kaloia, някои врачки са се писали психолози без да имат нужното образование, а психолози с образование са се писали врачки, защото не могат да си намерят работа.

И едните и другите не помагат, а объркват хората.

Това е мое лично мнение, изградено върху лични впечатления и не ангажирам никого с него.

Не знам, ама майката на един мой починал роднина, така и не успях да я накарам да отиде да потърси помощ от психоложка. А беше много яко засегната от смъртта на сина си. Тя е имала опит с една по-млада роднина, която трябваше да ходи при някаква психиатърка, заради рецептите за някакви "успокояващи" хапчета. И от това което е разбрала как протичат консултациите при психиатърка, си е решила че няма да й е от помощ, да си преодолее мъката. Аз си мислих по едно време да накарам аз една психоложка да си говори с нея по телефона, по женски и приятелски, ама щях да се забъркам в една ненужно сложна ситуация, носеща явни рискове за мен и не го направих. До сега не ми се е случвало да съм се опитал да посъветвам някой(я) познат(а) да отиде на психолог и да ме е послушал(а). Или поне никой не си е признал че го е направил. В моя град имаше някакъв вариант няколко консултации при психолог да са безплатни, но ако лекар е изпратил негова пациентка там. При психиатрите се плаща, но после здравната каса връща по-голямата част от парите и за клиентката остават като разход 7- 8 евро, което не е нещо скъпо. Аз съм на мнение че ходенето при психиатър е често капан, щото изписват лекарства към които се получава пристрастяване и после отказването им е трудно и продължително. По-добре е при психолог, щото е длъжен да успее без лекарства да помогне, ако може. Говоря тука за нормални хора, които не са били психично болни и на които им се е случило нещо непредвидено и тежко за преживяване, като смърт на близък, любовна раздяла, обрали съм им магазинчето и са ги заплашили с оръжие и разни други.

Говоря тука за нормални хора, които не са били психично болни и на които им се е случило нещо непредвидено и тежко за преживяване, като смърт на близък, любовна раздяла, обрали съм им магазинчето и са ги заплашили с оръжие и разни други.

Да, Мес, точно при такива случаи помагат психолозите, ако нямаш близки и приятели.

Често пъти хората правят това, което ги е посъветвал психолога, врачката или приятел и почти винаги грешат.

Психологът НЕ СЪВЕТВА, а помага на човека, който седи срещу него да вземе най-доброто решение.

Да, Мес, точно при такива случаи помагат психолозите, ако нямаш близки и приятели.

Понякога и брлизки, и прияели не могат да помогнат.

kaloia, някои врачки са се писали психолози без да имат нужното образование, а психолози с образование са се писали врачки, защото не могат да си намерят работа.

И едните и другите не помагат, а объркват хората.

Това е мое лично мнение, изградено върху лични впечатления и не ангажирам никого с него.

КЪДЕ СА СЕ ПИСАЛИ?

Психологът НЕ СЪВЕТВА, а помага на човека, който седи срещу него да вземе най-доброто решение.

Така би трябвало да бъде, но рядко е.

Понякога и брлизки, и прияели не могат да помогнат.

Понякога е така, но в някои от тези случаи човекът на когото не може да се помогне е за психиатър.

КЪДЕ СА СЕ ПИСАЛИ?

Там, където рекламират дейността си - в нета и вестниците.

Врачки, завършили психология познавам лично.

Редактирано 10 ноември 201114 г. от Мойра (преглед на промените)

Врачки, завършили психология познавам лично.

Ама приятелки ли сте двете, или само я знаеш че е такава ?

Аз пък познавам една врачка която не е завършила психология, има диплома за нещо друго. Много добре се разбираме. Тя не вярва на гададелството, ясновидството, таро карти, астрология, нумерология и разните му там други щуротии. Ама хвърля картите пред клиентките и клиентите. Нещо като поп който не е набожен, ама за пари е станал такъв.

Освен за пари си е и нещо като призвание да ти е кеф да оправяш чужди съдби, както на някой техник му е кеф да поправя компютри. А дали ще им "ремонтираш" съзнанието в качеството на психолог или като врачка, то си е почти същото. Важното е дали си ефикасен и дали ги насочваш в правилната посока. Докторите ( джипитата ) са "принудени" и те да насочват и ориентират (в трудни житейски ситуации) разни пациентки, без да са нито психолози, нито психиатри. Някои доктори като са видяли зор с някои пациентки и са решили да си улесняват работата и чрез хомеопатия. А това хомеопатията и "мижи да те лъжем", ама на някои пациентки им помага. Фармацевтите по аптеките и те са съучастници на докторите "ликуващи" чрез хомеопатия. И те за пари го правят и помежду другото и стане така, че са помогнали на някои клиентки.

