографии, ама сериозно.

Надявам се дискусията да е била информативна за бъдещите психолози.

Както казах за обучението по психотерапия е важен преживелищният опит. Не случайно се започва с него след като човекът е завършил и има някакви теоритични познания по психология. Иначе усвояването на метода е грубо да кажем 20% теория допълнителна, и 80% пррактика и преживелищен опит. Теорията се въвежда след преживяването, например се прави процес-анализ на груповата работа.

Както казах за обучението по психотерапия е важен преживелищният опит. Не случайно се започва с него след като човекът е завършил и има някакви теоритични познания по психология. Иначе усвояването на метода е грубо да кажем 20% теория допълнителна, и 80% пррактика и преживелищен опит. Теорията се въвежда след преживяването, например се прави процес-анализ на груповата работа.

Изобщо не съм се и съмнявал, че точно така ще кажете - въпрос на интерес.

Въпрос на опит и структура в обучението.

И как ти помагат да решиш проблема-като ти вземат парите?

Това "как?" е според проблема и човека. Формата е разговор. А това "като ти вземат парите" е взаимствано от по-горния пост и в моите представи звучи по този начин: Трябва да платиш на този, който работи за теб, за да си решиш проблема. (проблемите) Плаща се предварително, защото когато си помогнал да се реши проблем, (-ми) носителят на преблема (-имите) забравя за психолога -терапевт. И така трябва да бъде, така се получава накрая, в повечето случаи, когато последният си е свършил работата. Затова, напълно възможно е клиентът (пациентът) да не си плати подобаващо, постфактум.

Както казах за обучението по психотерапия е важен преживелищният опит. Не случайно се започва с него след като човекът е завършил и има някакви теоритични познания по психология. Иначе усвояването на метода е грубо да кажем 20% теория допълнителна, и 80% пррактика и преживелищен опит. Теорията се въвежда след преживяването, например се прави процес-анализ на груповата работа.

За мен, вие тук се намирате за приказака. До този момент не сте казали нищо в определане последователност.

Кви са тия групи? Каква е тази терапия, че да се обучават в нея психолози, че да стават терапевти ?

Никаква яснота не видах от вас дотеук.

Говориште си все едни и същи общи првиказки.

Това ме навежда на мисълта, че сте мошенициш, които искат да прибират парите не само на нуждаещи се от пс8ихологична помощ , а и да обирате парите на тези, които, в рузезултат на знания, признати от държавата и сдокоментирани в държавни дипломи, на тези, които реално биха могли да вършат полезна рнабота и да им размътвате главите с ГЛУПОСТИ.

Откъде се пръкнаха преподавателите в Нов български университет?

Много учени преподаватели ... откъде се взеха?

Ето ви малко синтезиран материал от "мошениците"

Правилник за Удостоверяване на правоспособност по психотерапия според стандартите на БАП

1. Органи по удостоверяване на правоспособност по психотерапия според стандартите на БАП

А. Орган по удостоверяване на правоспособност по метода (модалността) на организациите – групови членове на БАП;

Б. Комисия по стандартите на БАП;

В. Управителен съвет на БАП

2. Условия за удостоверяване на правоспособност по психотерапия според стандартите на БАП

а. С удостоверение за правоспособност по психотерапия се удостояват психотерапевти, завършили обучението си в съответствие със стандартите на метода (модалността) и стандартите на БАП, практикуващи в съответствие с професионалните стандарти и етични норми на БАП.

б. Удостоените с удостоверение психотерапевти се вписват в “Регистър на психотерапевтите” на БАП, който се обнародва и публикува на сайта на БАП.

3. Психотерапевтични методи (модалности)

Психотерапевтичният метод (модалност), прилаган от кандидата за удостоверяване на правоспособност, трябва да е приет за научно валиден от ЕАП и трябва да отговаря на стандартите за обучение на БАП.

4. Продължителност и съдържание на обучението

Общата продължителност на обучението по психотерапия е 3200 учебни часа, от които:

• 1800 учебни часа общообразователни, в рамките на университетско образование по психология, психиатрия или съответни на тях университетски програми или специализирано образование по психотерапия (не по-малко от 3 години)
• 1400 учебни часа специализирана част на обучение в метода (не по-малко от 4 години)

Обучението включва следните елементи:

• Личен психотерапевтичен опит – включва обучителна анализа, собствен опит или други методи съдържащи елементи на себерефлексия, терапия и личен опит (не по-малко от 250 уч. ч.)
• Теоретично обучение – включва отчасти общообразователна и университетска теоретична подготовка по психотерапия и друга част специфична теория на метода (модалността)
• Практика – включва собствена практика под супервизия с продължителност поне 2 години
• Стаж в институция за психично здраве или еквивалентен професионален опит включващ опит с психосоциални кризи и взаимодействие с други специалисти в областта на душевното здраве

Супервизия, обучение и лична терапия (собствен опит) се извършват от квалифицирани според стандартите на БАП специалисти

5. Завършено обучение

А. В края на обучението си, психотерапевтът трябва да показва лична, социална и професионална зрялост и посветеност на работата, съгласно професионалните и етични норми

Б. Трябва да бъде оценена теоретичната и практичната му подготовка

В. Психотерапевтът трябва да е завършил необходимото университетско или еквивалентно образование в областта на науките за човека или социалните науки и да има 4 годишно обучение в психотерапевтичен метод (модалност)

Г. Психотерапевтът трябва да членува в професионална организация, която има етичен кодекс, процедури за оплакване и дисциплинарни процедури, съответни на БАП

