7г. учих психология и 10г. психотерапия. Просто ми повярвайте и питайте ако ви липсва някаква информация.

Има закон за висшето образование, в който има определени принципни положения, които важат за всички дисциплини.

Аз като отидох при госпожа Мадлен Алгафари едно време с проблем притеснения при общуване с момиче и пълно мълчание и присъствие на масата да знаеш как ми помогна.Ефект никакъв.Сам си се оправих.

Това не е психоаналитична терапия.

А за терапията, която описваш, ще оставя t.todorov да ти обясни, стига той да има желание.

Редактирано 17 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

7г. учих психология и 10г. психотерапия. Просто ми повярвайте и питайте ако ви липсва някаква информация.

След 17 години учене, дали имате някаква представа що така обичам да се фукам ?

Питам щото си ми идва някакси така отвътре, пък ми пречи в бизнес отношенията.

Психолозите са като врачки-винаги само констатират, не дават нищо конкретно, освен да кажат на човек това, което иска да чуе.

Лично аз считам психолозите излишни, но просто ако хората имаха доверен човек да споделят..но уви..такъв рядко се намира..та това е единствената причина психолозите да съществуват-не защото вършат нещо съществено, а за да може някои хора, които имат нужда да споделят, да го направят уж..като разбира се психологът няма право да издава информацията..

Вие колко пъти и при колко психолози сте ходили?

Вие колко пъти и при колко психолози сте ходили?

Предпочитам да не ходя.

"На мен ми е по-интересно защо дипломираният психолог не можел да се занимава с психотерапия. Това е абсурдно!"

Защото той не е учил психотерапия.

Доколкото разбирам психотерапия се учи във вашите школи. Бихте ли обяснили какви са тези школи, какво е обучените във всяка една от тях. Как човек, кйто иска да учи във вашите школи, може да стори това.

Предпочитам да не ходя.

След като не сте ходили при психолози, не се изказвайте за тях и тгяхната дейност, за да не подвеждате хората, които ще прочетат постовете ви.

Редактирано 17 ноември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

След като не сте ходили при психолози, не се изказвайте за тях и тгяхната дейност, за да не подвеждате хората, които ще прочетат поста ви.

Срещал съм се с такива, разбираш ли? Да, случи се, но предпочитам, мисля, да не посещавам подобни лица..

Срещал съм се с такива, разбираш ли? Да, случи се, но предпочитам, мисля, да не посещавам подобни лица..

Не звучиш убедително.

Не звучиш убедително.

Коя част не звучи убедително?

Ето списък на школите в България:

www:kaldata.com

Редактирано 18 ноември 201114 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Понеже стана въпрос за различните психотерапии, ето малко информация от Wikipedia, за да има информираност за основните видове терапии, които се практикуват. Ако някои има интереси по този въпрос, може да направи отделна тема, където да се обсъди по-подробно, за да не се отклоняваме от настоящата тема.

Психоанализа

Хуманистичен подход - Карл Роджърс

Поведенческа терапия

Когнитивната терапия

Гещалт терапия

Както и цялата статия за Психотерапията.

.

Най-адекватната терапия е с антидепресанти..хаха..Хахахахахаха...

Най-адекватната терапия е с антидепресанти..хаха..Хахахахахаха...

Идеята е чрез психотерапията да не се стига до антидепресанти, примерно; или пък да се помогне на човек, който взима антидепресанти, да ги откаже.

Понеже тук обсъждаме реализацията като психолог в България, общността на психолозите трябва свърши доста работа по отношение на популяризирането на психологическата професия и помощта, която тя може да даде. В това отношение у нас витае голяма мъгла. Така че бъдещите психолози трябва да го имат предвид.

След като в една друга тема се отрича наличието на душа в човека а само мисловен процес,вследствие на химични процеси,то Готирок ще ти кажа едно-колкото и да ми внушаваш,че лъвът е безопасно животно няма да вляза в клетката,но ако ме надрусаш/химична интервенция/ ще вляза и ще му се изплезя.

Идеята е чрез психотерапията да не се стига до антидепресанти, примерно; или пък да се помогне на човек, който взима антидепресанти, да ги откаже.

Понеже тук обсъждаме реализацията като психолог в България, общността на психолозите трябва свърши доста работа по отношение на популяризирането на психологическата професия и помощта, която тя може да даде. В това отношение у нас витае голяма мъгла. Така че бъдещите психолози трябва да го имат предвид.

Като те занимава с алабализми? Ой, ой, ой, ой... Все още, познавайки до известна степен подхода на психолозите, считам че те не могат нито да ти дадат самоувереност, нито ще решат проблема ти, а ще ти говорят това, което искаш да чуеш, за да запълниш празнините и като хора, с които можеш да споделиш. Обаче не знам до колко това решава проблемите на хората...