А познавам и една ( нищо не е завършила), която много обича да запознава жени с мъже да се вземат и живеят заедно. Кеф й е все едно тя се запознава с "приказен принц". Ако някой й предложи да работи в брачна агенция, ще е много ефикасна. И така както не е учила психология, ще успява да ги ориентира кой с коя да се вземат, за да са си лика прилика и да се разбират и живеят щастливи. Това й идва от вътре просто. Докато дипломата по психология въобще не е гаранция за успех в работата с хора, когато трябва да се "бракуват" ( женят). А то това Любовта си е "болест", за която няма лекарства по аптеките и би било добре да им бъде помогнато на младоженците да се ориентират правилно. Нещо като да ги научи някой ( психолог ) как да са успешни брачни партньори.

Абе вярно, що няма психолози тясно специализирани да дават курсове по обичане, влюбване и понасяне на капризите на друг човек ???

Да, Мес, точно при такива случаи помагат психолозите, ако нямаш близки и приятели.

Това с близките и приятелите е нож с две остриета. Понякога могат много да помогнат, а понякога, съзнателно или несъзнателно, могат много да навредят.

Като цяло се прави генерална грешка че психологът лекува. Такова нещо няма. Психологът само с образование по психология може само да консултира. Какво значи това. Отива някой при него с даден проблем, а психологът му изяснява какво може да предприеме за да се справи. Той разяснява, какво върши психиатъра, психотерапевта, лекаря и разширява хоризонта на клиента за да може той сам да предприеме следващата стъпка. Психологът не се заема да решава проблема на клиента, а да му разясни какви възможности има пред него. Така той може да е насочен към психиатър, психотерапевт и т.н. За психиатъра всички знаем че е лекар, а лекарите разполагат с медикаменти. Те не анализират, не психотерапевтират, просто изясняват диагнозата и назначават медикамент. Не са длъжни да изслушват, да успокояват, да подкрепят /каквото и да значи това/ клиента. Психотерапевта е, или психолог или психиатър, който допълнително се е обучавал и надграждал своето университетско образование с хуманитарна насоченост. Това допълнително обучение продължава 6-7-10г. Само психотерапевта може да работи с някой клиент за да разреши проблема си с "говорене" както се казва. Другите не го могат това. В България има няколко школи, които обучават психолози и психиатри в психотерапия. Все още наистина има малко психотерапевти. Тъй като психотерапията се развива в България след 10-ти, първите няколко цикъла са изцяло насочени в обучение. Така първата генерация психотерапевти /10-12/ се заемат да обучават и не толкова да работят с клиенти. Втората генерация също е насочена към обучение, защото потребността е голяма. Едва третата генерация психотерапевти в България някак се насочват повече не към обучение а към реализация в психотерапевтична работа с клиенти. Така след 20г. развитие на психотерапията в България вече можем да се похвалим с доста терапевти от различни школи, които успешно работят в полза на своите клиенти. Умишлено не се използва думата "пациенти" защото психотерапията основно работи със здрави хора, които имат някаква актуална проблематика, която не ги прави болни, т.е. пациенти. Основният проблем замомента е липсата на закон регламентиращ тази дейност. Този закон се формира от 2000г. и още не е натъкмен. Има различни мнения по този въпрос, като най-актуалното е че "баницата" трудно се разпределя, защото психотерапията ще има сложни взаимоотношения със здравеопазване, образование, социална работа и т.н. Това нерегламентирано пространство позволява покрай сухото да гори и мокрото, т.е. ка'к Сийка от горния етаж може да залепи на вратата си табелка "психотерапевт" и никой с пръст не може да я пипне. Поради тази причина има терапевтична общонст, която в България е предствавена от БАП - Българска Асоциация по Психотерапия. Тя е единствена акредитирана от ЕАП /Евтопейската/ и световните организации по психотерапия да разпространява психотерапевтични обучения, и да ги лицензира, и да спазва тяхните стандарти /за България забележете те са особено завишени, т.е. българските психотерапевти трябва да покриват доста по сериозни норми!/. В БАП има няколко школи, които са покрили нормите да обучават терапевти. Така общо взето е организирана тази работа за сега у нас. Докато няма закон все още и водата е мътна много хора ще ловят риба за сметка на потърпевшите, като представят услуга, която не са способни да дадат дефакто. В много случаи така наречената "помощ" задълбочава проблематиката, както и рефлектира върху общите очаквания на хората по принцип за специалистите от този ресор, без да си дават сметка, че те дори не са попадали на специалист по психично здраве, а на шарлатани. Това не е само у нас, така че явно е нормално явление, когато нещо ново започва да се формира. Последния мой пример е за Турция - жена българка, с паническо разстройство е дала 5000 евро за 20 дни, за "хипнотичен курс за лечение". Резултата - 30 дни след приключване на тази шарлатания, жената изпада в по-остри кризи. Това е само пример на многото хора, които докато стигнат до психотерапевт, минават през няколко "психотерапевта", гурута, хипнотизатори и други "риболовци", специализирали лов в мътни води, които първо са им изпразнили касичките, както те си знаят, задълбочили са отчаянието им и така обработените хора започват да търсят по-ангажирано и стигат до качествени специалисти. Да се надяваме че все повече хора ще бъдат бдителни на кой поверяват психичното си здраве и че държавата най-накрая скоро ще поеме отговорността да регламентира тази дейност.

