И преди жокера се сетих, учудващо, защото не съм чела книгата, но съм запозната със сюжета. Става дума за "Откупът" на Кат Мартин. Мисля, че не греша.

Точно така Тихи Ти си на ход!

Точно така Тихи Ти си на ход!

Нещо задобрявам напоследък.

Следващия цитат е толкова прозрачен, че сигурно от раз ще познаете, но много обичам книгата, а това е един от любимите ми моменти, макар да го пускам леко съкратен. Пък и съм благосклонно настроена днес.

Сега вече Р....... осъзна, че това, което съзираше в очите му, беше умиротворение. Дори щастие. Скритият страх и гняв от предопределената му съдба, които бяха част от него, откакто го познаваше, бяха изчезнали. Дори за това бе дълбоко благодарна. Но същевременно си даваше сметка, че приемането на смъртта го отдалечаваше с още една стъпка от нея.

Прогони тази мисъл и заяви с усмивка:

— Имаш посетителка.

Снаха му се приближи от другата страна на леглото.

— Здравей, С..... .

— К..... . — Лицето му светна. — М..... също ли е тук?

— Не, но ще пристигне скоро. — Тя се наведе и целуна го по бузата. — Много лошо от твоя страна да се разболяваш така. Не одобрявам.

— Аз също. Дяволски безотговорно от моя страна. Както разбирам, двете със съпругата ми сте се запознали вече.

К..... се засмя.

— О, да. Имам намерение двете с Р....... да си поделим една бутилка вино и да сравним записките си за съвместния живот с мъж от семейство К..... .

Той потрепери преувеличено.

— Слава Богу, че няма да чуя това.

— То само щеше да увеличи още повече аристократичната ти самомнителност — отговори Р......., силно развълнувана, че той все още можеше да се шегува.

Туй трябва да е "Розата и Херцогът"

Туй трябва да е "Розата и Херцогът"

Ей, Пете, посрамваш ме, а даже не си чела книгата. Тя е, давай ти си. /трябваше да махна първите букви на имената май.../

Ей, Пете, посрамваш ме, а даже не си чела книгата. Тя е, давай ти си. /трябваше да махна първите букви на имената май.../

Така е мила, първите буквички се окозаха страхотен жокер, все пак колко са братята С и М, с фамилия К ! Ето и моя цитат:

"Тя отвърна очи от него, не можеше да го погледне, докато изливаше сърцето си.

— Не разбираш ли? Имам нужда ти да ме обичаш. Толкова отдавна те обичам; ти си моят живот. Имам нужда аз да бъда твоят живот. Но знам, че не можеш да ме обичаш, и тъй като не представлявам за тебе нещо наистина важно, едва ли е учудващо, че приемам сериозно думите ти.

— Боже господи, .........! — ......... обхвана лицето й е две ръце и я накара да го погледне. — Как можеш да кажеш подобно нещо! О, признавам, че понякога си ме докарвала почти до лудост. Толкова, че на моменти почти губех самообладание. Не знам какво да правя с тебе. Не мога да се справям с тебе. Но, господи, момиче!

Той млъкна, вглеждайки се в напрегнатото й лице, в широката, щедра уста, в заоблената брадичка и чипото носле. Взря се в изпълнените й със страст очи. Сякаш я виждаше за пръв път. Видя нейната несигурност, нейната уязвимост, вярата, с която му бе отдала сърцето си. Видя и бездната от любов и страст, надникна в самите дълбини на душата й… и най-накрая ....... разбра собствената си душа. Чувството беше замайващо и смущаващо, но беше истина — любовта го държеше в плен. Бе отричал това, защото се боеше. Най-големият му страх беше да не загуби контрол над себе си. Не бе приемал гнева, не приемаше и любовта. Но ....... го бе заразила с яростта си точно така, както го бе обляла с любовта си.

Прокара пръсти през косата си в жест на примирение.

— Не мога да си представя как бих дишал, ако ти не си до мене — каза той, без да се опитва да скрива удивлението си от това откритие. — Много време ми трябваше, за да те разбера, но господ да ми е на помощ, това е част от твоето очарование. Ти си ме омагьосала. Не мога без тебе."

да не е Големият лош вълк

да не е Големият лош вълк

Не, далеч от целта, действието се развива в Англия!

Леле, много як цитат и нямам никаква идея от коя книга е. Сигурно не съм я чела, защото е някак странно да не запомня нещо подобно...

Да не би да е "Скандал" на Аманда Куик?

Да не би да е "Скандал" на Аманда Куик?

Отново не

Ще ви подскажа малко, да видите каква добра душа съм! Главният е строг и организиран, същински еталон за поведение, много висока степен военен, а главната - аз лично я определям като малко природно бедствие, пада си повлекана с писателски наклонности. И връзката им започва като брак по неволя!