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=o8WZ35hXPNo

След като в една друга тема се отрича наличието на душа в човека а само мисловен процес,вследствие на химични процеси,то Готирок ще ти кажа едно-колкото и да ми внушаваш,че лъвът е безопасно животно няма да вляза в клетката,но ако ме надрусаш/химична интервенция/ ще вляза и ще му се изплезя.

Хаха..Доста спорно е дали ще влезеш при лъва дори и под въздействието на упойващи/наркотични вещества...Хахаха

След като в една друга тема се отрича наличието на душа в човека а само мисловен процес,вследствие на химични процеси,то Готирок ще ти кажа едно-колкото и да ми внушаваш,че лъвът е безопасно животно няма да вляза в клетката,но ако ме надрусаш/химична интервенция/ ще вляза и ще му се изплезя.

Психологията работи с понятието за "съзнание", което си има съответните дефиниции - дори и в невропсихологията. Понятието "душа" се използва в религията, езотеризма и мистицизма. Аз неслучайно по-горе написах, че бъдещите психолози ги очаква много работа по популяризирането на психологията, като те трябва да наложат и определено разграничение на понятията, с които работят.

Психологията се занимава със свойството на тялото (анатомиия, физиология и висша нервна дейност) на жиивия организъм да отразява действителността, наричано още душа и психика, и личност само при човека, който има знание за отразените същности - съзнание и подсъзнание - не знание за отразените същности. П.П. Според мен, трябва да си зъворшил психология, а не някакви школи или терапии, които са полунаучни или откровено ненаучни формирования, за да получиш правото да бъдеш терапевт. Няма научна дисциплина, която да казва как да се води терапия или консултация. Ако си преминал курса по обучения в СУ (не някъде другаде в България) по психология и имаш желание, би могъл да станеш терапевт. В началото е трудно и не знаеш КАК Наученото ти подсказва КАК и смного мисъл, и пълна концентрация постигаш резултати. Разбира се, колкото по-успешно е било представянето ти на изпитите, толкова по-успешен терапевт би бил.

Редактирано 18 ноември 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

"Ако си преминал курса по обучения в СУ (не някъде другаде в България) по психология и имаш желание, би могъл да станеш терапевт." Това няма как да стане. Психология и психотерапия са различни неща. Образованието по психология е задължително, но не е достатъчно. Първо половината от всяко обучение по психотерапия е личната психотерапия на обучаващият се. Това не може да се случи в университет. После идва преживелищното обучение в групова динамика и участие в групов терапевтичен процес. Това също няма как да се случи в университет. Психотерапия не е общо понятие, т.е. има различни психотерапии, методи и т.н. Всеки от тях си има своя специфика. Обучението в университет дава представа за психотерапията по принцип и човек има информацията къде всъщност да се насочи. Ако това е консултативна и психотерапевтична работа, от следването има идея коя школа с какво се занимава и да се насочи към това, което е най-близо до неговите нужди и желания. Не е възможно един психолог с добро желание и хъс да се превърне в психотерапевт. Дори и след психотерапевтично обучение това не е много сигурно, защото колко е добър един психотерапевт зависи от това, до къде е стигнал в своята лична терапия.

Психология и психотерапия са различни неща. Образованието по психология е задължително, но не е достатъчно.

Първо половината от всяко обучение по психотерапия е личната психотерапия на обучаващият се.

......

Не е възможно един психолог с добро желание и хъс да се превърне в психотерапевт. Дори и след психотерапевтично обучение това не е много сигурно, защото колко е добър един психотерапевт зависи от това, до къде е стигнал в своята лична терапия.

Аз вече писах че сте откачалки.

Здрав мозък от терапия няма нужда.

В Белгия обикновените хора са на мнение че психиатрите са по-чалнати от пациентите им. За психиатрите не съм сигурен че всички са превъртели, ама за тези дето се подлагат те доброволно на психоанализа, за да могат после те да психоанализират други като тях, си имам твърдо мнение че стават точно за последователи на някой гуру в религиозна секта.

И още веднъж, психотерапията чрез психоанализа е ЛЪЖЕНАУКА.

П.П.

уточнение за новобранците:

психолозите не са психиатри

Редактирано 21 ноември 201114 г. от Мес (преглед на промените)

Първо половината от всяко обучение по психотерапия е личната психотерапия на обучаващият се. Това не може да се случи в университет. После идва преживелищното обучение в групова динамика и участие в групов терапевтичен процес. Това също няма как да се случи в университет.

То по тази логика няма нужда изобщо да се учи каквото и да е, след като психотерапевтът трябва да се самообучава.