Поради тази причина има терапевтична общонст, която в България е предствавена от БАП - Българска Асоциация по Психотерапия. Тя е единствена акредитирана от ЕАП /Евтопейската/ и световните организации по психотерапия да разпространява психотерапевтични обучения, и да ги лицензира, и да спазва тяхните стандарти /за България забележете те са особено завишени, т.е. българските психотерапевти трябва да покриват доста по сериозни норми!/.

В БАП има няколко школи, които са покрили нормите да обучават терапевти.

Колко много зор, с цел да се прикрие истинската същност на едни ЛЪЖЕУЧЕНИЯ които са си чиста проба организиран шарлатанизъм.

Преведено на нормален разбираем език, става така - българските шарлатани се учат от световните шарлатани да шарлатанстват по техните методи.

И забележете че държавата не ги е одобрила тези шарлатански школи, те сами си се одобряват и си издават дипломи по шарлатанстване.

Пък и разбираме че:

Това допълнително обучение продължава 6-7-10г.

десет години брато, да се подлагат те самите на психоанализа, докато "душевната клизма" стане пълна и да изкарали всичко объркано в себе си, словесно за да си го чуят по-добре.

Редактирано 16 ноември 201114 г. от Мес (преглед на промените)

За ползата от психотерапия има емперичен материал. Това е факт. Факта не може да бъде оспорен, защото е препотвърждаван през годините, от както я има психотерапията, а те са около 100. Всеки има право на мнение все пак, стига да е обосновано. И правилно - държавата няма закон, затова самата организация е въвела рамки в дейността си, като стриктно е наблюдавана от организации, в чиито държави такъв има. Като няма дъжд и градушката е дъжд. Важното е че има етичен кодекс и се носи отговорност от специалситите които практикуват, за разлика от другите "специалисти". Тъй като критериите са доста трудни доста школи са извън тях и това ги вбесява. Но това е положението - психологията е наука, психотерапията е приложна наука, както математика и физика.

И това го има, но като цяло българинът, според мен, няма ясна представа, какво е това психолог.

Българинът знае какво е леене на куршум, гадател, астролог, ходжа, екстрасенс, може и да пропускам някой, и, като има проблем, търси помощта на тези "специалисти".

Това е така, защото практикуващите психолози в България се броят на пръстите на две ръце, дано не съм твърде крайна в преценката си, но и така да е ... все тая.

Българинът пари за ядене няма, на психолог ще ходи. Стига глупости...

Ходят, но за да стане приоритет трябва да е много зле ситуацията. Е това е разликата всъщност. Българските психотерапевти работят с много по-тежки случаи, докато в другите страни това ев голяма си част е профилактика и превенция. В Германия дори при подбор на ръководен състав е в плюс ако се представи документ че кандидатстващият е провел лична психотерапия. Това се смята за отговяорно отношение към себе си, а това значи че ще има отговорно отношение и към работата по принцип. Действително е така нуждата от пълноценен живот и щастие е доста след нуждата долапа да е пълен и да има сигурност, че и утре ще е пълен. Но такава е нашата действителност.

Действително е така нуждата от пълноценен живот и щастие е доста след нуждата долапа да е пълен и да има сигурност, че и утре ще е пълен. Но такава е нашата действителност.

Дали ще си щастлив и няма да си откачил, ако децата ти утре няма к'во да ядат, нито ти и дали ще отидеш на психолог!?