"Рандеву" на Аманда Куик или "Прелъстяване" на същата авторка

Редактирано 27 януари 201016 г. от margc (преглед на промените)

"Рандеву" на Аманда Куик

или "Прелъстяване" на същата авторка

Отново не

мисля си за Неочаквана годеница - Джейн Фийдър е сега като видях и жокера трябва да е тя

Редактирано 27 януари 201016 г. от Jamey (преглед на промените)

мисля си за

Неочаквана годеница - Джейн Фийдър

е сега като видях и жокера трябва да е тя

Точно тя е! Ти си на ход

ок,ей го и мойто — О! — възкликна тя и заби поглед в трохите, които пръстите й нервно ронеха от кифлата. — В такъв случай, благодаря ти за удобното легло. Д..... остави вилицата си и на свой ред я зяпна изумено. М,,,, да бие отбой? И да му благодари за нещо? — Достатъчно ли спа? — попита той. — Да. — Да не би тогава да имаш температура? М... вдигна очи и лекичко се изчерви. — Не е смешно. Ти ме изкарваш същинско чудовище. — Не, само сприхава драка с магарешки инат и, да не забравяме, проклето зверче. Тя го изгледа свирепо. — И ти не си съвсем безупре… —

Редактирано 27 януари 201016 г. от Jamey (преглед на промените)

"Мъжът на моите мечти" на Джоана Линдзи, направо съм сигурна!

ей,много бързо,няма предположения,няма несигурност...Язък ти си

ей,много бързо,няма предположения,няма несигурност...Язък

ти си

Съжалявам, не можах да се въздържа

Ето нещо много лесно от мен, личен любим момент!:

" — Не ви е срам, сър. Надявам се, че нямате намерение да ме компрометирате повече, отколкото досега.

— Ще го направя, ако ми позволите. Разрешавате ли? Помислете си добре, преди да отговорите — каза той с опустошителна усмивка. — Сърцето ми е в опасност.

Тя се изкикоти поласкана.

— Глупости! Женкари като вас нямат сърца. Всички го знаят."

Оууууууууууу, това ако не е от любимата ни поредица за Малори, направо не знам...

И по-точно - Обичай само веднъж - Джоана Линдзи???

ПП: Едно въпросче: Ако не се лъжа, досега бяха давани само цитати от исторически романи. Играта само за такива ли е? Нямам нищо против, но е хубаво да се знае

Редактирано 28 януари 201016 г. от ganinka (преглед на промените)

Оууууууууууу, това ако не е от любимата ни поредица за Малори, направо не знам...

И по-точно - Обичай само веднъж - Джоана Линдзи???

ПП: Едно въпросче: Ако не се лъжа, досега бяха давани само цитати от исторически романи. Играта само за такива ли е? Нямам нищо против, но е хубаво да се знае

Точно така Гане, право в целта! Ти си на ход!

А относно цитатите, не мисля че е проблем да се включват и съвременни книги, но ако случаят е такъв мисля че няма да е лошо да се уточнява че книгата е съвременна (така доста хора като мен, които не са запознати с книгите, няма да си блъскат главата и да се чудят от къде е откъса)

За мен няма значение от каква книга са цитатите, защото чета всякакви. Но пък си мисля, че ако се дават цитати и от други видове любовни романи, може да се разшири кръга от участващите в играта. Защото има и такива, които четат повече съвременни, отколкото исторически и едва ли ще познаят цитата, дори и да искат да участват. Но пък това е само предположение. Както и да е, аз мисля, че е хубаво да се пояснява от какъв вид е дадения цитат...

А ето и моята загадка - цитат от историческа книга:

Като стисна зъби в очакване на болката, тя коленичи до огъня и положи длан върху бузата на непознатия.

Насладата бе толкова силна и внезапна, че А... извика и дръпна ръка. После се опомни и бавно протегна отново длан към непознатия мъж.

Е... несъзнателно пристъпи напред, за да я предпази от болката. Сетне обаче се овладя и се спря, вперил поглед в нея със здраво стиснати устни. Не искаше да причинява на А... всичко това, но още по-малко искаше да убива някого ненужно.

Този път А... не трепна, когато ръката й докосна непознатия. Вместо това се премести по-близо до него и затвори очи, за да се наслади пълно на най-върховното удоволствие, което бе изпитвала през живота си.

Имаше чувството, че е легнала сред океан от нежен огън, че я гали ласкавата му топлина, че се разтваря в светлината му.

А отвъд златната топлина на този океан лежеше истината, спотаена сред мрачни сенки.

Чакаща.

Редактирано 28 януари 201016 г. от ganinka (преглед на промените)

Ъъъ... не че съм сигурна, но да не е Недокоснатата на Елизабет Лоуел?

"Недокоснатата" Елизабет Лоуъл Упс, вече има такъв отговор, сори

Редактирано 28 януари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Дам , Недокоснатата е. Ayase, ти си, мила