Психотерапия не е общо понятие, т.е. има различни психотерапии, методи и т.н. Всеки от тях си има своя специфика. Обучението в университет дава представа за психотерапията по принцип и човек има информацията къде всъщност да се насочи. Ако това е консултативна и психотерапевтична работа, от следването има идея коя школа с какво се занимава и да се насочи към това, което е най-близо до неговите нужди и желания. Не е възможно един психолог с добро желание и хъс да се превърне в психотерапевт. Дори и след психотерапевтично обучение това не е много сигурно, защото колко е добър един психотерапевт зависи от това, до къде е стигнал в своята лична терапия.

Вижда се, че имате желание да елиминирате конкуренцията на вашите колеги, но, както казах по-горе, има закон за висшето образование, а вашите разсъждения противоречат с него.

Закон за психотерапия няма, както и такава специалност в списъка с професии. Не зная за кои други специалисти имате предвид че ги лансирам. Аз съм и психолог и много добре зная, какво предлага университета по психология и обучението по психотерапия. За един терапевт е необходимо и едното, и другото.

Закон за психотерапия няма, както и такава специалност в списъка с професии. Не зная за кои други специалисти имате предвид че ги лансирам. Аз съм и психолог и много добре зная, какво предлага университета по психология и обучението по психотерапия. За един терапевт е необходимо и едното, и другото.

За един терапевт е необходимо да има тапия по психология. А това, че някаква асоциация има свое мнение по въпроса, не е нещо меродавно.

Бакалавърът по психология е годен да се занимава с психология чисто практически.

Магистърът по психология е годен да се занимава с психология чисто практически и да участва в различни проекти, тъй като е защитил магистърска теза - тоест, писал е изследване.

Докторът по психология освен с тези неща може да се занимава и с научно-изследователска дейност, като неговите изводи имат научна тежест, тъй като "доктор" е и научна степен, докато другите две са само образователни.

За да си психотерапевт, е нужно да можеш да се занимаваш с психология чисто практически.

Разбира се, по-високото образование предполага и по-голяма компетентност, но в случая вие говорите за съвсем други неща, които не са особено коректни към читателите на тази тема.

Редактирано 21 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Разбира се, че психологът може да работи консултативно. Това не е някаква асоциация, а част от европейската и световната, сиреч в цял свят е така. Вече в някои университети се предлага и психотерапевтично обучение в малки затворени групи, естествено допълнително платени. Но те дават основите на някакви психотерапевтични познания в метода, в който се водят групите. За да е терапевт трябват поне 1500ч. работа в такива малки групи. Само теорията, в никакъв случай не е достатъчна за да се работи психотерапевтично на практика, дори и да се трупа някакъв практически опит той не е психотерапевтичен. Разбира се, магистрите психолози могат да работят с най-различни нуждаещи се - жени претърпели насилие, деца, семейства, по проекти с различна насоченост, психодиагностика, психологична съдебна експертиза и т.н., но психотерапията е нещо доста по-различно от това.

..., но в случая вие говорите за съвсем други неща, които не са особено коректни към читателите на тази тема.

Абе човека си търси клиенти да ги "обучава" няколко години и да им прибира парите, не се ли сещаш кво цели тука.

Това е си е бизнес, номера е да подлъжеш някого че той ще изкарва луди пари за да ти плаща да го учиш.

Но те дават основите на някакви психотерапевтични познания в метода, в който се водят групите. За да е терапевт трябват поне 1500ч. работа в такива малки групи. Само теорията, в никакъв случай не е достатъчна за да се работи психотерапевтично на практика, дори и да се трупа някакъв практически опит той не е психотерапевтичен.

Това, че вие предлагате такова обучение, по никакъв начин не го прави задължително. Висшистът по психология, който е изкарал учебна практика и я е взел успешно, има всички права като психолог да упражнява практика, които специалността му дава. Психотерапията е дял от психологията и като такава може да се упражнява от всеки дипломиран психолог.

Разбира се, магистрите психолози могат да работят с най-различни нуждаещи се - жени претърпели насилие, деца, семейства, по проекти с различна насоченост, психодиагностика, психологична съдебна експертиза и т.н., но психотерапията е нещо доста по-различно от това.

Това, че вие си имате някакви разбирания за магистрите по психология, съвсем не значи, че те не могат и нямат право да работят като психотерапевти. Магистърът, за да завърши, е защитил магистърска теза, с което е показал, че може съвсем надеждно и компетентно да извършва психологически проучвания, а от това следва, че е достатъчно компетентен и да надгражда своите знания самостоятелно, като ползва необходимата научна литература.

Редактирано 21 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Само че психотерапия не се учи с литература, още повече самостоятелно. Магистърската теза, която и аз съм защитавал, както и клиничният стаж някъде нямат нищо общо с извънклиничната психотерапия, за която в България няма закон. Оставете мен за момент. Говоря ви за световната практика, която от 20г. е навлязла и у нас. Виждам, че не правите разлика между основни понятия, но тази каша е нормална за страната. Да четеш за психотерапия и да я учиш и прилагаш са коренно различни неща. Като да четеш за втората световна война и да си участвал в нея.