6. Процедури за удостоверяване

А. Процедура за удостоверяване на кандидати – членове на организации на методите (модалностите) – Групови членове на БАП:

• Кандидатстват пред своите организации и ако са одобрени за предлагане за психотерапевти, кандидатурата им се предлага на БАП от органа по удостоверяване на правоспособност по метода (модалността), придружено с копие на съответните дипломи (сертификати)
• Продължителност на процедурата на БАП – до 6 месеца

Б. Процедура за кандидатстващи директно в БАП

• Подаване на попълнена форма – заявление за удостоверяване на правоспособност по психотерапия, придружена със съответните дипломи и други документи, удостоверяващи обучението и практиката на кандидата
• Удостоверение от международната организация на съответния метод (модалност), за съответствието на обучението и практиката на кандидата с изискванията на метода, за признаване на правоспособност на психотерапевт от метода
• Продължителност на процедурата (до вписване в регистъра или отказ) – до 1 година

7. Вписване в регистъра на БАП

А. Вписване в регистъра на БАП се извършва от УС на БАП, след като е утвърдила кандидатурата на психотерапевта.

• Регистрацията е валидна 5 години от датата на вписването, след което психотерапевта кандидатства за нова 5 годишна пререгистрация
• Комисията по стандартите преценява дали кандидатът за пререгистрация съответства на критериите за продължаващо обучение на БАП и предлага на УС пререгистрация на психотерапевта. УС преценява и евентуални сигнали за нарушения на етиката и стандартите на професионалната практика или финансово неуредени взаимоотношения с БАП и след одобрение пререгистрира психотерапевта.

Б. Регистърът на психотерапевтите се обнародва чрез Държавен вестник, на сайта на БАП и по други начини.

В. Процедурата за отписване от регистъра на психотерапевтите се свежда до решение на УС. Причини за отписване могат да бъдат: неуредени финансови въпроси с БАП, или здравословно или друго състояние, което не позволява на психотерапевта да практикува, или сериозни нарушения на професионалната етика или стандарти, или собствено желание на психотерапевта. При всички положения тази процедура включва изслушване или получаване на писмено обяснение или становище на психотерапевта, ако това е практически възможно.

Г. УС на БАП определя регистрационните и годишни такси за регистрация на психотерапевтите, а ОС ги потвърждава.

8. Процедура за обжалване и оплаквания

УС на БАП приема и обнародва на сайта на БАП “Процедура за обжалване и оплаквания”, която се утвърждава от ОС

9. Признаване на старейшинство

Процедурата по излъчване и приемане на кандидатури за присъждане на “старейшинство” от БАП, съобразно изискванията на ЕАП, приета от ОС на БАП, е валидна както за кандидатстване за ЕСП, така и за първоначално вписване в регистъра на психотерапевтите на БАП. "

..

Правилник за Удостоверяване на правоспособност по психотерапия според стандартите на БАП

Само за сведение: Това е частна организация!

Това е организация, която е част от европейската и световната. Разбира се, че е частна. Тя регламентира дейността и е натоварена с изработването на закон за психотерапията в България, по подобие на Австрийския и други. След като бъде приет, названието "психотерапевт" ще бъде защитено от закона така, както е "лекар", а санкциите ще са сериозни за тези, които го използват без това право, нещо което в момента е практика.

Редактирано 23 ноември 201114 г. от t.todorov (преглед на промените)

Това е организация, която е част от европейската и световната. Разбира се, че е частна. Тя регламентира дейността и е натоварена с изработването на закон за психотерапията в България, по подобие на Австрийския и други. След като бъде приет, названието "психотерапевт" ще бъде защитено от закона така, както е "лекар", а санкциите ще са сериозни за тези, които го използват без това право, нещо което в момента е практика.

Вижте, аз неслучайно пиша за някои бъркотии в нашата образователна система. Този проектозакон, за който се говори, е поредната недомислена докрай реформа. Като се има предвид спецификата на нещата у нас, този законопроект има три възможни варианта за бъдеще:

1. Да не бъде приет, което ще остави нещата в настоящото положение.

2. Да бъде приет и много психотерапевти просто ще се преименуват, примерно, на консултанти.

3. Да бъде модифициран според условията в България и да има ефект.

Само бъдещето може да покаже какво ще стане.

PS: И моля ви, престанете да си рекламирате организацията.

Нека се преименуват. Това е важно жи много полезно. Така човек който има нужда от психотерапия ще попадне на точното място. Ако злоупотребят с него по някакъв начин ще има къде да се оплаче /това и сега е така всъщност/. Второ специалистите, които са психолози-психотерапевти, или психиатри-психотерапевти, отдавна работят по различни проекти, както и със държавни институции. Така че работата и взаимодействието отдавна е започнала, но се регламентира по други правила, поради липсата на този закон. Докато водите са мътни всеки ще има становище по въпроса кой, как, какъв е т.н. Това не е реклама на паста за зъби, или шоколад. Тази асоциация има само регулативни функции и не предлага никакъв продукт на пазара. Школите, които членуват към нея предлагат продукт. Както има камара на занаятчиите, която определя, регламентира и сертифицира. Това е нещо подобно. Издържа се от членски внос на специалистите които членуват в нея. В Унгария ни изпревариха отдавна със закон. Разбира се че ще бъде според българските особености. То няма как иначе. Ние сме бедна страна и едва ли ще бъде въведена работа със здравна каса и други екстри, които богатите страни могат да си позволят. Става въпрос, че посоката е на там. Няма друга посока.