Мога да кажа, че в общият случай психологът е за някакви лигави богаташчета, които да си счупят нокъта и го превръщат в световна трагедия. А нормалните хора са заставени да се борят с цялата жестокост на живота, за да оцелеят, САМИ.

Животът е гаден...

Редактирано 16 ноември 201114 г. от Гост (преглед на промените)

В България не е нужно да си богат. Терапията на месец излиза, колкото цигарите на страстен пушач за месец 100-120лв. Има състояния, които са доста по трудни за преодоляване. Счупеният нокът не е удачен пример. Това не е глезотия. Заради психични проблеми хора напускат работа, развеждат се, проявяват насилие към децата си, партньорите си, тормозят себе си и боледуват.

В Германия дори при подбор на ръководен състав е в плюс ако се представи документ че кандидатстващият е провел лична психотерапия. Това се смята за отговяорно отношение към себе си, а това значи че ще има отговорно отношение и към работата по принцип.

Я па ти, голям залък лапни - голяма лъжа не кажи !!!

От това което пишеш, излиза че здрав човек трябвало да ходи да харчи луди пари при разни откачалки да го психоанализират, за да му били вярвали после други откачалки които са работодатели.

Начина по който се опитваш да представяш нещата си е пълна дезинформация. Ти го изкарваш че едва ли не , в Германия има одобрена от правителството практика на шарлатаните, те да назначават кой ще води икономиката на страната им.

Има си в отделни фирми, всякакви членове на най-различни секти, които нарушават законите и подбират персонал по ненаучни ирационални методи. Но тези случаи са нищожно малцинство, от нормалните практики в Западна Европа.

При мен в Белгия ги гонят яко, че дискриминират разни хора и не ги приемат на работа, заради несъществени дреболии и прищявки на работодатели. Някой като го хванат с доказателства и го осъждат да понапълни държавната хазна с една яка глоба. Следващият път внимава и не показва че не иска арабин или китаец да работи при него, ами му намира кусури в квалификацията.

"От това което пишеш, излиза че здрав човек трябвало да ходи да харчи луди пари при разни откачалки да го психоанализират, за да му били вярвали после други откачалки които са работодатели." От това което пиша искам да кажа, че има едно явление наречено "бърн-аут" - емоционално прегаряне. Когато то стане факт КПД-то на служителите пада значително. Така фирмата трябва да се ангажира с провеждане на различни курсове, антистрес-тренинги и други такива неща които струват пари. Психическата устойчивост на всеки е различна. Именно за това те уважават и предпочитат хора, които превантивно работят със себе си психотерапевтично, за да могат да се адаптират към средата без да прегарят. Особено ако става въпрос за ръководни позиции. Даже и в България това вече е актуално. Аз не зная в коя част на Белгия се намирате. Може би трябва да се огледате по-добре. Психотерапията е регламентирана във всяка една цивилизована и среднобогата страна и е обвързана към здравната и каса и здравеопазването. Все още не разбирам, за каква шарлатания говорите. Може би ви липсва много инофрмация.

Психотерапията е регламентирана във всяка една цивилизована и среднобогата страна и е обвързана към здравната и каса и здравеопазването.

В Белгия законите са еднакви на цялата територия.

Държавата не признава дипломите по психоанализа. Може всеки на който му скимне да се пише психотерапевт, защото професията не е в списъка на защитените такива.

За да си окачиш табелка психолог на портата, обаче ти трябва диплома от признато висше учебно заведение от държавата.

За психиатър е още по-сериозно регламентирано всичко, защото тяхните пациенти имат право на връщате от здравната каса на по-голямата част от парите похарчени при психиатъра ( който е и доктор ) и също плащат около една трета от цената на лекарството в аптеката.

И попа е психотерапевт, ако искаш да знаеш.

Но там психиатъра е с обучение за психотерапевт. За това е така. Както и клиничните психолози. Психоанализата рядко е в здравните каси. Те приемат краткосрочни методи, които да "подпрат" човек, не да го лекуват. От там нататък всеки си поема отговрността за себе си. В Германия има няколко психотерапевтични школи, които работят със здравни каси и там има "психотерапевт" в списъка с професии, Австрия също и много други. Разликата е в дела, който поема държавата. В Германия първите 5 сесии се покриват от здравната каса. От там нататък вече зависи, какви осигуровки има човек. В щатите е същото, но доколкото знам там това се покрива, като има допълнителна упомената перо в осигуровките. Психоанализата е лукс за богатите. Но психотерапията не е психоанализа. Тя е просто едно сериозно течение от нея. Има много други сериозни школи, дори има и краткосрочна психоанализа вече.

От това което пиша искам да кажа, че има едно явление наречено "бърн-аут" - емоционално прегаряне. Когато то стане факт КПД-то на служителите пада значително. Така фирмата трябва да се ангажира с провеждане на различни курсове, антистрес-тренинги и други такива неща които струват пари...

Е, по-удачно би било фирмата да се ангажира с това да не натрупва толкова стрес у своите служители и да ги прегаря. Така няма да има нужда от антистрес тренинги Практическа полза няма никаква от психологическата помощ, защото тя винаги дава готови заучени шаблони - решения, а хората не са формули и константи.

" Практическа полза няма никаква от психологическата помощ, защото тя винаги дава готови заучени шаблони - решения, а хората не са формули и константи." Това е абсолютно погрешно схващане. Точно обратно е всъщност - човек успява да се отскубне от собствения си шаблон, често наричан "онагьосан кръг на невротика". "Е, по-удачно би било фирмата да се ангажира с това да не натрупва толкова стрес у своите служители и да ги прегаря." Фирмите имат една цел - печалба за по-малко разходи. Най-добрия вариант е да натоварят хората си до последно, без да ги изгубят като служители.

Редактирано 16 ноември 201114 г. от t.todorov (преглед на промените)

Стига глупости. Те нека да не ти преведат заплатата по сметката 3-4-5 месеца и ще видим дали ще имаш пари за психолог.

Точно глезотия си е. Слабите психически хора и тези, които се глезят ходят при психолозите. А по-силните трупат като бомба със закъснител. Никой не е казал, че е хубаво, но е факт.

Така или иначе психологът не може да промени нещастието на човек от несгодите в живота, постоянното безпаричие и трудността да изхраниш собствените си деца, да се бориш с всякакви абсурди и лудости. И никой няма да ги даде тези 100-150лв, ако за тях може да купи храна и/или дрехи на децата и на себе си. Хората нямат пари да лекуват дори физическите си проблеми, да посещават зъболекар редовно, да не седят вкъщи 3дни с грип или на работа да бъдат, от страх да не бъдат уволнени, вместо да отидат на лекар. Ей това е, как искаш човек да е щастлив, когато живее в обстановка, предразполагаща към умора, нещастие и депресия, в свят където знае, че няма бъдеще, обезсърчен от липсата на професионално развитие и експлоатацията на работодателите?

Само, само ако беше се променила обстановката съвсем малко в положителна насока, от психолозите почти нямаше да има нужда...защото хората можеше да не бъдат толкова нещастни.

Редактирано 16 ноември 201114 г. от Гост (преглед на промените)

Това е абсолютно погрешно сващане. Точно обратно е всъщност - човек успява да се отскубне от собствения си шаблон, често наричан "онагьосан кръг на невротика".

И от къф зор трябва да се отскубвам от собствения си шаблон само за да го заменя с нечий чужд, който може да ме разстрои още повече, например?!?

Но психотерапията не е психоанализа. Тя е просто едно сериозно течение от нея. Има много други сериозни школи, дори има и краткосрочна психоанализа вече.

Това дето си го писал, на френски му викаме че е шизофренично ( така се говори тук ).

На български , май реакцията е : Пълни глупости

Иначе здравните каси покриват каквото си искат, те не са държавни тука.

В Белгия има либерална, социалистическа, католическа и разни други по-малки здравни каси.

Социалистическата покрива консултациите при диетоложка например, а другите се услушват и не връщан никакви пари, ако няма опасност за здравето на прекалено дебел човек.

Няма здравна каса която да покрива консултация при човек който е учил 10 години американски шарлатании.

Ние говорим за хора които страдат от шаблона си. Естествено, че ако вие сте си ОК с вашия, няма да го сменяте. За парите - сигурно не всеки може, това ни е действителността. Има доста проекти, които са насочени към хора, които нямат средства за психологическо консултиране или терапия. Последния, за който се сещам е безплатни консултации за студенти в риск във Варна, която е за втора година вече и работи добре, но това си е капка в морето. "Това дето си го писал, на френски му викаме че е шизофренично ( така се говори тук )." Психоанализа се отнася към психотерапия така, както слон към животинския свят. Така дали звучи по-малко шизофренно, както казвате вие по френски

Ние говорим за хора които страдат от шаблона си. Естествено, че ако вие сте си ОК с вашия, няма да го сменяте

Всеки човек страда от шаблона си в даден момент. И се справя или не се справя, но сам - а не по готова "психологическа формула"